Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
Гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като разгледа т.д.
№ 951/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
44814/27.05.2020 г., която е подадена от ищецът - „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Средец“, ул. „*****, срещу „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ул. „*****, като с нея са предявени за
разглеждане искове при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за
установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност
провеждано спрямо „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./ парични вземания, както следва : сума в
размер от 473 984,00 лв. – представляваща незаплатена предсрочно изискуема
главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г., което вземане се ползва
с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, сума в размер от 43 718,63
лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са начислени за периода
от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и сума в размер от 23 912,99 лв. –
представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са начислени за периода от
14.02.2019 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В исковата молба ищецът поддържа, че има
качеството на кредитор в откритото производство по несъстоятелност на ответника
„Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./, което е открито с решение от 04.07.2019 г. на СГС, ТО,
VI-7 състав в пределите на т.д. № 6789/2013 г. Своевременно в срока по чл. 685 ТЗ банката предявила пред назначения синдик на неплатежоспособното дружество
вземанията си, чиито общ размер възлизал на сумата от 748 915,88 лв., като
същите имали за източник сключен договор за банков кредит 24.07.2007 г. и
анекси към него. Вземанията били обезпечени. Синдикът преценил, че една част от
така предявените вземания, а именно за сумата от 541 615,63 лв. подлежат на
приемане, като с оглед на това ги включил в списъка на приетите, предявени
вземания по чл. 685 ТЗ, като им определил поредност на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Срещу така изготвения списък в частта му отнасяща се до
приетите вземания на ищеца били упражнени възражения от няколко други кредитора
в производството по несъстоятелност, както и от самия длъжник - „Г.У.С.И В.“ ЕАД
/н./. Доводите били, че сочените вземания на банката не съществували, защото
вече били погасени чрез плащане осъществено в проведено индивидуално
принудително изпълнение, доколкото била осъществена успешна продан на недвижим
имот, като в пределите на извършеното и влязло в сила разпределение „КТБ“ АД
/н./ получило съответното погашение на същото. Със свое определение от
28.04.2020 г. съдът по несъстоятелността осъществявайки правомощията си по чл.
692, ал. 4 ТЗ е внесъл промяна в списъка на приетите вземания, предявени в
срока по чл. 685 ТЗ, като по отношение на приетото в т. 22 вземане с титуляр
„КТБ“ АД /н./, чиито общ размер възлиза на сумата от 541 615,63 лв. съдът по
несъстоятелността е постановил изключването му от посочения списък. Ищецът
излага твърдения, че на 24.07.2007 г. между него и ответното дружество – „ГУСВ“
ЕАД бил сключен договор за предоставяне на банков кредит с предмет отпуснат
кредитен лимит в размер до 5 мил. лева. Впоследствие договорът бил изменен и
допълнен с подписването на четири анекса. На 01.04.2015 г. предоставения кредит
е бил обявен за предсрочно изискуем, заради допуснато неизпълнение на
задължения за заплащане на погасителни вноски. Предвид това „КТБ“ АД /н./ е поискал от съответния компетентен СРС и в
пределите на ч. гр.д. № 42213/2015 г. му е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника - „Г.У.С.И В.“ ЕАД
за сумите както следва : 473 984,00 лв. – главница по договор за банков кредит
от 24.07.2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното плащане; сумата от 36
820,43 лв. – лихва за периода от 27./01.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 4
783,49 лв. – лихва за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; и сумата от 2
132,72 лв. – неустойка за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г. По
посочения ИЛ пред ЧСИ-М.Б.било образувано и.д. № 20158380406802, което е било
преобразувано в и.д. № 201684440400240 по описа на ЧСИ-Ст. Я.. Същевременно в
пределите на трето и.д. № 20188530400312 по описа на ЧСИ-Ал. Д., в което
банката била присъединен по право взискател се провела публична продан на
недвижим имот притежаван от длъжника „ГУСВ“ АД, като за купувач по тази продан
било обявено Застрахователно дружество „Съгласие“ за продажна цена в размер на
1 302 088,00 лв. На 01.10.2018 г. посочената продажна цена била внесена от
купувача по сметка на ЧСИ, а последния издал постановление за възлагане на
имота. На 22.11.2018 г. ЧСИ извършил
разпределение на част от постъпилата сума, а именно – 1 211 394,15 лв. измежду кредиторите в производството
спазвайки реда установен в чл. 136 ЗЗД. В полза на „КТБ“ АД /н./ според това
разпределение било предвидено изплащане на сумата в размер от 736 956,44 лв.,
като изпълнявайки разпределението на 05.12.2019 г. ЧСИ-Ал. Д. е превел по
сметка на ЧСИ-Ст. Я. по и.д. № 201684440400240 сумата в размер от 678 925,46
лв., като на следващия ден 06.12.2019 г. ЧСИ-Ст. Я. е превел тази сума на
ищеца. Впоследствие на 10.12.2019 г. ЧСИ-Ал. Д. позовавайки се отново на
извършеното разпределение е осъществил втори превод в полза на ЧСИ-Ст. Я. по
и.д. № 201684440400240, като този път същия възлизал на сумата от 16 043,17 лв.
Въвеждат се твърдения, че преведената сума от ЧСИ-Ст. Я. по сметка на „КТБ“ АД в размер на общо 694 968,63 лв. е
неразпределена, защото постановлението за разпределение от 22.11.2018 г. не се
било стабилизирало заради предприето негово обжалване.
Ответната страна – „ГУСВ“ ЕАД е подала писмен
отговор на 03.07.2020 г., което е извън срока по чл. 367 ГПК. С него
предявените за разглеждане искове се оспорват и определят за неоснователни.
Съществена част от фактическите твърдения изложени от ищеца във връзка с
източника на вземането му и предприетата защита, вкл. и чрез индивидуално
принудително изпълнение се потвърждават от ответника. Сред споделените факти са
и тези свързани с реализираната публична продан, извършеното разпределение и
осъществените въз основа на него два превода в полза на „КТБ“ АД /н./ в общ
размер на сумата от 694 968,63 лв. Това плащане водело до цялостното погасяване
на вземанията на банката заявени за установяване в настоящото исково
производство. Изрично се поддържа, че погашението е произвело типични си ефект,
защото се основава на придобило стабилитет разпределение извършено от ЧСИ-Ал. Д..
Настоява се за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени.
М.Ш. в качеството си на назначен синдик на „ГУСВ“
ЕАД конституирана в производството, като страна на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ
се е възползвала от правото си да подаде отговор по ИМ на 29.06.2020 г., като с
него е възразила, че предявените за разглеждане искове са неоснователни и
недоказани. Синдикът изтъква, че заявените за установяване вземания са
обезпечени с ипотека учредена върху недвижими имоти притежавани от ответника. И
синдикът посочва, че „КТБ“ АД е предприело съдебна защита на тези свои вземания
по реда на чл. 417 ГПК, като се е снабдила с ИЛ въз основа на който е
образувано изпълнително дело пред ЧСИ-Ст. Я.. При връчването на препис от
заповедта за изпълнение на длъжника - „ГУСВ“ ЕАД синдикът – М. Ш. своевременно
била подала възражение по реда на чл. 414 ГПК. Тя се позовава, че една част от
заявената за присъждане лихва, а именно сумата от 16 804,19 лв. е погасена по
давност, доколкото е приложим специалния срок възприет в чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Пояснява се, че това е вземане за просрочена лихва върху просрочена
главница начислено за периода от 27.04.2015 г. до 17.07.2015 г. Длъжникът не
следвало да отговаря и за сумата в размер от 7 108,80 лв., защото същата имала
правната природа на неустойка начислена върху просрочената лихва за периода от
27.04.2015 г. до 17.07.2015 г. По отношение на последната, доколкото
съставлявала главно вземане върху което се начислява неустойката приложение
трябвало да намери нормативното правило на чл. 119 ЗЗД според което с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар спрямо тях давността да не е изтекла.
На 31.07.2020 г. ищецът - „КТБ“ АД /н./ е
депозирал допълнителна ИМ, с която заявява че продължава да поддържа
предявените за разглеждане искове за установяване на вземания за сумите
посочени в ИМ. Банката не оспорва, че в пределите на проведеното индивидуално
принудително изпълнение е получила плащане от ЧСИ-Ст. Я. в размер на сумата от
694 968,63 лв. Същото обаче не можело да се възприема за надлежно осъществено,
тъй като изготвеното разпределение от 22.11.2018 г. не било влязло в сила.
Предвид това преведената сума не била осчетоводена по сметка на „КТБ“ АД /н./ и
в банката се водела за непогасена. Пояснено е също така, че по отношение
установяване на вземането в размер от 23 912,99 лв. баката е подала иск на
основание чл. 422 ГПК пред СРС и във връзка с това е образувано гр.д. №
29111/2019 г., което е висящо. Иска се присъждане на разноски.
В срока за допълнителен отговор конституирания
синдик – М. Ш. се е възползвала от процесуалното си право да подаде такъв, като
с него е продължила да поддържа вече изложените аргументи в първоначалния си
отговор и същевременно е направила допълнителни пояснения на защитните си тези.
Поддържа, че ищецът е получил плащане на сумите, чието установяване преследва
по реда на чл. 694, ал. 2. т. 2 ТЗ, като този факт еднозначно бил признат от
него в допълнителната ИМ. Липсата на извършено осчетоводяване от ищеца на така
постъпилата сума не обосновавал необходимостта от провеждане на предприетата
защита. Ако исковете се преценят за допустими, то синдикът моли за тяхното
отхвърляне, защото са неоснователни.
С определение от 22.01.2021 г. по делото е
постановено прекратяване на производството, в частта му, с която от „К.Т.Б.“ АД
– в несъстоятелност, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Средец“, ул. „*****, срещу „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ул. „***** е предявен за разглеждане иск
с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на
неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „Г.У.С.И В.“ ЕАД
/н./ парични вземания за сума в размер от 23 912,99 лв. – представляваща
незаплатени лихви и неустойки, които са начислени съгласно договор за банков
кредит от 24.07.2007 г. за периода от 14.02.2019 г. до 07.07.2019 г., което
вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Същото е добило стабилитет, считано от
30.01.2021 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени за разглеждане са искове за съдебно
установяване съществуването на вземания, чиито титуляр е „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
с ЕИК *****л
Поставените за разглеждане искове са упражнени от
носителя на това процесуално право в установения преклузивен по смисъла на чл.
694, ал. 6 ТЗ срок, а именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на
определението на съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692,
ал. 4 ТЗ в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника - „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./и в тази
връзка настоящия състав ги възприема за допустими и подлежащи на разглеждане по
същество.
Съгласно ангажиран по делото договор за предоставяне
на кредитен лимит от 24.07.2007 г. се установява, че ищецът – „КТБ“ АД /н./, в
качеството му на кредитодател и ответникът – „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./ /тогава ДП
„СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ/, в качеството му на кредитополучател са
постигнали договорно съгласие относно това банката да предостави в полза на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на сумата от 5 000 000 лв.,
която трябва да се усвоява, ползва и погасява от кредитополучателя при спазване
на условията възприети с цитираната сделка. Предвидено е, че кредитния ресурс
се отпуска за усвояването му в срок до 25.06.2008 г., като процесът по
усвояване се осъществява по безкасов начин при съблюдаване целевото ползване на
кредита. В т. 6 от договора е установена клаузата, че кредитополучателя заплаща
в полза на банката годишна лихва върху кредита в размер формиран от сбора на
ОЛП определен от БНБ за съответния период на ползване на кредита, увеличен с
надбавка в размер на 5 пункта. Така също според т. 8 при допускане на нарушение
в сроковете за погасяване на вноските по главницата, или при обявяване
предсрочна изискуемост на кредита на основанията уредени в договора в полза на
банката се поражда правото освен лихвата по т. 6 да начислява и събира от
кредитополучателя и наказателна надбавка в размер на 10 пункта върху
просрочената/дължимата главница.
Съобразно договореното в т. 43 банката разполага с правото да обяви
цялото кредитно задължение за изискуемо преди изтичане на срока по т. 13 /25.07.2010
г./ в изчерпателно изброени хипотези сред които присъства и такава, която
урежда ситуация, в която кредитополучателя е изпаднал в забава при издължаване
на главницата или лихвите по отпуснатия му кредит –буква ж. Съдържанието на
този текст предвижда още, че когато банката пристъпи към обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, то тя изпраща до кредитополучателя писмено уведомление,
с което му предоставя 7-дневен срок, в които да пристъпи към погасяване на
всичките си задължения произтичащи от сключения договор за кредит. Кредитното
правоотношение по волята на страните е било изменяно във времето на неговото действие
чрез подписването на четири допълнителни анекса датиращи от : 25.04.2008 г.;
23.04.2009 г.; 23.07.2010 г.; и 14.12.2012 г. С последния подписан анекс
страните са възприели, че по съществуващото между тях кредитно правоотношение с
източник договора за кредит от 24.07.2007 г. кредитополучателя е адресат на
неиздължена главница в размер на сумата от 594 602 лв., като просрочената такава
възлиза на сумата от 51 141 лв. Въведена е промяна в крайния срок, в който
кредитополучателя следва да издължи остатъка от главницата по кредита /594 602
лв./, като вместо 01.07.2015 г. е установен до датата – 05.01.2018 г., като
изключение от това правило е хипотезата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Приобщено за доказателство е извлечение от
счетоводните книги на „КТБ“ АД /н./ отнасящо се до сметката на
кредитополучателя - „Г.У.С.И В.“ АД /н./ предназначена да обслужва сключения
договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г., като в това
извлечение е отразено, че последното извършено от кредитополучателя плащане на
кредитни задължения по тази сделка е частично и датира от 20.03.2014 г.,
съответно предоставеният банков кредит е бил обявен за предсрочно изискуем,
считано от 01.04.2015 г. Отразено е, че към 07.08.2019 г. общият необслужен
размер на задълженият по договора възлиза на сумата от 553 542,61 лв.,
разпределени както следва : присъдени вземания за главница – 473 984 лв.;
присъдени вземания за лихви и неустойки начислени за периода от 17.07.2015 г.
до 07.08.2019 г. - 43 718,64 лв.;
присъдени вземания за лихви и неустойки начислени за периода от 14.02.2019 г.
до 07.08.2019 г. – 23 912,99 лв.; присъдени вземания за разноски за
събиране на вземанията – 43,17 лв.; и други разноски във връзка с изпълнението
– 11 883,81 лв. В извлечението е посочено, че банката се е снабдила с ИЛ
за тези си парични вземания на 23.07.2015 г.
Ангажирани са два броя преводни нареждания от
06.12.2018 г. и 12.12.2018 г., съгласно който от ЧСИ-С.Я. в полза на ищеца –
„КТБ“ АД /н./, на основание провеждано изпълнително дело срещу „ГУСВ“ ЕАД с №
20168440400240 е извършен превод на сумите от 678 925,46 лв. и
16 043,17 лв.
Съгласно постъпило след изискване удостоверение
от ЧСИ-Ст. Я. се дава сведение, че пред същия е било образувано и.д. № 20168440400240
по молба на „КТБ“ АД /н./, въз основа на изпълнителен лист издаден на
23.07.2015 г. от СРС по гр.д. № 42213/2015 г. по който длъжникът - „Г.У.С.И В.“
ЕАД /н./ е осъден да заплати на банката сумата от 8 009,37 лв. – остатък
от главница, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2018 г. до окончателното
изплащане, която към 04.11.2020 г. възлиза на 1 547,12 лв., а така също и за
сумата от 36 000 лв. такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ.
Видно от постъпилото след изискване писмо от ЧСИ-
Ал. Д. водещ изпълнително дело № 20188530400312 е дадено сведение, че по
цитираното дело е било издадено постановление за разпределение на суми на
22.11.2018 г., което е било обжалвано единствено от длъжника – „ГУСВ“ ЕАД. При разглеждането
на жалбата в съдебно производство развило се пред СГС същата е била оставена
без уважение, след обжалване на това решение обаче, САС отменил същото, като
изготвил ново разпределение, в което било възпроизведено изцяло това на ЧСИ-Д.,
с изключение на т.1 и 2, а именно намалени са определените за първоначалния
взискател разноски по изпълнението и дължимите на Столична община суми за МДТ,
като е прието, че само местния данък, но не и ТБО се ползва с право на
предпочитително удовлетворяване, съответно получената парична разлика е
отредена в полза на взискателя – НАП. Отбелязва се, че „КТБ“ АД /н./ е изгубило
качеството си на присъединен взискател по и.д. №
20188530400312, защото банката е била удовлетворена изцяло посредством
изплащане на вземанията й. Действително разплащането в полза на „КТБ“ АД /н./
било извършено без да се изчаква
стабилизиране на разпределението, като целта било да се преустанови
начисляването на законна лихва, а и в тази му част разпределението не било
предмет на обжалване. Добавя се, че плащането било сторено по настояване на
Синдиците на банката, като то възлизало на сумата от общо 694 968,63 лв. и
се реализирало с две платежни нареждания от 05 и 10 .12.2018 г. Единственото
останало без удовлетворяване вземане на „КТБ“ АД /н./ се свеждало до сумата от
80 131,85 лв. по т. 4 от извършеното разпределение, което обаче се отнася
до изпълнение на запорно съобщение изпратено до ЧСИ по отношение на вземания
запазени за ипотекарния кредитор – „ПАРТНЕР ЛИЗИНГ“ АД /тоест касае се до вземане,
което не е предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство
искове/.
Приобщено като писмено доказателство е и
Постановление за разпределение на суми по изпълнително дело № 20188530400312 от
22.11.2018 г., като според същото в полза на ищеца „КТБ“ АД /н./ е извършено
разпределение на сумата от 736 956,44 лв., което вземане е обезпечено с
договорна ипотека и подлежи на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД, съставляваща както следва : 473 984 лв. – главица; 43 718,64 лв.
– мораторна лихва, 161 222,82 лв. – законна лихва; 16 043,17 лв. –
присъдени разноски, вкл. възнаграждение за юрисконсулт, и 41 988,81 лв. –
такси и разноски по чл. 62а от ЗБН. С извършеното разпределение посочената сума
се удовлетворява изцяло. Разпределението е обжалвано от длъжника - „ГУСВ“ АД в
регламентирания за това срок, като с решение от 23.08.2019 г. постановено по
ч.гр.д. № 2487/2019 г. на САС направеното от ЧСИ-Ал. Д.
разпределение с постановлението от 22.11.2018 г. е отменено, като вместо това
от съда е извършено ново разпределение на постъпилата сума в размер от
1 211 394,15 лв., като в полза на „КТБ“ АД /н./, чрез ЧСИ- Ст. Я. по
и.д. № 20158440402924 е разпределена сумата от 80 131,85 лв. – вземане
подлежащо на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечено с ипотека,
съответно в полза на КТБ“ АД /н./, чрез ЧСИ- Ст. Я. по и.д. № 20168440400240 е разпределена
сумата от 736 956,44 лв. – вземане подлежащо на удовлетворяване по чл.
136, ал. 1, т. 3 ЗЗД обезпечено с ипотека. Това решение е влязло в сила на
23.08.2019 г.
Съобразно представения по делото Списък на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „ГУСВ“ ЕАД /н./, предявени в
срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ под номер 22 са включени и вземания на кредитора и
ищец в настоящото производство „КТБ“ АД /н./ с дата на предявяването им 07.08.2019
г. и основание за тяхното възникване – договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. изменен с 4
броя анекси от 25.04.2008 г., 23.04.2009 ., 23.07.2010 г. и 14.12.2012 г., като
сред тези вземания присъстват и сумите : 473 984 лв. – главница по договор
за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към него; и
43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки за периода от 17.07.2015 г.
до 07.07.2019 г. Тези вземания са приети
с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Изготвеният и обявен списък обхващащ цитираните
по-горе вземания е бил оспорен от длъжника „ГУСВ“ ЕАД и няколко кредитори с
приети вземания в производството по несъстоятелност, чрез подаване на възражения пред съда по
несъстоятелността по смисъла на чл. 690 ТЗ, като е поддържано, че 473 984 лв. –
главница по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и
анексите към него; и 43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки за периода
от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г. са погасени в рамките на проведено
индивидуално принудително изпълнение след разпределение на сума постъпила от
реализирана публична продан на недвижим имот притежаван от длъжника и след
извършено разпределение, което е влязло в законна сила.
Съдът в правомощията си по чл. 692, ал. 4 ТЗ се е
произнесъл по така упражнените възражения с определение от 28.14.2020 г., като
е одобрил списъка на приетите от синдика вземания на кредитори на „ГУСВ“ ЕАД изключвайки от него вземанията на КТБ“ АД
посочени в т. 22 от Списъка на приетите предявени вземания, чиито общ размер
възлиза на 541 615,63 лв.
За целите на производството са използвани и
специални знания обективирани в приетото по делото заключение на вещо лице по
допуснатата във връзка с искане на страните съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението не е оспорено, като настоящата инстанция го намира за компетентно
и обективно изготвено при съобразяване на релевантните данни необходими за
даване на отговори по поставените задачи, които данни са почерпени от вещото
лице от документацията налична по делото и при справка относно кредитната
информация съхранявана при „КТБ“ АД и „ГУСВ“ЕАД. Посредством същото се
установява, че при ищеца през м. 12.2018 г. на два транша след преводи от
ЧСИ-Ст. Я. е постъпила сумата от общо 694 968,63 лв., която на 21.2.2020
г. чрез девет последователни дебитни операции са били погасени присъдени
вземания по ИЛ издаден на 23.07.2015 г. срещу длъжника – „ГУСВ“ ЕАД, което
обстоятелство е потвърдено и от счетоводството на банката. В този обхват
попадат и 473 984 лв. – главница по договор за предоставяне на кредитен лимит
от 24.07.2007 г. и анексите към него; и 43 718,64 лв. – вземания за лихви /41
585,92/ и неустойки /2 132,72 лв./за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г.
Вещото лице е отбелязало, че при „КТБ“ АД фигурира, като останало незаплатено
задължение сумата в размер от 65 947,80 лв., което произтича от издаден
изпълнителен лист от 20.02.2019 г. Що се касае до счетоводните записвания
извършени при длъжника – „ГУСВ“ ЕАД, то с превеждането на сумата от общо
694 968,63 лв. задълженията на дружеството към „КТБ“ АД са маркирани, като
изцяло погасени. Допълнено е, че сумата от 694 968,63 лв. е наредена по сметка
на „КТБ“ АД от ЧСИ – С.Я., а не от ЧСИ- А. Д..
За да се постигне уважаване на претенциите на ищеца в негова тежест е да докаже
предявяването на своите парични притезания в производството по несъстоятелност,
произтичащи от сключения договор за кредитна линия и неговото неизпълнение от
кредитополучателя –ответник, тези вземанията да са били ликвидни и изискуеми
към момента на откриване на производството по несъстоятелност на ответното
дружество, депозирането на възражения срещу включването на вземанията на
банката-ищец в списъка с приетите вземания, съответно да е налице постановено
определение на съда по несъстоятелността, с което противопоставените от
ответника-длъжник и други конкуриращи „КТБ“ АД /н.кредитори възражения да са
били споделени от съда, и като последица от това вземанията на „КТБ“ АД /н./ да са били
изключени от списъка на приетите вземания изготвен по отношение кредиторите на
„Г.У.С.И В.“ ЕАД.
Ищецът извежда легитимацията си на кредитор по
предявените парични вземания, чието установяване в процеса преследва, като сочи
те да са се породили от сключен договор за кредитна линия от 2007 г., които не
е изпълнен от насрещната страна относно поетото задължение за връщане на
усвоените, като кредит парични средства след обявяване предсрочна изискуемост
на пълния остатък на дадения кредит. Въз основа на обсъдените доказателства,
които са приобщени по надлежния ред в производството и направените при тяхната
съвкупна преценка фактически изводи, съдът приема, че между ищеца „КТБ“ АД /н./
и „Г.У.С.И В.“ ЕАД на 24.07.2007 г. е сключен договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, който представлява
договор за заем по чл. 240 ЗЗД, сключван от търговец – банка, по занятие,
поради което представлява търговска сделка по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. В тази сделка
„Г.У.С.И В.“ ЕАД има качеството на кредитополучател, чието основно задължение е
да престира връщане на предоставените му в заем парични суми, вкл. уговорената
възнаградителна лихва за периода на тяхното усвояване и ползване. Установява се
че, сумата която банката първоначално се е задължила да даде на
кредитополучателя възлиза на 5 000 000
лева, като впоследствие, със сключването на допълнителен анекс от 14.12.2012 г.
между страните е установено, че неиздължената от кредитополучателя отпусната
под формата на кредитна линия по цитирания договор сума възлиза на 594 602
лв. Между страните няма спор за това, че от ищеца в качеството му на кредитор,
считано от 01.04.2015 г. е предприето едностранно действие по обявяване на
остатъка по отпуснатия и усвоен кредит с договор от 24.07.2007 г. за предсрочно
изискуем, като ефектът на предсрочната изискуемост е настъпил, считано от
01.04.2015 г. Пак в тази насока е и влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение
от 23.05.2015 г., която е издадена в пределите на образуваното пред СРС, 35 с-в
гр.д. № 42213/2015 г. С нея „КТБ“ АД /н./ е признат за носител на вземания
срещу „Г.У.С.И В.“ ЕАД, в т.ч. и на предявените за установяване в настоящото
производство такива в размер на сумата от 473 984 лв. – главница по договор за
предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и анексите към него и на сумата
от 43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки. Следователно без съмнение
тези вземания е установено да са възникнали и съществували в правната сфера на
ищеца, като длъжник по тях се явява именно ответника – „ГУСВ“ ЕАД. Спорът между
страните в процеса обаче е концентриран над това, дали тези вземания са били
успешно погасени след тяхното възникване, като това да е станало в пределите на
провеждано индивидуално принудително изпълнение спрямо ответника – „ГУСВ“ ЕАД,
чрез извършени плащания с оглед разпределение на суми постъпили от публична
продан на имущество притежавано от длъжника, което е станало през м. 12.2018 г.
Събраните по делото писмени доказателства, както и заключението по допусната и
приета счетоводна експертиза показват, че кредиторът и ищец в настоящото
производство - „КТБ“ АД /н./ е бил удовлетворен за вземанията си от 473 984 лв.
– главница по договор за предоставяне на кредитен лимит от 24.07.2007 г. и
анексите към него и на сумата от 43 718,64 лв. – вземания за лихви и неустойки
още през м. 12.2018 г., когато е получил плащане в пределите на развил се
изпълнителен процес. Неоснователно е развитото от ищеца схващане, че тези
преводи не са реализирали преследвания с тях погасителен ефект, доколкото
разпределението, на което те се основавали не било добило стабилитет.
Действително изпълнението на разпределението на постъпили от осребряване парични
средства в пределите на индивидуален изпълнителен процес трябва да се извършва
от ЧСИ едва след като същото се стабилизира – чл. 462, ал. 2 ГПК, ако обаче
това бъде направено преди момента на влизане в сила на разпределението, то това
не рефлектира върху успешния погасителен ефект на плащането излъчено от ЧСИ към
съответния взискател, а единствено създава отговорност за съдебния изпълнител
за имуществени вреди ако впоследствие се стигне до изменение или отмяна на
разпределението при неговото обжалване, съответно не са налице средства, с
които то да бъде изпълнено в променения му вариант. В допълнение трябва да се
посочи, че резултатът от предприетото съдебно обжалване на акта на съдебния
изпълнител по извършеното разпределение на суми от 22.01.2018 г., при който
макар разпределението да е било отменено с решение от 23.08.2019 г. и от съдът
да е извършено ново такова, не е довел до промяна в предназначените за
получаване от кредитора „КТБ“ АД /н./ парични суми, в т.ч. заявените за
установяване в настоящия процес такива. Следователно макар и на по-късен етап -
23.08.2019 г. в полза на „КТБ“ АД /н./ е предвидено да получи удовлетворяване
на тези му вземания, като това удовлетворяване
е успешно реализирано посредством плащането им от м. 12.2018 г., дори и
да се приеме, че ефектът на погашението е бил отложен до наличие на
стабилизирано и окончателно по своята правна природа разпределение.
Потвърждение на това е и констатацията на вещото лице, че във воденото при
„КТБ“ АД /н./ счетоводство тези парични вземания са отразени, като успешно
изпълнени от длъжника – „ГУСВ“ ЕАД. Казаното означава, че банката-ищец е
изгубила качеството си на кредитор за сумите предмет исковете заявени в
настоящото производство, предвид което претенциите по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ
насочени към „ГУСВ“ ЕАД следва да бъдат отхвърлени, поради тяхната
неоснователност.
С оглед изхода на спора
право за присъждане на разноски се поражда в полза единствено на ответника по
предявените искове – „ГУСВ“ ЕАД. Процесуалният представител на това дружество е
отправил своевременно искане за присъждане на такива в негова полза, като е
ангажирал списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита й съдействие, според
които разноските се състоят в уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 14 834,78 лв. с ДДС. Според
възприетото в договора плащането на посоченото възнаграждение е уговорено да се
извърши в срок от шест месеца, считано от сключване на мандата за процесуално
представителство. Това е станало на 07.06.2020 г., но няма ангажирани
доказателства плащането да е било реално извършено от „ГУСВ“ ЕАД в полза на
ангажирания с договора адвокат. Това означава, че поддържания разход във връзка
с производството няма данни да е реално направен, предвид което искането на „ГУСВ“
ЕАД за присъждане на разноски в настоящото производство не следва да бъде
удовлетворявано. Право на разноски не се е породило и в полза на конституирания
в производството, като заинтересована страна – синдик М. Ш. макар по делото да
са предоставени доказателства за заплащането на адвокатски хонорар в полза на
АД „Н.и З.“. Синдикът в производствата по чл. 694 ТЗ няма качеството на главна
страна, а е предвидено да участва като заинтересована такава, като по отношение
на правното му положение в процеса що се касае до отговорността за разноските
приложение следва да намери правилото за третите лица –помагачи, което според
чл. 78, ал. 10 ГПК предвижда, че ТЛП няма право на разноски независимо от
изхода по спора, в който е участвал.
Предвид
разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ, че държавната такса се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася
предварително, то пренесено към настоящия спор това правило означава, че
държавната такса, която се формира относно материалния интерес на изцяло
отхвърлените искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ възлиза на сумата от
5 177,03 лв. Тя следва да се понесе от ищеца, за когото изхода на делото е
изцяло неблагоприятен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*****,
срещу „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Изгрев“, ул. „*****, искове при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ
за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност
провеждано спрямо „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./ парични вземания, както следва : сума в
размер от 473 984,00 лв. – представляваща незаплатена предсрочно изискуема
главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г., което вземане се ползва
с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и сума в размер от 43
718,63 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са начислени
за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „***** да заплати в полза
на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер
от 5 177,03 лв. – съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане
на предявените и отхвърлени искове в настоящото производството.
Решението е постановено при участието на синдика
на „Г.У.С.И В.“ ЕАД /н./, с ЕИК ***** конституиран на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: