№ 9982
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражд. дело №
20241110105511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу З. И. Д.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4571,97 лв., представляваща регресно вземане за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с увреждане на МПС „Т. Р.4” с
peг. № СВ **** КВ в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2018 г. в гр. С., на бул. „Ц. Й.“,
срещу магазин „Б.“ по вина на ответника, който напуснал мястото на пътнотранспортното
произшествие преди идване на органите за .рол на движение по пътищата, когато п.щението
на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 31.08.2018 г., около 17:50 часа, в гр. С., на бул. „Ц. Й.”, срещу
магазин „Б.” водачът З. И. Д. при управление на товарен автомобил „П. Б.“ с peг. № СВ ****
КХ поради неспазване на достатъчно разстояние реализирал пътнотранспортно
произшествие с движещия се пред него лек автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ, и в
резултат на инцидента били причинени щети на лек автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ,
собственост на М. К. Б.-Л.. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен
Протокол за ПТП № 1718342 от 31.08.2018 г., в който било посочено, че виновният водач е
напуснал мястото на ПТП. Същият бил установен впоследствие - товарен автомобил „П. Б.“
с peг. № СВ **** КХ бил управляван от З. И. Д., за което му било издадено наказателно
постановление № 18-4332-04098 за извършени нарушения на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, влязло в законна сила. Ищецът твърди, че към датата на
1
застрахователното събитие отговорността на водача на товарен автомобил „П. Б.“ с peг. №
СВ **** КХ е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към „Застрахователна компания Л.И.“ АД, полица № BG/22/117003146913,
със срок на валидност от 30.11.2017 г. до 29.11.2018 г. Във връзка с причинените щети на лек
автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ и по силата на сключен договор за застраховка
„Каско“ на МПС, полица № 0306X0374871, при „Застрахователно акционерно дружество А.”
АД била образувана ликвидационна преписка по щета № 10118030105959. В съответствие с
установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор,
„Застрахователно акционерно дружество А.“ АД издало възлагателно писмо, с което
възложило на „ТМ Ауто С.“ ЕООД извършването на ремонтна дейност по увреденото
превозно средство. Съгласно представените фактури, дружеството изплатило на „ТМ Ауто
С.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 4536,97 лв. На основание чл. 411 КЗ
„Застрахователно акционерно дружество А.” АД предявило регресна претенция пред ищеца
за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4536,97 лв., за
което била образувана преписка по щета № 0000-5111-19-5-02077, като ищецът възстановил
на застрахователя по имуществена застраховка сумата от 4551,97 лв., включваща и 15 лв. -
ликвидационни разноски. Твърди, че между участниците в ПТП било налице разногласие
относно механизма на настъпилото ПТП, поради което същите следвало задължително да
изчакат органите на МВР. С оглед непопълването на двустранен протокол между
участниците в ПТП и напускането на мястото на ПТП от ответника, същият дължи според
ищеца изплатеното от него застрахователно обезщетение, ведно с 20 лв. - ликвидационни
разноски. Поради изложеното ищецът моли за уважаване на предявения иск и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва да е имало разногласие между участниците в
процесното ПТП относно механизма на същото, както и да е било задължително
посещаването на местопроизшествието от органите на МВР по смисъла на чл. 125, т. 7
ЗДвП. Посочва, че към 31.08.2018 г. работел като „Шофьор, лекотоварен автомобил“ в
дружество „Е.С.Е,К.“ ЕООД, което изпълнявало курсове по доставка на пратки по договор
за франчайз с „Е. Е.“ ООД. Около 17:50 часа на цитираната дата, изпълнявайки редовен курс
със служебния си автомобил „П. Б.“ с peг. № СВ **** КХ с краен час на пристигане 18:00
часа в Логистичния център на Е. е. - офис С. РЦ О. на адрес: С. ул. „Б. ш.“ № 2, шофирайки
по бул. „Ц. Й.“ пред магазин „Б.“, по посока бул. „П.Д,“, при рязко спиране на автомобила
пред него, а именно МПС с peг. № СВ **** КВ, леко се опрял в задната му броня с
управляваното от него МПС. Твърди, че след инцидента двамата водачи спрели и излезли да
огледат автомобилите, като при огледа установили, че по предния автомобил (МПС с peг. №
СВ **** КВ) имало леки щети по бронята, а по управлявания от ответника служебен бус
липсвали каквито и да било щети. Добавя, че трябвало да достави стоките до офиса на „Е.“,
тъй като можело да бъде уволнен, ако не изпълни доставката в срок, поради което с другия
водач се разбрали да попълнят двустранен протокол при Логистичния център на Е., на адрес:
С., ул. „Б. ш.“ № 2, доколкото двамата нямали никакви противоречия относно механизма на
2
настъпилото ПТП и вината за същото. Твърди, че въпреки уговорката другият водач се
отклонил и избягал. Поддържа, че не дължи обезщетение, тъй като процесното ПТП не е
трябвало да бъде посещавано от органи на МВР, доколкото между водачите нямало
разногласия относно настъпването му, а освен това ответникът имал неотложна причина за
напускане на мястото на ПТП, а именно конкретния час за доставка на пратките. На
следващо място, ответникът оспорва вида, степента и стойността за ремонт на увреденото
МПС, като твърди, че описаните щети не били в резултат на процесното ПТП, респ. че не
били само в резултат на процесното ПТП. Оспорва задният капак да е бил подменен във
връзка с процесното ПТП. Оспорва сумата действително да е била заплатена от ищеца в
полза на „Застрахователно дружество А.“ АД. Твърди, че претенцията на ищеца е погасена и
по давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните,
и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С доклада по делото по чл. 146 ГПК, приет без оспорване от страните, съдът е
отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на
31.08.2018 г., около 17:50 часа, в гр. С., на бул. „Ц. Й.”, срещу магазин „Б.” е настъпило ПТП
между лек автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ и товарен автомобил „П. Б.“ с peг. № СВ
**** КХ; че към датата на ПТП „Гражданската отговорност“ на управлявания от ответника
товарен автомобил „П. Б.“ с рег. № СВ **** КХ е била застрахована при ищеца
(застрахователна полица № BG/22/117003146913/29.11.2017 г. с период на застрахователно
покритие от 30.11.2017 г. до 29.11.2018 г.), както и че ПТП е настъпило по вина на
ответника.
От приетата по делото комбинирана застрахователна полица № 0306X0374871 от
05.04.2018 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ се установява, че лек автомобил „Т. Р.4” с
peг. № СВ **** КВ, собственост на М. К. Б.-Л. е бил застрахован в „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД към датата на ПТП (с период на застрахователно покритие от
05.04.2018 г. до 04.04.2019 г. – по клауза „Пълно Каско“ и допълнително покритие
„Асистанс“).
Във връзка с настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1718342 от 31.08.2018
г. от младши авто.рольор при Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, съгласно който на 31.08.2018
г. в 17:50 часа в гр. С., на бул. „Ц. Й.“ и магазин „Б.“ е настъпило ПТП, с участник лек
автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ, с водач М. Р. Л., като в графа „обстоятелства,
причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети“ е посочено, че по
данни на г-н М. Л. същият управлявал автомобила си по бул. „Ц. Й.“ с посока от бул. „П. Д.“
към бул. „П. В.“, като до магазин „Б.“ неизвестно МПС реализирало ПТП, след което по
неясни причини и обстоятелства напуснало ПТП. В протокола е съставена и схема на ПТП,
като са отразени и видимите щети по автомобила.
Видно от приетата по делото административно – наказателна преписка, с наказателно
3
постановление № 18-4332-024098/03.12.2018 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“,
влязло в сила на 15.01.2019 г., на ответника З. И. Д. са наложени наказания за това, че на
31.08.2018 г. около 17:50 часа в гр. С., на бул. „Ц. Й.“, като водач на товарен автомобил „П.
Б.“ с рег. № СВ **** КХ и срещу магазин „Б.“ поради неспазване на достатъчно разстояние
от автомобила пред него реализира ПТП в лек автомобил „Т.“ с рег. № СВ **** КВ, като: 1.
не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което виновно е
нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП, 2. при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП
го напуска, не уведомява службата за .рол, както и не изпълнява указанията й, с което
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, за което са му наложени по чл. 179, ал. 2,
пр. 2 ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Във връзка с настъпилия инцидент в „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД
от страна на О. Р. Л. на 03.09.2018 г. е подадено уведомление – декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“, в което е отразено, че водач на автомобила е бил М. Р. Л., като
на 31.08.2018 г. в гр. С., бул. „Ц. Й.“ посока магистрала, на светофара на магазин „Б.“,
средна лента, кола с рег. № СВ **** КХ – „П.“, го ударила отзад, водачът не пожелал да си
даде данните и избягал от ПТП. Въз основа на подаденото уведомление е образувана
преписка по щета № 10118030105959 за уврежданията на лек автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ
**** КВ в „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД; съставен е опис на щетите от
03.09.2018 г. и от 15.04.2019 г., калкулация – ремонт № 0306-100-3/13.11.2018 г. с определени
разходи за ремонт 4536,97 лв. с ДДС; ремонтът е възложен на автосервиз „ТМ-Ауто“ ЕООД
с възлагателно писмо от 03.09.2018 г.; за стойността на ремонта е издадена фактура №
**********/14.11.2018 г. на стойност 4536,97 лв. от автосервиза, извършил ремонта; въз
основа на доклад по щета от 05.12.2018 г. застрахователното дружество е одобрило да се
изплати сумата от 4536,97 лв., като с платежно нареждане от 18.02.2019 г. застрахователят е
заплатил сумата в размер на 4536,97 лв. на автосервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил.
Установява се от приетите по делото доказателства, че застрахователят по
имуществена застраховка „Каско“ - „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД е
изпратил регресна покана до ищеца за заплащане на сумата в размер на 4551,97 лв.,
включваща заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. Във връзка с изпратената покана в ищцовото дружество е образувана преписка по
щета № 0000-5111-19-5-02077 и с доклад по щета от 16.05.2019 г. е одобрено за изплащане
обезщетение в размер на 4551,97 лв.
Въз връзка с изплащането на застрахователното обезщетение като доказателство по
делото е прието Споразумение за разсрочено плащане на регресни претенции №
839/03.10.2019 г., сключено между „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД и
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, с което страните за констатирали, че „Застрахователна
компания Л.И.“ АД дължи на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД сума в размер
4
на 1 110 641,77 лв., представляваща сбор на предявените от „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД към 31.08.2019 г. и одобрени от „Застрахователна компания Л.И.“ АД за
плащане 588 регресни претенции по щети, описани в Приложение № 1, неразделна част от
споразумението, като е посочено, че сумата ще бъде заплатена на 8 месечни вноски съгласно
погасителен план – Приложение № 2 към споразумението, съответно с падежи до 20.11.2019
г., до 20.12.2019 г., до 20.01.2020 г., до 20.02.2020 г., до 20.03.2020 г., до 20.04.2020 г., до
20.05.2020 г. и до 20.06.2020 г., като са представени и платежни нареждания за изплащане на
сумите по споразумението от 21.11.2019 г., 21.12.2019 г., 20.01.2020 г., 21.02.2020 г.,
21.03.2020 г., 21.04.2020 г., 20.05.2020 г., 22.06.2020 г. Като доказателство по делото обаче не
е представено Приложение № 1 към споразумението.
За установяване на обстоятелствата относно това дали ответникът е следвало да
остане на мястото на настъпване на ПТП до пристигането на органите за .рол на движение
по пътищата и съответно дали е имало неотложна причина за напускането му са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.Н.К. и водачът на лек
автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ - М. Р. Л..
Свидетелят Г.Н.К. споделя, че с ответника били колеги във фирма „Е.С.Е,К.“ ЕООД
през 2018 г., която е франчайз на фирма „Е.“. Спомня си за процесния случай, ответникът му
се обадил с думите „Жорка, ударихме се с едно момче“, именно свидетелят посъветвал
ответника да побърза за разпределителния център на „Е.“, тъй като щяла да му бъде
наложена глоба, на което ответникът отговорил, че ще се разбере с момчето да отидат до
разпределителния център. Разказва, че телефонът бил оставен отворен, чул как ответникът
дал всички необходими документи на водача на увредения автомобил, за да ги снима, както
и го упътил къде е адресът на разпределителния център. Споделя, че впоследствие
ответникът говорил по телефона и с жена, с която се разбрали да отидат до
разпределителния център на „Е.“, за да подпишат всички документи, които са нужни.
Посочва, че ответникът му съобщил, че тръгват към разпределителния център. След малко
ответникът звъннал отново на свидетеля, казал, че кара бавно, другото момче кара зад него,
като в един момент водачът на другия автомобил изчезнал. К. пояснява, че не са се виждали
с ответника в разпределителния център, пратките, които се взимат на междинно извозване се
карат в разпределителния център в точен час, всяка линия, за всеки офис има определен час,
в който трябва да стигне пратката в разпределителния център, след това междинно извозване
на линията ответникът трябвало да се върне до офиса на „Е.“, за да вземе пратките за
вечерното извозване, за което пак имало час, в който трябвало да е там. В случай на
неспазване на графика се дължали глоби над 1000 лв., които се отразявали на целия офис,
след забавянето имало санкция, която трябвало да се заплати от управителя на фирмата, след
което се глобявали шофьорите и работниците в офиса. Споделя, че в телефонния разговор,
проведен с ответника чул, че последният признал вината си пред другия водач, като двамата
нямали разногласия помежду си.
Свидетелят М. Р. Л. заявява, че си спомня за процесното ПТП, излизал от града, през
„Люлин“, на светофара светнало зелено, зад него имало микробус, който тръгнал веднага и
5
ударил отзад автомобила на свидетеля – лек автомобил „Т. Р.4“. Твърди, че повикал полиция,
която дошла след почти 3 часа, която свидетелят изчакал на паркинга на магазин „Б.“, когато
дошла полицията съставили протокол. Пояснява, че преди да дойде полицията с другия
водач тръгнали да излизат от улицата, на която настъпило ПТП. Другият водач казал, че
работи за „М.“ и предложил да отидат до работното му място, за да напишат двустранен
протокол за ПТП, на което свидетелят се съгласил. Л. добавя, че карал след ответника, имало
завой, но когато стигнали до „М.“ той хванал друга улица, започнал да кара бързо и Л. се
върнал на мястото на ПТП, защото помислил, че другият водач иска да избяга. Колата на
свидетеля била ударена само в задната част – бронята. Другият водач признал, че има вина за
инцидента. Не си спомня дали ответникът говорил с някого по телефона, докато били
заедно. Споделя, че ответникът му обяснил кой му е работодателят му, както и къде се
намира офисът.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК, от която се установява, че във връзка с настъпилия инцидент на
31.08.2018 г. с товарен автомобил „П. Б.“ с рег. № СВ **** КХ са били причинени щети по
лек автомобил „Т. Р.4“ с рег. № СВ **** КВ (по задна броня, заден капак, заден парктроник),
които се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие в гр. С..
Вещото лице е посочило, че към датата на застрахователното събитие процесният автомобил
е бил в експлоатация 1 година, 4 месеца и 28 дни, считано от датата на първоначална
регистрация – 03.04.2017 г. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Т.
Р.4“ с рег. № СВ **** КВ, изчислена на база пазарни цени, съгласно приложената по делото
фактура № **********/14.11.2018 г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД, в качеството му на
официален за марката „Т.“ сервиз, към датата на ПТП е 4536,97 лв., тъй като автомобилът е
бил в гаранция и не е имало друга възможност за извършване на ремонта, освен в
официален сервиз.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ дава право на застрахователя да предяви
регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, когато последният е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за .рол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. При
наличието на така предвиденото в закона основание застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор с делинквента, но не се освобождава от
задължението си да престира на увреденото лице.
Възникването на регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ срещу
отговорния за деликта водач е обусловено от наличието на следните правопораждащи
6
факти: 1/ настъпването на пътнотранспортното произшествие и деликтната отговорност на
водача - ответник при причиняване на застрахователното събитие – че ПТП е настъпило по
негова вина и в причинна връзка с поведението на ответника са причинени щети, в случая
по лек автомобил „Т. Рав - 4” с peг. № СВ **** КВ; 2/ наличието на валиден към датата на
ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между виновния водач – ответник и застрахователя – ищец; 3/ плащане на
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото превозно средство или на
неговия застраховател за причинените от застрахования ответник вреди; 4/ ответникът да е
напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за .рол на движение по пътищата и че посещаването на мястото на ПТП от тях е
било задължително по закон; 5/ от ПТП да са настъпили вреди за трето лице, установени по
вид и размер в производството.
В тежест на ответника е да докаже направените възражения в отговора на исковата
молба, а именно наличието на неотложна причина за напускане на мястото на ПТП или
погасяване на дълга.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на вземането по давност ищецът
следва да докаже основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По делото безспорно се доказа, че на 31.08.2018 г., около 17:50 часа, в гр. С., на бул.
„Ц. Й.”, срещу магазин „Б.“ е настъпило ПТП между МПС „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ,
управлявано от М. Р. Л., и МПС „П. Б.“ с peг. № СВ **** КХ, управлявано от ответника З. И.
Д., като вината за настъпилото ПТП е на ответника, който не се е движел на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко – нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП,
както и че в резултат на настъпилото ПТП са нанесени увреждания на МПС „Т. Р.4” с peг. №
СВ **** КВ, като стойността на уврежданията е 4536,97 лв. Между страните не се спори и
че управляваният от ответника автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищеца към датата на настъпване на ПТП.
В допълнение на това по делото се установи, че за настъпилото ПТП е съставен
протокол за ПТП № 1711742 от младши авто.рольор при ОПП - СДВР, съгласно който
ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за .рол на
движение по пътищата. Относно доказателствената сила на констативния протокол за ПТП е
налице задължителна съдебна практика с оглед постановени по реда на чл. 290 ГПК решения
на ВКС: решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. и др. В същите
последователно се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила
7
относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия, в случая че след
настъпване на ПТП ответникът е напуснал мястото на произшествието.
Настоящият състав счита обаче, че по делото не са доказани главно и пълно
останалите две предпоставки за уважаване на иска, а именно, че посещаването на мястото на
ПТП от органите за .рол на движение по пътищата е било задължително, както и че ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение на застрахователя на увреденото МПС.
Задълженията на водача при настъпило ПТП са описани в чл. 123 ЗДвП. Съгласно чл.
123, ал. 1 т. 3 ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
водачът е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б)
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за .рол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Следователно
виновният водач е длъжен да уведоми органите на МВР, освен в случаите на постигнало
съгласие с увреденото лице. При постигнато между участниците в ПТП съгласие относно
обстоятелствата по настъпването му, то трябва да бъде обективирано в надлежна форма,
като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, според която: „Когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3“. Следователно законът е предвидил задължение за участник в
произшествие да не напуска мястото при липса на съгласие относно обстоятелствата по
настъпването му. Задължение за оставане на мястото на произшествието и изчакване на
компетентните органи е предвидено и в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, което е участник в ПТП е длъжен
да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на МВР в случаите, когато при
произшествието са пострадали хора. Последиците от неизпълнението на това задължение и
дали е налице елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ зависят от това дали е съществувало задължение по закон за органите за .рол на
движение по пътищата да посетят местопроизшествието.
Случаите, когато органите за .рол на МВР посещават задължително мястото на ПТП
са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, а именно когато: при произшествието
8
има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар
или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;
има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската
армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява
служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната; между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието
е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Посочените хипотези са
изчерпателно изброени в закона.
В случая ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и чл.
125, т. 7 ЗДвП. Напускането от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице
влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда за това деяние,
но то може да бъде установено в производството по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ (в т. ч. със съставен
от .ролния орган протокол за ПТП или с признание на водача на МПС). Отклоняването от
местопроизшествието като фактическо действие, без да е постигнато съгласие между
участниците в произшествието (което изисква на първо място физическо присъствие
на мястото на инцидента на всички участници в него), нарушаващо императивни законови
норми, винаги е виновно (ако не е проведено обратно доказване).
По делото се установи, че с влязло в сила наказателно постановление на ответника е
наложено наказание за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП
го е напуснал, без да уведоми службата за .рол – нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП. Съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „присъда“ по смисъла на чл. 300 ГПК е само онзи съдебен акт, с
който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно
деяние. За разлика от присъдата (решението по чл. 78а НК или определението на съда, с
което се одобрява споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 НПК или чл. 384
НПК) наказателното постановление (или съдебният акт за неговата отмяна) има за предмет
деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, и то не обвързва по силата
на чл. 300 ГПК гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца (аргумент в тази насока са и разясненията
в Тълкувателно решение № 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/1978 г. на ОСНК на ВС). Правното
значение на влязлото в сила наказателно постановление не може да се отрече само на
основание, че то няма задължителна сила и нарушението не е било установено на самото
местопроизшествие, но в разглежданата хипотеза съдът приема, че ответникът носи
тежестта при условията на главно и пълно доказване да опровергае фактите, на които
9
същото е основано и такова обратно доказване е успешно проведено.
Настоящата инстанция приема, че процесният случай не попада в нито една от
посочените в чл. 125 ЗДвП хипотези, съобразно наличните данни и доказателствен материал
по делото, които да налагат задължително органите на .рол на движението да посещават
мястото на настъпване на ПТП.
Видно от събраните по делото свидетелски показания на Л. и К., които в тази част
съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, между двамата водачи
не е имало разногласие относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вината за
същото, както и не е било изразено несъгласие ответникът да подпише двустранен протокол.
По делото по несъмнен начин се доказа, че ответникът Д. е признал вината си за
настъпването на ПТП, двамата водачи – ответникът Д. и свидетелят Л. са се съгласили да
подпишат двустранен протокол за ПТП на работното място на ответника – разпределителния
център на спедиторска фирма, тъй като последният е бързал за конкретен час за изпълнение
на съответния курс. Свидетелските показания са еднопосочни относно това, че двамата
участниците в ПТП са разговаряли помежду си непосредствено след инцидента,
включително са отбили, за да не затрудняват движението, при което ответникът е признал
вината си, след което двамата водачи са тръгнали към местоработата на Д.. Пред съда
свидетелят Л. изрично заяви, че ответникът му е обяснил къде се намира това място.
Неточностите в показанията на свидетеля Л. относно точното място на работа на ответника
съдът отдава на отминалия значителен период от време между настъпването на инцидента и
датата на разпита на свидетеля. Същевременно, в депозираната по делото административно-
наказателна преписка се съдържа декларация (л. 95), съставена непосредствено след
инцидента, с която свидетелят Л. е декларирал, че другият водач работи във фирма „Е.“,
поради което следва да се приеме, че същият е бил наясно къде в действителност работи З.
И. Д., както и относно мястото, на което са се разбрали да бъде попълнен протоколът. Това
се потвърждава и от показанията на свидетеля К., който е чул разговора, в който ответникът
е упътил Л. към разпределителния център.
Водачите са останали на местопроизшествието към момента на настъпването му,
както и са постигнали съгласие относно обстоятелствата, при които то е настъпило, което е
достатъчно основание за да се приеме, че в случая ответникът не е бил длъжен да не напуска
местопроизшествието и да уведоми съответната служба за .рол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието (по аргумент
от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ и чл. 125, т. 7 ЗДвП), независимо че не е съставен двустранен
протокол за ПТП. Релевантният момент, в който участниците в ПТП следва да установят
дали между тях има съгласие, или не, е непосредствено след настъпване на произшествието.
Това е така, защото напускайки местопроизшествието, виновният водач би могъл да
затрудни или осуети разкриването на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът или
да избегне проверка за употреба на алкохол. В разглежданата хипотеза поведението на
ответника не е било насочено към осуетяване разкриването на обстоятелствата около ПТП,
за което съдът кредитира показанията на свидетеля К.. Налице е противоречие в
10
свидетелските показания относно действията на водачите след напускане на мястото на
настъпване на ПТП - свидетелят К. споделя, че ответникът му съобщил, че другият водач се
е отклонил от пътя, а свидетелят Л. твърди, че ответникът е избягал. Съдът счита, че не
следва да кредитира показанията на свидетеля Л., че ответникът е избягал, тъй като по
делото не са налице никакви други данни, които да сочат, че по някаква причина ответникът
е искал да напусне мястото на ПТП и да попречи за установяване на причините за същото, а
на следващо място именно свидетелят се е съгласил протоколът да бъде подписан на място,
различно от това, на което е настъпило ПТП. В случая водачът на увредения автомобил не е
изпълнил уговорката с ответника, а вместо това се е върнал на мястото на ПТП и е повикал
органите на МВР, като изначално е можел да изиска от виновния водач протоколът да бъде
подписан на мястото на ПТП. От друга страна, ответникът е имал извинителна причина, за
да напусне мястото на настъпване на ПТП. Напусналият местопроизшествието водач е
възможно да е осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по
административен ред, но последното не е достатъчно, за да се породи в полза на
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ право на регрес
срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието, защото регресното право възниква
само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, а не при всички
случаи на напускане на мястото на ПТП. По тези съображения, предвид конкретно
установените по делото факти, разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 125, т. 7 ЗДвП
не намират приложение.
На следващо място, по делото не се доказа по несъмнен начин, че ищецът е извършил
плащане на застрахователното обезщетение в полза на застрахователя по имуществено
застраховане на увреденото превозно средство за причинените от ответника вреди, който
факт изрично е оспорен от последния с отговора на исковата молба. С доклада по делото,
приет без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че
приложеното споразумение от 03.10.2019 г. за разсрочено плащане на регресни претенции
включва и процесното вземане. В същото е посочено, че „Застрахователна компания Л.И.“
АД дължи на „Застрахователна компания А.“ АД сума в размер на 1 110 641,77 лв.,
представляваща сбора на предявените към 31.08.2019 г. и одобрени от ищеца за плащане
регресни претенции по щети, описани в Приложение № 1 към споразумението.
Действително, процесната щета е била одобрена от ищеца, но въпреки това като
доказателство по делото не е представено Приложение № 1, което несъмнено да установи, че
процесната щета е част от това споразумение, съответно че с погасителните вноски е
покрита и сумата по щетата. Макар споразумението да представлява косвено доказателство
за извършеното плащане (доколкото процесната щета в „Застрахователна компания Л.И.“ АД
е била одобрена преди 31.08.2019 г.), ищецът носи доказателствената тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване факта на плащане на застрахователното
обезщетение, каквото доказване не е проведено в настоящото производство.
При това положение и при липсата на главно и пълно доказване на фактите, тежестта
за доказването на които се носи от ищеца, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло,
11
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на
1300 лв., за което е представил списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие
от 10.04.2024 г., разписки от 04.02.2025 г. и 25.02.2025 г., удостоверяващи изплащането на
възнаграждението. Ищецът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът приема за неоснователно. При съобразяване на решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/2022 на СЕС, правната и фактическата сложност на делото, цената на иска, както и
извършените в хода на производството процесуални действия от страна на адвоката на
ответника – депозиране на отговор на исковата молба, участие в проведените четири
открити съдебни заседания, изготвяне на писмена защита по делото, съдът приема, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и следва да бъде възложено в
тежест на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражд. отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67 А, срещу З. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „О. 1“, бл. 117, вх. Д, ет. 4, ап. 82, осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4571,97 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, с включени ликвидационни
разноски, във връзка с увреждане на лек автомобил „Т. Р.4” с peг. № СВ **** КВ в резултат
на ПТП, настъпило на 31.08.2018 г. в гр. С., на бул. „Ц. Й.“, срещу магазин „Б.“, причинено
виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „П. Б.“ с рег. № СВ **** КХ – З.
И. Д., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ищеца, който напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за .рол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67 А, да заплати на З. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж. к. „О. 1“, бл. 117, вх. Д, ет. 4, ап. 82, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 1300 лв., представляваща сторените от ответника разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13