№ 258
гр. Добрич, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230102611 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Д., ЕГН
**********, гр.*** чрез упълномощения адвокат Д. А. от АК-Добрич срещу
К. Н. Г., ЕГН **********, гр.*** Исковете са с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ищцата моли,
съдът да приеме за установено, че ответникът и дължи следната сума –
2500.00 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от правото и
на ползване на процесния съсобствен между нея и ответника недвижим имот,
находящ се в гр.*** съставляващ дворно място от 170 кв.м., идеална част от
ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Добрич, ведно с построената в дв.
място къща със застроена площ от 66.38 кв.м. – имот с идентификатор № ***,
състояща се от две стаи, кухня, антре и изба за периода от 01.08.2020г. до
01.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че страните са съсобтвеници при равни
квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от тях на гореописания недвижим имот. Той
се ползва от години непрекъснато и трайно от ответника и семейството му, а
ищцата няма достъп до имота. Поради изложеното, тя е отправила на
24.02.2020г. покана до ответника /връчена му лично на 26.02.2023г./,
последният да и заплаща обезщетение за лишаване от правото и на ползване
върху ½ ид.ч. от имота в размер на 250 лв. месечно, считано от 01.03.2020г.
Въпреки поканата, К. Г. не и е заплатил поисканото обезщетение.
С влязло в сила Решение №260477/22.07.2021г. по гр. д. №2826/2020г.
по описа на ДРС /по което дело, съдия-докладчик е бил настоящият съдия/, е
1
прието за установено в отношенията между страните, че на осн. чл.422 от
ГПК във вр. чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, К. Г. дължи на Н. Н. сумата от
500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата Н. Н. Д. от
ползването за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2020г. на съсобствения на
страните недвижим имот, находящ се в гр.***
С настоящата искова молба, ищцата моли, съдът да приеме за
установено, че ответникът и дължи сумата от 2500 лв. – обезщетение за
лишаване на ищцата от ползване на нейната ½ ид.ч. от съсобствения между
страните недвижим имот за периода от 01.08.2020г. до 01.09.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцовата страна претендира съдебни разноски.
На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В
законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който излага, че искът е
допустим, но неоснователен. Сочи се, че процесният имот е изнесен на
публична продан, след извършена съдебна делба и към момента е образувано
изп. д. №89/2020г. по описа на СИС при ДРС. Състоянието на имота,
съгласно СТЕ е плачевно, сградата е полумасивна, с каменни основи, с
тухлени стени, с керпичена мазилка, а таванът е провиснал с опасност от
срутване, подпрян е с метален кол в едната стая, покривът е с прогнила
конструкция, покрита със стари керемиди.
Ответникът оспорва и по размер претенцията, счита, че е прекалено
завишена, че наем в размер на 250 лв. месечно за ½ ид.ч. от имота е
прекомерен и несъответен на състоянието на имота и на пазара в момента.
Отделно от това, ищцата живеела в **, от години не е идвала в имота и
не знае какво е състоянието му, а и не е имала претенции никога да ползва
полагаемата и се част от него.
Настоящият съд, на осн. чл.12 от ГПК и като съобрази направеното
признание от ответника на исковете на осн. чл.237, ал.1 от ГПК, намира за
установено следното:
В съдебно заседание ищцата - редовно призована, не се явява,
представлява
се от процесуален представител, който поддържа молбата и моли, съдът да
уважи исковете като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който прави признание на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, съдът, по искане на
ищеца, постановява решение при признание на иска, когато ответникът
признае иска. В открито по делото съдебно заседание на 02.03.2023г., съдът с
определение на основание чл.237, ал.1 ГПК, е прекратил съдебното дирене и е
допуснал постановяване на решение при признание на исковете, поради
2
наличието на предпоставките по цитираната разпоредба и при липса на
отрицателните такива по чл.237, ал.3 ГПК, а именно: признатите права не
противоречат на закона или на добрите нрави и признанието е на права, с
които ответника може да се разпорежда.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства преценени
отделно и в съвкупност възприе за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните са брат и сестра. Същите са получили в наследство процесния
недвижим имот, находящ се в гр.*** съставляващ дворно място от 170 кв.м.,
идеална част от ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Добрич, ведно с
построената в дв. място къща със застроена площ от 66.38 кв.м. – имот с
идентификатор № ***, състояща се от две стаи, кухня, антре и изба. Между
страните е налице съсобственост по отношение на гореописания имот при
равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях. Налице е влязло в сила решение по
образуваното делбено производство по гр. д. №2638/2018г. по описа на ДРС,
което е приключило с изнасяне на публична продан на имота, тъй-като
същият е реално неподеляем. Към момента е образувано изп. дело №89/2020г.
по описа на СИС при ДРС /л.40-54/, което е висящо.
По делото не се спори, че в имота от години живее ответника, а ищцата
е в чужбина /**, където се е установила да живее и работи трайно/.
От описаното се доказва, че през процесния период страните са били
съсобственици на гореописания имот. Налице е и писмена покана от ищеца
до ответника по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, приложена на л.7 по делото
/връчена на ответника лично на 26.02.2020г./ и видно от съдържанието и се
установява, че Н. Д. е поканила К. Н. да и заплаща обезщетение за ползите,
от които била лишена, съобразно квотата и в съсобствеността /1/2 ид.ч./,
считано от 01.03.2020г., а именно: месечен наем в размер на 250 лева за
всички следващи месеци до отпадане основанието на същото.
С влязло в сила Решение №260477/22.07.2021г. по гр. д. №2826/2020г.
по описа на ДРС /по което дело, съдия-докладчик е бил настоящия съдия/, е
прието за установено в отношенията между страните, че на осн. чл.422 от
ГПК във вр. чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, К. Г. дължи на Н. Н. сумата от
500 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищцата Н. Н. Д. от
ползването за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2020г. на съсобствения на
страните недвижим имот, находящ се в гр.***
Закона за съсобствеността урежда реда за упражняване на правата,
произтичащи от съсобствеността, използването и разпореждането с общата
вещ. Установени са основни правила за управление и използване на
съсобствената вещ. Всеки съсобственик има право да участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а в случай, че общата
вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
3
обезщетение на останалите. Законът изисква на всеки съсобственик да бъде
предоставена възможност да упражнява правото си, като според
притежавания дял от вещта взема участие в съвместното й ползване и
управление, получава полагащите му се ползи и покрива направените
разноски. Лишаването на съсобственика въпреки волята му от възможността
да използва вещта според притежавания от него дял възниква поради
нарушаване от страна на друг съсобственик на правото по чл. 30 от ЗС да
участва в ползите на общата вещ и на задължението по чл. 31 ЗС да си служи
с общата вещ по начин да не пречи и на останалите да си служат с нея.
Употребеното в чл. 30, ал. 3 ЗС понятие “ползи на общата вещ” е по-широко
от понятието “използване на общата вещ” по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не
само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но
и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава,
както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени
подобрения. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Понятието
“използване на общата вещ” по чл. 31, ал. 2 ЗС включва прякото служене с
вещта за задоволяване на лични и семейни нужди. За разлика от чл. 30, ал. 3
ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид, че обезщетение на
останалите съсобственици за ползата, от която са лишени се дължи само
при личното ползване на съсобствената вещ, при което съсобственикът не я
ползва за да събира някакви доходи от нея, а извлича полза само за
задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта.
Когато се касае за съсобствен недвижим имот /в конкретният случай къща с
двор/, същият следва да се ползва лично от съсобственика за задоволяване
на лични и семейни нужди.
Ответникът не оспорва фактът, че през правнорелевантния период е
живял със семейството си в имота и го е ползвал.
От доказателствата по делото, безспорно се установява, че през периода
01.08.2020г. - 01.09.2022г., описаният в исковата молба недвижим имот е бил
съсобствен между страните при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от
тях. Отправено е от Н. Н. и писмено поискване до ответника К. Г. за
заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишена ищцата. Налице са
трите кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на правото на
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС – страните да са съсобственици на имота, да
е отправено писмено поискване до ответника за обезщетение за ползването
му и лично ползване от страна на ответника на процесната къща с дворно
място през процесния период, поради което е изпълнен фактическия състав на
чл.31, ал.2 от ЗС и претенцията за заплащане на обезщетение се явява
основателна и доказана, вкл. и по размер /предвид направено признание от
ответника по основание и размер на исковите претенции в съдебно заседание,
проведено на 02.03.2023г./.
4
С оглед горното, съдът намира, че иска, предмет на настоящото
производство
следва да бъде уважен така, както е предявен, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът К. Н. Г., ЕГН ********** дължи
на ищцата Н. Н. Д., ЕГН ********** следната сума – 2500.00 лв. /две хиляди
и петстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от
правото на ползване на процесния съсобствен имот, находящ се в гр.***за
периода от 01.08.2020г. до 01.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
Съобразно изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат съдебните разноски. От представения от
ищеца списък с разноски по смисъла на чл.80 от ГПК /л.29/ и от съдебните
книжа, се установява, че те са в общ размер на 450.00 лв., от които: 100.00 лв.
– внесена държавна такса /приложен платежен документ на л.9/ и 350.00 лв. -
адв. възнаграждение /приложени пълномощни на л.10 и л.28/.
Воден от горното, съдът на осн. чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.31, ал.2
от ЗС и чл.86 от ЗЗД, както и на осн. чл.237, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът К. Н. Г. , ЕГН **********, гр.***дължи на ищцата Н. Н. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*** следната сума – 2500.00 лв. /две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване на
ищцата от правото и на ползване на процесния съсобствен между нея и
ответника недвижим имот, находящ се в гр.*** съставляващ дворно място от
170 кв.м., идеална част от ПИ с идентификатор №*** по КК на гр.Добрич,
ведно с построената в дв. място къща със застроена площ от 66.38 кв.м. –
имот с идентификатор № ***, състояща се от две стаи, кухня, антре и изба, за
периода от 01.08.2020г. до 01.09.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2022г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА К. Н. Г. , ЕГН **********, гр.***да заплати на Н. Н. Д.,
ЕГН **********, гр.*** сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща съдебни разноски по настоящото дело.
Препис от настоящото решение, да се връчи на страните, заедно със
съобщение за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6