№ 8236
гр. София, 08.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора Т. Й. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20231110206059 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – К. А. П., редовно уведомен, явява се лично,
доведен от Следствен арест на Г.М.Димитров № 42.
За него се явява и адв. Д. Р. от САК, упълномощен защитник.
СРП - редовно уведомена, представлява се от прокурор Т. Й..
АДВ. Р.: Запознат съм с делото, готов съм да поема защитата на
обвиняемия.
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ ПО АЙС –
1
БДС
К. А. П. – ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи като продавач - консултант, осъждан, с
постоянен адрес в гр.София, *********** .
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия по реда на чл. 55 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отвод
Искания за отводи
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съда и съдебния секретар.
АДВ. Р.:Нямам искания за отводи на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и
съдебния секретар. Разбрах правата си.
Искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
АДВ. Р.:Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, намира, че са
налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане искането на СРП за вземане на МНО
„Задържане под стража” спрямо обвиняемия К. А. П..
/Прочете се./
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Моля да го уважите. Няма да
соча други доказателства.
АДВ. Р.: Оспорваме искането на СРП. Няма да соча други
доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казано от адвоката ми.
Искания по реда на съдебното следствие и искания за доказателства.
СТРАНИТЕ / поотделно/: Нямам искания по реда на съдебното
2
следствие. Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи съдържащи се в ДП №
837/2023 г. по описа на 05 РУ - СДВР.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за доказателства и
констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа страна на
основание чл. 286 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите така направеното искане за взимане
на МНО „Задържане под стража“ на обвиняемия К. А. П.. Считам, че от
събрания по делото доказателствен материал се установи наличието на
всички изискуеми предпоставки за взимане на най–тежката мярка за
неотклонение, визирана в чл.63 ал.1 от НПК.
На първо място престъплението, за което е привлечен в качеството си
на обвиняем К. А. П., се наказва с лишаване от свобода. От събрания до
момента по делото доказателствен материал и най–вече от показанията на
свидетелите И.Н. и Б. М., считам че може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият К. П. е извършил престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност. От приложената по делото справка
за съдимост, се установява, че обвиняемият К. П. е осъждан многократно,
дори има ефективно наказание лишаване от свобода от 27.04.2022 г., което не
е реализирало целите, предвидени в чл.36, ал. 1 от НК. Горното обуславя и
извода, че обвиняемият К. П. може да извърши друго престъпление в случай,
че на същия не бъде взета марка за неотклонение „Задържане под стража“.
Въз основа на горното считам, че са налице необходимите
предпоставки и Ви моля да определите мярка за неотклонение “Задържане
3
под стража” по отношение на К. А. П.
АДВ. Р.: За разлика от представителя на СРП считам, че не са налице от
предпоставките за взимането на тази най–тежката мярка за неотклонение.
Действително К. П. е привлечен като обвиняем за престъпление, което се
наказва с лишаване от свобода, считам, че не може да се направи обосновано
предположение, че същият е извършил хулиганство. Всъщност сезираните от
прокурора показания, може да се извлече данни за лека съпротива към
обществените орани, но в никакъв случай няма данни за хулигански действия.
Следва да се вземе предвид обстоятелствата, при които се е развило това
задържане, а именно има достатъчно свидетелски показания, които говорят за
тежък битов скандал между К. П. и лице от женски пол на име К.. Има данни,
че К. е разбила стъклено шише в главата на К. П., като при тази обстановка на
нажежени страсти идват полицейските служители, които се държат агресивно
към К. П.. Искат да му влязат в имота, искат да го задържат, същият е бил под
афект към онзи момент и може би ако бе подходено с повече разбиране и
внимание, нямаше да се стигне до настоящата ситуация. Служителите на 05
РУ–СДВР имат тенденциозно поведение към К. П., като същият е бил
задържан и на Велика събота за 24–часа, без да има данни за това.
На следващо място, предпоставката дали има опасност К. П. да се
укрие, то същият е с установена самоличност и адрес. Видно от данните по
делото той е бил задържан точно над този адрес, съответно за целите на
правосъдието е известно както неговата самоличност, така и неговото
местоживеене.
На последно място, опасността от извършване на ново престъпление.
Ще Ви помоля отново да погледнете конкретния казус през призмата на
обстоятелството, че се е развил битов семеен скандал преди задържането, К.
П. е бил под афект. Прокурорът говори за предишни осъждания, но към този
момент, в този процес не обсъждаме деятелността на К. П.. Считам, че
аргументът на прокуратурата за предишни осъждания е в нарушение на
презумпцията за невиновност и на Конституцията, няма нито едно
доказателство, от което да се направи предположение, че К. П. би извършил
повторно някакво престъпление.
Ще се повторя за трети път, очевидно става въпрос за някакъв
инцидент, за разрешаването на някакъв личен конфликт, при който са се
4
намесили полицейските органи, поради което ви моля да не бъде взимана
марка за неотклонение спрямо К. П. или ако прецените, че е нужно да бъде
взета такава, то да бъде от възможно най–леките, а именно „Подписка“ или
„Гаранция в пари“.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Придържам се към казаното от защитата ми.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми вземете най–леката марка за
неотклонение, до сега не съм извършвал такива работи.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, и служебна проверка на материалите по
делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за вземане на най-тежката МНО
„Задържане под стража” по отношение на К. А. П..
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа така направеното искане, като намира, че са налице всички
предпоставки за взимане на най–тежката мярка за неотклонение, като се
аргументира с опасността обвиняемият да извърши престъпление,
позовавайки се на предходната му съдимост.
Защитата от своя страна оспорва искането, посочвайки, че не е налице
обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението
„хулиганство“, а е налице битов скандал, като обвиняемият е пострадал от
нанесен му удар от неговата приятелка, която също се намирала на адреса.
Посочва, че поведението на служителите на реда, отзовали се на сигнала, е
било агресивно към неговия подзащитен и органите на реда имали
тенденциозно отношение към същия. Посочва, че няма налице опасност от
укриване и неправилно прокуратурата извежда опасността от извършване на
престъпление от предходната съдимост на лицето, което намира за
осъществено в разрез с КРБ и моли да не бъде взимана мярка за
неотклонение.
Обвиняемият се придържа към казаното от защитата, в последната си
дума моли да не му бъде взимана марка за неотклонение.
5
ДП срещу обвиняемия е образувано на 06.05.2023 г., по реда на чл.212,
ал.2 от НПК и се води за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
След проведени действия по разследването към наказателна
отговорност е привлечено лицето К. А. П.. В настоящото съдебно заседание
следва да се извърши преценка на доказателствения материал и да се
установи дали от доказателства по делото може да се направи обосновано
предположение, за това че обвиняемият е съпричастен към престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Съдът следва да направи преценка дали
са налице кумулативно изискуемите предпоставки – реална опасност същият
да извърши престъпление или да се укрие, както и дали за престъплението, за
което е привлечено към наказателна отговорност лицето, да бъде наказуемо с
наказание „лишаване от свобода“.
В конкретния случай срещу обвиняемия К. П. е повдигнато обвинение
за квалифициран състав на хулиганство, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ до 5 години, поради което първата предпоставка за
вземане на най–тежката МНО е налице.
В това производство съдът извърши преценка на доказателствения
материал и установи, че от доказателствата по делото може да се направи
обосновано предположение за това, че обвиняемото лице е съпричастно към
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Този извод е
неокончателен, доколкото по досъдебното производство следва да бъдат
извършвани и други действия, с цел събиране на доказателства и изясняване
на обективната истина. Преценката на съда не е равнозначна на категоричен
извод за безспорна доказаност на обвинението. За целите единствено на
настоящото производство съдът намира, че са налице достатъчно
доказателства в показанията на двамата полицейски служители, отзовали се
на сигнала, въз основа на които да бъда направена преценката за наличие на
обосновано предположение за съпричастност.
По отношение на двете алтернативно дадени предпоставки, съдът
намира, че макар обвиняемият да е с установен адрес и действително да е
задържан на него, известна опасност от укриване всъщност е налична. Видно
от материалите по делото, обвиняемият при задържането си не е разполагал с
лична карта, респективно не е представил такава на органите на полицията, за
което му и съставен АУАН. Без значение са причините, поради които лицето
6
не разполага с документ за самоличност, доколкото това затруднява
установяването на неговата самоличност при проверка. Тази опасност не е с
такъв висок интензитет, който да налага вземане на най–тежката мярка за
неотклонение.
Не така стои въпросът с другата алтернативно дадена предпоставка.
Във връзка опасността от извършване на престъпление, съдът намира, че
същата е реална. Видно от материалите по делото, обвиняемият К. П. е
осъждан общо три пъти, като за държане на наркотични вещества е получавал
два пъти наказания „лишаване от свобода“, отложени по реда на чл.66 от НК,
а през 2022 г. му е наложено ефективно наказание в размер на 7–месеца
„Лишаване от свобода“, което е и изтърпяно ефективно. Очевидно е, че
предходните осъждания, включително и ефективно изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“, не се изиграли своята превъзпитаваща и превантивна
роля, като са налице данни, че обвиняемият продължава своята престъпна
деятелност, която има склонност са ескалира, включително чрез оказване на
съпротива на органите на полицията и нарушаване на тяхната физическа
неприкосновеност по време на изпълнение на служебните им задължения,
както и чрез извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред, на публично място.
Прави впечатление, че настоящото деяние се твърди да е извършено в
изключително кратък срок след ефективно изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“, което свидетелства за установени трайни престъпни
нагласи и свидетелства за висока степен на обществена опасност на
личността на обвиняемия, с каквато се характеризира и самото деяние.
Очевидно въздействието върху обвиняемия със способите, предвидени в НК,
няма задоволителен ефект, същият продължава да има нисък самоконтрол,
системно нарушава обществения ред и въпреки престоя си в пенитенциарни
заведения, същият продължава да представлява опасност за обществото и за
увреждане на обществените отношения, които НК защитава. Към настоящия
момент специалната превенция не е могла да бъде реализирана успешно,
което е пречка да се възприеме становището на защитата, че обвиняемият би
се въздържал от извършване на престъпления. Тук е моментът да се посочи,
че е неоснователно възражението на защитата, че неправилно прокуратурата
се позовава на предходни осъждания на лицето, доколкото те винаги се
считат за лош атестат по отношение на опасността за извършване на
7
престъпление. Няма никаква законова или конституционна пречка съдебното
минало на обвиняемия да се отчита при преценка наличието на опасност от
извършване на престъпление. Противно на изложеното от защитата, нито
прокуратурата, нито съдебният състав изграждат в това производство мнение
за виновността, за това конкретно деяние на база на предходните осъждания
на лицето.
По изложените съображения и изведените изключително лоши
характеристични данни на лицето, е налице не хипотетична, а реална
опасност от извършване на престъпление, която на самостоятелно основание,
с оглед обремененото съдебно минало, налага вземането на мярка за
неотклонение с висока степен на принуда. Като единствената подходяща
съдът намира поисканата най–тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража“.
Във връзка с твърдението на защитата, че няма обосновано
предположение за извършване на хулиганство, освен изложените вече
съображения за това, следва да се посочи, че повдигнатото към момента
обвинение е работно такова, същото подлежи на прецизиране, при
необходимост, на допълване и наличното обвинение е достатъчно за
извършване на преценката на съда в настоящето производство. Видно от
доказателствата по делото, действията които се твърди да са извършени, а
именно ругаене на полицейските служители, изречените на висок глас закани
към тях, опитите за физическа разправа и осъществената такава спрямо
свидетеля М., отзовал се на сигнала, са извършени на публично място, като
дори не в двора на имота, а пред него и са имали характеристиките да станат
достояние на неограничен кръг лица. Макар и да не е повдигнато обвинение
за такова престъпление, са налице и данни за престъпление от общ характер
против личността, а именно такова по чл. 131, ал. 2 от НК, отнасящо се до
нанасяне на лека телесна повреда на полицейски орган, какъвто в случая е бил
свидетелят М., което престъпление макар и да не е предмет на настоящото
производство, също се характеризира с висока обществена опасност, с оглед
предвиденото наказание „лишаване от свобода“.
Несъстоятелни са възраженията на защитата, че наличието на битов
скандал е мотивът на обвиняемия да не се подчинява на полицейските
разпореждания и да напада органите на реда вербално и физически. Следва да
8
се има предвид, че макар и данни за такъв скандал действително да са
налични, същият не е с участници отзовалите се на сигнала свидетели Н. и
М.. Те са изпълнявали служебните си задължения като странични за
конфликта лица, осъществяващи държавно-властнически правомощия и
поведението на обвиняемият спрямо тях по никакъв начин не е следствие на
разразилият се по–рано битов скандал или „афект“, както твърди защитата.
Дали обвиняемият е бил афектиран е без отношение към обвинението, което
му е предявено, а данни за тенденциозно поведение на служителите на МВР,
не се установява по делото, също както и агресивно или провокативно тяхно
поведение. Проявената спрямо полицаите агресия както вербална, така и
физическа, не може да бъде извинена със съмненията за „тенденциозност“ у
защитата. Не се споделят и твърденията на защитата за „лека съпротива“ от
страна на обвиняемия спрямо органите на реда. Касае се за вербална и ясно
изразена решителна физическа агресивна реакция спрямо законните действия
на служилите на МВР, която съпротива е мотивирала свидетелят М. да
потърси медицинска помощ заради затруднено дишане.
Поради изложеното съдът намира, че единствената адекватна мярка за
неотклонение, която би попречила на обвиняемия за извърши престъпление е
именно поисканата от СРП мярка „Задържане под стража“ като
първоначална такава, която е единствената възможна, с оглед необходимостта
за да се намали интензитета на опасността от извършване на престъпление.
Предложените от защитата по–леки мерки за неотклонение на този етап не
могат да отговорят на целите на мерките за неотклонение.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал.4 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на обвиняемия К. А. П. с ЕГН **********,
обвиняем по досъдебно производство ДП № 837/2023 г. по описа на 05 РУ -
СДВР, мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 3-
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва съдебното заседание пред СГС
9
за 16.05.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните са уведомени от
днес.
ПРЕПИС от протокола да се изпрати на Следствения арест - София за
сведение и изпълнение и на ОЗ „Охрана” за осигуряване на обвиняемия за
датата и часа на съдебното заседание пред СГС.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 12:10 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10