Решение по дело №766/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 73
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20213630100766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Шумен , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Д.
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Д. Гражданско дело №
20213630100766 по описа за 2021 година
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано по молба от М. В. Г.,
против М. Е. А., в която се твърди, че на 19.02.2021 г., спрямо нея от
съпругът и бил извършен акт на домашно насилие като иска да бъде издадена
заповед за защита. Твърди, че с ответника са съпрузи от 30.10.2018 г. като от
бракът си имат едно дете Е. А.а, родена на 16.07.2020 г. В гр. Шумен живеели
в жилище предоставено от Министерство на отбраната на адрес гр. Шумен
***. От лятото на 2020 г. отношенията им се влошили и молителката
заживяла в гp. Разград в дома на майка си, а ответникът в дома на майка си в
гр. Шумен, но често идвала в гр. Шумен и живеели заедно в семейното им
жилище. На 19.02.2021 г. била в гр. Шумен по повод подадена от двамата
жалба срещу финансова институция, от която ответникът получавал
съобщения, за което посетили РУ МВР гр. Шумен. По пътя към дома им
възникнал конфликт. Докато изчаквали на червен светофар и колата не била в
движение, ответникът я хванал за китките и започнал силно да стиска ръцете
й, от което я заболяло. Изтръгнал телефона от ръцете и, но по нейна молба го
върнал, след което се обадила на полицейски служител - Б.Т. и му се
оплакала. Обадила се на тел. 112 и разказала какво се е случило като
посочила адреса към който пътували. Пред входа на блока ги чакал екип
полицаи, които съставили Предупредителен протокол на ответника. През
1
нощта молителката се страхувала, че може ответникът да се ядоса, че е
потърсила помощ, и към 3,4 часа сутринта на 20.02.2021 г. отново се обадила
на 112. Към 6 часа на 20.02.2021 г. след справка по телефона в кол центъра на
Пощенска банка установила, че е длъжник по две кредитни задължения на
съпруга си. След като ответникът се събудил и разбрал, че е говорила за
задълженията му се ядосал, станал, облякъл се и тръгнал да излиза от
апартамента, като я наричал „ненормална” и „луда”, а докато се обувал
посегнал да я удари с едната си обувка, но молителката протегнала ръка да се
предпази и той я ударил с обувката по ръката. Почувствала се унизена и
заплашена. Включила се в програма за възстановяване на пострадали от
домашно насилие към Консултативен център по проблемите на домашното
насилие /управляван от Център за съзидателно правосъдие, за да преодолее
случилото се.
Моли съдът да й бъде издадена Заповед за защита със следните мерки:
Да бъде задължен ответникът, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката; Да бъде забранено на ответника да се
приближава до молителката, жилището в което живее в гр. Разград *** и в
жилището в гр. Шумен, ***, както и местата за социални контакти и отдих за
срок от 6 месеца; Да бъде задължен ответникът да посещава специализирани
програми към лицензиран доставчик на услуги в област Шумен, а при липса
на такъв, към Консултативен център по проблемите на домашното насилие
управляван от Център за съзидателно правосъдие гр. Разград. Прилага
Декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
На 19.03.2021 г. по молба, обективирана в молба рег. № 660/19.03.2021
г., съдът е издал Заповед за незабавна защита, с която задължава ответникът
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителката, както и да приближава до молителката, жилището в което живее
в гр. Разград *** и в жилището в гр. Шумен, ***, и местата за социални
контакти и отдих за срок до приключване на настоящото производство с
влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът е подал писмен отговор. Излага твърдения за
неоснователност Претендира разноски.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично и с
2
процесуално представители. Молителката поддържа молбата за налагане на
мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Ответникът поддържа отговора.
От приетите и събрани по делото доказателства настоящият състав на
ШРС намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити. Подадена е в
законовия едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Тъй като производството е
ограничено от този едномесечен срок, молбата за защита се разглежда
относно конкретизирания акт на насилие в този срок, а всичко останало
следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства. Една от
специфичните предпоставки за допустимост на молбата е същата да е
подадено срещу надлежен ответник, по смисъла на разпоредбата на чл. 3
ЗЗДН, съгласно която защита по този закон може да търси всяко лице,
пострадало от домашно насилие извършено от изчерпателно изброените в т.
от 1 до т. 10 лица. В т. 1 от посочената законова разпоредба е предвидена
защита от съпруг. Тъй като молителката и ответникът са съпрузи, то молбата
е подадена срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН, поради
което е процесуално допустима.
По основателността на молбата.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се съдържа
описание на действия от 19.02.2021 г. и 20.02.2021 г., с които се повтаря
изложеното в молбата за защита, по която е образувано настоящото
производство. По общо правило Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила и следва да бъде ценена като годно
доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, освен ако не
бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната
3
страна.
От свидетелските показания на Д. С. Д. - служител в РУ Шумен, които
съдът цени като обективни, логични и безпристрастни, се установява, че по
нареждане от Оперативната дежурна част на РУ – Шумен, като екип,
посетили адрес на *** № 5 или 7, по сигнал за домашно насилие или семеен
скандал. Когато пристигнали били посрещнати от жената, която ги поканила
в жилището, за да разговарят на спокойствие. Служителите не установили
следи от насилие. Разговорът започнал с предистория, нямаща нищо общо с
конкретния случай, за който били изпратени. Молителката се държала
превъзбудено, което се изразявало на данните които предоставя. Свидетелят
определя годността на информацията като несвързана на моменти, което
объркало и самия него. Съпругът, за когото твърдяла, че я бил хванал за
китките и изтръгнал телефон от ръцете, пристигнал по – късно.
От свидетелските показания на М.М. Г., майка на молителката, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост, се установява, че на 19.02.2021 г. към 16 ч., дъщеря и се е
обадила по телефона и споделила, че е страшно разтревожена и плачела.
Според свидетелката била в стрес и ужас. Обяснила, че М. я стиснал зверски
по китката и хвърлил телефона и. На 20.02. рано сутринта се обадила отново
разтревожена. Казала, че съпругът й я замерил или ударил с обувка. Веднага
тръгнала от Разград с малката си дъщеря и прибрали молителката с детето от
Шумен. Твърди, че следи от физическо насилие по тялото на молителката не е
имало, не си личало, че емоционалното й състояние, не е добро: треперела
цялата, личало си че психически е нестабилна и страхува. Въпреки, че
продължавала да живее в гр. Разград молителката и да ден - днешен се
страхувала сама да излезе на улицата или да отиде до магазина, защото си
мислела, че е възможно съпругът й да я проследи или нападне, въпреки че
живее в гр. Шумен. Твърди, че правят опити да преодолеят по някакъв начин
този нейн стрес и затова живее при нея.
От свидетелските показания на Г. Г. А.а, майка на ответника, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална
заинтересованост, се установява, че в процесния ден на паркинга на Община
Шумен на колата на М. била поставена скоба и е имало проблем относно
4
освобождаването. Ответникът бил извикан от М. да я прибере от паркинга.
Прибирайки се към вкъщи се скарали. Според разказа на ответника
молителката посегнала да го удари с телефона си, а той управлявайки
автомобил, го взел.
В процесния случай други преки писмени доказателства, освен
Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, от които може да се направи извод за
извършен от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие на
19.02.2021 г. и 20.02.2021 г., не са представени. Представените такива са
неотносими към предмета на делото.
От изложеното по – горе се налага извода, че молбата е неоснователна.
Относно разноските по делото:
При този изход на делото в тежест на молителката следва да бъдат
възложени претендираните от ответника разноски, за които е представен
списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение,
както и, дължимата държавна такса в размер на 25 лева, по сметка на ШРС, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТ по ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд.
РЕШИ:
Отхвърля предявената от М. В. Г., с ЕГН **********, и адрес: гр.
Разград, ***, против М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ***,
молба за издаване заповед за защита по реда на чл. 12 ЗЗДН, като
неоснователен.
Осъжда М. В. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Разград, ***, да плати в
полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с ***, сумата от 25
(двеста и пет) лева – представляваща дължима държавна такса, на основание
чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, вр. чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда М. В. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Разград, ***, да плати на
М. Е. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ***, разноски по
5
производството в размер на 600 лв. (шестстотин лева), за платено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в седмодневен скок от
връчването му, на основание чл. 17 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6