РЕШЕНИЕ
№ 19326
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110169857 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. А. Д. против (фирма) с искане чл. 11, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г., предвиждаща задължение за
потребителя за заплащане на неустойка в размер на 145,41 лева за непредоставяне на
обезпечение, да бъде прогласена за нищожна, както и ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 145,41 лева, представляваща получена от дружеството по силата
на процесната клауза без правно основание сума.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца заем в размер на 500 лева. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 1
от съглашението потребителят следвало да представи обезпечение по кредита ( банкова
гаранция или осигуряване на поръчители физически лица, които да отговарят на множество
изисквания), като при неизпълнение на задължението за страната възниквало задължение за
заплащане на неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 145,41 лева. В исковата молба са
изложени съображения, че посочената клауза за заплащане на неустойка по договора е
нищожна, поради противоречие със закона, заобикаляща императивни правни норми и
противоречие с добрите нрави. Ищецът поддържа, че на 29.08.2022 г. и на 01.09.2022 г.
заплатил в погашение на задълженията по процесния договор сумата в размер общо на 671
лева, с което задължението му включително и по нищожната клауза за неустойка било
погасено. По изложените съображения е направено искане клаузата по чл. 11, ал. 1 от
процесния договор да бъде прогласена за нищожна, както и ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 145,41 лева, представляваща получена от дружеството
по силата на процесната клауза без правно основание сума. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Б. признава изцяло предявения иск за прогласяване на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1
1
от процесния договор за кредит за нищожна, поради което и доколкото дружеството не е
дало повод за завеждане на делото сторените разноски по делото следва да се разпределят по
правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Представителят на страната поддържа, че дружеството не е
претендирало заплащане на процесната неустойка, не е изпращало покани, уведомления или
други съобщения, с които се изисква заплащане по клаузата. В подадения отговор са
изложени твърдения, че ищецът не е заплатил вземането по неустойката.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на клаузата
чл.11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г., за нищожна е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен
договор за кредит, елемент от който е задължението на потребителя да представи
обезпечение (банкова гаранция или осигуряване на поръчители физически лица, които
следва да отговарят на определени изисквания), при неизпълнение на което е начислена
неустойка по съглашението в размер на 145,11 лева, както и че клаузата е недействителна
като противоречаща на закона, заобикаляща императивни правни норми и противоречаща
на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото, че на 29.08.2022 г. между страните по спора е сключен Договор за
потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г. с посочено в исковата молба съдържание, като
на основание чл. 11, ал. 1 от съглашението в тежест на потребителя е начислена неустойка в
размер на 145,41 лева за непредставяне на обезпечение.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компететно дадено се установява, че ищецът заплатил в
полза на ответното дружество по процесния кредит сумата в размер общо на 671 лева, която
е отнесена за погасяване на вземане за главница в размер на 500 лева, договорна лихва в
размер на 25,59 лева и неустойка за неосигурено обезпечение в размер на 145,41 лева. От
заключението се установява, че при включване на вземането за неустойка в годишния
процент на разходите по кредита същия би бил в размер на 162, 12 %.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по чл. 11, ал. 1 договора за паричен заем за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова
гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
2
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
В допълнение случая съдът намира, че с уговарянето на неустойка за непредставяне
на обезпечение е нарушено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар да е
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за неустойка за
непредоставено обезпечение, с което пряко се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. От
приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице разяснява,
че ако при изчисление на действителния процент на разходите по сделката бъде включена
начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение ГПР би бил в размер 162,12 %.
Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на клаузата по чл. 11, ал. 1 от
процесния договор за кредит се явява основателен.
По изложените съображения за нищожност на процесната клауза за неустойка съдът
намира, че ответникът е получил без правно основание сумата в размер на 145,41 лева,
представляваща начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, поради което
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД е основатетелен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК при съобразяване на
своевременно заявеното от ответника възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца съдебни разноски в тежест на (фирма) следва да бъде възложено да заплати в полза
на Г. А. Д. сумата в размер на 700 лева, от която сумата в размер на 50 лева внесена
държавна такса, 250 лева внесен депозит по допусната съдебно-счетоводна експертиза и
сумата в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес),
против (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) иск, клаузата
по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г., предвиждаща
задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на 145,41 лева за
непредоставяне на обезпечение, за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) да
заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.(адрес) на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1
ЗЗД, сумата в размер на 145,41 лева, представляваща получена без правно основание сума за
неустойка по Договор за потребителски кредит № 727558/29.08.2022 г.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.(адрес), да
заплати на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 700 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4