РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900108 по описа за 2022 година
С.Б.Т. от гр. С., ул. „Подридна“ № 90, с ЕГН ********** и С. Б. П. от гр. С., ул.
„Димчо Дебелянов“ № 14, с ЕГН **********, са предявили срещу "З.К.Л.И" АД, ЕИК
субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на всеки
от ищците на обезщетение в размер на по 80 000 лева за причинени им неимуществени
вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния баща Б.С.П. с ЕГН
**********, настъпила в резултат на ПТП, причинено на 18.06.2017 год. около 10.25 часа в
гр. С., ул. „Търговска“ № 26, по вина на Д.М.Р. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694 ВР, със застрахователна полица №
BG/22/117000929857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 24.03.2017 год. до 24.03.2018 год., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че вследствие на ПТП, настъпило на 18.06.2017 год., е починал
техният баща Б.С.П. с ЕГН **********.
Твърдят, че на 18.06.2017 год. около 10.25 часа в гр. С., по ул. „Търговска“ в посока
от изток към запад се е движил лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694
ВР, управляван от Д.М.Р. със скорост от около 54 км/ч. В същия момент и в обратна посока
на движение, в участъка на улицата около № 26, се е движил велосипедистът Борис С.ов П.,
като движението му било при дъгообразно пресичане на собствената и насрещна лента.
Твърди се, че въпреки че е имал тази възможност, водачът на автомобила е възприел късно
1
велосипедиста, едва когато л.а. „Пежо“ е отстоял на разС.ие около 26 метра от мястото на
удара. В същия момент велосипедистът е бил на 5.5 метра от мястото на удара, както и на 2
метра преди да пресече мислената линия на лентите за движение. Въпреки предприетото
аварийно спиране от страна на водача Р., сблъсъкът между двамата участници в движението
е бил неизбежен, като е настъпил удар в зоната на кръстовището.
Сочи се, че ударът е настъпил между челната лява част в областта на левия фар на
автомобила и предната част на велосипеда, като скоростта на лекия автомобил в момента на
удара е била около 43 км/ч. При удара тялото на велосипедиста е попаднало върху капака и
челното стъкло, като е изтласкано напред по направление на движение на автомобила и
наляво спрямо неговата траектория на движение.
В района на местопроизшествието пристигнал екип на БНМП, пострадалият бил
транспортиран до болнично заведение, но въпреки оказаните спешни животоспасяващи
мероприятия и оперативни интервенции, уврежданията, получени при ПТП, били
несъвместими с живота, поради което на 16.07.2017 год. настъпила смъртта на пострадалия
вследствие на следните увреди :
- тъпа травма на главата без счупване на черепа : контузна рана вдясно челно с
кръвонасядане на меката черепна покривка под нея, контузия на мозъка, двустранно
наличие на хигроми, малкомозъчно вклиняване;
- закрита гръдна травма : кръвонасядане на гръдния кош вдясно и счупване на ребра
вдясно 2-7 по предна и средна мишнична линии, контузия на десния бял дроб;
- двустранна бронхопневмония.
Твърди се, че причината за смъртта на Б.П. е била гореописаната съчетана травма с
водеща травма на главата, като между получените увреждания от ПТП и причината за
смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Сочи се, че във връзка с настъпилото ПТП е бил съставен констативен протокол №
111/18.06.2017 год. и било образувано досъдебно производство № 270/2017 год. по описа на
РУ – Самоков /ДП № 127/2017 год. по описа на ОСлО при СОП/, пр.пр. № 4751/2017 год. по
описа на СОП, неприключило до настоящия момент.
С исковата молба се твърди, че смъртта на Б.П. причинила на ищците неимоверни
душевни болки и страдания. Приживе починалият бил изключително жизнен човек,
всеотдаен родител и верен приятел, между него и ищците съществувала силна емоционална
връзка, Б.П. бил неразделна част от техните семейства. Оказвал им житейска подкрепа и
помощ, ежедневно се виждал с децата си, грижил се за внуците им, прекарвал всеки удобен
момент с тях, включително и през ваканциите им. Внезапната му смърт била истински шок
за ищците, които никога няма да преодолеят болката от загубата му по този нелеп начин.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694 ВР, е
била сключена със ЗК "Л.И." АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № BG/22/117000929857, валидна от 24.03.2017 год. до
24.03.2018 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
2
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че ищците депозирали писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1
от КЗ до ЗК "Л.И." АД – с общ вх. № 2481/09.03.2022 год., като по същите била образувана
ликвидационна преписка по щета № 000-1000-01-22-7157. Въпреки представените в пълнота
документи, установяващи настъпването на събитието и последиците от същото, до
предявяване на исковете ответникът не се е произнесъл, като определи и заплати
застрахователно обезщетение на ищците.
Преписи от и.м., уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като
се оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на деликта :
противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и
обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствената връзка между негативни
последици за ищците и процесното събитие.
Сочи се, че виновен за настъпване на ПТП е велосипедистът Б.С.П., който е
предприел забранена от закона маневра, като е пресякъл маркировка M1 на пътното платно,
отнел е предимството на правомерно движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206” с ДК № СО 2694 ВР, не се е съобразил с интензивността на движението, останалите
участници в него, като без да се убеди в безопасността на извършваната маневра, е
извършил същата и се е ударил в автомобила.
Сочи се, че водачът на лекия автомобил не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил виновно правилата за
движение и за него събитието е случайно. Твърди се, че ударът е настъпил в опасната зона за
спиране на лекия автомобил и водачът му не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Твърди се, че получените увреждания от пострадалия и настъпилият летален изход не
са последица от виновно поведение на водача на лекия автомобил, като смъртта на Б.С.П. не
е в пряка причнинно-следствена връзка с процесното ПТП, а се дължи на обстоятелства,
стоящи извън същото.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в предприемане на забранена
от закона маневра, а именно – пресичане на маркировка M1, отнемане на предимството на
правомерно движещия се лек автомобил и несъобразяване с интензивността на движението
и останалите участници в него. Твърди се, че пострадалият е нарушил разпоредбите на
чл.20, ал.1 и 2, чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.26 от ЗДвП. Сочи се, че велосипедистът, преди да
започне маневрата си, свързана с отклонение встрани, не е изпълнил задължението си
3
своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане от останалите участници в
движението сигнал и при извършване на маневрата не е пропуснал движещото се в
насрещната за него лента МПС. Сочи се, че с поведението си, в нарушение на императивни
норми на закона, пострадалият в значителна степен – 90%, е допринесъл за настъпилия по
отношение на него вредоносен резултат.
Оспорва се и предявения размер на исковете като несъответстващ на обема и
тежестта на неимуществени вреди, реално настъпили за ищците, както и несъобразен с
приноса на починалото лице към настъпването на деликта.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 111/18.06.2017 год.
на РУ – Самоков, в същия е отразено настъпило ПТП на 18.06.2017 год. около 10.25 часа на
ул. „Търговска” № 26 в гр. С., с участници – МПС „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694
ВР, с водач Д.М.Р. с ЕГН ********** и ППС – велосипед, управляван от Б.С.П. с ЕГН
**********. Отразено е, че ПТП е настъпило след като велосипедът е навлязъл в насрещната
пътна лента и се е блъснал челно в движещия се по нея автомобил.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 270/2017
год. по описа на РУ – Самоков /ДП № 127/2017 год. по описа на ОСлО при СОП/, пр.пр. №
4751/2017 год. по описа на СОП, прекратено с постановление от 15.12.2021 год., потвърдено
с влязло в сила на 12.05.2022 год. определение № 378/12.05.2022 год. на САС по ВНЧД №
357/2022 год. Наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – причинена при управление на МПС при нарушаване
на правилата за движение по пътищата по непредпазливост смърт на Б.С.П., е било
прекратено от наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК – поради липса на извършено престъпление, като е прието, че причината за възникване
на ПТП са били единствено действията на пострадалия. Прието е, че независимо, че в хода
на наказателното производство е установено, че участникът в ПТП Р. е управлявал МПС със
скорост над максимално допустимата за населеното място /54 км/ч/, горното нарушение на
правилата на ЗДвП не стои в причинна връзка с настъпилия резултат, като ПТП е било
непредотвратимо за него и при движение със скорост от 43 км/ч – под максимално
допустимата от 50 км/ч.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от показанията на участника в
ПТП – водачът на л.а. „Пежо“ Д.М.Р., така и от заключението по назначената по делото
автотехническа експертиза, оспорено от пълномощника на ищците.
Видно от показанията на свидетеля Р., в неделя сутрин през м. юни 2017 год.
управлявал л.а. „Пежо 206“ в центъра на гр. С., движил се по път с предимство с около 50
км/ч. В района имало кръстовище с пешеходна пътека, като точно преди нея забелязал
4
колоездач в насрещната лента, който внезапно завил и започнал да пресича неговата лента.
В този момент срещу Р. в отсрещната лента преди велосипедиста се движили автомобили,
които ограничавали видимостта на свидетеля и той забелязал велосипедиста в момента, в
който предприел внезапната маневра, пресичайки пътя му – едва когато вече бил навлязъл в
неговото платно, движейки се косо срещу него. Р. задействал спирачната система на
автомобила, но последвал удар между двете превозни средства, като велосипедистът паднал
върху предния капак на колата и оттам – на платното. Свидетелят слязъл от автомобила,
опитал се да окаже помощ на велосипедиста и изчакал да пристигне на
местопроизшествието медицинския екип, който откарал пострадалия в лечебно заведение.
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, изготвено
след запознаване с материалите по делото, вкл. сочения горе констативен протокол №
111/18.06.2017 год. на РУ – Самоков и протокола за оглед на местопроизшествие от
18.06.2017 год., находящ се по ДП № 127/2017 год. по описа на ОСлО при СОП, както и
показанията на разпитания по делото участник в ПТП – свидетеля Р., се установява следният
механизъм на ПТП :
На 18.06.2017 год. около 10.25 часа – светлата част от денонощието, по ул.
„Търговска” № 26 в гр. С. със скорост около 49.4 км/ч, в дясната си лента, в посока от моста
над река Искър към „Голямата чешма”, се е движил лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206“, с ДК № СО 2694 ВР, управляван от Д.М.Р.. Платното за движение в този участък от
улицата е било двупосочно, сухо асфалтово покритие, без наличие на нарушения и без
надлъжна пътна маркировка, с обща широчина 7.30 метра, прав, равнинен участък. От
дясната страна на платното за движение асфалтовото покритие се ограничавало от бетонов
бордюр с височина около 15 сантиметра и тротоарно пространство с широчина около 2.40
метра; в левия край асфалтовото покритие се ограничавало от бетонов бордюр с височина
около 18 сантиметра и тротоарно пространство с широчина около 2.80 метра.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил е наближавал Т-образно
кръстовище с път, намиращ се вдясно по отношение посоката му на движение и водещ към
автогарата на гр. С.. В един момент от ляво на дясно по отношение посоката на движение на
автомобила в лентата му за движение е навлязъл велосипедистът Б.С.П.. Водачът на л.а.
„Пежо“ Р. е забелязал това навлизане и е задействал спирачната система на автомобила за
аварийно спиране, оставяйки две успоредни една на друга спирачни следи, но независимо от
това удар е настъпил между челната лява част на автомобила в областта на левия фар и
предното колело на велосипеда. Вследствие на удара велосипедистът е бил отхвърлен в
посока напред и вляво на автомобила.
Видно от заключението, към момента преди водачът на лекия автомобил „Пежо 206”
да предприеме действия за аварийно спиране, автомобилът се е движил със скорост 49.4
км/ч, изчислена въз основа на описаните в протокола за оглед две успоредни една на друга
спирачни следи. В използваната формула в.л. е приело, че максималното спирачно
2
закъснение на МПС в конкретния случай е 6.7 м/сек – стойност, приета при сухо асфалтово
покритие и сам водач в автомобила.
5
Към момента на удара между велосипеда и лекия автомобил последният се е движил
с 39.6 км/ч. Когато челната част на велосипеда се е намирала на 2 метра по широчина на
платното за движение, вляво на разделителната линия между лентите за движение, челната
част на автомобила се е намирала на 26.24 метра от мястото на удара. В момента когато
челната част на велосипеда е пресякла разделителната линия между лентите за движение,
челната част на лекия автомобил е отстояла от мястото на удара на 10.4 метра. В момента, в
който водачът автомобила е реагирал за аварийно спиране, челната част на автомобила се е
намирала на 25.17 метра от мястото на удара.
Експертизата сочи, че опасната зона за спиране на лекия автомобил при така
изчислената скорост на движение е била 30.11 метра, поради което вкл. и когато водачът е
реагирал за аварийно спиране, е отстоял на 25.17 метра от мястото на удара и последният
вече е бил технически непредотвратим за него. От горните изчисления обаче се оборват
показанията на св. Р., че е видял велосипедиста за пръв път едва когато е пресякъл
разделителната линия между двете ленти – водачът очевидно е реагирал за аварийно спиране
преди това. Горното не променя крайния извод на заключението за непредотвратимостта на
ПТП от евентуалните действия на водача на МПС – доколкото но делото няма никакви
доказателства, сочещи, че водачът е забелязал велосипедиста в момент преди да предприеме
аварийно спиране, а и от показанията на свидетеля е видно, че пред велосипедиста е имало
други МПС, които пречели на видимостта на Р. към велосипедиста.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че от медицинската документация за престоя на
Б.С.П. в лечебното заведение, постъпил след участието му в ПТП на 18.06.2017 год. и от
резултатите от извършената аутопсия на трупа му, е видно, че в резултат на ПТП са му
причинени следните травматични увреждания : тежка съчетана черепномозъчна и гръдна
травма, изразяваща се в контузия на мозъка с развитието на травматичен субарахноидален
кръвоизлив и двустранно челнотеменно хигроми; гръдна травма – счупване на ребрата по
две линии от второ до седмо вдясно; кръвонасядане на гръдната стена в тази зона и
кръвонасядане на меките черепни обвивки челнотеменно. Травмата е била усложнена с
развитието на двустранна пневмония и септично съС.ие, коматозно съС.ие от момента на
травмата до настъпването на смъртта на 16.07.2017 год.
Причината за смъртта на Б.С.П. е сърдечносъдовата и дихателна недостатъчност,
настъпила в резултат на съчетаната черепномозъчна и гръдна травма, която е усложнена с
развитието на двустранна пневмония, която се явява пряко усложнение на травмата. Видно
от заключението, налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между п
причинените при ПТП травматични увреждания на пострадалия, настъпилите усложнения и
смъртния изход.
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 1501/21.07.2017
год., издадено от община Самоков, ищците са дъщеря и син на починалия на 16.07.2017 год.
Б.С.П..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
6
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе
установена с представените с и.м. две застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ с
общ вх. № 2481/09.03.2022 год. по описа на ЗК "Л.И." АД на С. Т. и С. П., по които с писмо
изх. № 1815/11.03.2022 год. застрахователят е изискал допълнителни доказателства и не се е
произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ /до 09.06.2022 год./.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя
за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните материалноправни предпоставки : 1. делинквентът виновно да е увредил
пострадалия, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да
са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените неимуществени
7
вреди.
В настоящия случай ищците не установиха главен факт от значение за спора – че
вината за нанесените на починалия на 16.07.2017 год. техен баща Б.С.П. телесни
увреждания, довели до леталния изход, е на втория участник в ПТП – Д.М.Р., водачът на
лекия автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694 ВР – застраховано МПС при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъденото горе
заключение по назначената АТЕ, прието от съда като компетентно, обективно и пълно, по
несъмнен начин установява, че ПТП е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил
„Пежо“ и предотвратимо за велосипедиста, като единствената причина за катастрофата
следва да се търси в субективните действия на последния, който при движение по
двупосочно пътно платно с две ленти за насрещно движещите се ППС е предприел внезапна
маневра за завиване наляво, навлязъл е косо в лентата на движение на насрещно движещия
се лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694 ВР и се е ударил в него.
Велосипедистът е предприел внезапна маневра, като е отнел предимството на правомерно
движещото се МПС и е навлязъл в опасната му зона за спиране при движението му със
скорост под максимално допустимата за населеното място – 49.4 км/ч, поради което за
водачът на последното ударът е бил непредотвратим не по негова вина.
По отношение на определената от АТЕ скорост на движение на автомобила следва да
се отбележи, че не са налице основанията, сочени в о.с.з. и в писмената защита на
пълномощника на ищците, за некредитиране на заключението в тази му част. Вещото лице е
посочил формулата, по която е определена скоростта и компонетните, включени в нея, вкл.
се е аргументирал защо максималното спирачно закъснение на МПС в конкретния случай е
2
6.7 м/сек – таблична стойност, приемана при сухо асфалтово покритие и сам водач в
автомобила. Нито съдът, нито пълномощникът на ищците разполагат със специалните
знания на вещото лице, за да се приеме, че коефициентът в случая е друг, в случая –
предложения от пълномощника 0.8. Съдът не приема аргумента, че последната стойност е
била приета от назначената в хода на досъдебното производство АТЕ, поради което именно
тя трябвало да се приеме за меродавна – горното заключение не може да се обсъжда в
настоящото производство, а и заключението по назначената от съда АТЕ е изготвено само
въз основа на надлежно приобщените по реда на ГПК доказателства – протокол за оглед и
свидетелски показания; вещото лице нито е имало задача да изследва находящ се по ДП
диск със записи от камерите, заснели ПТП, нито такава компетентност, а и такъв диск не е
приобщен към доказателствата по делото – независимо, че ДП е било приложено към
търговското дело. По реда на ГПК като доказателство по делото не може да бъде приобщено
веществено доказателство, какъвто е соченият диск, а ищците не са искали назначаване на
нарочна експертиза със задача да изследва съдържанието на този цифров носител – преди
назначаването на АТЕ.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищците не установяват наличието на
всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установяват и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
8
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание субективно съединените искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени на ищците
неимуществени вреди. Исковете следва да отхвърлят изцяло, ведно с претенциите за законни
лихви върху сумите, считано от предявяването им.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 301/18.07.2022 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са
били освободени от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед
изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатени възнаграждения на
в.л. по назначените СМЕ и АТЕ в общ размер на 800 лева, остават за сметка на държавния
бюджет.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
1 895 лева – внесен депозит за призоваване на свидетел в размер на 80 лева, внесена ДТ за
издаване на 3 бр. съдебни удостоверения в размер на 15 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 800 лева с начислен ДДС. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на
ответника сумата от 1 895 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.Т. от гр. С., ул. „Подридна“ № 90, с ЕГН
********** и С. Б. П. от гр. С., ул. „Димчо Дебелянов“ № 14, с ЕГН **********, срещу
"З.К.Л.И" АД, ЕИК субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на всеки от ищците на обезщетение в размер на по 80 000 лева /осемдесет хиляди
лв./ за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие
смъртта на техния баща Б.С.П. с ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, причинено
на 18.06.2017 год. около 10.25 часа в гр. С., ул. „Търговска“ № 26, по вина на Д.М.Р. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № СО 2694 ВР, със
застрахователна полица № BG/22/117000929857 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 24.03.2017 год. до 24.03.2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК С.Б.Т. от гр. С., ул. „Подридна“ № 90, с ЕГН
********** и С. Б. П. от гр. С., ул. „Димчо Дебелянов“ № 14, с ЕГН **********, да заплатят
на "З.К.Л.И" АД, ЕИК направените по делото разноски в размер на 1 895 лева /хиляда
осемстотин деветдесет и пет лв./.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10