РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Ботевград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Н.П.П
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.П Административно наказателно дело №
20211810200537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № **** от *** година на Началник
на Отдел "***" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "***" (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на ИВ. В. Н. с
ЕГН ********** от гр. С., за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв., както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП
дължи 10 лв. – такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние, вр. чл. 24 от Тарифата 1 за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Жалбоподателя ИВ. В. Н., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за
незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че има заплатена годишна винетна такса от
дата *** г. за процесния лек автомобил, но поради неволна грешка, при закупуването
на същата е определил друг тип превозно средство – вместо лек автомобил до 3,5 тона,
е избрана опция за ремарке за лек автомобил. Сочи, че дизайнът на сайта е направен
така, че лесно се преминава от едната в другата категория в менюто в горната част на
екрана, както и че цената на двете такси е една и съща. Заявява, че в срок е подал
възражение с вх. № ****/****г. срещу съставения акт, подписано с електронен подпис
на имейла на ТОЛ управление. Не претендира разноски.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, явява се лично, поддържа
основанията, посочени в жалбата. В съдебната фаза ангажира писмени доказателства,
касаещи възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, подадено заявление с вх. №****/***г.,
1
във връзка с промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни на
ППС по чл.10а, ал.3б от ЗП, извлечение от електронната система на АПИ за платена
винетна такса за ППС с рег. № № ****, със срок на валидност до *** г. и една снимка,
извлечение от интернет спраницата https: //web. bgtoll. bg. Съдът не приема така
представеното заверено копие на писмено възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото същото не е надлежно подписано и няма входящ номер.
Въззиваемата страна /Административнонаказващият орган) - Агенция "***"
(АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призована, изпращат представител – юрк. П.Т., с пълномощно по делото /стр. 37/ в
първото заседание, и юрк. П.Р.Д. /стр. 45/ взел участие във второто заседание, които
оспорват жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно, като излага доводи в тази насока в представеното пред съда писмено
становище. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Страна Районна прокуратура – Ботевград, редовно призована по реда на надзора
за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 01.06.2021 г., в 10:30 часа свидетелите ИВ. Г. М. и СП. ИВ. Б., и двамата на
длъжност инспектор в сектор „*** - П.“, изпълнявали служебните си задължения на
Път А-1, при км 89, нарастващ километраж, при бензиностанция „ШЕЛ“, извършили
проверка на моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка "Дачия", модел
"Дъстер" с държавен регистрационен № *** с обща технически допустима маса до 3,5
т. –управляван от жалбоподателя ИВ. В. Н., при която след справка в електронната
система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №****,
констатирали че на дата **** година в 09:42 часа в извън населено място, а именно: по
Път А-2, км 51+778, пътен участък Ботевград-Правец-2, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, посоченото МПС е управлявано без да има заплатена пътна
такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата (ЗП). Жалбоподателят обяснил на проверяващите, че е допуснал
грешка при определянето на типа на превозното средство, за който е заплатил
винетната такса, като вместо за лек автомобил е заплатил пътна такса за ремарке на
лек автомобил.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под
формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на които е
виден автомобила.
От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен №
****, датата, часа и мястото на движение и е посочен номерът на контролното
устройство, като пред проверяващите служители, жалбоподателя признал, че на
посочената дата и час именно той е управлявал процесното МПС.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 01.06.2021
година, свидетелят ИВ. Г. М. – инспектор в Сектор "*** – П.“, във връзка с
възложените му функции, съставил против жалбоподателя (в качеството му на
собственик и водач на процесното МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № ****/**** г. Това процесуално действие
2
актосъставителя извършил и с участието на колегата си – свидетеля СП. ИВ. Б.. В
изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е управляван (засечен)
без да има заплатена пътна такса за движение по платената републиканска пътна мрежа
съгласно по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А относно квалификацията, нарушението е правно
квалифицирано с разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 01.06.2021 година, който сочи
възражения против констатациите в Акта, като твърди, че има закупена винетка, но е
сбъркан типа ППС. АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение. Доказателства за противното, във връзка с твърденията на жалбоподателя
не са събрани, а представените такива в съдебно заседание не са приети от съда.
Независимо от последното, такова възражение е вписано в самия акт и обсъдено в
процесното НП.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел "***" в НТУ е
издал процесното НП № **** на **** година. Във връзка с предявените възражения в
АУАН, АНО е извършил служебна проверка, от което е установено, че в Електронната
система за събиране на пътни такси е налична винетка за ремарке с рег. № *** на лек
автомобил с ид. № ***
В издадения санкционен акт, АНО е възприел фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Последният е съобразил и разпоредбата на
чл. 10а, ал. 3а от ЗП за отговорност при неправилно декларирани данни, както е отчел и
обстоятелството, че нарушителят не се е възползвал от възможността за заплащане на
компесаторна такса, поради което е наложил на жалбоподателя административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.10.2021 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Отдел "***" в
НТУ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите
по делото Заповед № **** от ****година и Заповед № **** от **** година, двете на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които ИВ. Г. М. има право да
съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Георги Атанасов Темелков е оправомощен да
издава НП по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана
му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на
Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Персоналното заемане на длъжността от Георги Атанасов Темелков се установява от
приложената в АНП Заповед № *** от **** година на Председателя на Управителния
съвет на АПИ.
По делото е приета като доказателство цялата административнонаказателна
преписка. Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, свидетели – ИВ. Г. М. и СП. ИВ. Б..
3
С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
При така установената фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното лице.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се
констатираха недостатъци на актовете. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да
са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидената
форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Тоест налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване
на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "б" от
ЗАНН, вр. чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189е,
ал. 12 от ЗДвП. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение,
от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
По приложението на материалния закон:
Допуснато е неправилно приложение на материалния закон.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр.
105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база
изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни
4
последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5
тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е
предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които
имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни
превозни средства с повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е
посочено, че когато пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се
движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо
от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от
пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3, 5 тона. Като продължение на тази
нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС е
предвидено, че при заплащане на винетна такса собственикът или ползвателят
декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и
периода на валидност на винетната такса, съгласно периодите, посочни в чл. 4, ал. 2,
като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от съответното лице.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство.
В случая, видно от представено извлечение от електронната система на АПИ за
платена винетна такса, жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса за л. а.
марка "Дачия", модел "Дъстър" с рег. № ****, със срок на валидност до***** г. г., като
погрешно е било посочено, че видът/типът на пътното превозно средство е ремарке,
вместо лек автомобил. За последното, жалбоподателят е информирал АНО и е подал
заявление с вх. № ****/***** г., във връзка с промяна на допусната техническа грешка
при деклариране на данни на ППС по чл.10а, ал. 3б от ЗП, във връзка със закупена
винетка с идент. № *****. Последното се потвърждава и от обстоятелствената част на
процесното НП, видно от което е, че при извършвана служебна проверка от АНО,
действително е заплатена винетка с идент. №*****, но за ремарке с рег. № **** на лек
автомобил, а не лек автомобил
В случая не е налице нито една от предвидените в чл. 10а, ал. 3а от ЗП хипотези.
Правилно са декларирани регистрационният номер, категорията и периодът на
валидност. Разпоредба не предвижда отговорност за неправилно деклариран вид на
превозното средство, каквото е процесното деяние.
Напълно погрешно е разбирането на адмнистративнонаказващият орган, изразено
в писменото становище, че жалбоподателят е заплатил за неправилна категория ППС.
Винетната такса за л. а. марка "Дачия", модел "Дъстър" с рег. № ***** е заплатена за
категория 3, доколкото процесният автомобил е с обща технически допустима маса до
3,5 /видно както от АУАН, така и от НП/. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 9 от ЗП,
5
предвижда, задължение за собственик и ползвател на ППС от категория 3 - да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо
от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от
пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. В § 1 от Тарифа за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, са уредени
категориите пътни превозни средства, дължащи винетна такса за ползване на пътната
инфраструктура. Съгласно § 1., т. 1. 3. категория 3 са пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 места за сядане, моторните
превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или моторните превозни
средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима
максимална маса не повече от 3, 5 тона, както и моторните превозни средства от тази
група с повишена проходимост. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби
води до извод, че ППС ремарке и лек автомобил до 3. 5 тона, дори когато двете общо
надвишават това тегло, винаги попадат в категория 3. Тоест ППС "Дачия", модел
"Дъстър" с рег. №**** е декларирано в правилна категория. Погрешното деклариране е
осъществено относно вида/типа ППС – ремарке, вместо лек автомобил. Чл. 10а, ал. 3а
от ЗП не вменява отговорност на собствениците и водачите за случаите на неправилно
деклариране на вида/типа ППС, за да е налице основание за отговорност на
жалбоподателя при неправилно декларирани данни. Следователно не може да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо собственик/ползвател на
ППС при погрешно деклариране на вида ППС.
За пълнота следва се посочи, че в случая не е ощетен държавният бюджет. Внесена
е в пълен размер дължимата пътна такса за съответната категория МПС. Посочени са
всички индивидуализиращи признаци на лекия автомобил – регистрационен номер,
категория. Може да се направи извод, че деянието е извършено по непредпазливост.
Същевременно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните
категории превозни средства на база време и на база изминато разстояние не може да
обоснове наличие на административнонказателна отговорност (вж. вж. Решение №
707/13.07.2021 г. по КНАХД № 524/2021 г. на АССО). Всичко това сочи, че деянието
разкрива само формално признаците на административно нарушение, но е лишено от
обществена опасност (вж. в този смисъл Решение № 128 от 1.06.2021 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 10092/2021 г.).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от **** година на Началник на
Отдел "***" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "***" (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на онсование
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на ИВ.
В. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. С., жк „***“ бл. **5, ет.**, ап. **, е наложено
административно наказание ГЛОБА, в размер на 300/триста/ лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7