Определение по адм. дело №699/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е образувано по жалба на „Салвия - ЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Вела Благоева“ № 15, вх. В, ет. 2, чрез адв. А.. Ч., против отказ за изплащане на суми, обективиран в писмо изх. № 29-03-53/45/07.08.2025 г., издадено от директора на РЗОК Велико Търново, с което се отказва заплащане на сумата от 102,50 лв. за лекарствени продукти по изпълнени от аптеката на жалбоподателя рецепти. В жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобразност на отказа с твърдението, че неправилно се приема от ответника, че процесните рецепти са изпълнени извън срок. По тези мотиви се иска отмяна на отказа.

От проц. представител на жалбоподателя е постъпила молба с вх. № 4304/24.09.2025 г., в която заявява, че оттегля подадената жалба и моли да бъде прекратено производството по делото.

Съгласно чл. 155, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, а съгласно ал. 3 оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба. При извършена служебна проверка, съдът констатира, че оттеглянето е направено от оправомощено за това лице, в изискуемата писмена форма.

Оттеглянето на жалбата, на основание чл. 159, т. 8 от АПК е основание за оставянето ѝ без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

Освен това съдът намира, че подадената жалба е изначално недопустима предвид следното:

Между Национална здравноосигурителна каса и „Салвия ЕТ“ ЕООД - гр. Велико Търново е сключен Договор № 041075/20.01.2025 г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани изцяло или частично от НЗОК/РЗОК /по-нататък ИД/, по силата на който жалбоподателят се задължава да отпуска конкретно посочени групи продукти от изброените по-горе видове, при спазване на действащата законова и подзаконова нормативна уредба, а НЗОК се задължава да му заплаща дължимите суми за отпуснатите и отчетени продукти при условията и сроковете на Наредба № 10/2009 г. на МЗ /чл. 12, ал. 1 от договора/.

При проверка на отчетните документи за отпуснатите от жалбоподателя продукти за периода 01-15.07.2025 г. е установено, че не подлежат на плащане 102,52 лева по 3 електронни предписания на основание чл. 34 от ИД, като за тези констатации дружеството е уведомено по електронен път от директора на РЗОК - Велико Търново.

Срещу тази констатация „Салвия ЕТ“ ЕООД е депозирало възражение с вх. № 29-03-53/44 от 04.08.2025 г., което е разгледано от комисия, назначена със заповед № РД-18-18/01.04.2025 г. на директора на РЗОК. Комисията е съставила протокол за работата си от 06.08.2025 г., като е намерила възражението за неоснователно по мотиви, изложени в протокола, и е предложила на директора да отговори официално в този смисъл на дружеството. Въз основа на протокола, директорът на РЗОК – Велико Търново е изготвил обжалваното в настоящото дело писмо изх. № 29-03-53/45/07.08.2025 г., с което е посочено, че правилно е констатирано свалянето от отчет на лекарствените продукти по процесните 3 електронни предписания, изпълнени в аптека на жалбоподателя.

Жалбата против това писмо съдът намира за недопустима, доколкото счита, че същото не е административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда, иницииран с жалбата от дружеството, въз основа на която е образувано това дело. Мотивите на съда за този извод са следните:

Предмет на оспорване пред съда е отказ на директора на РЗОК - Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 29-03-53/45/07.08.2025 г. за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания, отчетени с полумесечно известие за отчетен период 01-15.07.2025 година. Това писмо, самостоятелно или като потвърждаващо констатациите по „предходен отказ“, не носи белезите на административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Съгласно чл. 45а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, договорите, сключвани от НЗОК/РЗОК с физически или юридически лица по чл. 45, са административни договори, а чл. 80 от ЗЗО гласи, че споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или на дентална помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК сочи, че споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд, а съгласно алинея втора от същата норма, тези спорове се разглеждат по реда на дял трети от АПК /производство пред съд/. Същевременно в чл. 30 от Условия и ред за сключване на индивидуалните договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ /издадени от НЗОК/, е регламентирана процедура от вида на проведената в разглеждания случай, като ал. 3, изр. първо от въпросния текст предвижда, че известието по ал. 2 /т. нар. „известие след контрол“/, подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. В същия смисъл е и клаузата на чл. 24, ал. 3 от индивидуалния договор, сключен между НЗОК и „Салвия ЕТ“ ЕООД - гр. Велико Търново.

При така цитираната нормативна уредба и посочените по-горе факти, настоящият състав счита, че изявлението на административния орган в случая е с уведомителен характер, а именно, че отхвърлените електронни предписания не подлежат на заплащане. На първо място, няма нормативно предвидена процедура за издаване на такъв по вид акт - отказ за заплащане на суми за лекарствени продукти по електронни предписания, който да подлежи на обжалване по административен ред. Този извод не се променя от посочените по-горе разпоредба на Условия и ред за сключване… и клауза на ИД, сключен между НЗОК и жалбоподателя, доколкото е недопустимо дописване на законови норми да се извършва с договор или с едностранно установени условия за сключването му. Вярно е, че разпоредбата чл. 72, ал. 9 от ЗЗО предвижда контролът по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, да се осъществява по реда, предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 от ЗЗО /Условията/, но самите въпроси, които подлежат на уредба с тези Условия, са изчерпателно посочени в т. 1 - т. 7 от цитираната норма и сред тях не е определянето на реда за разрешаване на спорове между договарящите страни. След като не е делегирано такова правомощие, извършената с Условията, както и със самите индивидуални договори, регламентация в тази насока е невалидна, и страните не могат по своя воля да придават административен характер на правоотношенията по повод изпълнението на договорите, и да предвиждат, че издаваните в тази връзка актове са административни и подлежат на съдебен контрол като такива.

В конкретния случай спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Освен това, няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми за лекарствени продукти по електронни предписания, който да подлежи на обжалване по административен ред. Съгласно чл. 80 от ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му, като спорът по изпълнението на административния договор следва да се реши по исков ред от компетентния административен съд. В този смисъл е и установената практика на Върховния административен съд /напр. Определение № 9236/04.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8397/2023 г., VI отд.; Определение № 8952/27.09.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8370/2023 г., VI отд.; Определение № 12197/13.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 10588/2024 г., VI отд.; Определение № 12499/19.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 10802/2024 г., VI отд., Определение № 85/08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2024 г., VI отд., Определение № 644/23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 257/2025 г., VI отд., Определение № 3455/01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2025 г., VI отд.; Решение № 5418/02.05.2024 г. по адм. д. № 167/2024 г. и други /.

По изложените съображения следва извод, че в случая отсъства абсолютна положителна предпоставка за възникване на правото на съдебно обжалване – липсва годен за обжалване административен акт, и е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 8 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Салвия - ЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Вела Благоева“ № 15, вх. В, ет. 2, чрез адв. А.. Ч., против отказ за изплащане на суми, обективиран в писмо изх. № 29-03-53/45/07.08.2025 г., издадено от директора на РЗОК Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 699/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

ЗАЛИЧАВА датата за съдебно заседание 01.10.2025 г. – 14,15 часа.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.