Р Е Ш Е Н И Е
№3559/7.9.2017г.
гр. Варна,07.09.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на тридесети август през две хиляди и седемнадесета
година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Х.а сложи за разглеждане гр.
дело № 6547 по
описа за 2017 година, докладвано от
съдията М. Жекова, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба заведена във ВРС с рег.вх. №
27771/19.05.2017 г. депозирана от Н.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат И. Х. Х.от АК Габрово, със
съдебен адрес:*** В, против „Ц.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя С. С. С., с която е предявен
иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
310, ал. 1, т. 2 от ГПК за осъждане на ответника да освободи имот – МАГАЗИН
находящ се в *, с площ от 86,41 кв.м., предмет на
договор за наем от 16.05.2016 г. и предаде държането на същия на ищцата.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право: Ищцата твърди, че с ответника сключили
договор за наем на 16.05.2016 г., по силата на който ищцата като наемодател
предоставила на ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно
ползване процесния имот срещу заплащане на наемна
цена (в размер на 100 лв. месечно). Ищцата твърди, че при сключване на договора
изпълнила от своя страна задължението си и предала владението върху магазина на
ответното дружество а срокът на наемното правоотношение бил една година,
считано от 16.05.2016 г. (съгласно чл. 2 от цитирания договор). Релевира се, че
наемателят ползвал имота за извършване на търговска дейност а именно продажба
на риба и рибни продукти а в раздел ІІ на исковата молба ищцата навежда
твърдения и за прекратяване на договора. Видно от исковата молба ищцата твърди,
че с нотариална покана с регистрационен номер *, том *, № * от * г. по описа на С.В.– нотариус с рег.№ * по описа на
НК и район на действие РС Габрово, връчена
на ответната страна на 08.03.2017
г. срещу разписка № 110, Н.К. била отправила едномесечно писмено предизвестие
за прекратяване на сключения между страните договор за наем, възползвайки се от
посоченото в договора право за
прекратяване „с писмено предизвестие от една от страните в
С оглед на гореизложеното ищцата е
обосновала правния си интерес от водене на иска за предаване на държането на
имота, отправила съответното искане по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК и
обективирала и искане за присъждане на сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства-
представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на писмени
доказателства; да бъдат допуснати гласни доказателства чрез показанията на
двама свидетели при режим на водене, чрез които да бъде установено
обстоятелството относно договорните правоотношения между страните, ползването
на имота от ответника и отказа му да върне същия след прекратяване на наемното
правоотношение. На трето и последно място ищцата желае с оглед на становището
на ответника да й бъде дадена възможност да направи допълнителни
доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор
от ответника, уточнен с допълнителна молба от дата 09.08.2017 год.Според ответника искът е допустим, но
неоснователен по следните съображения: Според ответника изложеното от
ищцата в исковата молба не отговаряло на фактическото положение. Съгласно
сключения договор за наем с ищцата от 16.05.2016 г., не оспорва ответникът
месечния наем бил от 100 лева, но реалният наем който бил плащал на ищцата за
периода от 16.05.2016 г. до 31.12.2016
г.бил от 200 лева, като целта на ищцата била
да не плаща данък за целия наем. Сочи се още, че от 1.1.2017 г.
ответникът започнал да плаща наем от 100 лева, колкото било вписано в договора
а с ищцата имали договорка за 10–ет годишен наем.На следващо място ответникът
релевира твърдения затова, че получил държането на имота в окаяно състояние,
ремонтирал същия а след ремонта ищцата започнала да му иска все по-висок наем,
който накрая стигнал сума от 450лева.Ответникът твърди,че всеки месец заплащал
наема,разходите за ток и вода, поддържал помещението в отличен вид. По същество
ответникът твърди, че в многократни разговори с ищцата й казвал, че след като
искала по–висок наем и не можело да се разберат бил готов след като изтече
срока на договора да напусне помещението като искал само да й възстанови
първоначалните разходи за ремонт и оборудване (което закупил от предните
собственици), или да не му търси наем за няколко месеца за са си възвърне ответника поне част
от тази сума, но и в двата случая получил отказ и неразбиране от страна ищцата.
Предвид изложеното ответникът твърди ,че е подобрения в размер на 2000 лева да
които в отговора си сочи, че предявяване насрещен иск а в уточнителната
молба пояснява, че приложения към отговора насрещен иск следва да се счита като
уточнение към отговора (поради невъзможността двата иска да бъдат разгледани в
едно производство). С оглед горното се желае отхвърляне на иска ведно със
всички законни последици вкл. и присъждане на разноските по делото.По отношение
на сторените доказателствени искания ответникът е изразил ясното си становище,
че не се противопоставя да бъдат допуснати гласни доказателства в полза на
ищцата като желае да му се даде възможност след становището на ищеца и доклада
по делото да изрази становище и направи доказателствени искания. За пълнота на
доклада съдът намира за необходимо да посочи, че в молбата към отговора
наименована насрещен иск ответникът е направил само едно доказателствено искане
за допускане на СТЕ, което обаче е относимо към
установяване на характера, вида и стойността на твърдяните
от ищеца подобрения и е ирелевантно към предмета на
спора. Представени към „насрещния иск” са и писмени доказателства, които са неотносими към спора а към претенция която не е заявена по
надлежния ред(неотносимите към спора доказателства в
оригинал са върнати от съда на ответника в първото по делото открито съдебно
заседание).
В открито съдебно заседание от 30.08.2017 г. ищцата явила се лично, чрез
процесуалният си представител адвокат Х.от АК Габрово желае
съдът да уважи исковата претенция като основателна и доказана . В
тази връзка процесуалният представител на ищцата акцентира ,че два от
фактите са били приети за ненуждаещи се
от доказване : това, че ищцата и ответното дружество имали договорни
взаимоотношения по договор за наем и обстоятелството, че ответникът продължавал
да ползва имота. По отношение на третото обстоятелство - налице ли е
прекратяване на договора за наем и дължи ли ответникът връщане на имота, сочи адв.Х., ищцовата страна била представила нотариална покана, имаща значението на
едномесечно писмено предизвестие, каквото било уговорено в самия договор.
Нотариалната покана се твърди от адв.Х., че била получена от ответника и след изтичане на
едномесечен срок от датата на получаването й, съгласно изявлението в нея,
договорът се считал за прекратен. Дори да се приемело, че нотариалната покана
нямала качеството на едномесечно писмено предизвестие, то според процесуалният
представител на ищцата договорът бил
прекратен на основание изтичане на неговия срок. С оглед посочените правни
аргументи ищцовата страна желае съдът да постанови Решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да освободи имота и да го предаде на ищцата , която била собственик на имота
,за да може последната да го стопанисва
и ползва както намери за добре.Желае се присъждане и на разноските по делото
,сторени от ищцовата страна за което е и ангажиран списък по чл. 80 ГПК.
В
същото съдебно заседание ответникът по иска ООД „ Ц. „, представлявано от
управителя Ст.С., чрез последния сочи , че е инвестирал определена сума, не можел да каже, че договорът бил
сключен устно за по-дълъг период, както и че наемът не е 100 лева , т.к. това
бил един фиктивен наем.Желанието на представителя на ответното дружество е да
задържи магазина още три месеца, като в тази връзка предлага предплащане на
наема и спогодба , което не предложение не е прието от ищцата .
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Предявения иск е с
правно основание чл.233, ал.1, предложение І-во ЗЗД ,заявен при ясно наличие на правен
интерес и при надлежна активна процесуално правна легитимация по делото ,поради
което е и допустим.
Съгласно нормата на
чл. 233 ,ал.1 , предложение І-во ЗЗД Наемателят е
длъжен да върне вещта .
За да прецени
основателността и доказаността на иска съдът намира
за необходимо да се спре на разпределената с доклада по делото тежест на
доказване, отделените за безспорни факти и обстоятелства . Видно от доклада по
делото съдът е указал и на
двете страни по спора, че съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка една страна в
процеса следва да установи и докаже твърдяните от нея
факти и или обстоятелства, въз основа на които черпи положителни за себе си
права. Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК е възложил в тежест на ищцата е да докаже
твърденията си за сключен договор за наем за процесния
имот, прекратяването на същия, както и че имота продължава да се ползва от
ответника. В тежест на ответника e било
възложено да установи и докаже,
че срокът на наемния договор не е изтекъл, че ползва вещта по предназначение и
е изправна страна по същия този договор; да наведе възражения за опровергаване
на твърденията на ищцата, че наемното правоотношение е прекратено и че
продължава да държи вещта (като се позове единствено и само на положителни
факти и или обстоятелства).
С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че е безспорно и не се нуждае от доказване, че на дата 16.05.2016 г.
ищцата и ответника са сключили договор за наем с предмет недвижим имот - магазин, находящ
се в *.
С оглед изявленията на страните, в първото открито
съдебно заседание съдът е обявил на страните,че приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът и към датата на
откритото съдебно заседание ( 30.08.2017
г.) продължава да упражнява фактическа
власт върху магазина (факт, който не се оспорва от нито една от двете страни),
поради което този факт не подлежи на доказване , на осн.
чл.146,ал.1 т.4 и т.5 ГПК.
С оглед на така отделните за безспорни факти и
обстоятелства, ненуждаещи се доказване съдът е обявил на страните, че спорът се свежда до това следва ли ответникът да освободи
ползвания от него недвижим имот, а фактът, че ответникът ползва същия не се
оспорва от самия ответник. Нещо повече - същият предлага спогодба, която не е
приета в откритото съдебно заседание от
ищцовата страна.
При
така разпределената доказателствена тежест и дори и само въз основа на отделените
за безспорни и ненуждаещи се доказване факти и обстоятелства се налага
извода,че искът предявен от Н.К. против „Ц.„ ООД е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.В подкрепа на този правен извод са и
ангажираните със сезиращата искова молба писмени доказателства, приобщени по
надлежния ред към материалите по делото
а именно : заверено копие на договор за отдаване под наем от 16.05.2016 г.;
заверено копие на нотариална покана от Н.К. до „Ц.” ООД, чрез нотариус С. В.,
рег. № * на НК на РБ, с район на действие РС – Габрово; заверено копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том * рег. № *, дело № * г.
Въз
основа на цитираните писмени доказателства се установява и доказва,че на 16 май
Въз
основа на дори и само цитираните писмени доказателства , неспорени
от ответника се извежда извода,че от дата 10.04.2017 г. ответникът държи процесния магазин без основание .
В
подкрепа на възраженията си ответникът не е ангажирал никакви доказателства а
всъщност желанието на ответника да
продължи да ползва вещта по предназначение още три месеца е в колизия с волята
на ищцата ,прекратила едностранно договора
за наем,считано от 10.04.2017 г.
При
така изложеното по-горе съдът приема , че ищцата успешно е провела исковата
си защита по предявения един единствен
иск с правно
основание чл. 233, ал. 1, предл. първо от ЗЗД а
именно : при условията на пълно и главно доказване е установила кумулативното
осъществяване на следните елементи от фактическия състав на цитираната правна
разпоредба : наличие на валидна облигационно-правна връзка между нея и
ответника по силата на сключен договор за наем от 16.05.2016 г., прекратяване
действието на договора и отказ от страна
на наемателя да предаде държането на имота.Съдебният състав намира, че от
съвкупната преценка на ангажираните в процесния
случай доказателства се обусловя извода за наличие на валидно наемно
правоотношение между страните,прекратено едностранно от ищцата с отправяне на
нотариална покана съдържаща писменото 1 месечно предизвестие за прекратяване на
договора преди края на договорения срок (договорен до 16.05.2017 г.), поради
което и след изтичане на 1 месечен срок,
начиная от датата на получаване на поканата (
получена на 09.03.2017 г.) – т. е. считано от 09.04.2017 г.ответникът държи
недвижимия имот без основание при едностранно прекратен наемен договор.Именно
поради факта,че ищцата е установила при условията на пълно и главно доказване
елементите от фактическия състав на хипотезата на чл. 233,ал.1 пр. І-во ЗЗД, съдът приема,че искът е и основателен и доказан
поради което следва изцяло да бъде уважен .
Пи този изход на спора
съдът следва да присъди в полза на ищцата сторените по настоящото исково
производство съдебно деловодни – разноски, за които са представени
доказателства за извършването им.
Претендираните от ищцата по списъка по
чл. 80 ГПК разноски са в размер на общо 550.00 лева ( петстотин и петдесет лева ) от
които: 50 лева за внесена държавна такса
и 500 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство.Видно от лист
38-ми от делото съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2017 г.
ищцата е заплатила в брой сумата от 500 лева адвокатски хонорар, поради което
разходът за процесуално представителство е установен и доказан и следва да бъде
присъден изцяло.От приложеното по делото
на л. 2 –ри в оригинал преводно нареждане
от дата 17.05.2017 г. се установява и доказва че ищцата е заплатила и
държавна такса от 50 лева за водене на
исковото производство поради което и този втори разход като установен и доказан
и по основание и по размер следва да се присъди
в полза на ищцата и в тежест на ответника .Или , в обобщение, при
установеност и доказаност на вида и размера на претендираните два разхода, съдът присъжда в полза на
ищцата сторените от нея съдебно деловодни разноски в общ размер на 550.00 лева .
Мотивиран
от гореизложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Ц.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. С. С., ДА ПРЕДАДЕ на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪРЖАНЕТО
НА НЕДВИЖИМ ИМОТ,
представляващ – МАГАЗИН находящ се в *, с площ
от 86,41 кв.м., предмет на договор за наем от 16.05.2016 г.,
на основание чл. 233, ал. 1, предл.
І-во от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Ц.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С. С. С.,ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА
в общ размер на
550.00 лева ( петстотин и петдесет лева ) - сторените от ищцата пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от датата
на обявяването му 07.09.2017 година .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :