РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр.Пловдив, 25 . 01 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на единадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2974/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Повторно
се разглежда жалбата на Парадайс Гардън
Резидънс ЕООД, с.Мулдава, ул.Тракия № 11,
община Асеновград, представлявано от управителя Б. С. С. с пълномощник адв.И.А. против Заповед № 18-4311/22.04.2019г., издадена от Началника на СГКК-гр.Пловдив.
С Решение № 11501/12.11.2021г. по адм.д.№ 3392/2021г. на ВАС е отменено Решение №
2425/30.12.2020г. по адм.д.№ 1428/2019г. на АС –
Пловдив и са дадени следните указания : „…процесната заповед е подробно
мотивирана от фактическа страна с допуснато погрешно заличаване на установената
като реално съществуваща сграда в имот с идентификатор 56784.506.1508, по
заявление вх. №01-36301-29.01.2019 г. на собственика на имота „Парадайс Гардън Резидънс" ЕООД, в производство без издаване на изрична
заповед и без уведомяване на собственика на заличената сграда „обществена
тоалетна“ Община Пловдив. …съдът се е произнесъл и при неизяснена фактическа
обстановка и некомплектована в цялост административна
преписка. Не са изискани данни от административният орган за съобщаване на
Община Пловдив на предходното изменение на КККР, извършено с фактически
действия по чл.21, ал.3 АПК – заличаване на сградата на обществената тоалетна
като обект в КК и записването в КР, което обстоятелство е с преюдициално
значение по отношение наличие на предпоставките за извършеното с процесната
заповед последващо изменение на КККР, както и за
преценка за приложимост на процедурата по чл.91 АПК. От фактическата
мотивировка на процесната заповед не става ясно дали е влязло в сила
предходното изменение на КККР, а такива доказателства липсват по
административната преписка. Тези установявания са от съществено значение освен
за преценката на законосъобразност на оспорения административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по 146 АПК,така и за евентуалните
задължителни указания до административният орган при отмяна на заповедта. В
тази връзка следва да се прецени и ролята на подаденото от Община Пловдив
възражение с вх. №01-132705/26.03.2019г., което е провокирало служебното
произнасяне от началника на СГКК – Пловдив и във връзка с това – активната
процесуална легитимация на жалбоподателя „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД.”.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с
твърдение за издаването й при липса на компетентност, нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Заявено е, че в границите на ПИ
56784.506.1508 по КККР на гр.Пловдив – собственост на оспорващото дружество, е
нанесен нов обект на кадастъра с обжалваната заповед без съгласие на
собственика на имота. Твърди се, че изменението на КК е извършено без
фактическо основание, тъй като новият обект – сграда с площ 66 кв.м.
/собственост на община Пловдив/ - е бил заличен по искане на собственика на
имота въз основа на удостоверение от 28.12.2018г., изд. от район Северен-община
Пловдив и не са налице нови фактически основания, обосноваващи изменение на КК.
Поддържа се, че обжалваната заповед е нищожна, поради изтичане на преклузивните срокове по чл.102 АПК за възобновяване на
производството, какъвто характер на практика има производството по издаване на оспорената
заповед /с позоваване на Решение № 6016/09.05.2018г. по адм.д.№
2678/2018г., ВАС/. С арг. от дефиницията за
„непълноти и грешки” по см. на §1 т.16 ДР ЗКИР е посочено, че не са налице
предпоставки за издаване на заповедта по отношение сградата, тъй като тя не
фигурира в кадастралната карта към момента на иницииране на производството по
издаване на процесната заповед. При нанасянето на нов обект в поземления имот –
собственост на жалбоподателя, който обект преди това е бил заличен по искане на
оспорващото дружество, е налице спор за собственост, който е основание за отказ
от изменение на КК. Заповедта е и вътрешно противоречива – от съдържанието й не
се установява по чия инициатива е започнало производството, тъй като е посочено
служебно иницииране на преписката, но същевременно е цитиран вх. номер от
26.03.2019г., подаден от община Пловдив. Преценката за нанасяне на сградата –
„обществена тоалетна” е основана на приложен снимков материал, на който е
придаден приоритет пред официален документ - удостоверението от 28.12.2018г.,
според което сградата е премахната и не съществува на място. Ведно с посоченото
е заявено, че тоалетната е с надземна част под 1м. и не е надземна постройка
във вр. с §1 т.1 от ДР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. Поискано е заповедта да бъде обявена за нищожна или
отменена като незаконосъобразна с присъждане на направените съдебни разноски.
Във вр. с указанията на ВАС се
поддържа, че според §1 т.13 ДР ЗКИР – заинтересовано лице е собственикът на
недвижимия имот, в чиито граници се провежда изменението. Право да оспорват
изменение на КККР имат лицата, вписани като собственици или носители на вещни
права за конкретен имот, който се засяга от изменението – чл.147 ал.1 АПК вр. с чл.2 ал.5, чл.54 ал.1 и ал.2 ЗКИР и §1 т.13 ДР ЗКИР.
С позоваване на чл.75 ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. се поддържа, че
собственикът на имота е пряко засегнато лице от издадения краен акт. При нанасянето на сграда в чужд имот,
собственика на имота, в който попада или навлиза нанесената сграда, има право
да оспори административния акт, по силата на който е извършено нанасянето, тъй
като се засяга неговия имот /Решение № 9369/2018г. по адм.д.№
195/2018г., ВАС и др./. Правата на оспорващото дружество се считат за
засегнати, тъй като се допуска изменение на КККР при наличие на влязъл в сила
стабилен административен акт, издаден по искане на Парадайс
Гардън Резидънс ЕООД.
Посочено е още, че нанесената сграда е незаконна, като липсата на строителни
книжа не позволява установяване точните очертания на сградата, като при
нанасяне на „подземна сграда”, тъй като не е по-висока от 1,5 м. над терена са
приложими чл.40 ал.4 и чл.16 ал.2 т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г.
Тъй като няма проекти или екзекутивни чертежи, собственикът на имота, в който е
нанесена сградата е засегнат от изменението. Според писмено
становище по делото, ответникът е отменил по-рано издадения от него акт, без да
е провел производство по възобновяване /чл.99-чл.106 АПК/ и без да е спазил
изискванията за такова производство. Посочено е, че органът по кадастъра не
може да изменя границите на ПИ извън процедурата по чл.99 и сл. АПК,
включително на основание грешка в тях, тъй като това противоречи на
стабилността на административния акт за определянето им /Решение № 5249 от
2011г. по адм.д.№ 9582/2010г., ВАС/. Поддържа се, че
в случая нито е посочено правно основание за възобновяване, нито е обоснована
хипотеза от чл.99 АПК. Правата на дружеството са засегнати, тъй като е
допуснато изменение на КККР при наличие на влязъл в сила стабилен
административен акт, издаден по искане на жалбоподателя, от който дружеството
черпи права. Твърди се, че е налице влязъл
в сила акт със същия предмет и страни, с който постройката е била заличена,
поради което производството по нейното възстановяване в КККР е недопустимо –
компетентността на административният орган да постанови последващ
административен акт е отпаднала, което означава, че новата заповед е нищожна,
поради изтичане на преклузивните срокове по чл.102 АПК за възобновяване, какъвто характер има оспорената заповед. В писмено
становище по същество са повторени изложените съображения.
- Ответникът Началник СГКК –
Пловдив се представлява от мл.експерт в отдел „Правен”, Дирекция „АПФО” - Р.С.
с юридическа правоспособност и счита жалбата за недопустима поради липса на
правен интерес. С арг. от дефиницията по §1 т.13 ДР
ЗКИР поддържа, че дружеството не притежава права върху сградата, тъй като е
представил нотариален акт за поземления имот, но не за сградата /позовава се на
Определение № 9765/2016г. по адм.д.№ 9647/2016г., ВАС/.
Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че не се касае до
нанасянето на нов обект, а за такъв, който е бил на място и терен още при
одобряване на КК през 2009г. Оспорващото дружество не е имало право да иска
заличаване на сградата. Заявена е претенция за юрисконсултско възнаграждение и
разноски пред ВАС по реда на чл.226 ал.3 АПК. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение - л.21 от д. 1428/2019г.
В
писмено становище се поддържа недопустимост и неоснователност на жалбата.
Посочено е, че производството по издаване на оспорената заповед е служебно
инициирано след постъпване на писмо от община Пловдив с вх.№
01-132705/26.03.2019г. във вр. със заявление от
29.01.2019г., подадено от Парадайс Гардън Резидънс ЕООД. Оспорващото
дружество не е заинтересовано лице по см. на §1 т.13 ДР ЗУТ, тъй като не твърди
и не представя доказателства за право на собственост или ограничени вещни права
върху обекта, предмет на изменението. Жалбоподателят е представил нотариален
акт за собственост на поземления имот, но не и за сградата, която е частна
общинска собственост съгл. АОС, вписан с рег.№ 15216 от 13.06.2014г. Нанасянето
на сграда с ИД 56784.506.1508.2 не засяга правата на жалбоподателя, като
сградата е отразена към дата на приемане на КК през 2009г. и в нот.акт от 30.10.2017г., от който Парадайс
Гардън Резидънс ЕООД черпи
правата си, е отбелязано, че правото на собственост върху сградата не преминава
в патримониума на дружеството-жалбоподател. Твърди
се, че посредством събраните в предходното производство доказателства, е
установено, че не се касае за „нов обект”, а за сграда, съществуваща на място,
която е нанесена и съществувала в РП на гр.Пловдив през всички години до
приемане на КККР. В тази вр. се счита, че
представената скица от 15.02.2019г. не отразява действителното състояние, а
органите на кадастъра са длъжни да отразят в КК съществуващото фактическо
положение. Отрича се да е налице производство по възобновяване – чл.99 и сл. АПК, тъй като производството е самостоятелно, но дори да се обсъди хипотетично
правно основание от чл.99 т.2 АПК, следва да бъде прието, че новите
доказателства трябва да установяват съществуването на нови обстоятелства, които
са възникнали преди издаването на акта, но не са могли да бъдат представени по
административната преписка, независимо от положената дължима грижа от страната,
която е имала задължението за доказването им /с позоваване на Решение №
15785/2020г. на ВАС – чл.99 т.2 АПК изисква новото обстоятелство да е
съществувало преди това, но да не е могло да бъде известно на страната по
обективни причини/. В тази вр. се поддържа, че
настоящото производство е започнало въз основа на писмо от 26.03.2019г. на
община Пловдив и от 03.04.2019г. на район Северен, с които се оттегля и
обезсилва издаденото удостоверение от 28.12.2018г., ведно с приложен снимков
материал от оглед на 20.03.2019г., каквото обстоятелство не е от категорията на
заложените в изискването на чл.99 т.2 ЗКИР. Счита се, че самостоятелният
характер на производството и отсъствието на преуреждане
на правоотношения между същите страни се доказва от липсата на заинтересованост
по см. на §1 т.13 ДР ЗКИР. Оспореният административен акт е постановен в
съответствие с целта на закона с арг. от чл.2 ЗКИР и
основната задача на органите на АГКК да обезпечат истинността и актуалността на
кадастъра. Поддържането на актуални и точни данни за обектите на кадастъра
обезпечава и необходимата и задължителна правна сигурност на регулираните
обществени отношения, касаещи недвижимата собственост.
-
Заинтересованата страна Община Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт М.Т..
Оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес по
съображенията, изложени при първото разглеждане на жалбата. Алтернативно
поддържа неоснователност на оспорването. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък с разноски.
В
писмено становище е посочено, че оспорващото дружество не е собственик на
сградата, поради което не е имало право да иска нейното заличаване. Според дефиницията
за заинтересовани лица /§1 т.13 ДР ЗКИР/ - под недвижими имоти се има предвид имотите,
които са предмет на изменението в КККР. Позовава се на константната практика на
ВАС по отношение заинтересовани лица, които имат правен интерес от оспорване на
действията или заповедта на органа за изменение на КККР – лицата, които са
вписани като такива в кадастралния регистър към одобрената КК, като в случая е
одобрено нанасянето на сграда, която неправомерно е била заличена в КК и която
винаги е била обект на кадастъра със собственик община Пловдив, още към дата на
одобряване на КК през 2009г. Собственикът на ПИ 56784.506.1508 – оспорващото
дружество, не е собственик на процесната сграда – предмет на изменението с
оспорената заповед. Между страните е безспорно обстоятелството, че община
Пловдив е единственият собственик на сградата. Счита се, че жалбоподателят не
покрива нито едно от изискванията на §1 т.13 ДР ЗКИР, поради което за него не е
налице правен интерес от обжалване. Заявено е, че производството по издаване на
заповедта е вследствие писмото от 26.03.2019г. на Кмета на община Пловдив, с което
началникът на СГКК е уведомен, че сграда с площ 66 кв.м., с предназначение за
битови услуги не фигурира в КК, а е съществуваща на място в недвижимия имот.
Изтъкнато е, че заличаването на сградата е извършено по искане на дружеството,
което не разполага с правен интерес да подаде такова искане, вкл. сградата не е
предоставена за управление на район Северен, издал обявеното впоследствие за
невалидно удостоверение за несъществуване и премахване на сградата. В случая
изменението цели отстраняване на непълнота и грешка и производството е
инициирано от лицето с право на собственост върху имота, който е претендирано да бъде отразен в кадастралната карта. Сградата е обект на кадастъра и
елемент от кадастралната основа с плана от 1965г., като впоследствие е отразена
в КП от 2000г. и в КК със заповедта от 2009г. Твърди се, че Началникът на СГКК
е сезиран със заявление от заинтересовано лице по см. на §1 т.13 ДР ЗКИР, което
се легитимира като собственик на сграда, находяща се
в ПИ 1508 и не кореспондират с действителната фактическа обстановка твърденията
на жалбоподателя за наличие на спор за материално право, в каквато хипотеза се
издава отказ. Поддържа се, че административният орган правилно е приел, че не е
налице спор за материално право по см. на §1 т.16 ДР на наредбата, тъй като не
са налице противопоставими документи за собственост. Посочено
е, че претенциите на община Пловдив се свеждат единствено и само до нанасяне в
КК на неправомерно заличена сграда по искане на трето лице, различно от
собственика, която сграда в нито един момент не е била собственост на
жалбоподателя, предвид документа му за собственост от 2017г.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1.
Данни от преписката :
Оспорващото дружество е собственик на ПИ с идентификатор 56784.506.1508 по
КККР на гр.Пловдив /ПИ 1508/, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
ИД на АГКК – „…БЕЗ Сграда с идентификатор 56784.506.534.1 със застроена площ от
66 кв.м. на един етаж, с предназначение – сграда за битови услуги, който
поземлен имот представлява самостоятелен
ПИ…”, съгласно нотариален акт № 78 от 30.10.2017г. за покупко-продажба на
недвижим имот с номер на вписване 106 /л.22 и сл. /. Жалбоподателят не е
придобил право на собственост по отношение сградата за битови услуги. Право на собственост
върху сградата не е подържано от оспорващото дружество, както и не са
представени документи за това. Същата е частна общинска собственост – Акт №
1297 от 23.05.2014г. за частна общинска собственост, л.30 и сл. Сградата
представлява обществена тоалетна с предоставени права на управление на Община
Пловдив – ОП Чистота, при съставен по-рано АОС № 501/23.10.2001г. В скица на ПИ
1508 от 02.10.2017г., издадена преди сделката с нот.акт
от 30.10.2017г. /л.34 от делото/, сградата представлява ПИ 1508.1 /застроена
площ 66 кв.м., 1 етаж, сграда за битови услуги/. Отсъстват данни жалбоподателят
да е бил вписан в кадастралния регистър /КР/ за собственик или за лице с вещни
права по отношение ПИ 1508.1. За описаната сграда при първото разглеждане на
жалбата е установено посредством СТЕ /специалист-геодезист, л.184 и сл., дело №
1428/2019г./, че е масивна и включена /отразена/ в действащ РП, одобрен със Заповед
№ 1604/15.06.1965г. При одобряване на нов КП със Заповед №
РД-02-14-2236/27.12.2000г. сградата е показана в същите граници от плана,
одобрен през 1965г. Размерите на сградата по КК са показани в Приложение № 5
към СТЕ, каквото не се съдържа в адм.д.№ 1428/2019г.
За сградата в ПИ 1508 няма строителни книжа /СТЕ по д.1428/2019г., л.258 и сл./
и не са предприемани процедури по премахването й. Същата е елемент на
кадастралната основа на всички предходни и сега действащ РП с извод на в.л. за
построяването й преди 1965г. При тази фактическа установеност следват изводи за
: придобиване на ПИ 1508 от жалбоподателя без сградата в същия недвижим имот;
сградата е с конкретен собственик, а не с неустановен такъв; сградата е елемент
от кадастъра и отразена в КК, одобрена през 2009г.; сградата е самостоятелен
ПИ.
Подадено е заявление на 29.01.2019г.
/л.20/ от пълномощник на Парадайс Гардън
Резидънс ЕООД, като в същото - част от образец на
документа – „Заявление за справки и услуги от КККР“ – Такси, е вписано „залич.сграда”. В заявлението е отразено /в горен десен
ъгъл/ – ПИ 506.1508.1, при което няма съмнение за идентичност на описаната
по-горе сграда и заявлението за заличаване на сграда, което заличаване според вписан
текст „Изпълнено”, е от дата 30.01.2019г. Заличаването по чл.53а т.3 ЗКИР
/”Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без
издаване на заповед в случаите по чл. 52
и 53, както и при: т.3 нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или
заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения
на техническата инфраструктура;”/ представлява действие по изменение на КККР,
което по смисъла на чл. 21 ал.1 АПК притежава белезите на индивидуален
административен акт – изразено с действие волеизявление на административен орган.
С изменението в КККР, изразяващо се в заличаване на съществуваща сграда , което
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 АПК, се засягат
правата на собственика на сградата. Заличената сграда с идентификатор 1508.1 е
собственост на Община Пловдив и актът по чл.53а т.3 ЗКИР вр.
с чл. 21 ал.1 АПК подлежи на съдебен контрол, тъй като не е изрично изключен
със ЗКИР.
Актът по заличаване на сградата е
основан на заявление на жалбоподателя и представено с него удостоверение от
28.12.2018г., издадено от район Северен -община Пловдив /л.21/, удостоверяващо „след
оглед на място – премахване на сградата, която физически не съществува” и касае
ПИ 1508.1 и ЗП – 66 кв.м. Заявление от собственика на сградата не е подавано, а
удостоверението не е идентично със заявление от собственик на ПИ с искане за
заличаването й, вкл. преписката не съдържа данни за предоставени права за
управление на сградата на район Северен /според АОС – частна, предоставените
права за управление са на Община Пловдив – ОП Чистота/.
Оспорената заповед е издадена от
Началник СГКК-Пловдив, на основание чл.54 ал.4 вр. с
чл.54 ал.1 и чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР и заявление вх.№ 01-132705-26.03.2019г. на
Община Пловдив – одобрено е изменение в КККР, съгл. скица-проект №
15-364611-22.04.2019г. /приложена към заповедта, л.27 от д.1428/2019г./.
Изменението се състои в нанасяне на обект в КККР – сграда с идентификатор
1508.2 /който идентификатор произтича от последващото
нанасяне на сградата в КК с оспорената заповед; пояснено е от ответника – л.18
и сл. от д.1428 от 2019г., че при заличаване на сграда с ИД 1508.1 в КК на
гр.Пловдив, същата е станала историческа и получената промяна на идентификатора
се дължи на факта – кадастралната система не позволява да се ползват
исторически /“вече заличени”/ идентификатори, като в случая възстановената
сграда получава следващия пореден номер на идентификатор в поземления имот,
площ 66 кв.м., предназначение – Сграда за битови услуги, собственост на Община
Пловдив чрез ОП Чистота, въз основа на АОС /частна/ от 13.06.2014г./. В мотивите
към заповедта е посочено, че сграда с идентификатор 1508.1 е премахната от КККР
в изпълнение на услуга по заявление от 29.01.2019г., подадено до СГКК от Парадайс Гардън Резиденс ЕООД и приложено към него удостоверение от
28.12.2018г., изд. от район Северен. „Със служебно инициирана преписка за
изменение на КККР по вх.№ 01-132705-26.03.2019г. сградата се възстановява в
кадастралната карта с идентификатор 56784.506.1508.2 след извършен преглед на
приложения снимков материал, доказващ обстоятелството, че сградата „Обществена
тоалетна” съществува на място.”. Отразено е, че в писмото на община Пловдив от
26.03.2019г. е заявено, че сграда с идентификатор 56784.506.1508.1 е неправилно
заличена от КККР и същата съществува на място. С уведомление вх.номер от 03.04.2019г.,
подадено от район Северен-община Пловдив – удостоверението от 28.12.2018г. е обявено за невалидно.
2.
В изпълнение задължителните указания на ВАС, ответникът отговори писмено
/л.18/, че собственикът на заличената сграда е и орган, издал удостоверението
от 28.12.2018г., поради което не е
уведомен за поисканото със
заявлението от 29.01.2019г. изменение на КККР за ПИ 506.1508. Ответникът
изтъква, че със заявление от 03.04.2019г. район Северен-община Пловдив оттегля
и обезсилва издаденото удостоверение от 28.12.2018г., като прилага съответни
документи и снимков материал /л.36 и сл./.
Във вр.
с указанията на ВАС :
2.1.
По отношение уведомяване на собственика за заличената сграда „обществена
тоалетна” – Община Пловдив, се установи, че община Пловдив не е уведомена за
заличаването на собствената й сграда, представляващо спрямо оспорената заповед „предходно
изменение на КККР, извършено с фактически действия по чл.21 ал.3 АПК –
заличаване на сградата на обществената тоалетна като обект в КК и записването в
КР, което обстоятелство е с преюдициално значение по
отношение наличие на предпоставките за извършеното с процесната заповед последващо изменение на КККР.” – посочено в отменителното решение на ВАС.
При неуведомяване на собственика
на заличен обект в КККР, заличаването на който е извършено по заявление на
трето лице /в случая собственик на недвижим имот, в който е заснета кадастрално
сградата като самостоятелен ПИ/ - следващият акт /оспорената заповед/ за
нанасяне на заличеният обект в КККР /последващо
изменение на КККР според ВАС/ е незаконосъобразен в хипотезата на издаване на
заповедта при невлязъл в сила административен акт за заличаване на сградата.
При неуведомяване на собственика на заличения обект, актът за заличаването му
не е влязъл в сила, при което отсъства основание за нанасяне на обекта в КККР –
в тази хипотеза не е налице заличен обект, който да бъде нанесен в КККР
/възстановяване на сградата в КК/. Тъй като административното производство по
заличаването е започнало със заявление на жалбоподателя, същият е страна в
правоотношението и с право на жалба против оспорената заповед, която като
незаконосъобразна в посочената хипотеза, би подлежала на отмяна с връщане
преписката на органа с указания за съобщаване действието по заличаване на сградата
на собственика на самостоятелния кадастрален обект.
Във вр. с
изложените следващи съображения, оспореният административен акт не се възприема
за незаконосъобразен поради неуведомяване на собственика на заличаване на
сграда.
2.2. Относно указанието за
преценка за приложимост на процедурата по чл.91 АПК : Нормата на чл. 91 ал. 1 АПК, независимо от систематическото място в Глава шеста от АПК, може да се
приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на
посочените в текста условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването
му по административен ред /Решение № 4060/2013г., ВАС/. Заявлението на община
Пловдив с вх.номер в СГКК – Пловдив от 26.03.2019г. /л.29/ е отправено до СГКК
– Пловдив, а не чрез СГКК-Пловдив до АС-Пловдив. Община Пловдив е представила
доказателства по отношение заличената сграда с идентификатор 56784.506.1508.1 в
КК на гр.Пловдив, който обект е съществуващ и е бил с предходен кадастрален
идентификатор 56784.506.534.1. ПИ 1508.1 попада в ПИ 1508, образуван след
разделяне на ПИ 534, при което се обособяват два нови ПИ – 1507 и 1508.
Възражението съдържа две части – с първата е възразено
относно заличаването на сградата в КККР по съображения за съществуване на
сградата, която е общинска частна собственост със съставен АОС № 1297/2014г.,
без да е издавана заповед за отписване и е заявено, че община Пловдив не е
уведомена за извършеното заличаване; с втората част е поискано след извършване
на съответните процедури по нанасяне на сградата в КККР, да бъде издадена актуална
скица.
Възражението на община Пловдив не
е адресирано до съда чрез Началник СГКК-Пловдив. Със същото е възразено против заличаването на сградата, но не е заявено
искане за отмяна на заличаването, вкл. посредством преразглеждане на акта от
административния орган /в тази насока Определение № 12983/2021г. по адм.д.№ 11276/2021г., ВАС : „Подаденото до началника на
СГКК – Перник възражение с изходящ № КД-07-27 от 15.04.2021 г. не е адресирано
до съд, не съдържа петитум и не отговаря на
останалите изисквания на чл. 150, ал. 1 АПК. Следователно това възражение няма
характеристиките на жалба против административния акт и не сезира съда с
разрешаване на административноправен спор.”. Втората
част от възражението ясно отразява искане за нанасяне на сградата и издаване на
актуална скица. Предназначението на заявлението според община Пловдив, посочено
в писмени съображения по същество е – „…с което началникът на СГКК е уведомен,
че сграда с площ 66 кв.м., с предназначение за битови услуги не фигурира в КК,
а е съществуваща на място в недвижимия имот… В случая изменението цели
отстраняване на непълнота и грешка и производството е инициирано от лицето с
право на собственост върху имота, който е претендирано
да бъде отразен в кадастралната карта… Началникът на СГКК е сезиран със
заявление от заинтересовано лице по см. на §1 т.13 ДР ЗКИР, което се легитимира
като собственик на сграда, находяща се в ПИ 1508…
претенциите на община Пловдив се свеждат единствено и само до нанасяне в КК на
неправомерно заличена сграда…”. Подателят на писменото заявление с вх. номер от
26.03.2019г. квалифицира същото за уведомление относно съществуващата на място
сграда и искане за нанасянето й в КК. При изрични изявления на подателя на
уведомлението/заявление за предназначението му, същите не следва да бъдат
преквалифицирани от съда. Изложеното обосновава извод, че при узнаване от
община Пловдив за заличаването на сградата и неуведомяване за актът на
заличаване, общината не е упражнила право на жалба, а е уведомила началника на
СГКК-Пловдив за съществуване на сградата на място и е поискала нанасянето й в
КК. Тоест, не би могло да бъде прието, че оспорената заповед е акт по чл.91 АПК
или че е административен акт, издаден при невлязъл предходен административен
акт, който е от преюдициално значение за издаването
му. Считано от 26.03.20219г. /преди която дата общината е посочила за узнаване
относно заличаването на сградата/, вкл. и 14 дни след тази дата, на
22.04.2019г. актът по заличаване е влязъл в сила.
Ако се приеме, че възражението
представлява жалба - при неуведомяване на собственик на заличената сграда,
жалбата е подадена при безсрочност. Община Пловдив е посочила, че е узнала за
заличаване на сградата от искане-предложение, входирано
в общината от Б.С., в качеството на управител на Парадайс
Гардън Резидънс ЕООД. В тази хипотеза следва, че в 7-дневен срок
от подаването на редовна, сезираща по-горестоящия
административен орган или съда жалба, авторът на административния акт може да
преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е
длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по-горестоящ
административен орган или съда. При квалифициране на възражението за
жалба против акт по заличаване на сградата в КККР, произнасянето на
административният орган в производство по чл.91 АПК изисква спазване на
сроковете по чл.91 ал.1 АПК – същите са преклузивни. Правото
на отзив по чл.91 ал.1 АПК е законова възможност на органа, като издател на
обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените
за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок, в който
преразглеждането на издадения акт е възможно. Началникът на СГКК-Пловдив не е
колективен орган, поради което в хипотеза на обжалване на акта на заличаване на
сградата в КККР, при подадено на 26.03.2019г. възражение, 7 дн. срок е изтекъл
на 02.04.2019г. /вторник, присъствен ден/. Срокът е изтекъл и при съобразяване
на писменото уведомление от Кмета на Район Северен до Началник СГКК-Пловдив с вх.номер
от 03.04.2019г. – на 10.04.2019г. /сряда, присъствен ден/. Оспорената заповед е
издадена на 22.04.2019г. 14-дн.срок считано от 03.04.2019г. също не спазен -
изтича на 17.04.2019г., присъствен ден.
При възприемане на оспорената
заповед като акт по чл.91 ал.1 АПК, същата би била нищожна. В този случай
оспорващото дружество има правен интерес за обжалване, тъй като е страна в
производството по преразглеждане на акта за заличаване на сградата. При
обявяване нищожност на заповедта, жалбата не следва да остава висяща и указанията
биха били за изпращане писмото на община Пловдив в съда за разглеждането му
като жалба против акта по заличаване на сградата.
По изложените съображения съдът не
възприема оспорената заповед като акт по см. на чл.91 АПК – макар и неуведомена
от Началника на СГКК-Пловдив, общината е узнала за заличаването на сградата, но
не е осъществила право на оспорване против неблагоприятния акт, а е поискала
нанасяне на сградата, след което издаване на актуална скица.
2.3. При съобразяване с указанието на
ВАС за преценка ролята на подаденото от община Пловдив възражение с вх.№
01-132705/26.03.2019г. и във вр. с това – активната
процесуална легитимация на жалбоподателя, следва да се има предвид, че в конкретиката на фактите, макар неуведомена от
административния орган, община Пловдив е разбрала за заличаването на сградата и
е подала възражение, съдържащо две части. Както бе посочено по-горе, с едната
част се възразява аргументирано против заличаването, но същевременно не е
заявено оспорване на акта за заличаване, а във втората си част възражението
може да бъде квалифицирано на искане за нанасяне на сградата в КККР, след което
и молба за издаване на актуална скица. В тази хипотеза следва, че въпреки
несъобщаване на акта за заличаване на сградата, при узнаване за заличаването
/Определение № 9386/2021г., ВАС/, общината не подава жалба, а заявява искане за
провеждане на процедура по нанасяне на сградата в КККР. Тоест, оспорената
заповед е издадена при влязъл в сила предходен административен акт по изменение
на КККР, изразяващ се в заличаване на сградата. В тази вр.
е и становището по същество на спора при първото разглеждане на жалбата /л.290
и сл., д.1428/2019г./ - община Пловдив чрез процесуален представител поддържа,
че оспорената заповед е издадена в производство по изменение на КК, в което
жалбоподателят няма правен интерес с арг. от
дефиницията на §1 т.13 ДР ЗКИР. Посочено е /л.297/, че производството по
издаване на оспорената заповед е инициирано служебно от Началник СГКК-Пловдив,
след като с писмо от 26.03.2019г.
Кметът на община Пловдив уведомява началника на СГКК-Пловдив, че сградата с
площ 66 кв.м. не фигурира в КК, а е съществуваща на място в недвижимия имот.
Община Пловдив не е поддържала, че уведомителното писмо от 26.03.2021г. има
предназначение на жалба против актът по заличаване на сградата. Считано е, че
писмото и производството по издаване на заповедта от 22.04.2019г. касаят
изменение на КККР в хипотезата на непълнота и грешка – чл.54 ал.1 вр. с чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР, по отношение обект на кадастъра
по см. на чл.23 ЗКИР – сграда. Изрично е заявено /л.295, втори абзац/ - „СГКК е
сезирана със заявление от заинтересовано лице по см. на §1 , т.13 ДР ЗКИР,
което се легитимира като собственик на сграда, находяща
се в имот с идентификатор 56784.506.1508.”. При повторното разглеждане на
жалбата изразената позиция от общината се поддържа в писменото становище по
същество, части от което бяха цитирани по-горе. Изричните изявления на подателя
на уведомлението/заявление за предназначението му не следва да бъдат
преквалифицирани. Считано към 26.03.2019г., вкл. и 14 дни след тази дата – към
22.04.2019г. /дата на издаване на оспорената заповед/ - актът по заличаване на
сградата е влязъл в сила.
Възражението на общината във втората
си част е възприето от Началника на СГКК-Пловдив като заявено искане за
изменение на КККР, основано на аргументите от първата част. Същевременно, в
оспорената заповед е посочено, че преписката е инициирана служебно по
заявлението от 26.03.2019г. и сградата се възстановява, тъй като съществува на
място и е била неправилно заличена от КККР, вкл. е отразено, че с уведомление
от 04.04.2019г. на Район Северен – удостоверението от 28.12.2018г. е обявено за
невалидно.
3. Изменението е извършено от Началник
СГКК – Пловдив, за правомощията на който орган е представена Заповед №
РД-13-15/27.01.2015г. /л.56, д.1428/2019г., АС-Пловдив/. ИД на АГКК делегира на
началниците на СГКК правомощия за издаване на заповеди по чл.54 ал.1 ЗКИР за
одобряване измененията в КККР, за териториите на съответните области. ЗКИР не
въвежда преклузивен срок за подаване на искане за
отстраняване на допусната техническа грешка или непълнота в кадастралната
карта. По см. на ЗКИР поддържането на КК в неактуален или сгрешен вид, е
нетърпим от правото резултат и поправката й следва да бъде осъществена в съответствие
с реалното и надлежно установеното и доказано законово положение – в тази
насока Решение № 6521/18г., ВАС.
С административният акт по ЗКИР е
одобрено изменение на КККР, изразяващо се в нанасяне на обект в КККР, който
обект е заличената сграда. Неоснователно се твърди отсъствие на нови фактически основания, обосноваващи изменение на КК, както и изискване
за съгласие на собственика на ПИ, в който се нанася кадастрално сградата. В
оспорената заповед изрично е посочено, че административният орган възприема
факта на съществуваща на място сграда и съобразява уведомление от 04.04.2019г. на Район
Северен, с което удостоверението от 28.12.2018г. е обявено за невалидно. Отразено
е, че сграда с идентификатор 1508.1 е премахната от КККР по заявлението на жалбоподателя
от 29.01.2019г. Оспорващото дружество представи и е приета скица от
15.02.2019г. /л.46/, видно от която в ПИ 1508 няма отразена сграда. В служебно
изготвена скица-проект /л.27, д.1428/2019г./ заличената сграда е нанесена в КК
- в ПИ 1508, в същата конфигурация и с идентична площ. В КР сградата е вписана
с идентификатор 1508.2, който номер е пояснен от ответника със спецификата на
кадастралната система. Заличената и нанесената отново сграда /възстановена/ са
идентични по площ, предназначение, местоположение и право на собственост. Заповедта
се основава от правна страна на „непълноти или грешки“ – чл.51 ал.1 т.2 вр. с чл.54 ал.1 и ал.4 ЗКИР – т.16 от §1 ДР ЗКИР (нова – ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм., бр. 57 от
2016 г.) "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
В конкретиката
на фактите - след като сградата е заличена /технически - с премахнат графичния
контур на сградата, но и правно - при влязъл в сила акт за заличаване/, макар
обектът да е в действителност съществуващ и да не е нов, тъй като е кадастрално
отразен през 1965г. и в заповедта от 2009г. за одобряване на КККР за гр.Пловдив,
с оспорената заповед се нанася нов обект на кадастъра.
Заповедта не е основана на чл.53а т.3 ЗКИР, тъй като сградата в действителност не е нова – ако заповедта се възприеме
като акт по чл.53а т.3 ЗКИР, не представлява съществено нарушение издаването на
изрична заповед.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 ЗКИР
определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и
другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на
кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и
самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти
се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно
съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се
заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни
обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл.
29 ЗКИР, чл. 38 ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри/. Отразяването на заличената сграда в КК
не противоречи на посочените норми, както и на чл.74 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. в редакция преди изм. от 2021г. Сградата е обект на кадастъра и за
отразяването й в КК не е относимо дали е търпим
строежи, както и подлежи ли на премахване, ако е незаконен строеж. Сградата е на
1 етаж, масивна е според СТЕ и АОС, построена 1961г. /л.104, л.185 – д.1428/2019г./.
Сградата не попада в обхвата на правото
на собственост на дружеството, което изрично е отразено в нот.акт
от 2017г., като нанасянето на имот в КККР не води до възникване или погасяване
на вещни права. В случая отсъства спор за материално право, тъй като не е
налице конкуренция на титули за собственост, която да индикира
такъв спор /в тази насока Решение № 9960/20г., Решение № 14525/2019г.; Решение
№1269/2018г. и др., ВАС/. С арг. от чл. 6 ал. 2 пр. 2 ЗКИР и на чл. 3 ал. 2 ЗКИР - данните за правото на собственост и други вещни
права, които се нанасят в кадастъра се черпят от актовете, с които се признава
или прехвърля право на собственост върху недвижими имоти. Административният
орган е обвързан от материалната доказателства сила на документите за
собственост /в случая нот.акт на жалбоподателя и АОС
– частна на общината/. В тази вр. и т.16 от ДР на
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - "Спор за
материално право" по смисъла на чл. 70
и 71
е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението
и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички
заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство.
При нов обект в КК поради техническо
премахване на сградата, а не в действителност, който обект попада в ПИ 1508 –
собственост на жалбоподателя, същият е уведомен за издаване на заповедта, л.28
от д.1428/2019г. Уведомлението е получено на 02.05.2019г., л.30 от
д.1428/2019г. Жалбата е с вх. номер от 14.05.2019г. – в 14 дн.срок. Тук се
отбелязва, че с Определение № 1169/10.06.2019г. по адм.д.№
1457/2019г., АС-Пловдив е оставена без разглеждане жалба на Парадайс
Гардън Резидънс ЕООД против
заповедта от 22.04.2019г. поради неотстранена нередовност – не е внесена
държавна такса. Фактът не е отрицателна предпоставка за оспорването, по което е
образувано адм.д.№ 1428/2019г., АС-Пловдив, при
подадена жалба в срок /което дело е предходно образувано спрямо адм.д.№ 1457/2019г./.
Уведомяването на жалбоподателя не е
критерий за заинтересованост. Съгласно чл.54 ал.4 ЗКИР : „Измененията в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на
непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се
придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава
по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито
права са засегнати от изменението.“. Според дефиницията за заинтересовани
страни по т.13 от §1 ДР ЗКИР : (нова - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм., бр. 49 от
2014 г.) "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други
вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на
управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Преди
изменението на т.13, същата е с текст : "заинтересувани лица по чл. 54,
ал. 1" са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими
имоти, чиито права се засягат от изменението. Заинтересованите лица са собствениците
и носителите на други вещни права върху недвижими имоти – предмет на
изменението, които са вписани в КР. Константна е практиката на Върховен
административен съд по въпроса кои собственици и кои носители на други вещни
права върху недвижими имоти са заинтересовани от оспорване на действията или заповедта
на органа за изменение на КККР, като безпротиворечиво
се приема, че това са онези лица, които са вписани като такива в кадастралния
регистър към одобрената КК. Жалбоподателят не е вписан в КР за собственик на
сградата, намираща се в неговия имот – ПИ 1508, тъй като имотът е придобит без
сградата. С прилагане на посочения критерий оспорващото дружество няма правен
интерес, като в тази насока са : Определение № 9765/2016г., ВАС; Решение 1258/2018г., ВАС; Определение № 9761/21г., ВАС.
Ведно с посоченото, в конкретният случай с
нанасяне на сградата в ПИ 1508, която сграда е заличена в КК, поради което
представлява нов обект /технически/, ПИ 1508 е в обхвата на изменението. Границите
на ПИ 1508 в КК се променят с нанасяне на сградата в имота, поради което следва
да бъде прието, че собственикът му има правен интерес от обжалване на
оспорената заповед – административен акт за изменение на КККР, издаден по реда
на ЗКИР. Границите на ПИ 1508 се променят единствено в КК, тъй като фактически
на място действителното състояние съответства на последиците от заповедта.
Променените граници на ПИ 1508 в КК съответстват на обхвата на вещните права на
собствениците на имотът и на сградата в него, поради което не е налице спор за
материално право и жалбата не е основателна. Както бе посочено, след като сградата е заличена
/технически и с влязъл в сила акт за заличаване/, макар обектът да е
съществуващ на място и да не е нов, тъй
като е кадастрално отразен през 1965г. и в заповедта от 2009г. за одобряване на
КККР за гр.Пловдив, с оспорената заповед се нанася нов обект на кадастъра в КК.
Изменението в КК съответства както на действителното
положение на място, така и на документите за собственост, като в тази насока с
изводи за правен интерес : Решение № 14525/2019г., ВАС; Решение
№1269/2018г., ВАС; Решение № 9369/2018г., ВАС.
Във вр. с възражението в жалбата за неприлагане чл.99 и сл. АПК, каквото се твърди да е производството по същността си, следва да бъде съобразено, че нормата на чл.51 ЗКИР е изменена през 2014г. и допуска изменения на данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и при непълноти и грешки. Оспорената заповед съдържа твърдение за служебно проведено производство, като в тази вр. е изготвената служебно скица-проект, но същевременно и по заявлението от 26.03.2019г. на община Пловдив. Административният акт не е основан на чл.51 ал.3 или чл.53б ЗКИР, които норми касаят служебно произнасяне и за които не са налице фактически основания. Заповедта възстановява неправилно заличена сграда в КК, което е отразено в мотивите на административния акт. Ако се приеме, че е осъществено възобновяване, посредством което е целена корекция на грешка на органа по кадастъра, като в тази насока е отразеното в заповедта „…е била неправилно заличена“., се съобрази, че производството по чл. 99 и сл. АПК не може да се използва за поправяне на пропуски, допуснати от административния орган /Решение № 11283 от 25.10.2016г. на ВАС/. – в случая в производството по искането за заличаване на сградата. Независимо от това, искането на общината е в срока по чл.102 ал.2 АПК, а служебното произнасяне на органа – в срока по чл.102 ал.1 АПК, считано от 30.01.2019г., когато е изпълнено заличаването, което не е обжалвано, вкл. считано от 14 дни след подаване на писмото от 26.03.2019г., в което е посочен факта на узнаване за заличаването и същевременно актът по заличаване не е оспорен. При конкретните факти може да бъде прието, че е било налице основание по чл.99 т.1 АПК, тъй като заличаването е направено по искане на субект, който не разполага с право за това - не е собственик на сградата, която е поискал да бъде заличена. Същевременно, един и същи орган – кмет на район Северен, на територията на който район се намира сградата, е издал удостоверението от 28.12.2018г. /л.21/, след което изпраща на 03.04.2019г. уведомление до началника на СГКК-Пловдив, с което информира, че издаденото удостоверение от 28.12.2019г. е невалидно – по см. на чл.99 т.4 АПК.
В производство по възобновяване
оспорващото дружество има правен интерес от подаване на жалба, тъй като е
страна в правоотношението по издаване на акта по заличаване на сградата, която
се възстановява в КК с оспорения административен акт. От страна на Началника на
СГКК-Пловдив са допуснати нарушения на административно-производствените правила
– при разглеждане на заповедта като акт за възобновяване, но резултатът от
заповедта съответства на действителното състояние на сградата и на обективните
факти. Съществуващата на място сграда е заличена без основание в КККР и се
възстановява в КККР, което съответства на истинността в случая. Обективният
факт - съществуваща сграда е възприет с основание, предвид същността на
кадастъра по см. на чл.2 ЗКИР и необходимостта от поддържането му в актуално състояние
– чл.51 ал.1 ЗКИР, съответстващо на действителното. При отмяна на заповедта
указанията биха били във вр. със спазване на
правилата на чл.99 и сл АПК, но резултатът би бил идентичен с този от
оспорената заповед.
По изложените съображения жалбата се
приема за неоснователна с присъждане на съдебни разноски за ответника и
заинтересованата страна, вкл. направените пред ВАС на основание чл.226 ал.3 АПК.
Ответник : процесуален представител по приложено пълномощно от 12.06.2019г. на л.83
– д.№ 1428/2019г., по т.2 е адв.Р.И., ведно с адвокатско дружество „***“ по т.1 /заедно
и поотделно/. Според списък на разноските на л.282 от д.1428/2019г. са претендирани 720лв. – заплатен адвокатски хонорар с
приложено допълнително споразумение от 04.06.2019г. към договор от 11.08.2017г.
между АГКК и адвокатско дружество „***“ за договорени 720лв. с ДДС за
процесуално представителство по адм.д.№ 1428/2019г.,
АС-Пловдив, ведно с фактура от 04.06.2019г. за заплащане на 720лв., л.284. При първото разглеждане на жалбата адвокатско дружество „***“ не е
осъществило процесуално представителство по делото, каквото е осъществено от адв.Р.И.. Предвид тези данни адвокатското възнаграждение от
720лв. за адвокатско дружество „***“ не следва да се присъжда, поради
неизвършени процесуални действия от дружеството или от адвокати на дружеството.
Пред ВАС ответникът е направил разноски за държавна такса – 70лв. Касационната
жалба е подадена от упълномощен процесуален представител с юридическо
образование и придобита юридическа правоспособност – Р.С. на длъжност „младши
експерт“ в отдел Правен в АГКК, л.25 от адм.д.№
3392/2021г., ВАС. Р.С. не е осъществил процесуално представителство по делото и
не е представил писмена защита, а само е изготвил и подал касационната жалба,
поради което разноски се определят в размер на 75лв. /чл.9 ал.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.78 ал.8 ГПК/. За настоящото производство се дължи
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Общо за
ответника, непредставил списък на разноските в настоящото производство /т.2 вр. с т.9 от Т.Р. на ВКС от 06.11.2013г./ се дължи
присъждане на разноски в размер на 245 лв. Заинтересована страна община Пловдив
е представила списък на разноските при първото разглеждане на делото – л.286, в
размер на 200лв. Дължими за присъждане са 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Община Пловдив е направила разноски за държавна такса при подаване на
касационната жалба – 70лв. Процесуален
представител – гл.юрисконсулт Т. не е осъществила процесуално представителство
по делото и не е представила писмена защита, а само е изготвила и подала
касационната жалба, поради което разноски се определят в размер на 75лв. /чл.9
ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ вр. с чл.78 ал.8 ГПК/.
За настоящото производство се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв. – съответно на представен списък на разноските на л.47. Общо
за община Пловдив се дължи присъждане на разноски в размер на 345 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Парадайс Гардън Резидънс ЕООД, с.Мулдава, ул.Тракия № 11,
община Асеновград, представлявано от управителя Б. С. С. против Заповед № 18-4311/22.04.2019г., издадена от
Началника на СГКК-гр.Пловдив.
Осъжда
Парадайс Гардън Резидънс ЕООД, с.Мулдава, ул.Тракия № 11,
ЕИК *********, да заплати на СГКК – Пловдив съдебни разноски в размер на общо
245лв.
Осъжда
Парадайс Гардън Резидънс ЕООД, с.Мулдава, ул.Тракия № 11,
ЕИК *********, да заплати на Община Пловдив съдебни разноски в размер на общо
345лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия : /п/