Решение по дело №32/2020 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Радомир, 17.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Радомирският районен съд, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова

при секретаря: И. С. и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 32 по описа на РдРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Ж.Й. с ЕГН ********** *** против срещу наказателно постановление № . от 03.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР П., РУ-Р., с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

            Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който обжалва същото, като твърди, че оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на чл.42 от ЗАНН, за описание на нарушението, като твърди, че отразената фактическа обстановка не кореспондира с действителната такава. Моли съда да отмени оспореното наказателно постановление.

            В съдебно заседание жалбоподателя чрез адв. В. поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспореното наказателно постановление.

            Въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР П., РУ-Р. в съдебно заседание представител не изпраща.

            Р.п.П.Т. в съдебно заседание, представител не изпраща.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2019г., свидетелите К.И.В. и Д.Д.М. ***, били на работа и изпълнявали служебните си задължения. В 18:50 часа в гр. Р., на ул. “Р. Д.”, преди комплекс “Е.” спрели за проверка лек автомобил марка “Ф.”, модел “Г.” с рег. № СТ. РВ, собственост на М. К. И., който се движел в посока от гр. П. за гр. К.. При извършената проверка установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя – М.Ж.Й., който им представил за проверка документите на автомобила, включително преглед, застраховка “ГО” и всички останали документи на автомобила. При извършена справка чрез РСОД, свидетелите установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечния срок, автомобила не е пререгистриран в КАТ по предвидения в закона ред. Жалбоподателя обяснил на свидетелите, че автомобила бил собственост на негов съсед, а собствения на Й. лек автомобил бил счупен, което наложило да вземе автомобила на съседа, за да ходи на работа. При тези обстоятелства свидетеля В., в присъствието на М., съставил на жалбоподателя акт № 66394 от 18.11.2019 г., в който актосъставителя приел, че с действията си Й. е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който в него не вписал възражения. Допълнителни възражения не направил и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

Видно от заповед № . от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи началниците група към ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

По делото са разпитани свидетелите К.И.В. и Д.Д.М., които потвърждават констатациите по АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, както и показанията на свидетелите: К.И.В. и Д.Д.М..

По доказателствата:

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и не съдържат каквито и да било противоречия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима: подадена е в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, в съответствие с установеното изискуемо от закона съдържание и от лице имащо правен интерес от въззивно обжалване, а разгледано по същество се явява основателна, по следните съображения:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева на водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От посочените по-горе разпоредби следва, че нарушение ще е налице, когато МПС не е регистрирано; когато МПС е регистрирано, но е без регистрационни табели; и когато табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

В настоящия случая процесното МПС е било регистрирано, което не се спори по делото, а се и установява от представената по делото справка (л.12 от делото). Управляваният от жалбоподателя лек автомобил е имал и регистрационен номер – СТ . РВ, които регистрационни табели са били поставени на определеното за това място, но същите са иззети от свидетелите В. и М. при съставяне на процесния АУАН. Този факт се установява от приложения по делото АУАН. Не се спори, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била прекратена по чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.

В конкретния случай се касае за състав на нарушение наказуемо по чл.175, ал.3 от ЗДвП, а не по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, както е приел наказващия орган, но доколкото санкцията на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда по-тежки административни наказания от тези предвидени в санкцията на нормата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, то съдът не може да приложи за първи път в настоящото производство по-тежката такава, тъй като това би утежнило положението на санкционираното лице, а и би довело до санкционирането му за нарушение, за което спрямо него не е била ангажирана административнонаказателна отговорност. С оглед на това оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на санкционната правна норма.

От друга страна при преценка субективната страна на административното нарушение, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, за които действия на контролните органи собственикът не се уведомява, поради което и това задължение е за собственика на МПС.

В случая жалбоподателят е само ползвател - водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Събраните по делото доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него автомобил (който факт изрично е посочен както в съставения му АУАН, така и в оспореното наказателно постановление), тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл.144, ал.2 от ЗДвП, поради което и по силата на чл.145, ал.2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването на собствеността да регистрира на свое име управлявания от него автомобил. Липсват доказателства собственика Мирослав Константинов И. да е уведомил жалбоподателя, в качеството му на ползвател на автомобила, че ППС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Очевидно собственика И. не е изпълнил това си задължение, поради което е последвало и служебното прекратяване на регистрацията на 05.11.2019 г., без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 18.11.2019 г. жалбоподател. Към момента на проверката 18.11.2019 г. автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, като ползвателят Й. е разполагал с всички други необходими документи за него и не е уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва субективния елемент на въведеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. От незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил води до извода, че вмененото му умишлено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение –арг. от чл.14, ал.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. С оглед и на тези факти, след като процесното нарушение не е извършено виновно от Й., то неправилно за него е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

С оглед изложеното оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . от 03.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР П., РУ-Р-р, с което на М.Ж.Й. с ЕГН ********** ***, на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: