Решение по дело №456/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Ф. О. М., [държава], против Решение № 5969/08.05.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Твърди, че при връщане в [държава] щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност от групировките **************** Органът се бил позовал на справки от 01.04.2024 г., т.е. повече от месец преди издаването на акта. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Б. налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Позовава се на Позицията на ВКБООН относно завръщането в [държава] от 14.11.2016 г. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на органа за предоставяне на закрила.

В съдебно заседание жалбоподателят Ф. О. М., редовно призован, се явява лично и се представлява. Заявява, че в [държава] имал много добър начин на живот, имал работа, жена и деца. Дошъл в България, за да си търси работа. През 2021 г. започнало преследване от шиитите заради брат му, който работил като преводач на американските сили. След като брат му бил убит, избягал в С. – част от К., северната част на [държава], която била автономна област. Две години бил далеч от семейството си без новини за тях. Не можел да се върне в [държава], тъй като щял да бъде убит. Никой не му приемал жалбите. Твърди, че И. правителство се управлява от [държава], от ш..

Чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на оспореното решение по изложените в жалбата съображения. Не били изяснени всички факти и обстоятелства от бежанската история, като акцентира, че имало заплахи срещу живота на жалбоподателя от групировката на „Х.“. Представени били доказателства за това, преведени от арабски на български език. Искал е да работи и живее там, но след като разбрал, че властите няма как да го спасят от групировката, предприел действия за незаконно преминаване на границата, чрез трафикант. Акцентира върху общоизвестната информации за разликата между мюсюлмани – сунити и шиити. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната за ново произнасяне от органа.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, нередовно призована, без възражения относно хода на делото, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.09.2023 г. Ф. О. М. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Ф. /собствено/ О. /бащино/ М. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в И., [държава], ЛНЧ ***********, етническа принадлежност – а., религия: м. – с., семейно положение – [семейно положение].

На 03.11.2023 г. е проведено интервю с г-н М.. Същият заявява, че през месец юни 2023 г. е напуснал нелегално [държава], от [населено място], където живял две години, към Иран, където останал около 25 дни, живял в гранична зона в жилище на трафикант, след което заминал за Турция, където останал 15 дни. На 25.08.2023 г. влязъл в България нелегално, вървял 5 дни пеша и следа това се предал на властите. Бил [семейно положение], имал 4 деца, като те и съпругата му живеели на село, а сега не знаел къде са. Не членувал в политическа партия, не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблем с официалните власти в [държава], спрямо него не било оказвано насилие, като твърди, че не бил имал проблеми заради изповядваната религия. Допълва, че ш. гр. и Х. – клон на [държава], го подтискали и заплашвали. Работил като шофьор на такси, като през 2021 г., декември месец, след като се върнал от работа, намерил писмо, в което пишело, че е доносник и работи за американците, че бил замесен в убийството на К. С., ръководителя на иранската гвардия. През месец януари 2022 г. заминал за С. и останал там до месец май 2022 г. След това се върнал обратно в [населено място], обл. Д.. Отишъл до полицейския участък там да подаде жалба, след което спрял в едно кафе и видял, че го преследва черна кола с мъже. Стреляли по него, поради което той се върнал в полицейския участък, за да подаден нова жалба. На излизане негов приятел му се обадил, че домът му гори. Тогава направо тръгнал за [населено място], където останал и работил във фирма за бои до напускането му на [държава]. Имал чувството, че в Сулеймания постоянно го следят и затова решил да напусне [държава] и потърсил трафикант чрез фейсбук. Твърди, че негов приятел му е казал, че го следят, видял една кола, която го следи, избягал и влязъл в един хотел. В хода на интервюто представил копие на заплашително писмо и жалбите, които е подал в полицията. Неговото семейство, с което нямал контакт, не било заплашвано. Твърди, че не би се върнал обратно, защото животът му е в опасност. Не бил останал в [държава], защото групировките, които го заплашвали, били проирански, а в Турция, защото имало расизъм. Подал молба за закрила в Република България /първа европейска държава/, тъй като народът бил хубав, чувствал се добре, нямало дискриминация, искал България да му стане родина.

На 02.01.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Ф. О. М., роден на [дата]., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Въз основа на докладна записка на младши експерт в РПЦ – Харманли от 23.01.2024 г. е удължен срокът на производството с два месеца.

Представена си са в превод: преписка от 02.03.2022 г., че лицето било заплашено с убийство в Б., Д.; писмо от 15.10.2022 г., видно от което П. Х. в И. се бори срещу всеки враг на Република на И. съпротива, специално срещу САЩ и техните агенти в И., като цел е и Ф. О. М., и неговото семейство; писмо от 10.03.2022 г., видно от което партия А. А. А. в Ирак се бори срещу сунитите, които са предатели, като целта била да напуснат или да бъдат убити – един от тях бил Ф. О. М. Х., с адрес Д. – Б. – А.; преписка от 13.03.2022 г., че лицето получило обаждане, че домът му бил запален, върнал се там, но не успял да спаси единствената си къща от пожара, като уточнява за получени по-рано много заплахи да напусне района и дома си, тъй като бил сунит.

Проведено е интервю на 06.03.2024 г., в което молителят сочи, че е започнал работа като шофьор на такси през 2019 г. и е работил до края на 2020 г., а преди това – в завод за производство на бои в [населено място]. Бил в С. от края на 2021 г. до седми месец 2022 г., като се върнал веднъж в [населено място], за да подаде жалба до полицията – месец март 2022 г., и след това не бил ходил повече там. Заплашвали го в [населено място] и [населено място], като през месец май 2021 г. бил следен от въоръжени групировки, но не знаел кои са. През месец май 2022 г. го заплашили писмено – иракска групировка Х. и А. А. А.. Работил като шофьор на такси на международното летище на Багдад, когато американците убили К. С., като Х.х и А. А. А. се усъмнили, че той е подал информация на някой. Брат му работил в полицията и затова си мислел, че това е причината да се усъмнят в намесата в убийството. Х. и А. А. А. били проирански терористични групировки, които защитавали иранските интереси в И. и били срещу всеки, които говори или прави нещо в И., като тероризирали хората и били по-силни от правителството в И.. Допълва, че не бил работил за американците, а брат му, който бил убит през 2008 г. Твърди, че когато разбрал, че домът му гори, отишъл в полицейския участък и подал жалба, след което забелязал, че го следят хора – мислил, че са от групировките. В [населено място] също бил заплашван /месец юни 2023 г./, като видял една кола, такси с номер 606, която го следяла. Спряло таксито, слезли въоръжени мъже, но минавал военен конвой и той успял да избяга. Едното писмо, с което го заплашили било пуснато в колата му през месец февруари 2022 г., в [населено място], на аерогарата, а другите получил в У. С.. От 2023 г. не поддържал контакт със семейството си.

По подробно изложени съображения и предвид справка на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Република Ирак с Решение № 5969/08.05.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. О. М..

Решението е връчено на г-н МАТАР на 15.05.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Ф. О. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Ф. О. М. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени са интервюта, в хода на които се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения, същият е представил и документи в превод на български език за изясняване на бежанската му история. Срокът по чл. 74, ал. 1 ЗУБ не е спазен, но са представени доказателства за удължаването му с два месеца. В действителност нито интервюиращият орган, нито органът, издал оспорения акт, са се произнесли в срок, но не е налице нарушение на процесуалните правила. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение в срока по чл. 75, ал. 5 ЗУБ, с което на молителя Ф. О. М. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Дори и да се приеме, че неспазването на сроковете по чл. 74 и чл. 75, ал. 1 ЗУБ е процесуално нарушение, то не е категорията на съществените, тъй като нито се ограничава право на защита на лицето - Ф. О. М., нито се опорочава волята на административния орган.

Следва да се има предвид, че сроковете по чл. 74 и чл. 75 ЗУБ имат инструктивен характер. Непроизнасянето в указания от закона /чл. 75, ал. 1 ЗУБ/ срок не преклудира правото на административния орган да се произнесе впоследствие. Отмяната на процесния административен акт поради изтичане на срока не влече последствия, които да променят бежанската история на чужденеца или пък фактическата обстановка предвид обстоятелството, че и ДАБ, и съдът се позовават само на официална и актуална информация за ситуацията в държавата по произход. Оттук неспазването на срока не може да повлияе и на постановения резултат. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила би било неизвършване на някое от процесуалните действия, каквото не се установява в случая. Цялата законова процедура е била осъществена в съответствие със законовите изисквания и органът, макар и по-късно, се е произнесъл с валиден акт. В този смисъл Решение по адм. дело № 5037/2012 г. на ВАС, Трето отд.

Формира се извод, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ „при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила“. Липсват достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителя. Същият не е положил достатъчно усилия, за да обоснове молбата си, не е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства, въз основа на които да се установят твърдените от него факти, което препятства преценката относно изявленията му, конкретно същите непротиворечиви и достоверни ли са /чл. 75, ал. 3, изр. Първо ЗУБ/. Напротив - установява се обратното - противоречия, непоследователност и неяснота на фактите и обстоятелствата, които сочи молителят пред интервюиращия орган и които са възприети от органа при формиране на волята му. Предвид представените доказателства се констатира разминаване относно фактите и обстоятелствата, които сочи молителят и са от значение за случая, а именно – период на пребиваване в [населено място] и Д., време и начин, по който са му отправяни заплахи и е получил информация, че домът му гори, съответно, че е подал жалби в полицията, по които всъщност не е изчакал произнасяне. Отделно, не става ясно като какъв е работил брат му, не се споделя и за относимо изложеното в съдебна зала, че е заплашван заради него, който всъщност бил убит през 2008 г., почти 15 години преди напускането на молителя на И... Не се установява и дали в действителност е преследван от кола с лица от сочените по-горе партии, а и дори това в действителност да се е осъществило се касае за инцидент, представляващ по-скоро проява на противоправно, престъпно поведение, а не е действие на преследване по смисъла на ЗУБ. При съпоставяне на разказите от двете интервюта се установява несъответствие, допълване на факти и обстоятелства, водещи до разминаване от първоначалната версия на молителя, вкл. и при поставяне на въпроси, които не са съобразени с последователността на сочените събития. При това се поставя под съмнение достоверността на представената от молителя бежанска история, така че същата се приема за създадена единствено за целите на производството - доказване на значими за същото обстоятелства и получаване на международна закрила /така вж. Решение по адм. д. № 7505/2022 г., ІV отд. на ВАС/. С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не успя да докаже своята защитна теза и да разколебае изводите на административния орган, вкл. и чрез процесуалния си представител, да представи на съда действителната бежанска история.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-н М.не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят отрича да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в страната по произход – И., въпреки че заявява отправяне на заплахи за това, че е сунит, а И. се управлявал от И., чрез шиитите. Поради неяснотата и противоречията в бежанската история не може да се посочи конкретна групировка/партия, осъществила спрямо него преследване, като датите, на които са изпратени преведените на български език заплашителни писма, не съответстват на разказа на жалбоподателя като период, следователно - от тях дори не може да се направи и обоснован извод за осъществено спрямо него преследване, доколкото лицето не само е напуснало И. значителен период след получаването им, но и е водено само от чувството си и предположението, че някой го преследва, когато е бил в [населено място], без да сочи доказателства. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религията е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, молителят е работил в И., там било и неговото семейство. Напускането на страната по произход е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Освен това напускането на И. от молителя се осъществява значително по-късно от соченото преследване и осъществени заплахи, като прави впечатление, че в едно от интервютата сочи, че това се е случило незабавно, след като е разбрал за пожара на дома му, без да е отишъл до мястото, а на другото, че е отишъл до полицейския участък, за да пусне жалба, а в преписката от 13.03.2022 г. – че е отишъл до дома си, когато разбрал за пожара. Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н Ф. О. М., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал Ирак.

С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в И., въпреки че семейството му е там и спрямо което, независимо от представените заплашителни писма, той твърди, че няма заплахи, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Липсват данни по делото, че закрилата срещу преследване може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ. Отделно, се установява част от държавата по произход - С., в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ. Жалбоподателят твърди, че това е част от Ирак, която е автономна област и в която той е живял необезпокоявано, като не се доказват твърденията, че същият е получавал заплахи и там.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Ф. О. М. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е изрично в оспорения акт, че към момента не е налице въоръжен конфликт в страната по произход, липсват изискуемите високо ниво на насилие и тежки нарушения на правата на човека, като не представляват такива заплахите, които са отправяни към молителя и от които нито са настъпили реални последици, с които се засягат конкретно правата и свободите на молителя, нито дори и осъществени, не може да се твърди, че са дължими на обстановката в страната, тъй като нивото на общото насилие в И. не е изключително /така вж. Решение по адм. дело № 10150/2022 г. на ВАС, Четвърто отд./. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в И., тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Този извод се формира и въз основа на представената справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република И., видно от която иракските власти като цяло са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите в региона, предприемат мерки при предоставяне на закрила и помощ на бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежище лица, както и други заинтересовани лица, вкл. в сътрудничество с международни и хуманитарни организации, като иракското правителство връща/е върнало контрола върху някой райони, а нивото на насилие спада. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми, както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение. Не се споделя възражението на чужденеца, че справката е изготвена в по-късен период, повече от месец преди издаването на решението, тъй като от една страна, при промяна на обстановката в хода на съдебното производство и предвид разпределената доказателствена тежест органът е дължал представянето на нова актуална справка, а от друга - приложената такава е съставена след провеждане на второто интервю и преди становището на интервюиращия орган. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо г-н М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/, като с оглед данните по делото има друга част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ /вж. цитираната по-горе справка относно положението в И. К., където е разположен и [населено място]; Решение по адм. дело № 9980/2023 г. на ВАС, Трето отд./. Следва да се посочи, че сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в И., и по-специално в И. К., е стабилна. Щом по делото не са представени данни и доказателства, които да оборят констатациите в справките, то няма основания да се приеме, че те не са актуални /така вж. Решение по адм. дело № 9562/2023 г. на ВАС, Трето отд./. Липсват конкретни данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

4. Следва да бъде посочено също, че лицето твърди да е дошло в Република България от Турция, която попада в обхвата на понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

5. Не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

6. Следва да се добави, че Ф. О. М. доброволно е напуснал Ирак, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, като в съдебна зала, противно на изложеното от пълномощника му, допълни, че е дошъл да си търси работа.

7. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Тук е мястото да се посочи, че лицето и в съдебна зала посочи какви трудности изпитва, след като е далеч от семейството си и няма контакт с тях, но както се установи от бежанската му история, към семейството му не са отправяни заплахи. Не се констатира също, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут, като въпреки че е загрижен за семейството си и сочи проблеми, които изхождат от проирански терористични групировки, не показва с поведението си и не представя доказателства, че цели да запази семейството си, членовете му да бъдат здрави и живи, така че отново да бъдат заедно, като този извод се следва и от противоречията в изложената бежанска история относно пожара на дома им и въобще отишъл ли е на мястото на инцидента.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Ф. О. М. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. О. М., гражданин на И., против Решение № 5969/08.05.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му от страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.