Р Е Ш Е Н И Е

20.11.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на тридесети октомври

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ДАРИНА ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1648 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-002420 от 03.07.2019г. Началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П.Г.А. ***, административни наказания глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.Г.А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Г.А., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда доводи, че в обжалваното наказателно постановление е сбъркан регистрационният номер на автомобила и това само по себе си влече до незаконосъобразност на наказателното постановление.

За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №201629 от 17.06.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в  08:30 часа в ***  до *** с посока на  движение към ул. "Дойран", жалбоподателят А. е управлявал лек автомобил с марка "Опел Зафира" с рег. № *** и   е извършил следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС без да е регистрирано по надлежния ред.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Г.К.Г. и свидетеля М.А.Х., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Г. се установява, че той заедно с колегата си М.Х. на 17.06.2019г. във връзка със служебните им задължения като младши автоконтрольори в сектор "Пътна полиция" спрели за рутинна проверка управлявания от  жалбоподателя автомобил "Опел Зафира" с рег. № ***. Според показанията на актосъставителя Г. чрез използване на РСОД, т.нар. таблет, констатирали, че управляваният от жалбоподателя автомобил няма регистрация. Според показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Х. същите извършили справка в ОДЧ  и от тази справка установили, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 26.06.2019г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е причината за служебната дерегистрация била неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя А. в качеството си на приобретател по силата на договор за покупко-продажба на МПС да заяви това обстоятелство в законоустановения срок, регламентиран в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП пред службата за регистрация на пътни превозни средства. От показанията на актосъставителя Г. се установява, че към момента на проверката е бил съставен акт за описаното административно нарушение. От показанията на свидетеля Х. се установява, че същият е бил свидетел при  констатиране на описаното нарушение и при съставянето на акта. Според показанията на свидетеля Х. при извършената проверка било констатирано, че автомобилът е управляван от жалбоподателя П.А. и че същият автомобил бил със служебно прекратена регистрация. Във връзка с последното били иззети регистрационните табели на автомобила, СРМПС № 0057723 и контролен талон № 5055174. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Х., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя А., който към момента на проверката бил със служебно прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя А. в нарушение, което не е извършил. От така приобщените писмени доказателства по делото, а именно справка за собственост на МПС се установява, че жалбоподателят П.А. на 27.03.2018г. е закупил управлявания от него автомобил "Опел Зафира" с рег. № *** с договор рег.№786/27.03.2018г. на нотариус с рег.№ 83. От приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят А. не е изпълнил законовото си задължение в двумесечен срок от сключването на договора за покупко-продажба да регистрира автомобила на свое име, поради което на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП на 26.06.2018г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила без надлежна регистрация, а в последващото обяснение същият признава извършеното от него нарушение, за което му е бил съставен акт. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят А. не е доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от служителите на "Пътна полиция" в качеството им на орган за контрол и регулиране на движението на 17.06.2019г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред.

Административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.Г.А. е извършил нарушение по чл.140 ал.1, прил. 1 от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, прил. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Следователно, всеки правоспособен водач има законово задължение да регистрира притежавания от него автомобил съобразно предвидените в закона ред и срокове. В настоящия случай жалбоподателят А., видно от приложената справка за собственост на МПС, е придобил автомобил с марка "Опел Зафира" на 27.03.2018г. Съобразно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От последното следва, че за жалбоподателя А. е възникнало задължението в качеството си на приобретател да регистрира новия си автомобил в едномесечен срок. Видно от приложената справка за собственост на автомобила обаче същият  не е подал заявление за регистрация.

 Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Х. и справка за прекратена регистрация на МПС от 26.06.2019г. е установено, че жалбоподателят А. на 17.06.2019г. е управлявал МПС – автомобил "Опел Зафира"  с рама №*** и рег. № № ***, което е било със служебно прекратена регистрация поради липса на подадено заявление в законоустановения срок от негова страна за промяна на собственост пред служба за регистрация на превозни средства.

От прочетените и приобщени в хода на съдебното дирене писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка се установява, че за същото деяние, извършено при същата фактическа обстановка е била образувана прокурорска преписка №В-2630/2019г.*** за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по която преписка с постановление от 26.06.2019г. е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление и е прекратена самата преписка. В мотивите на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство е посочено, че действително имало данни за извършено от жалбоподателя П.А. съставомерно деяние по чл.345 ал.2 от НК, но липсвали други обстоятелства, които да го характеризират като такова с висока степен на обществена опасност, същото се явявало малозначително по чл.9 ал.2 НК и като такова не било престъпно.

 Съдът счита, че посочената прокурорска преписка и настоящото административнонаказателното производство, са образувани за едно и също деяние, а именно -  управление на моторно превозно средство с марка автомобил "Опел Зафира"  и рег. № № *** със служебно прекратена регистрация поради липса на подадено заявление в законоустановения срок от П.Г.А. за промяна на собственост пред служба за регистрация на превозни средства.

От последното следва, че деянието, за което е съставен акт за установяване на нарушение серия АА №201629 от 17.06.2019г., с което на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е инициирано настоящото административнонаказателно производство, съставлява и престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2 от НК.

Според съдебната практика и по-конкретно т.3.1 от Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС, Общо събрание на Наказателната колегия, което съгласно чл.130, ал.1 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, когато едно деяние засяга един и същи обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Така възприетото решение изключва възможността да бъде нарушено правилото ne bis in idem или „никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо“. Във връзка с описаните задължителни постановки и образуваната прокурорска преписка №В-2630/2019г.***, образуваното вече със съставяне на АУАН административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В настоящия случай същото производство не е било прекратено към този момент, но от приложеното постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.06.2019г. се установява, че впоследствие е отпаднало дублирането на двете производства и вече не е била налице пречка за продължаване на настоящото административнонаказателно производство.

По отношение на основанието за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка №В-2630/2019г.***, съдът счита, че същото не е било налице поради следните съображения:

Когато с оглед разпоредбата на  чл. 9, ал. 2 НК се обсъжда въпросът, дали деянието, което, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, следва да се обсъждат съвкупно всички елементи на състава на дадено престъпление. Прокурорът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приложил разпоредбата на  чл. 9, ал. 2 от НК, без да е извършил комплексна преценка на обстоятелствата по настоящия казус и поради това без основание е заключил, че деянието на П.Г.А. е малозначително. Без да е необходимо да се разясняват подробно възприетите в теорията и съдебната практика положения относно това кога едно деяние отговаря на критериите за малозначителност, изведени в нормата на  чл. 9, ал. 2 от НК, е достатъчно да се посочи, че в настоящия случай извършеното от П.А. деяние е засегнало защитеният кръг обществени отношения в такава степен, че обществената му опасност неминуемо обуславя престъпния му характер. На тази плоскост следва да се постави акцент на формалния характер на престъплението, спецификата на накърнените обществени отношения, продължилото повече от една година неизпълнение на задълженията на П.А. като приобретател на автомобила да го регистрира в съответната служба на МВР за регистрация на превозни средства , както и личната обществена опасност на дееца предвид данните за предходните му нарушения на ЗДвП, за които е санкциониран с 30 влезли в сила наказателни постановления и с 14 влезли в сила електронни фишове. Следва да се отчете и публичният дебат по въпроса за управлението на МПС без регистрация и без табели с регистрационен номер като средство за извършване на административни нарушения по ЗДвП и като средство за извършване на всяко умишлено престъпление от особената част на НК. Не без значение е и обстоятелството, че през периода от придобиването на МПС до регистрирането му собственикът - преобретател не заплаща дължимите местни данъци за превозното средство. Не са налице предпоставките за приложението на  чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието на П.А. не попада в категориите на малозначителните или явно незначителни такива.

Поради изложеното незаконосъобразно е отказано провеждането на наказателното производство по прокурорска преписка №В-2630/2019г.*** за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, същото е следвало да бъде образувано и проведено, а административнонаказателното производство, по което е издадено атакуваното наказателно постановление - прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган на 03.07.2019г. е издал наказателно постановление №19-0938-002420, т.е няколко дни след гореописаното постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Както бе обсъдено по-горе незаконосъобразно е отказано да бъде образувано наказателното производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, т.е следвало е да бъде образувано наказателно производство, което да продължи, а настоящото административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна на това основание.  От изложеното следва, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като наказващият орган не е обсъдил основанието за отказ от образуване на досъдебното производство, не е обжалвал по реда на чл.213 ал.1 от НПК пред Окръжна прокуратура – Плевен постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.06.2019г., като не са били разследвани спорните обстоятелства – наложените на жалбоподателя А. административни наказания с 30 влезли в сила наказателни постановления и с 14 влезли в сила електронни фишове за извършени нарушения по ЗДвП, и продължителният период на неизпълнение на задълженията на жалбоподателя като приобретател на автомобила да го регистрира – от 27.04.2018г. до датата на проверката и съставянето на АУАН – 17.06.2019г.

С оглед изложеното съдът счита, че прокурорската преписка за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК е била незаконосъобразно прекратена, като е отказано образуване на досъдебно производство, а настоящото административнонаказателно производство - незаконосъобразно продължено, поради което наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, а материалите по него - приобщени към прокурорската преписка, като постановлението на РП-Плевен за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.06.2019г. е следвало да бъде обжалвано по реда на чл.213 ал.1 от НПК. Тъй като настоящата инстанция се явява такава, която осъществява въззивен контрол върху постановеното вече наказателно постановление, то на основание чл. 334, т.1 , вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН следва същото да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде прекратено настоящото административнонаказателно производство и да бъдат изпратени материалите по него на съответния прокурор.  

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-002420 от 03.07.2019г., с което Началникът на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П.Г.А. ***, административни наказания глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба №Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство, образувано срещу П.Г.А., със съставянето на АУАН серия АА №201629 от 17.06.2019г.

След влизането в сила на настоящото решение, препис от него, от наказателното постановление и от материалите по административнонаказателната преписка да се изпратят на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН на Районна прокуратура гр. Плевен по компетентност.

След влизането в сила на настоящото решение, препис от него, от наказателното постановление и от материалите по административнонаказателната преписка да се изпратят на основание чл.213 ал.1 вр. чл. 46, ал. 3 от НПК на Окръжна прокуратура гр. Плевен за осъществяване на институционален контрол от непосредствено по-горестоящата прокуратура на Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 26.06.2019г. по прокурорска преписка №В-2630/2019г.*** за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: