№ 3347
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100500094 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19999/06.11.2024 г. по гр.д. № 44399/2024 г. на СРС, 156 състав,
съдът е осъдил „Дженерали Застраховане” АД да заплати на А. Х. П. сумата от 2479,00
лева, представляващи застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„Туристическа злополука”, обективиран в застрахователна полица № 1650240001593,
вeдно със законната лихва от 25.07.2024 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил „Дженерали
Застраховане” АД да заплати на А. Х. П. сумата от 499,16 лева, представляващи
дължимо адвокатско възнаграждение и държавна такса за първоинстанционното
производство.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника по иска –
„Дженерали Застраховане” АД. В жалбата са релевирани оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че сключването на
договори за застраховка извън задължителните случаи по КЗ представлява доброволен
акт, като в случая не може да се приеме, че застрахованият е в неравностойно
положение. Твърди се, че процесната застраховка предоставя застрахователна защита
за периода на краткотраен отдих или туризъм, осъществявани през празнични и
почивни дни, ваканция или отпуск, време за спортуване. Поддържа се, че
индивидуално са уговорени разходите, за които се отговаря, като са изрично посочени
и изключенията от застрахователното покритие. Поддържа се, че не може да се
приеме, че ищецът не е в състояние да установи къде е настъпило увреждането, както
и че неправилно е прието от СРС, че клаузата на застрахователя е неравноправна.
Твърди се, че в случая изключенията от застрахователното покритие са коректно и
1
ясно формулирани. Сочи се, че при процесната застраховка са изключени от
застрахователното покритие разходите за медицински изделия при оперативна
интервенция, поради което сторените разноски от ищеца от 1500 лева по фактура от
25.03.2024 г. и 680 лева по фактура от 27.03.2024 г. не подлежат на възстановяване.
Поддържа се, че според специалните условия са покрити разходите за медицинска
помощ, извършени до 15 дена от злополуката, докато в случая „Клексан“ ампули на
стойност от 91,20 лева са закупени на 16 ден от злополуката и не подлежат на
възстановяване. Сочи се, че към фискален бон от 29.03.2024 г. на стойност 136,80 лева
и към фискален бон от 29.03.2024 г. на стойност 71,00 лева не са представени фактури,
каквито се изискват съгласно т. 21 от специалните условия към застраховката.
Поддържа се, че още при сключване на договора на застрахования е било известно, че
са изключени от покритието по застраховката разходите за медицински изделия.
Поддържа се, че в случая не се прилагат общите условия по застраховки „Злополука и
заболяване”, а специалните условия за „Туристическа застраховка за България”.
Поддържа се, че са неправилни изводите на СРС, че клаузите на общите условия са
неравноправни, тъй като са използвани термини, които са ежедневно употребявани.
Твърди се, че няма неравноправни клаузи в случая, защото потребителят се е запознал
с общите условия и е дал съгласие за сключване на договора за застраховка. Предвид
изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли
предявеният иск срещу „Дженерали Застраховане” АД. Претендират се разноски.
Въззиваемият А. Х. П. е подал в законоустановения срок отговор, с който
оспорва жалбата. Поддържа, че предварителното запознаване със съдържанието на
договора не рефлектира върху това да се определят клаузите му като неравноправни.
Твърди, че клаузите на чл. 11.3 и чл. 6 вр. чл. 17 от специалните условия са с
двусмислено значение и водят до неяснота относно обхвана на покритите
застрахователни рискове, докато по арг. от чл. 345 КЗ застрахователят трябва ясно и
изчерпателно да предостави информация за покритите застрахователни рискове.
Твърди, че застрахователят не е изяснил разликата между „медицински разходи” и
„медицински изделия”, респ. не е изяснил разликата между „манипулации и
хирургично лечение” и „оперативни интервенции”. Поддържа, че застрахованият е бил
въведен в заблуждение относно покритите рискове, като по този начин застрахователят
има възможност да се освободи от задълженията си по договора, което противоречи на
чл. 143 ЗЗП. Твърди, че ако медицински грижи и разходи вследствие на злополука не
подлежат на възстановяване, то не става ясно кои вреди са обхванати от застраховката.
Поддържа, че в случая договорът от застраховка е изпразнен от съдържание, след като
не се заплащат сторените медицински разходи, което не е волята на законодателя.
Твърди, че изрази като „медицински изделия при оперативни интервенции” и
„медицински консуматив” не са известни на лица без медицинско познание. Поддържа,
че изискваният по чл. 21 от специалните условия документ за резервация или
карта/билет е неотносим към предпоставките за заплащане на обезщетението, тъй като
няма съществено значение за доказване на застрахователното събитие. Поддържа, че
представените документи от Център за спешна медицинска помощ – Перник доказват
застрахователното събитие, защото датата на злополуката е 24.03.2024 г., като същата е
настъпила в с. Врабча, под водопадите. Твърди, че едва във въззивната жалба
„Дженерали Застраховане” АД оспорва настъпването на злополуката и мястото й.
Излага съображения, че процесният договор за застраховка е с потребителски
характер. Твърди, че е необосновано твърдението на въззивника, че при покупка на
лекарства се издава задължително фактура. Предвид изложеното се моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
2
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 405 ЗЗД. За уважаване на
този иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1/ съществуване на валидно застрахователно правоотношение
между страните по делото; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на
застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска;
3/ причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4/ вид и
размер на вредите.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че А. Х. П. и „Дженерали Застраховане” АД са сключили договор за
застраховка, обективиран в Полица № 1650240001593 за „Туристическа застраховка за
България”. По силата на този договор за застраховка застрахователно покритие се носи
от „Дженерали Застраховане” АД за периода 23.03.2024 г. – 25.03.2024 г. Съгласно
договора за застраховка „Дженерали Застраховане” АД отговаря пред застрахованото
лице и за сторени медицински разходи, включващи разходи за лекарствени продукти и
медицински консумативи.
В застрахователната полица е посочено, че при подписването й застрахованият
декларира, че е съгласен с общите условия за застраховка „Злополука и заболяване“ и
специалните условия за застраховка „Туристическа застраховка за България“.
По делото са представени специалните условия на „Дженерали Застраховане”
АД за „Туристическа застраховка в България”, в сила от 27.08.2021 г. Съдържанието на
тези специални условия не е оспорвано от страна на ищеца.
В т. 1 от специалните условия е посочено, че същите са неразделна част от
общите условия на застраховка „Злополука и заболяване“ и заедно са неразделна част
от застрахователния договор (полица).
В т. 6 от специалните условия е посочено, че се предоставя застрахователна
защита в периоди на краткотраен отдих или туризъм, осъществявани през празнични и
почивни дни, ваканции или отпуск и през времето на спортуване, при които могат да
настъпят медицински разходи от злополука и акутно заболяване.
В т. 10.1 от специалните условия изрично е посочено, че подлежат на
възстановяване реално извършените медицински разходи, които са част от лечение,
извършено по лекарско назначение, включително разходи за оказване на спешна или
първа медицинска помощ вследствие на злополука и акутно заболяване, както и
разходи при необходимост от амбулаторно и/или стационарно лечение в най-близкото
заведение, до което застрахованият е транспортиран след злополуката или проявата на
акутното заболяване.
3
В т. 11 от специалните условия е посочено, че не се покриват медицински
разходи, които нямат отношение към акутното заболяване или не са последица от
злополуката; разходите за лечение на заболяване, което е било цел на предприетото
пътуване; разходите за медицински изделия при оперативни интервенции, помощни
средства и/или средства за корекция на слуха или зрението.
Според т. 12 от специалните условия застрахователят може да покрие и други
застрахователни рискове срещу допълнителна премия.
В т. 14 от специалните условия е уточнено, че под „злополука” следва да се
разбира всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото
лице вследствие на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено.
Под „медицински разходи” според т. 17 от специалните условия се разбират
необходимите, обичайни и разумни разноски, извършени за лечение на последиците от
настъпилата злополука или акутно заболяване, проявено за първи път в периода на
застрахователното покритие. Според същата точка от специалните условия покрити са
разходите за медицинска помощ, извършени до 15 дена от датата на злополуката или
проявата на акутното заболяване.
В т. 17 от специалните условия е уточнено, че разходите за медицински услуги
включват разходи за прегледи и/или изследвания, манипулации и хирургично лечение,
осъществени в амбулаторни условия, стационарно лечение в болнични условия, както
и разходи за лекарствени продукти и медицински консумативи, необходими за
амбулаторно и стационарно лечение.
Според т. 21 от специалните условия при предявяване на претенцията си
застрахованият трябва да представи документите, описани в Приложение № 1 към т. 60
от общите условия за застраховка „Злополука и заболяване”, както и документ,
удостоверяващ резервация, карта или билет, доказващи извършването на краткотраен
отдих, туризъм или практикуване на спорт.
В специалните условия не се съдържа дефиниция за понятието „медицински
консуматив”, респ. за понятието „медицинско изделие”.
По делото са представени и общи условия на „Дженерали Застраховане” АД за
застраховка „Злополука и заболяване”, в сила от 01.03.2023 г. Съдържанието им не е
оспорвано от страна на ищеца. В т. 132.16 от същите е посочено, че не се
възстановяват разходите за медицински изделия по смисъла на Закона за
медицинските изделия, освен ако се касае за травматична увреда, вследствие на
злополука.
По делото е представено Искане за плащане по полица № 1650240001593 от А.
Х. П., депозирано до „Дженерали Застраховане” АД на 17.04.2024 г. В същото е
посочено, че се претендират 2479 лева, представляващи сторени медицински разходи
във връзка с претърпян инцидент в планината. Към искането са представени
амбулаторен лист, рецептурна бланка и електронна рецепта, стикери за медицински
изделия, разходо-оправдателни документи.
Представени са също така по делото Фактура № **********/25.03.2024 г. и
фискален бон от 25.03.2024 г. за покупка на медицинско изделие за сумата от 1500
лева с вкл. ДДС.
Представени са Фактура № **********/27.03.2024 г. и фискален бон от
27.03.2024 г. за покупка на медицинско изделие за сумата от 680 лева с вкл. ДДС.
Представен е фискален бон от 29.03.2024 г. за покупка на лекарствени продукти
за сумата от 71,00 лева с вкл. ДДС. Представен е и фискален бон от 29.03.2024 г. за
покупка на лекарствени продукти за сумата от 136,80 лева с вкл. ДДС.
4
Представени са Фактура № **********/09.04.2024 г. и фискален бон от
09.04.2024 г. за покупка на лекарствени продукти за сумата от 91,20 лева с вкл. ДДС.
Представена е също така епикриза на А. Х. П., изготвена от УМБАЛ „Света
Анна” АД – София. В епикризата е посочено, че А. Х. П. е постъпил за лечение на
24.03.2024 г., като е изписан на 30.03.2024 г. Видно от експертизата при прегледа си
пациентът е съобщил за настъпила травма по време на катерене на скали, при което
пациентът паднал на десния си глезен. В епикризата е вписано, че е взето решение за
хирургична интервенция, при която фрактурата е фиксирана със заключваща плака и
винтове. На пациента са поставени два малеоларни винта.
От материалите по делото е видно, че по искане на застрахователя на 15.05.2024
г. А. Х. П. е депозирал декларация за настъпило застрахователно събитие, в която е
посочил, че застрахователното събитие е настъпило на 24.03.2024 г., в 12:15 часа, в
близост до с. Врабча. Посочил е, че е пострадал при падане от скара при спортна
активност, като му е била указана медицинска помощ в УМБАЛ „Света Анна” АД –
София.
По делото е представено писмо от 06.06.2024 г. от „Дженерали Застраховане”
АД до А. Х. П., с което се отказва заплащането на застрахователно обезщетение
поради това, че не е представен документ за осъществяване на краткотраен отдих,
туризъм или практикуване на спорт.
Представено е също така искане от А. Х. П. за преразглеждане на постановения
отказ на застрахователя. Във връзка с това искане е изпратено писмо от „Дженерали
Застраховане” АД от 29.07.2024 г. до А. Х. П., с което е отказано преразглеждане на
случая. В цитираното писмо от 29.07.2024 г. е посочено, че разходите от 1500 лева по
Фактура № **********/25.03.2024 г., както и разходите от 680 лева по Фактура №
**********/27.03.2024 г. не подлежат на възстановяване по арг. от т. 11.3 от
специалните условия за „Туристическа застраховка за България”. Посочено е, че не
подлежат на възстановяване разходите по Фактура № 4527/09.04.2024 г. поради това,
че покупката е извършена на 16 ден след злополуката. По отношение на останалите
разходи е постановен отказ поради това, че не е представена фактура за същите.
Към доказателствата по делото са приобщени също така документи от Център за
спешна медицинска помощ – Перник, от които е видно, че е подаден сигнал до 112,
след което е изпратен медицински екип на 24.03.2024 г. Според документите
повикването е извършено в 12:43, като е съобщено за лице с травма на десен глезен.
По данните на Център за спешна медицинска помощ – Перник сигналът е във връзка с
А. П., намиращ се до с. Врабча, при водопадите. Представен е и фиш за спешна
медицинска помощ, изготвен от Център за спешна медицинска помощ – Перник на
24.03.2024 г. В същия е посочено, че А. Х. П. е с констатирана фрактура на глезена.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от
правна страна следното:
От медицинските документи, изготвени от Център за спешна медицинска
помощ – Перник и УМБАЛ „Света Анна” АД – София, несъмнено се установява, че в
периода на застрахователното покритие по сключения между страните по делото
договор за застраховка „Туристическа застраховка за България” А. Х. П. е претърпял
злополука на 24.03.2024 г., по обяд, в близост до водопадите при с. Врабча, вследствие
от която злополука е настъпила фрактура на десния глезен на ищеца по делото.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на СРС, че непредставянето на
резервация, карта или билет не може да е основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 408 КЗ при имуществените застраховки
застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение в случай на умишлено
5
причиняване на застрахователното събитие от лицето, което има право на
застрахователното обезщетение, както и при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било
е предвидено в договора и пряко е довело до възникване на застрахователното
събитие.
В случая непредставянето на документ за резервация, карта или билет
безспорно не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие (злополука от 24.03.2024 г.). А обстоятелството, че злополуката е настъпила
по време на краткотраен отдих, туризъм, практикуване на спорт, може да се докаже и
чрез други документи. Застрахованият потребител не може да бъде ограничаван
относно начина, по който да докаже, че е настъпила злополука, за която
застрахователят носи застрахователния риск. Следва да се подчертае, че в случая
застрахователят нито твърди, нито доказва увреждането на А. Х. П. да е настъпило по
начин, време или място, различни от съобщаваните от ищеца.
По-нататък трябва да се посочи, че въззивният съд намира, че са правилни
изводите на СРС, че специалните условия към „Туристическа застраховка за България”
са неясни. От същите действително не става ясно какво съдържание се влага в термина
„медицински консуматив“. Не може да се приеме, че се касае за термини с
общоизвестно значение, както неправилно поддържа въззивникът „Дженерали
Застраховане” АД. Всъщност дори не съществува легална дефиниция за термина
„медицински консуматив“.
В специалните условия освен това не е посочено кои точно са медицинските
изделия, за закупуването на които застрахователят няма да възстановява сторените от
застрахования потребител разходи. Това е от съществено значение, защото в общите
условия за застраховка „Злополука и заболяване”, които също са приложими към
процесния договор за застраховка, както правилно е констатирал и СРС, е посочено, че
разходите за покупка на медицински изделия по смисъла на Закона за медицинските
изделия подлежат на възстановяване, ако се касае за травматично увреждане
вследствие на злополука.
При това положение се налага изводът, че съдържанието на специалните
условия „Туристическа застраховка за България” не отговаря на императивното
изискване по чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ, а именно – не са посочени по ясен и разбираем за
потребителя на застрахователните услуги покритите застрахователни рискове и
изключенията от тях. Абсолютно несподелими са доводите на въззивника „Дженерали
Застраховане” АД, че потребителят е могъл да разбере вложеното съдържание предвид
броя на застрахователите в страната, които предлагат застрахователна услуга като
процесната. Всеки един застраховател има задължението така да изготви условията си,
че да разясни на средния потребител какво точно е обхванато от застрахователното
покритие по предлаганите застрахователни продукти. Недопустимо е застрахователят
да се възползва от неясните си общи условия, за да отказва изплащането на
обезщетение.
Поради неясното съдържание на специалните условия относно обхвата на
застрахователното покритие, то същите не следва да се прилагат в тази си част.
Приложение следва да намери т. 132.16 от общите условия за застраховка „Злополука
и заболяване”, според която застрахователят отговаря и за закупени медицински
изделия по смисъла на Закона за медицинските изделия. В случая безспорно е
установено, че А. Х. П. е претърпял злополука, вследствие от която е настъпило
травматично увреждане в областта на десния му глезен. За лечението на това
травматично увреждане са закупени два броя медицински изделия, във връзка с което
са издадени две фактури от „Света Анна” АД – София – от 25.03.2024 г. за сумата от
6
1500 лева с вкл. ДДС, респ. от 27.03.2024 г. за сумата от 680 лева с вкл. ДДС. Тези
разходи следва да се поставят в тежест на застрахователя „Дженерали Застраховане”
АД.
Въззивният съд не споделя доводите на „Дженерали Застраховане” АД, че не
трябва да се възстановяват, сочените от А. Х. П. разходи, сторени на 29.03.2024 г. за
покупка на лекарствени продукти в общ размер от 207,80 лева. За извършването на
тези разходи са представени два броя фискални бонове. И двата фискални бона
отговарят на изискванията на чл. 26 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Следователно фискалните бонове
доказват извършването на медицински разходи от ищеца по иска. В представените
писма, съдържащи откази за плащане, респ. в отговора на исковата молба от
„Дженерали Застраховане” АД не са навеждани възражения, че фискалните бонове не
отразяват закупувани медикаменти именно във връзка с травматичните увреждания,
причинени на А. Х. П. вследствие на претърпяната злополука на 24.03.2024 г. Поради
това въззивният съд намира, че и разходите от 207,80 лева за закупени лекарствени
продукти на 29.03.2024 г. следва да се възложат в тежест на „Дженерали Застраховане”
АД в съответствие с процесния договор за застраховка.
Неоснователно е и възражението на „Дженерали Застраховане“ АД, че не
подлежат на възстановяване разходите за закупуване на медикаменти в размер на 91,20
лева с вкл. ДДС, сторени на 09.04.2024 г. Въззивният съд намира, че и т. 17 от
специалните условия за „Туристическа застраховка за България“ е неясна и не
установява ясно какво е застрахователното покритие в случая. Доколкото и тази клауза
не отговаря на императивните изисквания на чл. 345, ал. 3, т. 1 КЗ, то същата не следва
да бъде прилагана. От застрахователя в случая не е изяснено какво се има предвид под
термина „медицинска помощ“. Касае се за понятие със специфично съдържание, като
не може да се приеме, че то е известно изначално на потребителя на застрахователни
услуги.
Поради наличието на горепосочената неяснота следва да се споделят изводите
на СРС, че в случая застрахователят „Дженерали Застраховане“ АД следва да отговаря
и за разходите за медикаменти от 09.04.2024 г. Застрахователят не може да отказва
плащания, позовавайки се на неясните клаузи от едностранно наложените общи
условия.
Предвид всичко изложено по-горе въззивният съд намира, че са налице
предпоставките за уважаване на претенциите на А. Х. П. срещу „Дженерали
Застраховане“ АД. Поради съвпадение в изводите на първата и въззивната инстанция
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемият А. Х. П..
Последният е представил списък по чл. 80 ГПК, като е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025 г.,
сключен между А. Х. П. и адв. Д. П., в който е уговорено за осъществяване на
процесуално представителство по в.гр.д. № 94/2025 г. на СГС да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева. В договора е удостоверено, че възнаграждението
е заплатено при подписване на договора. Съгласно Тълкувателно решение от
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в тази част договорът за правна
помощ следва да се разглежда като разписка за полученото адвокатско
възнаграждение.
7
Тоест претендираните от А. Х. П. разноски са реално сторени, но своевременно
е направено от „Дженерали Застраховане” АД възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар. Това възражение въззивният съд намира за
основателно.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в НВАР,
също следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС. Това е изрично прието в Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023
г. на I Т.О. на ВКС.
В съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на
присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са
Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение
№ 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение №
4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.
Въззивното производство е с ниска правна и фактическа сложност. Проведено е
едно заседание, в което не са събирани доказателства и в което не са се явявали
представители на страните. Съобразявайки тези обстоятелства, както и положените от
адвоката усилия за изготвяне на отговор на въззивната жалба, въззивният съд намира,
че адвокатският хонорар, претендиран от А. Х. П., следва да се намали до 400 лева.
Тази сума следва да му бъде присъдена, като се постави в тежест на „Дженерали
Застраховане“ АД, чиято въззивна жалба е изцяло неоснователна.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 19999/06.11.2024 г. по гр.д. № 44399/2024
г. на СРС, 156 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз А. Дондуков” № 68, да
заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на А. Х. П., ЕГН **********, сумата
от 400,00 лева, представляващи разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9