Р Е Ш Е Н
И Е №784
22.10.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№789 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано е по искова молба от С.П.М. ***
- чрез представляващия адв.М.К.,***, и е с правно основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ
във вр. с чл.203 от АПК. Твърди се, че обжалвал Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К
№1963023, издаден от ОД МВР Хасково, и с Решение №260 от 25.06.2018г.,
постановено по АНД №468/2018г. по описа на Районен съд Хасково, влязло в
законна сила, Електронният фиш бил отменен. В производството пред РС - Хасково,
ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил 400,00 лева. Налице били
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на
400,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да заплати
обезщетение за имуществени вреди от 400,00 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателно заплащане, ведно и с лихва за забава
в размер на 39,00 лева, считано от 19.07.2018г. до предявяване на иска –
05.07.2019г., както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР
Хасково, чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище по
предявения иск. В допълнително представена писмена молба излага съображения, че
предявеният иск в размер на 400,00 лева е неоснователен. Прави възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар по АНД
№468/2018г. на РС Хасково. Счита, че разноските в настоящото производство следва
да са в размер съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ако искът бъде отхвърлен, то претендира разноски,
представляващи юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана по размер, поради
което предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение №260/25.06.2018г., постановено
по АНД №468/2018г. по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на
19.07.2018г., е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №1963023, издаден от
ОД на МВР - Хасково, с който, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от Закон за
движението по пътищата и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на С.П.М. е наложено административно наказание Глоба в размер на 300,00
лева. Видно от приложеното административнонаказателно
дело, в съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат,
упълномощен с пълномощно – л.8 от делото. За процесуалното представителство по
делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 400,00 лева, която сума е
получена от адвоката в брой на 02.05.2018г., видно от отразеното в представения
договор, съставен на същата дата.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд,
поради което съдът приема, че искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Приложимите
правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата,
постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените
условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли
като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на отменен Електронен фиш като
незаконосъобразен и претърпени имуществени вреди от отменения Електронен фиш,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, Серия К №1963023, издаден от ОД МВР Хасково,
е отменен като незаконосъобразен, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г.
на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, съдът приема, че издаването на отменения електронен фиш е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност.
Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно
сключен договор на 02.05.2018г., както и процесуалното представителство е
осъществено срещу адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева,
заплатено в брой на 02.05.2018г. при подписване на договора. Провеждането на
производство по обжалване пред съд на издаден Електронен фиш е необходима
предпоставка за отмяната на същия и единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният
гражданин е ползвал адвокатска защита, което е негово нормативно установено
право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява
увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразния Електронен
фиш. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден Електронен фиш, за обжалването
на който е ангажирал квалифициран защитник. По изложените съображения и като
съобрази задължителните указания, дадени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция
обаче се явява прекомерен и искът следва да бъде уважен до размера от 300,00
лева. Съгласно цитираното вече ТР №1/15.03.2017 г., постановено по т.д.№2/2016г.
на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да
се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив, като е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие, а също и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението
за претърпени имуществени вреди е в размер на 300 лева, а именно: минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Тази сума от 300 лева е дължима ведно със законната лихва,
считано от 05.07.2019 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното
изплащане.
По
предявения иск за лихва за забава върху размера на обезщетението съдът намира,
че е дължима по силата на чл.86 от Закон за задълженията и договорите от датата
на отмяна на незаконосъобразния административен акт и се дължи до завеждането
на иска за обезщетение. Искът е предявен за периода от 19.07.2018г. до 04.07.2019г.,
но размерът на лихвата следва да бъде съобразен с присъдения размер на
обезщетението. Размерът на
претендираната лихва за забава съдът изчисли с общо достъпна програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, като
установи, че за процесния период лихвата за забава върху обезщетението в размер
на 300,00 лева възлиза на сума в размер на 29,25 лева. Така искът за лихва за
забава следва да бъде уважен до този размер, а над него до пълния предявен
размер от 39,00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху процесната сума, а съща е дължима от дата
на предявяване на исковата молба – 05.07.2019г.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се уважи, но следва да бъде съобразено и
възражението на ответната страна за прекомерност, поради което ответникът
заплати съразмерно на уважената част 225,06 лева – възнаграждение за адвокат, и
10,00 лева – д.такса.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.“Б.“ №.., да
заплати на С.П.М., ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К
№1963023, издаден от ОД на МВР - Хасково, отменен с Решение №260/25.06.2018г.,
постановено по АНД №468/2018г. по описа на Районен съд Хасково, и мораторна
лихва в размер на 29,25 лева, считано за периода от 19.07.2018г. до 04.07.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на
иска – 05.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение над сумата от 300,00 лева до пълния предявен размер от
400,00 лева, и иска за мораторна лихва над сумата от 29,25 лева до пълния
предявен размер от 39,00 лева като неоснователни и недоказани в тази част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да
заплати на С.П.М., ЕГН **********,***, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 235,06 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: