РЕШЕНИЕ
Номер 1822 08.07.2013
година Град П.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски Районен
съд
ХХІІ наказателен състав
На пети април две хиляди
и тринадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Мери Кеворкян
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 5553 по описа за 2012 г.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7802 от 19.07.2012г на
ВРИД Началник сектор ПП към ОД на МВР - П., с което на основание чл.179, ал.2,
предл.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на П.Ц.К. ***, ЕГН **********, за
извършени административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2,
б.”б” от ЗДвП са наложени административни наказания съответно “Глоба” в размер
на 200 лева и „Глоба” в размер на 200 лева, общо в размер на 400 лв., както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на основание чл.4,
ал.2 от Наредба № Із-1959/07г. на МВР са отнети общо 4 к.т.
ОСЪЖДА на основание
чл.189, ал.3 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН П.Ц.К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на ВСС направените в административнонаказателното производство разноски
в размер общо на 403 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7802 от
19.07.2012г на ВРИД Началник сектор ПП към ОД на МВР - П., с което на основание
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на П.Ц.К. ***, ЕГН
**********, за извършени административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП са наложени административни наказания
съответно “Глоба” в размер на 200 лева и „Глоба” в размер на 200 лева, общо в
размер на 400 лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, и на основание чл.4, ал.2 от Наредба № Із-1959/07г. на МВР са отнети
общо 4 к.т.
Жалбоподателят
П.Ц.К. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано, издадено в противоречие с материалния и
процесуалний закони, по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно
заседание, редовно призован, се явява и лично, а също и чрез процесуалния си
представител – адв.Т., пледира за отмяна на постановлението, поддържайки
възраженията в жалбата, като се акцентира на доводите за несъставомерност на
деянията.
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - П., редовно
призована, не изпраща представител, но в писмо, съпровождащо жалбата, изразява
становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против
П.Ц.К., за това, че на 05.07.2012г около 17.45 часа в гр.П., ул.”М.”, ***,
(входа на паркинга на кметство район „Южен”) управлява по посока изток север
лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ ********** (собственост на Община П.,
булстат *********), като:
т.1. Излиза от
крайпътна територия (паркинг) надясно с несъобразена скорст с пътните условия
(завой надясно) губи контрол над автомобила излиза вдясно от платното за
движение и блъска отзад движещите се по тротоара пешеходци (С.Л.И. с ЕГН:
********** и М.Е.А. с ЕГН: **********).;
т.2. Не е
останала на мястото на произшествието до идване на служители на МВР.
С това виновно е
нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН от 05.07.2012г., съставен от И.С.К.
– мл.автоконтрольор при Сектор ПП при ОДМВР - П., като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
В хода на
съдебното следствие се установява следната фактическа обстановка:
На 05.07.2012г.
малолетните С.Л.И. и М.Е.А.,***, излезли за разходка и забавление в район
„Южен” на същия град. Времето било сухо, ясно, слънчево, с добра видимост. Към
17.45 часа двете момичета се движели пеш по източния тротоар на ул.”М.”, от юг
на север, непосредствено до сградата на районната администрация – Кметство
Район Южен. Наблизо било кръстовището на ул.”М.” и бул.”Н. В.”, както и
сградите на търговските вериги „К.” и „Л.”, а също и – І РУП гр.П.. Движението
по ул.”М.” било двупосочно, организирано в две пътни ленти за всяка от двете
посоки, като в посочения час същото било относително интензивно. Сградата на
кметството се намирала на североизток от кръстовището и подстъпът към същата
бил с изграден паркинг, излазът от който бил към ул.”М.” и се препетствял от
бариера. Включването в движението по ул.”М.” при излизане от паркинга било
задължително в посока „надясно”, като преди това било задължително спирането,
регулирано от знака „Б2”. Непосредствено и на север от излаза на паркинга била
разположена спирка на градски транспорт, като имало изградена метална
конструкция с частични прегради. Тротоарът пред спирката бил широк не по-малко
от 3 м, висок не по-малко от 0.20 м и в края му към излаза на паркинга бил
напълно скосен, с което се осигурявало безпрепятственото движение по него на
детски и инвалидни колички.
Към 17.45 ч П.К.,
която към 05.07.2012г. била кмет на Район „Южен”, потеглила със служебния
автомобил м.”Рено Меган”, с рег.№ **********, сив на цвят, като св.Н.Б.,
служител в общината, дистанционно вдигнал бариерата, за да пропусне автомобила.
Той забелязал, че в този момент пред бариета преминават две момичета и след
като същите стъпили на тротоара пред спирката, вдигнал бариера. Автомобилът
преминал бариерата, след което той я спуснал и се прибрал в сградата на
кметството без повече да наблюдава събитията отвън. Непосредствено след това
водачът К. щяла да се включи в движението по ул.”М.”, завивайки надясно, но
вместо да спре след бариерата в пространството на излаза на паркинга, за да се
огледа и прецени дали маневрата е безпрепятствена, същата предприела
завиването, като в същия момент по ул.”М.” се движел „червен бус”, чието
предимство К. отнела. За да избегне сблъсък с него водачката навила рязко
волана надясно и едновременно с това се опитала да задейства спирачната
система, но погрешно вместо спирачния педал натиснала този на газта, с което
възкачила автомобила върху източния тротоар, позиционирайки го върху му с двете
десни гуми, а двете леви останали на платното. Макар скоростта на движение да
не била висока, то в завършващата му фаза, автомобилът не спрял своевременно,
защото се стигнало до съприкосновение между предната му част и двете пешеходки.
Св.М.А. и св.С.И., които преди това забелязали автомобила при бариерата, били
продължили движението си по тротоара, като М.А. била в близост до бордюра, а
С.И. в близост до нея от вътрешната страна на тротоара. В момента, в който
водачът К. все пак успяла да задейства спирачната система, автомобилът започнал
да спира, при което ударил св.С.И. вляво отзад в седалищната й област, в
резултат на което тя паднала на земята и разпиляла чипса, с който се хранела.
Вследствие на удара и падането тя почувствала болки в поясната област – кръста,
гърба, след това проявила признаци на шоково състояние и изпитала болки в
гърдите и глава. Същевременно св.М.А. усетила допир в задната част на левия си
крак, под коляното, при което почувствала болка и изтръпване. В този момент на
спирката се намирали други граждани – младежи и хора на средна възраст, един от
които реагирал на случилото се, като въкликнал към излязлата вече от автомобила
водачка с думите: „Госпожо, ударихте децата!”, на което тя отвърнала, че се е
уплашила повече от тях. Наред с това К. забелязала, че М.А. се държи за
ударения крак, питала момичетата как са, но акцентирала на обстоятелството, че
била уплашена, че й бил засякан пътя и от смущение объркала педалите.
Инцидентът бил
наблюдаван от св.М.Б., водач на автобус от градския транспорт по линия № 27,
който, движейки се зад червения бус, приближавал спирката. Тогава забелязал
движението на управлявания от К. л.а.”Рено Меган”, а също и на момичетата, но
според него ситуацията се развила без да се стига до удар и падане на
последните. Св.Б. престоял за кратко на местопроизшествието, докато пътниците
се установят в автобуса, след което продължил по марщрута.
Децата останали в
периметъра на спирката, тъй като усещали болезненост – С.И. дори се разплакала
от болка, като седнали първоначално на парапета, а после – на пейката. К. не пострадала при сблъсъка, но вместо да
се съсредоточи върху състоянието на децата и, като не сметнала за нужно да
сигнализира нито на органите на МВР, нито да потърси медицинска помощ за
пешеходките, тя позвънила на шофьора си – св.Л.Д., като му разпоредила да дойде
на место, тъй като бързала за среща, а не можела да свали автомобила от
тротоара. Малко по-късно св.Д. дошъл заедно с приятеля си – св.К.Т., и свалил
безаварийно автомобила, който бил разположен с десните гуми на около 1,5 м.
навътре по тротоара. Огледал го за повреди, включително и отдолу, където открил
следи от застъргване по металния предпазен щит на двигателя и по бронята,
където същите имали съприкосновение с бордюра на тротоара в неговия ръб. На
следващия ден св.Д. закарал автомобила в сервиз, където установил същите следи.
Тъй като повредите не били значителни, св.Д. обяснил на П.К., че не е нужно да
се сигнализира на КАТ. Св.Д. забелязал двете момичета в района на спирката, но
между него, приятеля му – св.Т., К. и девойките нямало никаква комуникация.
Липсвали коментари относно случилото се, поради което и той не им обърнал
внимание. Около десетина минути след пристигането си св.Д. и К. потеглили с
лекия автомобил „Рено Меган”, а св.Т. се прибрал с автомобила на св.Д.. Малко
по-късно случайни граждани обяснили на двете момичета какво следва да направят,
а именно да се обърнат за помощ в близкото РУП, което последните сторили.
Полицейските служители се свързали с родителите им, уведомили ги за пътния инцидент
и на место в управлението още същата вечер се явили майката на М.А. – св.С.А.,
и родителите на С.И. – свидетелите В. и Л. И. Момичетата разказали за случилото
се, наред с което дали писмени обяснения пред полицейски служители. По
описанието, което девойките дали, полицията установила автомобила и водача му,
като П.К. се явила в РУП и също дала обяснения за случая, в които отрекла да е
имало пътнотранспортно произшествие, декларирайки, че не е удряла децата, както
и че се интересувала от състоянието им, но те я уверили, че са добре.
Още същата вечер
св.И.К. – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П., посетил
местопроизшествието, запознал се с конкретната пътна обстановка, но не могъл да
огледа автомобила, понеже същият бил прибран, и макар документите за него да му
били представени, то водачката отказала да му представи автомобила, поради
което и св.К. не могъл да го огледа. На същата дата св.К. в присъствието на
водача К. й съставил акт за установяване на административно нарушение, предявил
й го и й връчил препис от същия.
Наред с горното
органите на реда извикали спешна помощ, понеже, макар да липсвали видими белези
от рани, М.А. се оплаквала от болки в мускула в задната част на левия
крак, а С.И. – в болки в кръста и
гърдите, като имала затруднено дишане. Екип на ЦСМП се отзовал, прегледал
децата и, като установил леки контузии, ги насочил за допълнителни изследвания
в медицинско заведение. Пострадалите били приети в спешно отделение, където
били диагностицирани с различен травматизъм и им била назначена терапия – покой
за М.А., и покой и обезболяващи за С.И..
Горните събития
чрез медиите станали достояние на обществеността, като св.А. Г. – журналист в
електронно издание, извършил проучване по случая, като установил и провел
интервюта със свидетелите М.Б., К.Т. и Л.И., които го запознали с
обстоятелствата, които са възприели, а той написал статия за тях.
В хода на
съдебното производство са били назначени две съдебно- медицински експертизи,
със задачи да установят евентуално причинените при пътния инцидент травматични
увреждания, механизма и начина на настъпването им, тяхната давност, и вида и
характера на причинените телесни повреди съответно на С.И. и М.А..
В тази връзка от
заключението на СМЕ на М.А. е видно, че при изследваното ПТП й е била причинена
контузия на други неуточнени части на стъпалото, което е резултирало в болка и
страдание. Тези травматични увреждания се били причинени от удар или притискане
със или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени при ПТП, както се описва
от свидетелите, а именно при блъскане с ниска скорост в областта на левия крак.
Експертът е заключил, че наличната медицинска документация обосновава извод
относно времето на настъпване на уврежданията – 05.07.2012г. около 18.00 ч.,
като оздравителният процес е с трайност около 4-6 дни при благоприятен ход, без
настъпването на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства
в делото.
От заключението на СМЕ на С.И. е видно, че при
изследваното ПТП са й били причинени контузия на долната част на гърба и таза,
контузия на корема и главата, които са й причинили болка и страдание. Така
описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или
върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени при ПТП, както се описва от
свидетелите, а именно при блъскане с ниска скорост в областта на кръста и
последващо падана на земната повърхност по лице. Експертът е заключил, че
наличната медицинска документация обосновава извод относно времето на
настъпване на уврежданията – 05.07.2012г. около 18.00 ч., като оздравителният
процес е с трайност около 5-7 дни при благоприятен ход, без настъпването на
усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства в делото.
В хода на
съдебното производство е назначена комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза със задачи относно възможния механизъм на
развитие на пътната ситуация, разположение на автомобила, начина му на контакт
с пешеходките, и посока на движение и разположение на тялото на С.И. след
удара, както и наличието или липсата на следи от засягане на пътя, респективно
автомобила, в резултат на взаимодействието между тях.
Заключението на
цитираната комплексна експертиза и разясненията на вещите лица в съдебно
заседания сочат на следните изводи:
1. На тротоар,
разположен на 0.20 м (и повече) над нивото на платното за движение, л.а.”Рено
Меган” е възможно да се възкачи по налично скосяване (предназначено за
трудноподвижни лица, велосипедисти и др.) на същия. Теоретичните възможности за
косо възкачване от нулева скорост (при съответни умения на водача) и при висока
скорст (друг тип ПТП) са несъотносими към конкретния случай.
2. В конкретната
обстановка (и конфигурация на тротоара преди преустройството) е възможно
автомобилът да се възкачи с предна дясна или двете десни (предна и задна) гуми
на тротоара. Изключено е от техническа гледна точка възкачване на препятствие
над 20 см. с предните две гуми в конкретната ситуация.
3. Предвид
материалите по делото, С.И. следва да е била „побутната” в задната част на
левия крак от лайсната на предната броня на л.а.”Рено Меган” или от
регистрационния номер. В случай, че М.А. се е движела на около 40-50 см
по-назад от С.И. и се е намирала до 1.2 м. от челото на бордюра, задната част
на левия й крак (на М.А.) е било възможно да е контактувал с предния десен ъгъл
на предната броня на автомобила.
4. При контакт
(„побутване”, допир) от предната броня в крак на пострадалата (в края на
процеса спиране на автомобила), тялото губи равновесие и пада назад. В случай
на удар, предвид формата и размерите на предницата на конкретния автомобил,
тялото на пострадалата следва да „полегне” или да се възкачи на предния капак,
и под действието на инерционните сили да бъде отхвърлено („да се свлече”) пред
автомобила по гръб.
5. Следите от
гума, налични по челото на бордюра, не следва да са оставени от процесния
автомоби. Подобни следи са налични около повечето спирки на гр.транспорт при
наличие на „високи” бордюри и се оставят от колелата на автобусите. Процесният
автомобил е с налична АВS – система и при подобни скорости (в края на процеса
спиране) не следва да оставя следа. „Слизането” би следвало да е осъществено
„внимателно” без приплъзване на гума, от което да останат видими следи. В
случай, че автомобилът се е възкачил с двете предни гуми (т.е. без да използва
наличното скосяване), то по същия щяха да са получени множество увреждания и не
би имал възможност да спре без бордюра да достигне до задна гума.
6. В случай, че
процесният автомобил се възкачи с предните две гуми на тротоар, разположен на
0,20 м. над нивото на платното за движение, ще последват разрушения и
деформации. Следва да бъдат увредени долната част на предната броня
(облицовката), корите под радиатора, праговете на автомобила и др.
В съдебно
заседание вещите лица категорично заявяват, че при развитието на ПТП М.А. се е
движела от външната страна на тротоара, в близост до бордюра, а С.И. от
вътрешната му страна, по-близо до спирката и градинката, както и че М.А. не е
падала в резултат на удара, а С.И. е възможно да получи удар отзад и странично,
в случай, че се е движила в близост, но с леко изоставане от М.А., тоест до и
зад нея. Вещите лице абсолютно детайлно описват различни варианти при които е
могъл да настъпи съприкосновението на автомобила и пешеходките, както и
последиците от него в насока движението на техните тела и вероятния травматизъм
за двете, като в най-голяма степен кореспондиращ на съвкупната доказателствена
маса, е този, при който се сочи, че М.А. е била ударена в долната част на левия
крак – стъпалото, в момент на разкрач, а С.И. – в левия крак, което е възможно
да се получи и при съприкосновение с предната дясна гума на автомобила, при
което в зависимост от скоростта и инерцията последната би паднала косо – напред
и надясно от автомобила. В тази насока са показанията на св.К., който
свидетелства, че от обясненията на пострадалите разбрал, че били ударени отзад
и паднали напред, както и показанията на св.Л.И., който заявава, че дъщеря му –
С.И., му разказала, че след удара паднала по колене и си изпуснала чипса, а М.
била „закачена” леко в крака, но не паднала. По отношение на пострадалата С.И.
вероятния механизъм на удара и конфликтните точки логично могат да се установят
и в експертното становище, че е възможно в резултат на удар отзад и в частност
„побутване” от предната част на автомобила тялото й да се възкачи на автомобила
след което да падне на земната повърхност на задните си части, при което да се
получи болезнеността в таза и кръста, а дори и на гръдния кош, заради
цялостното сътресение и усукване на тялото. За този възможен вариант на
реализация на сблъсък и наличие на травми свидетелстват С. и В. И., М. и С. А..
Вещите лица заключават, показанията на пострадалите касаят субективни
възприятия, както и, че част показанията на всички свидетели не кореспондират
изцяло на техническите възможности за механизъм на удар, но от това не следва
извода, че са неверни, а единствено, че са плод на техните субективни
възприятия. Съдебномедицинският експерт от своя страна сочи, че пострадалите
нямат оставени трайни травматични увреждания, по които да се направи
категоричен извод за контакт на определена част от тялото с автомобила или
настилката, както и че оплакванията им са субективни и е възможно при лек
контакт с автомобила да не останат видими белези.
Горната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските
показания на актосъставителя К., на пострадалите С.И. и М.А., на родителите им В.
и Л. И. и С.А., на М.Б. /отчасти/, Л.Д., К.Т. /отчасти/, А. Г. и Н.Б., така и
приложените по делото писмени доказателства, между които от съществено значение
са заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и на комплексната
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, тъй като всички те са
обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съвкупният доказателствен анализ разкрива
съществени противоречия относно фактите и обстоятелства, релевиращи съставите
на изследваните административни нарушения, в следната насока:
Св.М.Б., макар да е пряк очевидец на
събитията, свидетелства, че видял автомобила да се възкачва на тротоара, но
момичетата останали прави и нямало ударени и паднали. Подобна интерпретация на
случилото се съдът счита, че е плод на заинтересованост, понеже св.Б.
свидетелства под угрозата да уличи себе си в извършване на административно
нарушение. Като водач на автобуса, но
без да е участник в ПТП, същият е имал императивно уредени задължения по чл.124
от ЗДвП, които същият не е изпълнил.
Съдът не кредитира показанията на св.К.Т.
единствено относно обстоятелството, че докато се намирал на местопроизшествието
двете момичета, които забелязал на спирката, се обърнали към тях с думите „На
нас нищо ни няма, вижте госпожата.”, понеже, от една страна, в тази им част
показанията му противоречат на показанията на неговия приятел – св.Л.Д., който
заявява, че с децата не е имало никаква комуникация - нито с него, нито с
приятеля му, нито с К., а от друга страна, подобна интерпретация е напълно
нелогична и житейски необяснима. Описаното означава, че докато тримата – К., Д.
и Т. са ангажирани с автомобила и неговото сваляне на платното без никаква
връзка със случващото се някакви случайни граждани, било то и деца, обясняват,
че им няма нищо. Непонятно остава, ако тези пешеходци действително нямат
отношение към пътния инцидент кому е било нужно въобще да се намесват и да
обясняват каквото и да било пред Т..
Изложеното дотук сочи, че от страна на П.К.
са били осъществени нарушенията, възведени по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, тъй като съгласна първата разпоредба водачът
на ППС е длъжен при избиране на скоростта да се съобразява с редица фактори от
пътната среда – атмосфорни и пътни условия, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре при възникване на опасност за движението. Според втората
разпоредба водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на
вътрешните работи или на следствието. Несъмнено от доказателствата по делото се
установява, че водачът на лекия автомобил П.К., излизайки от крайпътната
територия – паркинг, не е спряла автомобила при действието на знак „Б2” –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, с което е отнела
предимството на движещия се по ул.”М.” автомобил (червен бус), като целейки да
избегне удара в него е отклонила управлявания от нея автомобил надясно и върху
тротоара, където е настъпил сблъсъка с пешеходците – малолетните С.И. и М.А..
Тоест от фактическа страна жалбоподателката избирайки скоростта на движение не
се е съобразила с пътната обстановка и в частност са характера на движението,
вследствие на което е реализирала поредица от действия по управление на
автомобила, резултирали в пътнотранспортното произшествие. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в съдебно
заседание, както и на жалбоподателя, посочено в жалбата, че не следва да се
приема съставомерност на деянието, понеже скоростта на движение била ниска, тъй
като автомобилът излизал от паркинг, потеглял, поради което и не можел да
развие каквато и да е скорост, както и че, същата не била изследвана конкретно.
Преценката дали скоростта е съобразена или не с определени условия в никакъв
случай не се обуславя от техническото й замерване, за разлика от „разрешената”
скорост по смисъла на чл.21 от ЗДвП. Съобразяването на скоростта с различни
фактори влияе обективно на пътната обстановка, като в конкретния казус водачът
К. не е съобразил скоростта с наличието на участник в движението, чието
предимство следва да осигури, тоест абсолютно условие за безопасността на
конкретната пътна ситуация е било осигуряването на това предимство, или по друг
начин казано К. не е следвала да тръгва с автомобила при излаза на паркинга до
момента на отминаване на червения бус, автобуса на градския транспорт и
евентуално на други движещи се след тях превозни средства. Безпрепятственото
включване на К. *** би се осъществило, ако същата бе отложила потеглянето,
тоест ако същата все още е била установила МПС-то в покой, поради което и всяка
скорост над стойност 0 /нула/ в случая е несъобразена. Първопричината за
настъпилото ПТП е именно движението на управлявания от нея автомобил изобщо в
момент, в който това не е било безопасно, следователно, ако не беше реализирано
това движение не би се стигнало до вредоносния резултат.
По отношение на
второто нарушение, от обективна страна, също се установява, че жалбоподателят
К. не е изпълнила задълженията си като водач на МПС и участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора, като не останала
на местопроизшествието и не изчакала пристигането на съответните органи –
представители на МВР. И тук съдът не може да се съгласи с доводите на
жалбоподателя, че липсва състав на нарушението, понеже водачът К. не знаела, че
девойките са пострадали. Подобна позиция, съдът намира за оборена от
доказателствата по делото, тъй като от същите се установява, че един от
чакащите на спирката пътници – мъж на средна възраст, е обърнал внимание на К.
за удара на момичетата, като и извикал, че е ударила децата, на което тя
обяснила, че е по-изплашена от тях. Всъщност противоестествено и нелогично би
било да възприемеш, че пред автомобила пада пешеходец след като си извършил
аварийно спиране и да сочиш, че не си узнал за наличието на евентуални травми
на пешеходеца, в която връзка не може да се приеме, че от субективна страна
деянието е несъставомерно, понеже доказателствата по делото сочат, че К. е
действала със знанието за наличие на някакъв травматизъм, който не е необходимо
за реализацията на нарушението да бъде ясно и видимо определен от водача, още
повече, че същата не е медицинско лице. Неоснователно също е и възражението, че
липсва обективен признак на изследваното нарушение, а именно наличието на
пътнотранспортно нарушение по смисъла на дадената в § 6, т.30 от ДР на ЗДвП,
тъй като както по-горе, досежно първото нарушение, подробно се изложи това
обстоятелство, представляващо действително елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП, е безспорно установено, тъй
като е налице обилна доказателствена маса – гласни и писмени доказателства,
сочещи за причинени телесни повреди – болки и страдания, на пострадалите
малолетни, тоест налице е ПТП, тъй като са налице наранявания на пешеходците. В
заключение водачът К. е била длъжна да остане на местопроизшествието и да
изчака съответните органи, което не е сторила.
Деянията са били правилно и законосъобразно
квалифицирани и също така са били наказани в съответствие с посочените
санкционни норми, а именно по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно първата норма и с оглед конкретиката на казуса, който поради
движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Втората санкционна разпоредба предвижда наказване с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. В случая наказващият орган е наложил наказания за всяко от двете
нарушения, а именно „Глоба” в размер от по 200лв за всяко от тях, както и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, тоест определил е
същите в максималните законоустановени размери, което съдът намира за
съобразени с изискванията на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Макар приложената по
делото справка от КАТ за нарушител да сочи, че П.К. до момента на е била
наказвана за извършение административни нарушения, в който смисъл същата следва
да се приема за дисциплиниран водач, то фактическата обстановка, при която се
установява реализацията на процесните нарушения разкрива както дееца, така и
деянията му с по-висока степен на обществена опасност, като съображенията за
това са следните: от една страна, нарушенията и в частност това по чл.20, ал.2
от ЗДвП е осъществено след извършването на други нарушения на ЗДвП, като
несъобразяване с пътните знаци, нарушаване правилата за предимство, игнориране
на задълженията по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП относно здравето на
хората и отношението към пешеходците. Нещо повече, касае се за пътнотранспортно
произшествие с участието на деца, към състоянието на които жалбоподателят К. не
е проявила никаква заинтересованост, като в тази връзка деятелността й покрива
признаците на състава на нарушение и по чл.123, ал.1, т.2, б.”в” от ЗДвП,
досежно задължението на водача да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него. Все в този порядък на разсъждения, изхождайки от
фактическата установеност по делото, се стига до извода и за неизпълнение от
страна на К. на задължението й, вменено от нормата на чл.123, ал.2, б.”а” от ЗДвП, за уведомяване на компетентната служба на МВР за настъпилото
произшествие. Тоест действията на жалбоподателя К. разкриват по-висока степен
на лична опасност на същата като водач, както и по-висока степен на обществена
опасност на извършеното, което обосновава по-сериозната му укоримост,
следователно и санкционирането му с наказания в законоустановените горни
граници.
При извършената
служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на
атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така,
че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото
въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са
спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно
издаване, като тук е нужно да се посочи, че ЗАНН не предвижда изискване
актосъставителят и свидетелите по акта да са задължително очевидци на
нарушението, в каквато насока се възразява в жалбата.
Ето
защо, настоящият състав намери, че
атакуваното Наказателно постановление № 7802 от 19.07.2012г на ВРИД Началник сектор
ПП към ОД на МВР - П., с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП и
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на П.Ц.К. ***, ЕГН **********, за извършени
административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДвП са наложени административни наказания съответно “Глоба” в размер на 200
лева и „Глоба” в размер на 200 лева, общо в размер на 400 лв., както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на основание чл.4,
ал.2 от Наредба № Із-1959/07г. на МВР са отнети общо 4 к.т., следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на
делото и потвърждаването на наказателното постановление, следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН жалбоподателя П.Ц.К. да бъде ОСЪДЕНА да
заплати по сметка на ВСС, направените в хода на съдебното производство разноски
в общ размер от 403 лв.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК