№ 21040
гр. София, 13.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110151041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74, ал.1 ЗЧСИ във вр. с
чл. 45 ЗЗД от Б. Я. М. срещу А. С. П., в качеството му на частен съдебен изпълнител (ЧСИ),
вписан в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители под рег. № 849, с район на
действие – Софийски градски съд, за сумата в размер на 800 лева, представляваща
имуществени вреди от незаконосъобразни действия по принудително изпълнение по изп.
дело № 20228490401928 по описа на ответника, а именно – 400 лева разноски, сторени от
ищеца в рамките на гр.д. № 1259/2023 г. по описа на Софийски районен съд, и 400 лева –
разноски сторени от ответника по това дело, които ищецът е осъден да заплати на основание
чл. 78, ал.2 ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал.2 ЗЗД върху посочената сума
– за заплащане на законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е длъжник по вземане за
издръжка на ВВП в размер на 95 лева месечно, считано от 23.11.2015 г., за което е издаден
изпълнителен лист. За принудително събиране на вземането е образувано изпълнително дело
№ 2022849041928 по описа на ЧСИ А. П. по молба на взискателя ВВП чрез законния му
представител ВВП. Съгласно получената от ищеца покана за доброволно изпълнение,
изпълнителното дело било образувано за събиране сумата от 8075 лева – главница за
периода 23.11.2015 г. до м. 11. 2022 г., както и акцесорни вземания и разноски. Ищецът
предявил срещу ВВП чрез законния му представител ВВП иск за признаване за установено,
че сумата, дължима за периода от м. 11.2015 г. – до м. 11.2017 г. била погасена поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок, въз основа на който иск било образувано
гр. д. № 1259/2023 г. по описа на СРС, 159 състав. Ответникът по соченото производство
признал предявеният отрицателен установителен иск с твърдения, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело било претендирано принудителното събиране на суми за
издръжка за период след м.11.2017 г. Страната поддържа, че предявеният иск бил уважен,
като съдът приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което
разноските в производството са разпределени съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, в
резултат на което ищецът бил осъден да заплати на ответника сторените от последния
съдебни разноски в размер на 400 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че като
образувал изпълнително дело за суми, които не са били посочени в молбата на взискателя,
ЧСИ А. П. извършил неправомерно действие, което било в причинна връзка с претърпените
от ищеца вреди – сторените от двете страни разноски в производството по гр. д. №
1259/2023 г., които останали за сметка на ищцата.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Елена П. оспорва исковата претенция. В отговора са изложени
твърдения, че включването на сумите за издръжка за периода от 2015 г. до 2017 г. в поканата
за доброволно изпълнение се дължи на допусната техническа грешка, която била
своевременно отстранена. Представителят на ответника поддържа изрично, че ищцата била
надлежно уведомена за допуснатата грешка, респ. за нейното отстраняване преди образуване
на гр. д. № 1259/2023 г. по описа на Софийски районен съд, като погрешно претендираната
сума не била действително събрана от съдебния изпълнител. С отговора са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
твърдяната вреда и действията на съдебния изпълнител. Процесуалният представител на
ответника изрично поддържа, че липсва причинна връзка между допуснатата от съдебния
изпълнител грешка и осъждането на ищцата да заплати разноските на ответника за
неправилно и ненужно инициирано съдебно производство. С отговора са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения, че последният следвало да води дело за установяване на
недължимостта на погасени по давност вземания, тъй като Б. М. е била уведомена за
размера на дълга по изпълнителното производство след отстраняване на допуснатата
техническа грешка преди образуване на гр. д. № 1259/2023 г. по описа на Софийски районен
съд. Ответникът поддържа, че единствено страните в производството носят отговорност за
сторените съдебни разноски, като е недопустимо направени в дадено исково производство
разноски да бъдат възлагани в тежест на лице, което не е участвало в делото. По изложените
доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца
бъдат възложени направените в настоящото производство съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
По редовността на исковата молба съдът намира следното:
В исковата молба ищецът е заявил претенция за присъждане на законна лихва, без да
е уточнил началната дата, от която претендира начисляване на същата. Предвид това, на
ищеца следва да бъдат дадени указания да направи уточнение в този смисъл, като при
неизпълнение съдът ще разгледа претенцията като заявена считано от датата на подаване на
исковата молба.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания, съдът
намира следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на
ответника /проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, са
настъпили имуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни действия на ЧСИ,
както и конкретния размер на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по горните обстоятелства, а при установяването на фактическия състав
на вземането следва да докаже, че го е погасил.
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, са
относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна
на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Съдът намира, че следва да изиска за послужване производството по гр.д. №
1259/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с
писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи начална дата, от която се
претендира присъждане на законна лихва върху главното задължение. УКАЗВА на ищеца, че
при неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще приеме, че страната претендира
обезщетение за забава, считано от подаване на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по гр.д. № 1259/2023 г. по описа на
Софийски районен съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.06.2025 г. от 14:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3