Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 13.03.2018 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С. Калоферова, като разгледа т.д. № 4225/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът **М. АД твърди, че е предприятие за производство на памучни тъкани и изделия. Поддържа, че нуждите на технологичния процес са свързани с непрекъснато пароподаване и за осигуряване на този процес ищецът бил в договорни отношения с ответника Т.С. ЕАД. Последният бил длъжен да доставя топлинна енергия, но от септември 1999 г. започнал да не изпълнява точно това задължение, а от 06.07.2002 г. окончателно преустановил топлоподаването. В резултат от това неизпълнение ищецът претърпял вреди, изразяващи се в имуществени загуби и пропуснати ползи. За тяхното обезщетяване ищецът предявява частичен иск в размер на 30 000 лв., от които 500 лв. - обезщетение за похабена продукция, 500 лв. – обезщетение за похабени суровини, доставени в периода 09.1999 г. – 12.2001 г.; 500 лв. - обезщетение за извършените в периода 02.2001 г. – 12.2001 г. инвестиции за внедряване на оборудване; 500 лв. – обезщетение за нереализираната печалба от прекратени/неизпълнени договори за производство на текстилна продукция, сключени в периода 08.2001 г. – 08.2002 г.; 500 лв. – вреди от платени обезщетения по трудови правоотношения за престой в периода 09.1999 г. – 12.2001 г. и 500 лв. – вреди от платени обезщетения при прекратяване на трудови правоотношения за периода 02.2002 г. – 11.2003 г.; 500 лв. – обезщетение за „натрупани задължения към доставчици“ за периода 1999 г. – 2002 г., 25 100 лв. – обезщетение за установените със споразумение от 14.12.2001 г. вреди; 1400 лв. – обезщетение за вреди от преустановяване действието на договори за доставка. Наред с посочената сума претендира и лихва за забава, за която предявява също частичен иск – за сумата от 10 000 лв. за периода от 14.12.2001 г. до предявяване на иска, както и законна лихва до погасяването. Претендира разноски и възразява за прекомерност на разноските за адвокат на насрещната страна.
Ответникът Т.С. ЕАД оспорва исковете, като твърди, че спирането на пароподаването се дължи на неизправността на ищеца и поради това не носи отговорност за претърпените вреди. Поддържа, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.
82 ЗЗД:
За основателността на иска е необходимо да се установи, че между страните е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия; че ответникът не е изпълнил точно договорените задължения по причина, която може да му се вмени във вина; че в причинна връзка с това неизпълнение ищецът е претърпял вреди, които са били предвидими, или – ако са непридвидими – че ответникът е действал недобросъвестно (умишлено).
От събраните доказателства е видно, че страните са били обвързани с договор за доставка на топлинна енергия, чийто клаузи за процесния период (след септември 1999 г.) са обективирани договор № С-19/1998 г., сключен за купувача от приватизираното впоследствие дружество М.а 8 ЕАД (л. 193, т. І).
С влязло в сила решение по т.д. № 403/2013 г. на САС, ТО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на цена за топлинна енергия за периода февруари 1998 г. – юли 2000 г. Заявените основания за недължимост са неправилно отчитане на обема на доставената топлинна енергия, погасяване на вземането по давност и незаявяването му в срока по § 6а ЗППДОП (отм.). Към настоящия момент, независимо от висящността на производството по отмяна, горепосоченото решение се явява източник на сила на пресъдено нещо. Тя установява, че въведените от ищеца основания за недължимост не са налице, а в настоящото производство други факти, изключващи задължението на ищеца да престира, не са релевирани.
Поради това съдът приема, че за посочения в решението период (февруари 1998 г. – юли 2000 г.) ищецът е бил неизправна страна. Този факт впрочем се установява и от подписаното споразумение от 14.12.2001 г. (възражението на ищеца за необвързаност от споразумението е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ, вкл. доколкото споразумението е посочено от ищеца като документ, установяващ част от процесните вреди). С него е постигнато съгласие за плащане на дължимата цена на погасителни вноски, а с допълнително споразумение от същата дата (л. 132, т. І) е уговорено, че при неизпълнение продавачът има право да спре топлоподаването. Именно съобразно съдържанието на това споразумение е действал ответникът, като е спрял топлоподаването след неплащане от ищеца на вноски с падеж след 30.06.2002 г. Този извод се подкрепя от събраните писмени доказателства, включително разменената кореспонденция (писмо 08.12.2000 г. – предупреждение за спиране на топлоподаването поради неплащане по погасителния план /л. 230, т. І/; писмо 21.05.2001 г. / л. 234, т. І/, писмо 05.04.2001 г. /л. 237, т. І/, писмо 26.09.2001 г. /л. 239, т. І/, писмо 07.05.2002 г. /л. 246, т. І/, писмо 04.07.2002 г. /л. 247, т. І/, 02.09.2002 г. /л. 249, т. І/).
Възражението на ищеца, че ответникът няма право да спре пароподаването поради неплащане на цената, е неоснователно. На първо място, това следва от общите принципи на облигацията, вкл. от правото да се възрази за неизпълнен договор и така да възразилият да се освободи от последиците на своето неизпълнение. Тези общи принципи не са изключени нито нормативно, нито договорно в отношенията между страните. Напротив, в чл. 23, ал. 4 от договора изрично е договорено право на доставчика да задържи своята престация при насрещно неизпълнение, като това е възпроизведено и в горецитираното допълнително споразумение. Ето защо съдът приема, че спирането на топлоснабдяването (факт, който е безспорен между страните), дори да е в причинна връзка с настъпили за ищеца вреди от процесния вид, не се явява противоправно. Ответникът е имал право да задържи своята престация.
И да се приеме, че всички елементи от отговорността за вреди са налице,
искът отново би бил неоснователен поради направеното възражение за погасяване
на вземането по давност. Предмет на
иска е вземане за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение. Съгласно чл. 111,
б. „б“ ЗЗД това вземане се погасява с изтичане на тригодишна давност, чието
течение започва от настъпване на вредите. Видно от периодите, в които се твърди
да са настъпили претендираните в настоящото производство вреди, давността е изтекла преди възможното й
спиране с предявяване на иска на 09.02.2009 г.
Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Изводът за невъзникване на главното вземане води до извод за неоснователност на иска за мораторна лихва.
По разноските:
На ответника следва да се присъдят разноски за адвокат (видно от списъка по чл. 80 ГПК ответникът не претендира останалите разноски за вещи лица). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно – при определяне на размера му следва да се изхожда не от пълния размер на вземането, а само от неговата съдебно предявена част. Частичният характер на иска обаче, както и продължителността на производството, фактическата и правна сложност на делото и обемът от процесуални действия също следва да се отчетат при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение. Въз основа на тези критерии съдът приема, че в полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от **М. АД, ЕИК *******, срещу Т.С.АД, ЕИК********, искове, както следва: частичен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща част от дължимото обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи (похабена продукция и суровини, извършени инвестиции за внедряване на оборудване, нереализираната печалба, платени обезщетения по трудови правоотношения), настъпили в периода септември 1999 г. – декември 2003 г. от неизпълнение на задължението на ответника за доставяне на топлинна енергия, както и частичен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода 14.12.2001 г. – 08.02.2009 г.
ОСЪЖДА **М. АД, ЕИК *******, да заплати на Т.С.АД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 8 000 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: