№ 534
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20100031/20.04.2021 г. по гр.д. № 39420/2020 г. по описа на СРС,
55 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу В. М. ИВ.
иск по чл. 74, ал.1, пр. 1 от Кодекса на труда за прогласяване недействителност на
трудов договор № *********/28.06.2019 г., сключен между страните, както и на
допълнително споразумение към него от 14.02.2020 г., както и на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 е отменено като незаконосъобразно уволнението на В. М. ИВ., извършено
със Заповед № 6/25.06.2020 г. на А.А., представляващ работодателя на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда В. М. ИВ. на заеманата преди
незаконосъобразното й уволнение длъжност „юрисконсулт“ в „Т.С.“ ЕАД и на
основание чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от Кодеса на труда „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на В. М. ИВ. сумата от 6818,71 лева – обезщетение за оставането й
без работа за периода от 25.06.2020 – 25.12.2020 г., ведно със законната лихва от
24.08.2020 г. до окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25077485/05.05.2021 г.,
подадена от „Т.С.“ ЕАД в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 344,
ал.1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. В жалбата са изложени съображения за
1
неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е
немотивирана. Поддържа, че заповедта препраща към доклад вх. № К-4737/02.06.2020
г. на прекия ръководител на ищцата, с който тя е била надлежно запозната при
връчване на искането за обяснения, но е отказала да го подпише, което било
удостоверено с подписите на двама свидетели. Освен това, ищцата била запозната с
доклада и при връчване на оспорената заповед. Освен това, В.И. била запозната с
допуснатите от нея нарушения, тъй като по електронна поща са изисквани обяснения
от нея от преките й ръководители за текущи нарушения. Ищцата давала обяснения във
връзка с тези нарушения. Поддържа, че исканията от преките ръководители са част от
дисциплинарното производство, завършило с налагане на дисциплинарно наказание.
Посочва, че извършените нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 от КТ са
индивидуализирани с период на извършване, който бил продължителен – началото на
2020 г. до края на м. май 2020 г. и са конкретизирани в достатъчна степен, че да дадат
възможност на служителя да посочи защо е закъснял на определена дата, къде е
престоявал, когато не е бил намерен на работното си място, указанията на съда по кое
дело на работодателя не са били своевременно изпълнени и какъв е резултатът от това,
кой документ е негоден и юридически неиздържан, кога и по какъв начин ищцата не е
съгласувала работата си с другите служители от отдела или с ръководителя, за каква
работа става дума. Освен това, поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не
е възприел представената по делото извадка от вътрешната пропускателна система на
предприятието и неправилно е посочил, че вероятно закъсненията на ищцата се дължат
на осъществяване на част от трудовите й функции. В заключение поддържа, че правото
на защита на ищцата не е нарушено, тъй като тя е била изслушвана лично от
ръководителя си и от директора на Дирекция „Правна“ във връзка със закъсненията и
ненадлежно изпълнение на трудовите функции. Моли обжалваното решение да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, предявени от В. М. ИВ. да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата В.И..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25103857/18.06.2021 г., подаден от въззиваемия В. М. ИВ.. Поддържа, че въззивната
жалба е неоснователна. Оспорва доводите в жалбата, че докладът К-4737/02.06.2020 г.
е доведен до знанието й в момента, в който са й поискани обяснения за твърдяните
нарушения. Посочва, че представеният по делото доклад не е бил адресиран до ищцата
и не се установява от събраните по делото доказателства, че й е връчен. Освен това,
посочва, че представителят на работодателят е бил запознат с доклада, но не и с
2
обясненията, дадени от В.И.. Оспорва и доводите в жалбата, че заповедта е мотивирана
и че извършените нарушения са установени в първоинстанционното производство.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде
потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 39420/2020 г. по описа на СРС, 55 състав е
образувано по искова молба, подадена от В. М. ИВ., с която са предявени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда против „Т.С.“ ЕАД.
Ищцата твърди, че на 28.06.2019 г. е сключила трудов договор №
*********/28.06.2019 г. с „Т.С.“ ЕАД, по силата на който е приела да изпълнява
длъжността „юрисконсулт“ при ответника, в отдел „Съдебни вземания – Битови
клиенти“. Твърди, че на 10.06.2020 г. работодателят чрез изпълнителния си директор
А.А. е изискал от нея да представи писмени обяснения с Искане изх. № ЧР –
97/10.06.2020 г. Поддържа, че към този момент няма вписан Съвет на директорите на
ответното дружество. В искането било посочено, че В.И. бил налице Доклад с рег. №
К-4737/02/06/2020 и че е извършила „системни нарушения на трудовата дисциплина
изразяващи се в закъснение за работа и неуплътняване на работното време за периода
от м. 01.2020 до м. 05.2020 г., в това число нерегламентирано използване на работните
почивки, както и неизпълнение на работата и неспазване на техническите и
технологични правила. Посочено било, че тези пропуски в своевременната обработка
на съдебни книжа, прекратяване на съдебни производства и др., произвеждане на
некачествена продукция, в т.ч. юридическа негодност на изходящи от нея писмени
документи, несъответстващи на дължимата грижа процесуални действия, както и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в ПВТР и при възникване на
трудовото правоотношение по смисъла на чл. 21, т.11 и т. 14 и чл. 40, ал. 2 от ПВНР в
„Т.С.“ ЕАД. Ищцата поддържа, че искането за представяне на обяснения е неясно и не
съдържа посочване на конкретни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че
посочения в искането доклад не й е връчен за запознаване, с което е било нарушено
правото й да даде писмени обяснения във връзка с твърдените нарушения. Поддържа,
че с оглед неяснотата в искането, то преди налагане на дисциплинарното наказание е
нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от Кодекса на труда. Твърди, че на 12.06.2020
г. е представила писмени обяснения, с които е уведомила работодателя, че не запозната
със съдържанието на Доклад с рег. № К-4737/02/06/2020 г., както и че поради общото
посочване на нарушенията на трудовата дисциплина не може да даде обяснения.
Въпреки това със Заповед № 6 от 25.06.2020 г. й е наложено дисциплинарно наказание
3
„уволнение“. Посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като заповедта не е
издадена от лице, представляващо работодателя, не са конкретизирани нарушенията на
трудовата дисциплина, не е спазен редът, предвиден в чл. 193, ал. 2 от КТ, тъй като не
е имала възможност да даде обяснения за твърдяните нарушения. Посочва, че
заповедта е немотивирана, тъй като не съдържа фактически основания, като
нарушенията били описани с общи формулировки и констатации, без да се посочи
време, място, конкретно действие или бездействие. Освен това, оспорва извършването
на твърдяните от работодателя нарушения. Моли да бъде признато за незаконно и
отменено уволнението, извършено със Заповед № 6/25.06.2020 г., да бъде възстановена
на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 12644, 40 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа
за периода от 25.06.2020-25.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 24.08.2020 до окончателното изплащане на главницата.
Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Т.С.“ ЕАД като
оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е законосъобразно, тъй като
фактическите основания за издаване на оспорената заповед се съдържат в отделен
доклад, изготвен от прекия ръководител на ищцата. Твърди, че ищцата е запозната със
съдържанието на доклада към датата, на която са й поискани обяснения, но е отказала
да го получи, което било удостоверено с подписа на двама свидетели. Освен това,
препис от доклада й бил връчен и при връчване на заповедта за уволнение, поради
което била запозната с фактическите основания за уволнението й. Твърди, че ищцата е
извършила нарушенията, за които е наказана, като при налагане на наказанието е
съобразена тежестта им, както и дадените от нея обяснения. С оглед неоснователността
на иска за признаване на уволнението за незаконно поддържа, че неоснователни са и
исковете за възстановяване на работа, както и за заплащане на обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като претендира и направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Предявен и приет за съвместно разглеждане е
инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74 от Кодекса на труда, за
установяване на недействителност на трудов договор № *********/28.06.2019 г.,
между „Т.С.“ ЕАД и В. М. ИВ., който е отхвърлен с Решение № 20100031/20.04.2021 г.,
което в тази част е влязло в сила.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, от които
се установява следното:
На 28.06.2019 г. между „Т.С.“ ЕАД и В. М. ИВ. е сключен трудов договор №
4
*********, по силата на който ищцата е приела да изпълнява длъжността
„юрисконсулт“ в Дирекция „Правна“, отдел „Съдебни вземания – битови клиенти“. Не
е спорно, че ищцата е постъпила на работа на 01.07.2019 г. С Допълнително
споразумение 20002516/14.02.2020 г., с което страните са уговорили, че размерът на
основното месечно трудово възнаграждение се изменя на 1350 лева. От заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на В. М. ИВ. за м. май 2020 г. е било в размер на 1328,40 лева.
С Писмо изх. № ЧР-97/10.06.2020 г. на Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД
са поискани обяснения от В. М. ИВ. за извършени от нея системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в закъснение за работа и неуплътняване на
работното време за периода от м. януари 2020 до м. май 2020 г. нерегламентирано
ползване на работните почивки, както и неизпълнение на работата и неспазване на
техническите и технологичните правила, а именно: пропуски в своевременната
обработка на съдебни книга, прекратяване на съдебни производства и др.,
произвеждане на некачествена продукция в това число юридическа негодност на
изхождащи от нейна страна писмени документи, несъответстващи на дължимата грижа
процесуални действия, както и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в ПВТР и при възникване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.
21, т. 11 и т. 14 и чл. 40, ал. 2 от ПВТР в „Т.С.“ ЕАД и е определен тридневен срок за
представянето им. В писмото изрично е посочено, че обясненията са поискани от
служителя на основание чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда и във връзка с Доклад с рег.
индекс № К-4737/02.06.2020 г. Страните не спорят, че Писмо изх. № ЧР-97/10.06.2020
г. е връчено на ищцата на 10.06.2020 г.
Във връзка с направеното искане ищцата В.И. е представила писмени обяснения
вх. № ЧР-98/12.06.2020 г., в които е посочила, че Доклад с рег. № 4737/02.06.2020 г. не
й е връчен за запознаване, поради което не може да направи и конкретни обяснения във
връзка с нарушения, посочени в него.
По делото е прието Доклад № К-4737/02.06.2020 г. на Р.С. – Ръководител на
отдел „СВБК“ – Дирекция „Правна“, адресиран до Изпълнителния директор на „Т.С.“
ЕАД, в който са посочени нарушения на трудовата дисциплина, извършени от В. М.
ИВ., на длъжност „юрисконсулт“ в дружеството в периода от м. 01.2020 г. до 05.2020 г.
Посочено е, че закъсненията били отразени в справка от вътрешния информационен
базис на мрежата за достъп, извършена на 28.05.2020 г. Отразено било, че служителят
закъснявал за работа в продължение на няколко последователни работни дни като е
започвал работа с по 15 минути закъснение (04.05.2020 г., 12.05.2020 г., 13.05.2020 г.,
15.05.2020 г., 18.05.2020 г.). Освен това И. напускала работното си място не само в
5
изрично регламентираните за това почивки в дните 11.05.2020 г., 13.05.2020 г.,
22.05.2020 г. Посочено е, че В.И. бездействала при изпълнение на поставените й
задачи, като не депозирала в срок отговор на искова молба по гр.д. № 76754/2018 г.,
пропуснала срок за депозиране на искова молба по гр.д. № 43915/2019 г., както и
указания, касаещи начина за престиране на уговорената работа (не се отзовавала на
устни разпореждания на прекия ръководител). Посочено било, че системно пропускала
преклузивни срокове по разпределени й за обработване съдебни книжа, а при
оформянето и окомплектоването на други такива, както и изходяща кореспонденция,
не спазвала, заложените в „Административна инструкция за изготвяне,
регистрационно обработване и архивиране на документооборота на „Т.С.“ ЕАД
правила. В резултат на неизпълнението на трудовите задължения се достигало до
увеличаване на документопотока към и от дружеството, допълнителна натовареност на
останалите колеги, погиването на материален ресурс на дружеството, както и
настъпването на преки и косвени вреди и пропускане на ползи, изразяващи се в
невъзможността на топлопреносното предприятие да събере изискуемите си ликвидни
вземания към неизправни длъжници. Посочено е, че своевременно по и-мейл била
запознавана с нарушенията и е отговаряла за тях. Прекият ръководител на В.И.
посочва, че произвеждането на некачествена продукция се изразявало в пълно или
частично производство на негоден интелектуален продукт, материализиран в
произхождащи от нея документи, които съществено се отклонявали от установените
стандарти за качество и квалификация на служител, притежаващ юридическо
образование. И. не предприемала релевантни за възложените й дела процесуални
действия и не е консултирала компетентно клиенти на дружеството, което довело до
уронване на доброто име на предприятието. Неизпълнението на други трудови
задължения се изразявало в несъобразяване на разпоредбите на чл. 21, т. 11 и т. 14 и чл.
40 от ПВТР. И. не съдействала на свои колеги за текущо изпълнение на възложените
им задачи.
В доклада е посочено, че той е връчен при отказ (без да е посочено на кого),
което удостоверено с подписите на Ц.Ц. – Директор УЧР – ЦУ и Л. М. на 10.06.2020 г.
Във връзка с установяване на обстоятелствата, изложени в Доклад изх. №
4737/02.06.2020 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Румяна
Р.С. на длъжност Ръководител „Битови клиенти“ от 02.02.2020 г. в „Т.С.“ ЕАД. В
показанията си свидетелката установява, че познава ищцата В.И., която била
юрисконсулт в отдел „Съдебни вземания“ – Дирекция Правна. Посочва, че
констатирала нарушения в работата й, поради което изготвила доклад, който
адресирала до ръководството на дружеството. Към доклада била приложена
кореспонденция с ищцата, както и били описани подробно всички констатирани
нарушения. Свидетелката заявява, че не е присъствала при връчване на документа, тъй
6
като това не било от нейната компетентност. Посочва, че докладът не е бил адресиран
до В.И..
Със Заповед № 6/25.06.2020 г. на Изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на В. М. ИВ. и е прекратено
трудовото й правоотношение, считано от 25.06.2020 г. В мотивационната част на
заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 195,
ал. 1, чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 3, т.3 от Кодекса на труда, чл. 41, ал. 1, т. 5 от Устава на
Т.С. ЕАД във връзка с чл. 187, ал.1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 от Кодекса на труда и след
писмени обяснения на служителя с вх. № ЧР-98/12.06.2020 г. Посочени са нарушения
по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ - закъснение за работа и неуплътняване на работното
време, установено чрез изготвена на 28.05.2020 г. справка от вътрешния
информационен базис на мрежата за достъп, че за периода от м. януари 2020 до м. май
2020 г. служителката многократно закъснявала за работа и напускала работното си
място извън изрично регламентираните в правилника за вътрешния трудов ред
почивки, което поведение, довело до негативно отражение върху производствената
дейност на работодателя, нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ – неизпълнение на
възложената работа и неспазване на техническите и технологичните правила, а именно:
служителката проявила бездействие спрямо определени пряко разпределени от
ръководителя задачи и негови указания, касаейки начина, по който е уговорена
работата, която е следвало да бъде престирана, пропускала системно преклузивни
срокове по разпределени й за обработка съдебни книжа, а при оформянето на такива и
на друга кореспонденция не спазвала заложените в „Административна инструкция за
изготвяне, регистрационно обработване и архивиране на документооборота в „Т.С.“
ЕАД правила“. Това поведение довело до допълнителна натовареност на други
служители в отдела, погиване на материален ресурс на дружеството, както и
настъпване на преки и косвени вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможност на дружеството да събере изискуемите си ликвидни вземания от
неизправни длъжници, нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 4 от КТ – произвеждане на
некачествена продукция – пълно или частично създаване на негоден интелектуален
продукт, материализиран в създадени от служителя докувенти, които се отклоняват
съществено от установените стандарти за качество и квалификация на служител,
притежаващ висше юридическо образование, не предприемала релевантни към
възложените й дела процесуални действия и не е консултирала компетентно клиенти на
дружеството; нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в ПВТР и при възникване на трудовото правоотношение по
смисъла на чл. 21, т. 11 и т. 14 и чл. 40, ал. 2 от ПВТР в „Т.С.“ ЕАД. Заповедта е
връчена на ищеца на 25.06.2021 г., което е удостоверено с подписа му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
7
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 28.06.2019 г., като ищцата В.
М. ИВ. е изпълнявала длъжността „юрисконсулт“ при ответното дружество.
Предявеният инцидентен установителен иск за установяване на недействителността на
трудовия договор е отхвърлен с влязлото в сила в тази му част Решение №
20100031/20.04.2021 г.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната
заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално
дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
8
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. По
делото са представени доказателства, че работодателят е поискал обяснения от ищцата,
като във връзка с индивидуализиране на нарушенията е препратил към доклад на
прекия ръководител на В. М. ИВ.. Действително няма пречка нарушенията да са
индивидуализирани в документ, различен от искането за обяснения, но следва този
документ да е връчен на служителя едновременно с искането. В конкретния случай,
установено е, че писмо с искане за обяснения е връчено на ищцата, като в него общо са
посочени нарушения, по отношение на които да бъдат дадени обяснения. В тежест на
ответника – работодател е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че Доклад с рег. № К-4737/02.06.2020 г. е връчен на В.И.. Доказателства в
тази насока не са ангажирани. Независимо, че в самия доклад с подписа си двама
свидетели са удостоверили отказът й да получи доклада, въз основа на който е
ангажирана дисциплинарната й отговорност, то по своя характер изявлението им,
обективирано в писмен документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила. С
исковата молба, а и към момента на представяне на писмени обяснения по реда на чл.
193, ал. 1 от Кодекса на труда В.И. изрично е оспорила твърдението, че този доклад й е
връчен. При спор между страните относно връчване на документ, в който се съдържа
индивидуализация на нарушенията, заради които е ангажирана дисциплинарната
отговорност на служителя, работодателят е следвало да установи това обстоятелство
при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено. В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Р.С., съставила посочения доклад, но в показанията си тя е заявила изрично,
че той е бил адресиран до ръководството на ответното дружество и не е присъствала
при връчването му на В.И.. Следователно и доколкото по делото не се установява, че
Доклад с рег. № К-4737/02.06.2020 г. е връчен на ищцата, то настоящият съдебен
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е спазена процедурата,
предвидена в чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда и работодателят не е изпълнил
задълженията си да поиска обяснения от служителя И. за конкретните нарушения,
които са послужили като основание за дисциплинарното й уволнение.
Неоснователен е доводът на въззивника, че обяснения са искани периодично от
прекия ръководител на ищцата във връзка с конкретни извършени от нея нарушения.
Действително по делото са събрани доказателства, че е разменяна кореспонденция, но
не се установява, че именно това са нарушенията, за които е ангажирана отговорността
й (доколкото липсва конкретно описание в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание), както и не се установява, че такива обяснения са искани във връзка с
всички нарушения, посочени в оспорваната заповед. Освен това, не се установява, че
работодателят е делегирал на определен служител – ръководител на съответния отдел
изпълнение на дисциплинарни функции, включващи и правомощия по чл. 193 от
Кодекса на труда, т.е. не се установява искането за обяснения, направени от прекия
9
ръководител да са били в рамките на производство, насочено към реализиране на
дисциплинарна отговорност на В.И..
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание е описано нарушението на трудовата дисциплина
като е посочено закъснение в продължителен период от време, неуплътняване на
работното време, неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила (чл. 187, т. 1, 3 от КТ) и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение (чл. 187, т. 10 от КТ). Отново в мотивите е
препратено към доклад, който е представен по делото, но за който не са ангажирани
доказателства, че е връчен на ищцата както при искането за даване на обяснения, така
също и при налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл, настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед
се явява и немотивирана, доколкото нарушенията са посочени общо като са повторени
текстовете в закона без те да са индивидуализирани с конкретни факти и по време.
Предвид на изложеното, заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” се явява незаконосъобразна и правилно първоинстанционният
съд я е отменил.
Въззивната жалба се явява неоснователна и в частта, с която е направено искане
да бъде отменено решението по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.
Предпоставка за уважаването на иска за възстановяване на заеманата длъжност
е уволнението на В.И. да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. С оглед на
основателността на иска за признаване на незаконността на уволнението и неговата
отмяна, основателен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата от нея
длъжност преди уволнението “юрисконсулт”, Отдел „Съдебни вземания – битови
клиенти“, Дирекция „Правна“ при „Т.С.“ ЕАД.
Основателен се явява и предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за основателност на
10
претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на
уволнението. Доколкото уволнението на В.И. е незаконосъобразно, същата има право
да получи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Предпоставка за основателност на този
иск, обаче, е служителят да е останал без работа вследствие на незаконното уволнение,
както и размерът на претенцията. Въз основа на събраните по делото доказателства се
установява, че прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 25.06.2020 г.
ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение при друг работодател.
Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ база за определяне на размера на обезщетението е
полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение или това е м. май 2020 г. Периодът, за
който се дължи обезщетение е определен от ищеца и е в рамките на посочения в закона
6-месечен срок, който е изтекъл. Размерът на обезщетението следва да се определи въз
основа на събраните по делото доказателства относно размера на брутното трудово
възнаграждение – 1328,40 лева. Обезщетението, определено от приетата в
първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, е в размер на
8338,39 лева. Решението по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ е влязло в
сила в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата до предявения размер
от 12644,40 лева, поради което и то следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната
част.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
за заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски. Във
връзка с направеното възражение на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от В.И. съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС, то следва да бъде
намалено до размер от 1396,92 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20100031/20.04.2021 г. по гр.д. № 39420/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, 55 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК-*****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „**** да заплати на В.
11
М. ИВ., ЕГН-**********, от гр. София, ж.к. Красна поляна, ул. „***** сумата от
1396,92 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12