Определение по дело №65/2019 на Административен съд - Пазарджик

о п р е д е л е н и е

 

№ 96 / 23.1.2019г.

 

гр. Пазарджик

 

Административен съд – Пазарджик, V-ти състав, в закрито съдебно заседание в състав:

    Председател: Георги Видев

 

като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 65, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 60 от АПК, във връзка с чл. 188 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).

Делото е образувано по жалба на „Верик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Никола Вапцаров” № 132, представлявано от управителя И. Н.Р.против Разпореждане,  с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-18-0340465 от 14.01.2019 г., издадена от Ж.М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Със същата заповед е разпоредена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – „Старата къща“, находящ се в гр. Велинград, ул. „Искра“ № 2, стопанисван от „Верик“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

В заповедта е инкорпорирано разпореждане, издадено на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК, с което се разпорежда предварително изпълнение на наложената ПАМ.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като административния орган не е изложил подробни мотиви и правни основания за издаване на оспорената заповед, както и че придаденото предварително изпълнение на заповедта би могло да причини значителна или трудно поправима вреда за търговското дружество. Спирането и запечатването на обекта от своя страна би било нецелесъобразно, понеже ще принуди едноличният собственик да освободи служителите си за срока за наложената ПАМ, като им прекрати трудовите правоотношения. Същите тези хора ще останат без работа, ще бъдат принудени да се регистрират в местното Бюро по труда към Агенция по заетостта. Доходите им значително ще намалеят, ще следва да им се изплаща обезщетение за безработица, което допълнително ще утежни държавния бюджет. Не се сочи какъв е броят на служителите по трудово правоотношение, свързани с конкретната търговска дейност на дружеството, какви са размерите на доходите, които ще намалеят, в какъв размер ще се утежни държавният бюджет, както и в какво се изразява трудно поправимата вреда, която би настъпила за дружеството от допуснатото предварително изпълнение.

Жалбата се оспорва в писмено становище от процесуалния представителн на ответника, постъпило в съда заедно с преписката на 22.01.2019 г. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Видно от мотивите на ЗППАМ от 14.01.2019 г., при извършена проверка на 09.01.2019 г. на търговското дружество е констатирано, че същото е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. Установено е, че лицето не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. По-конкретно за периода 10.12.2018 г. – 13.12.2018 г. е констатирано издаване на служебни бонове за извършени поръчки в механата от клиенти, без същите да се приключват с фискален бон, като са разчетени 32 броя служебни бона на обща стойност 371.19 лв. от № 787 до № 818, за които не издаден фискален касов бон от фискалното устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 14.01.2019 г., като същата съдържа и обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

С оглед събраните по делото доказателства и след като се запозна с жалбата и изпратената преписка по издаване на заповедта и съдържащото се в нея разпореждане, съдът намира следното:

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, предварително изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186 от ЗДДС се допуска при условията на АПК. Видно от така действащата разпоредба следва да се прецени обжалваното разпореждане, с оглед наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Същата разпоредба предвижда, че административният орган може да разпореди предварително изпълнение на административния акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Мотивите за издаване на разпореждането по чл. 188 от ЗДДС, са следните: От закъснението на изпълнението на издадената заповед може да последват значими и трудно поправими вреди за бюджета. На първо място възниква необходимост да се защитят особено важни държавни интереси. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане и като последица ще се яви неправилно определяне на дължимите данъци.

Правилно административният орган е посочил, че от събраните данни се налага изводът, че една от целите на търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което се засяга основният ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска. Административният орган е приел, че по този начин се засягат важни държавни интереси с описаното антифискално поведение на стопанския субект – установяването и събирането на данъци, както и препятствие на контролните функции на приходната администрация, което от своя страна благоприятства разрастването на причиняваните вреди на държавния бюджет. Това е така, тъй като събраните данни сочат възможност за значителна по обем търговска дейност и възможност за реализиране на високи обороти, с оглед значителния поток от хора и ключовата локация на търговския обект.

От така изложените мотиви, настоящият състав намира, че е обосновано основанието за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Неизпълнението на задължението за отчитане с фискален бон на значителни приходи от продажби – 317.19 лв. и на голям брой поръчки, за които са издадени 32 служебни бона в значителна степен засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащане на данъци върху действителния им размер. Според настоящия съдебен състав е налице защитим държавен интерес от категорията на визираните в чл. 60, ал. 1 от АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на постановения индивидуален административен акт (ИАА).

Налице е както значително нарушение на правилата за установяването и събирането на данъчните задължения, което се отличава и с определена трайност, поради което, за да се изпълни целта на закона, следва незабавно да бъде прекратено при използване на правната възможност за засилена защита на държавния интерес.

С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото разпореждане е обвързано с конкретни факти, констатирани по време на проверката. Административният орган е конкретизирал в какво би се изразила вредата за бюджета. Невъзможността, от една страна за проверка на извършени от дружеството продажби и то с определена продължителност във времето и от друга страна ключовото местоположение на обекта и множеството потенциални клиенти, предпоставящи реализиране на високи обороти е квалифицирана правилно и обосновано като обстоятелство, увреждащо съществено държавните интереси. С оглед начина, по който е организирана отчетността в проверявания обект и възможността неотчитането на приходи да продължи, правилно е преценена необходимостта от незабавно предотвратяване на нарушението и оттам на отклонението от данъчно облагане чрез предварително изпълнение на наложената мярка.

В жалбата се възразява, че предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда за дружеството, без да се сочат конкретни фактически твърдения и каквито и да е доказателства в тази насока. В случай че жалбоподателят оспорва изцяло издадената заповед, същият би могъл да се възползва от възможността по чл. 166, ал. 2 от АПК, като докаже пред съда, че допуснатото предварително изпълнение с оспорваното в настоящото дело разпореждане, би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Неоснователни са и възраженията, че предварителното изпълнение на мярката ще доведе до освобождаване на служители и работници на дружеството и от там до нарушението на техни трудови и осигурителни права. Периодът на наложената мярка и съответно на предварителното ѝ изпълнение не е дълъг – само 14 дни, при което съответните работници и служители биха могли да бъдат пренасочени в други обекти на дружеството или да ползват законоустановените си отпуски, без да се налага да бъдат прекратявани трудовите им правоотношения.

С оглед изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена.

 Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във  вр. с чл.144 от АПК

Воден от горното, съдът  

 

о п р е д е л и:

 

 

Отхвърля  жалбата на „Верик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Никола Вапцаров” № 132, представлявано от управителя И.Н.Р. против Разпореждане,  с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-18-0340465 от 14.01.2019 г., издадена от Ж. М., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Осъжда   „Верик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Никола Вапцаров” № 132, представлявано от управителя И. Н. Р., да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите разноски  по производството в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.                                                         

 

 

 

                                                                                                                      Съдия: /П/