Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 14.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на десети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Александра Сергева, като разгледа докладваното от
съдията Кунчева т.д. № 164 по описа за
2018 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред П.ски окръжен съд е постъпила искова
молба, подадена от Д.Т.М. и Ц.Т.М.,***,
чрез пълномощника им адв. Н.Я. ***, против
ЗАД „**“ АД, със седалище гр. С., с която са предявени субективно
съединени осъдителни искове с посочено правно основание по чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./, с първоначално заявена цена на всеки един от
исковете 50 000 лв., а след частичното оттегляне на исковите претенции –
5 000 лв. за всеки иск.
В исковата молба се
твърди, че на 30.03.2016 г., около 16 ч., в гр. П., Ц.М.М. – баба на ищците,
тръгнала да пресича пътното платно по пешеходната пътека на кръстовището на ул.
„***“ и бул. „***“ при подаден зелен сигнал на светофарната уредба и била блъсната от навлезлия в
кръстовището при завой надясно товарен
автомобил – влекач, марка „***“, с рег. № ***, управляван от П.П.. Твърди се,
че въпреки наличието на трима пешеходци на пешеходната пътека, водачът на
товарния автомобил не спрял превозното средство, за да изчака тяхното
преминаване, а продължил да се движи с бавна скорост, предприел маневра да
пропусне друга пешеходка и блъснал Ц.М. с предната лява ъглова част на кабината
на влекача. В резултат на удара М.
паднала и била притисната в областта на подбедрицата на десния крак от товарния
автомобил, който продължил движението си в избраната посока. Пострадалата били
хоспитализирана в УМБАЛ гр. П., където била поставена на принудителна
белодробна вентилация, претърпяла хирургични интервенции, проведено й било
поддържащо лечение, но състоянието й се влошило и на 17.04.2016 г. М. починала.
Ищците твърдят, че е налице причинно-следствена връзка между действията на
причинителя на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В исковата молба са наведени
твърдения, че ищците са израснали в дома на тяхната баба Ц.М., която е полагала
непосредствени грижи за тяхното отглеждане и възпитание и е помагала за
осигуряване на издръжката им. Твърди се, че между ищците и тяхната баба е
съществувала изградена силна емоционална връзка, както и че в резултат на
причинените й травми при инцидента, последвалото интензивно лечение и настъпилата
смърт на Ц.М. ищците са претърпели неимуществени вреди – душевни болки и
страдания с висок интензитет, значителен психологически стрес, силна уплаха и
шок от случилото се, постоянни страхове, довели до отрицателно влияние върху
емоционалния им живот, а също така ежедневни неудобства и лишения, наложени по
време на опитите за възстановителен процес. Твърди се още, че с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. № 374/2017 г. по описа на П.ски окръжен съд водачът на товарния автомобил – П.А.П. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 8,
л.б“, предл.1, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 54 от НК – причиняване
на смърт по непредпазливост при управление на МПС. Твърди се също така, че
товарният автомобил марка „***“, с рег. № ***, е собственост на „***“ ЕООД гр. С.
и че към момента на процесното ПТП е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „**“ АД.
С исковата молба са заявени
претенции да бъде осъден ответника да
заплати на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
тяхната баба Ц.М.М., в размер по 50 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Първоначално заявените искови претенции ответникът да бъде осъден да заплати по 50 000 лв. на всеки от ищците са
оттеглени частично в първото по делото съдебно заседание до размера на сумата
от по 5 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането, до окончателно й изплащане, с оглед на което производството по делото е
частично прекратено с влязло в сила определение на съда.
Според изложените в исковата молба
фактически твърдения, съдът намира, че е сезиран със субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от
ПЗР на КЗ.
В представения от него писмен отговор
на исковата молба ответникът ЗАД „***“ АД оспорва основателността на исковите
претенции. Счита че ищците не са материалноправно легитимирани да претендират
обезщетение на предявеното основание. Навежда твърдения, че пострадалата е
допринесла за вредоносния резултат, тъй като
същата е могла и е била длъжна да възприеме движещия се автомобил, но е
нарушила правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, т.е., че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди също така, че предвид възрастта и
състоянието на пострадалата и периода между процесния инцидент и по-късно
настъпилата смърт, то инцидентът не е единствената причина за този изход. Ответникът
счита за прекомерен размера, в който се търси обезщетението за неимуществени
вреди, както и че отговорността му на
застраховател е договорна, а не деликтна, поради което след като не е изпаднал в забава, не дължи
лихви за забава върху претенциите от момента, от който се претендират.
Исковете се поддържат в открито съдебно
съдебно заседание от процесуалния представител на ищците – адв. Н.Я. ***, който
е представил и писмена защита по делото.
За ответното дружество в открито съдебно
заседание се явяват пълномощниците адв. И. и адв. Т. от САК. Съображения по
съществото на спора са изложени в представена писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал. 2 и съобразно приетия доклад по
делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното н.о.х.д № 374/2017 г. по описа на П.ски окръжен съд се
установява, че с присъда от 10.05.2017 г. по същото дело, влязла в законна сила
на 31.08.2017 г., П.А.П. е признат за виновен в това, че на 30.03.2016 г. в гр.
П., на кръстовището на ул. „***“ и бул. „***“, при управление на МПС – товарен
автомобил марка „***“, с рег. № ***, на пешеходна пътека нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, както следва: чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на 79-годишната Ц.М.М.,
от гр. П. – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 8, б“б“, предл.1, във вр. с
чл. 342, ал. 1, предл.3, вр. с чл. 54 от НК.
Видно е от представеното удостоверение за наследници изх.№ 14-521/08.02.2018
г., издадено от Община П., че Ц.М.М., с ЕГН **********, е починала на 17.04.2016 г., като е оставила
за свой законен наследник сина си Т.Д. М..
Съгласно приложеното по делото удостоверение за родствени връзки, двамата ищци
са синове на Т. М. и следователно се явяват внуци на Ц.М..
От приетото по делото заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза става ясно, че в
резултат на настъпилото ПТП Ц.М. е претърпяла множество травматични увреждания,
довели до тежки възпалителни и дистрофични изменения във вътрешните органи, а
оттам до многоорганна недостатъчна с летален изход. Съгласно заключението
наличните хронични, възрастови и болестни изменения в организма на Ц.М. не са
допринесли за настъпването на смъртта, а водещ елемент в нейната генеза са
травматичните увреждания вследствие на процесното ПТП и техните усложнения.
По делото е допусната и изслушана и
съдебна автотехническа експертиза. В заключението на вещото лице по същата са
разгледани два варианта за движението на товарния автомобил, причинил процесното
ПТП, от момента на навлизането му в
кръстовището, до момента на контакт с пешеходката, като са съобразени фазите на
режим на работа на светофарната уредба и представената циклограма на
кръстовището. Съгласно първия вариант, при движение на МПС от състояние на
покой пред кръстовището към момента на включване на зелената светлина без
спиране пред пешеходната пътека, по която се е движила пешеходката, и
реализиране на ПТП, автомобилът се е движил на зелен сигнал, а пешеходката на
червен. Във втория вариант на заключението при навлизане на пешеходката след
включване на зеления сигнал върху пешеходната пътека и движение от състояние на
покой пред тази пътека на МПС, последният е реализирал движение на червен
сигнал. Т.е. ако водачът на МПС е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал, но е спирал пред пешеходната
пътека, по която се е движила пешеходката, то тръгването му от състояние на
покой до мястото на контакт с пешеходката е осъществено на червен сигнал на
светофара.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Л. –
очевидец на процесното ПТП и П.П. – водач на товарния автомобил, причинил
инцидента, се установява, че пострадалата Ц.М.
е била към средата на пешеходната пътека, когато е била блъсната от товарния автомобил,
като П. е заявил в показанията си, че
сигналът на светофара за пешеходци е бил зелен, но той е възприел само
идващите отляво пешеходци, а М. се е движила отдясно и не я е видял.
Установява се от показанията на
останалите свидетели – М. М., В. М. и И.Х., че ищците са отгледани в дома на
баща си от тяхната баба Ц.М., където са останали да живеят и след развода на
родителите си. Бабата е полагала непосредствени грижи за своите внуци от
най-ранната им възраст, помагала е в осигуряването на тяхната издръжка, а след
развода на родителите им е заместила изцяло в грижите тяхната майка. Ищците са
били в много близки отношения с тяхната
баба, изпитвали са към нея чувство на обич, силна привързаност и уважение. Те
дори са възприемали баба си и като своя майка. От хоспитализацията на баба им
след инцидента до смъртта й били неотлъчно до нея в болницата и се интересували постоянно за
състоянието й. Понесли изключително
тежко заключението на лекарите, че шансовете на баба им да се оправи са
нищожни, както и последвалата й смърт,
като Д.М. дори изпаднал в емоционален шок и се наложило да му се приложи медикаментозно
лечение, а Ц. се затворил в себе си, не излизал от стаята си и престанал да
ходи на училище за една седмица. Смъртта на баба им довела до емоционален срив
и при двамата й внуци, те станали много затворени в себе си и избягвали да
общуват. Според свидетелите ищците все
още страдат от загубата на баба си, като всяка тема на разговор, свързана с нея
и инцидента е много болезнена за тях.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следните правни
изводи:
Нормата на чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./,
приложима в случая с оглед препращащата норма на § 22 от ПЗР на КЗ, установява,
че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ предоставя право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
По делото е прието за безспорно
установено между страните обстоятелството, че застрахователното правоотношение
за товарен автомобил марка „***“, с регистрационен номер ***, е по
застрахователна полица № 231150001055909, сключена на 15.04.2015 г. със ЗАД „**“
АД гр. С., валидна до 15.04.2016 г., т.е. към момента на настъпване на
застрахователното събитие – ПТП от 30.03.2016 г. за товарния автомобил,
причинил инцидента с Ц.М., е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, покриващо риска „Гражданска отговорност“.
В случая обстоятелствата досежно извършеното
деяние и неговата противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав
на деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени въз основа на влязлата
в сила присъда на наказателния съд, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Ищците са низходящи от втора степен
– внуци на починало при ПТП лице. Същите основават материалноправната си
легитимация да претендират репариране на причинените им вследствие смъртта на тяхната
баба неимуществени вреди на постановките на ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г., по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно
решение ВКС се е произнесъл в насока, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Установените със събраните по
делото гласни доказателства факти и обстоятелства еднозначно и безпротиворечиво
обосновават извода, че между ищците и тяхната баба Ц.М. е съществувала
изключително близка връзка, основаваща се на взаимна обич, разбирателство и
взаимопомощ между най-близки роднини. Ищците са съжителствали със своята баба
от раждането си до нейната смърт, като след развода на техните родители през
2005 г., бабата е поела изцяло майчинските грижи за тях. Преживените от баба им
болки и страдания в резултат на инцидента и последвалата й смърт са оставили
дълбока психологична и емоционална травма у нейните внуци. Внезапната
загуба на толкова близък родственик е причинила значителни по своя интензитет и
продължителност негативни преживявания у
всеки един от ищците и е променила живота им завинаги.
Доколкото понесените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, болка и тъга от загубата на тяхната
баба, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репариране, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52
от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото
лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай при определяне на дължимото обезщетение
следва да се вземат предвид установената
по делото особено близка връзка на
ищците с тяхната баба Ц.М., както и интензитетът
на тяхното страдание вследствие на нейната трагична загуба, при което приема, че
справедливо би било да се присъдят суми в претендираните размери от по
5 000 лв. за всеки един от ищците.
Ответникът е противопоставил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, което, с оглед на събраните доказателства по делото, се явява
неоснователно. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
тази връзка следва да се има предвид, че поведението на пострадалия може да
бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат.
В случая по делото не се установява при настъпилото ПТП пострадалата Ц.М. да е извършила противоправно
действие или бездействие, явявящо се в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента. От приетата съдебно-медицинска експертиза става ясно, че
единствената причина за смъртта на М. са причинените й от процесното ПТП
травми, като заболяванията, които е имала, по никакъв начин не са допринесли за
настъпилите усложнения в здравословното й състояние и последвалата смърт.
Установено е по делото по безспорен начин, че М. се е намирала на пешеходната
пътека при подаден зелен сигнал на светофарната уредба за пешеходците, когато е
била блъсната от товарния автомобил, което поведение не би могло да й се вмени
като нарушение на установените правила за движение. По-бавното й придвижване по
пешеходната пътека, евентуално в резултат на възрастта, както и на факта, че е
била по-пълна според свидетеля Л., по
никакъв начин не би могло да се възприеме като противоправно поведение от нейна
страна. Следователно не е налице съпричиняване на вредата, с оглед на което размерът
на определеното обезщетение за неимуществени вреди не подлежи на редуциране.
В този смисъл предявените субективно
съединени осъдителни искове са основателни и следва да бъдат уважени в
претендирания размер за всеки един от ищците.
Основателни са и акцесорните претенции
за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на увреждането. В тази връзка
следва да бъде посочено, че по прекия
иск на увреденото лице срещу застрахователя обезщетението за забава в размер на
законната лихва се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, т.е. без покана,
считано от момента на причиняването на вредите – в случая от 30.03.2016 г. Това е така, тъй като
отговорността на застрахователя спрямо увредените лица произтича от закона и
покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада
в забава с осъществяване състава на непозволеното увреждане.
При този изход на спора ЗАД „**“ АД гр. С.
следва да бъде осъдено на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на П.ски
окръжен съд сумата от 400 лв., явяваща се държавна такса върху цената на
уважените искове, както и сумата от 200 лв., представляваща заплатено
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза от
бюджета на съда.
Видно от приложените договори за
правна защита и съдействие и представения списък по чл. 80 от ГПК процесуалното
представителство на ищците от адв. Н.Я. е осъществено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, с оглед на което ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на адв. Н.Я. сумата от 1160 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер
за процесуално представителство на всеки един от ищците.
Въз основа на гореизложените
съображения, П.ският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ ЗАД „***“ АД, със седалище гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на Д.Т.М.,
с постоянен адрес:***, ЕГН ********** ,
сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на неговата баба Ц.М.М., настъпила в
резултат на ПТП от 30.03.2016 г., причинено виновно от П.А.П., с ЕГН **********, като водач на товарен автомобил, марка „***“, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 30.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ
ЗАД „***“ АД, със седалище гр. С.,
ЕИК ***, да заплати в полза на Ц.Т.М., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, сумата от 5000 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговата баба Ц.М.М., настъпила в резултат на ПТП
от 30.03.2016 г., причинено виновно от П.А.П.,
с ЕГН **********, като водач на товарен автомобил, марка „***“, с рег. № ***,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 30.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „***“ АД гр. С., ЕИК ***, да заплати в полза на П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД сумата от общо 600 лв., от
които 400 лв. за дължимата държавна такса върху цената на уважените искове и
200 лв. за възнаграждение на вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата ЗАД „***“ АД гр. С., ЕИК ***, да заплати на адвокат Н.Я.Я.
*** сумата от 1160 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищците по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: