М О Т И В И
към присъда № 76 от 14.04.2014 година, по
н.ч.х.дело № 261/2014 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от И.К.А. ЕГН ********** против А.А.А. роден на ***
*** Загора, с постоянен адрес ***, от ромски произход, български гражданин,
неженен, с основно образование, осъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за това
че на 11.03.2013 година в град Стара Загора, в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие - нападение, от което е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния, е причинил, чрез използване на тъпата
част на брадва, средна телесна повреда на И.К.А. ЕГН **********, изразяваща се
в: „Открито импресионно многофрагментно
счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка. Счупване на
черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно. Счупване на дъгата на лявата скулна кост.”, което осъществява медико-биологичния признак
– нараняване, с което е причинено временно разстройство на здравето, опасно за
живота на И.А. – престъпление по чл.132, ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от И.К.А. ЕГН ********** против подсъдимият А.А.А. ЕГН **********, граждански
иск за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на болките и страданията причинени от
престъпното деяние по чл.132 от НК, както и направените разноски по делото. На
основание чл.60 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на
граждански ищец по делото, частния тъжител И.К.А..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец, адвокат П.Х. *** в съдебно заседание, лично
и от името на доверителя си, заявява, че поддържат повдигнатото с тъжбата
обвинение срещу подсъдимият, както и предявеният граждански иск, като пледират
подсъдимият да бъдат признат за виновен по така повдигнатото обвинения, както и
предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер. Подробни съображения
за това се излагат в хода на съдебните прения. В тази насока частния тъжител и
граждански ищец И.К.А. изразява становище, че поддържа казаното от своя
процесуален представител и моли съда да осъди подсъдимия на справедливо
наказание.
Подсъдимият А.А.А.,
многократно беше призоваван по делото, но не се яви и не взе лично отношение
към отправеното спрямо него обвинение.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат С.П. ***, заявява че оспорва фактическата обстановка по
делото като цяло. Намира че подзащитния му не е извършил описаното в тъжбата
деяние и поради това следва да бъде оправдан по така отправеното обвинение.
Подробни съображения за това излага в хода на съдебните прения. По отношение на
гражданския иск, намира същия за неоснователен и недоказан и като такъв иска от
съда да бъде отхвърлен.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
По делото се
прие като писмено доказателство и съдебно-медицинско удостоверение № 85/2013
година, както и заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№ 62/2015 година. По делото е приложена и преписка № 1108/2013 година по описа
на РП – Стара Загора за послужване.
Съдът, след
като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител И.К.А. живеел със семейството си в град Стара Загора, квартал
„Лозенец”. Син е на свидетеля К.А.С.. Свидетеля Д.А.А. е негов брат. В квартала
където живеели, наричали семейството на А. *** със семейството си и подсъдимия А.А.А..
Свидетелката А.Г.М. е негова майка, а свидетеля А.А.А. е негов син. В квартала
наричала семейството на подсъдимия – рода на „Жълтурките”.
На 11.03.2013
година от рода А.А. обвинили внуците на свидетеля К.С. /баща на пострадалия/, че
са нарязали гумите на автомобила на подсъдимия А., като се стигнало до разправа
в двора на къщата където живеел свидетеля С.. Свидетел на това станала
свидетелката Р.Г.А. – съпруга на пострадалия И.А.. Тя веднага се обадила на
съпруга си А., който извикал и братята си. В това време те били на работа извън
квартала и се прибрали с колата на свидетеля М.В.. Пострадалия заедно с баща си
и братята си и хора от рода си, въоражени с метални
пръти, брадва и лопати, около 18 часа на същия ден, тръгнали към къщата на
подсъдимия А.А. за да търсят отговор на това защо техните деца са обвинени от нарязването
на гумите на колата на А.. Пристигайки пред къщата на А., частния тъжител и
неговите роднини влезнали в двора на къщата и нападнали подсъдимия А. и
неговите роднини. В двора на къщата били, освен подсъдимия А. и неговата майка А.М.,
синът му А.А., който по това време се грижел за болната си дъщеря и съпругата
на А.. Предвид поведението на групата на А. и действията на А. и неговите
роднини в двора на къщата на последния възникнал побой, в който много от
присъстващите взели участие. Предвид на това по голяма част от участниците били
получени наранявания. На тежко нараняване получил пострадалия И.К.А.. При
нападението от страна на И.А. и роднини, подсъдимия успял да вземе брадвата от
ръцете на А. и замахвайки срещу него го ударил в лявата част на главата. Ударът
бил нанесен с тъпата част на брадвата. И.А. се свлякъл на земята и това
стреснало участниците в разправата. Тогава подсъдимия А. изнесъл А. пред двора
и го оставил на земята, а свидетелите Р.А. и М.В. го откарали бърза помощ,
където по късно А. бил настанен отделението по неврохирургия и му била
направена операция предвид нанесената в областта на главата травма.
Във връзка с
възникналия побой /масово сбиване/ и нанесената травма на И.А. е образувано
досъдебно производство № зм 213/2013 година по описа на Второ РУ”Полиция”.
Производството е било образувано след като на телефон 112 е постъпил сигнал за
масово сбиване в квартал „Лозенец”, на улица „Теменуга” № 9 град Стара Загора
/адреса на който живее подсъдимия А.А./. Образуваното досъдебно производство,
няколко месеца по късно е било прекратено с прокурорско постановление от
19.07.2013 година, което не е било обжалвано и е влязло в законна сила, като е
породило правните си последици. Прокурора е приел, че установеното по делото е
несъставомерно с изпълнителното деяние по чл.129, ал.1 от НК. Посочено е че
деянието може да се квалифицира единствено, като такова по чл.132, във връзка с
чл.129, ал.1 от НК, а именно причиняване на средна телесна повреда,
предизвикана от пострадалия с противозаконно действие /нападение с брадва/.
Противозаконното действие което е осъществил А. е предизвикало подсъдимия да
стори извършеното. Прокурора е посочил, че пострадалия и неговото семейство са
били тези които първи са атакували семейството на подсъдимия А.. Осъщественото
спрямо А. нападение е причинило тежки негативни последици на семейството на Алекисев, както във физически, така и в емоционален аспект.
А. е действал в състояние на афект вследствие на упражнето
спрямо него нападение и това е провокирало да причини на А. средната телесна
повреда. Посочено е че това престъпление се преследва по частен път и това е
дало основание частния тъжител А. да заведе постъпилата в съда частна тъжба
довела до образуване на настоящото дело. В постановлението е прието, че в
изпълнителното деяние са участвали и лицата А.А.А. и А.Г.М., но пред настоящата
инстанция производството срещу тях беше прекратено по изричното волеизявление
на частния тъжител и оттегляне на тъжбата спрямо тях по реда на чл.24, ал.4,
т.4 от НПК. Ето защо и съдът впоследствие прекрати производството по делото
спрямо тях.
По делото е
представено и прието като доказателство СМУ на живо лице под № 85/2013 година.
от него се установява, че пострадалия И.К.А., вследствие на удара е получил
следните травматични увреждания –„Открито импресионно
многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно
вляво. Контузия на мозъка. Счупване на базата на черепа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана и хемотимпано
в дясно.” което осъществява медико-биологичния признак – нараняване, с което е
причинено временно разстройство на здравето, опасно за живота на И.А.. След
изслушване на свидетелите по делото, съдът назначи съдебно медицинска
експертиза, която също даде заключение относно констатираното травматично
увреждане на И.А. и времето за възстановяването му. Видно от заключението на
съдебно медицинската експертиза изготвена по писмени данни от експерта д-р Е.Н.Б.,
във връзка с инцидента на 11.03.2013 година е посочено че пострадалия е получил:
„Открито импресионно многофрагментно
счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка. Счупване на
черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно. Счупване на дъгата на лявата скулна кост.”. Също така е посочено, че описаните
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и тъпо-ръбести предмети и е
възможно да са получени по време и начин, отразени в тъжбата. Експерта е
посочил, че възстановяването от тази травма след проведената операция може да
трае около шест до осем месеца, както и че е последвала втора операция за
изграждане на костния дефект на черепа. За другите травматични увреждания срока
е от два до три месеца. В тази насока следва да се има предвид, че
констатираните наранявания съответстват на установеното по делото.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията
на разпитаните по делото свидетели – Р.Г.А., К.А.С., М.И.В., Д.А.А., М.А.К., М.А.
Ивановау М.М.М., А.А.А. и А.Г.М.. Така възприетата фактическата
обстановка се подкрепя и от съдебно-медицинското удостоверение по делото,
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и от епикризи издадени от отделение по неврохирургия към МБАЛ
„Професор д-р Стоян Киркович” от 20.03.2013 година и от 06.02.2014 година.
Настоящата
инстанция намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се
установя по един безспорен и несъмнен начин, че на инкриминираната дата 11.03.2013
година подсъдимия А.А.А. е нанесъл телесната повреда на пострадалия И.К.А. изразяваща
се в „Открито импресионно многофрагментно
счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка. Счупване на
черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно. Счупване на дъгата на лявата скулна кост.”
Подсъдимият А.А.А.
въпреки, че бе редовно призован и задължен от съда да се яви в съдебно
заседание и да даде обяснения, не стори това и не взе лично отношение към
отправеното му обвинение. По делото бе представляван от адвокат С.П., който
намери подзащитния си за невиновен в извършване на описаното в тъжбата
престъпление. Изложиха се доводи, че при възникналия конфликт А. не е удрял
пострадалия и това най-вероятно е било сторено от близките на А., които били
въоръжени и нападнали подсъдимия А.. Защитата счита, че не е доказано
авторството по делото, че именно А. е нанесъл телесната повреда на А., както и
че телесната повреда е могла да бъде реализирана само с един удар на брадвата
по главата на пострадалия. Подробни съображения в тази насока са излагат в хода
на съдебните прения. Съдът обаче намира това за една защитна теза която не
среща опора в събраните по делото доказателства. Напротив въз основа на тях се
налага категоричния извод, че именно А., след като срещу него е упражнено
нападение, е нанесъл на А. удара са тъпото на брадвата и това е причинило
травматичното увреждане описано по горе.
На първо място
това се установява от медицинската документация по делото. По принцип не се
оспорва от страните по делото, че А. е получил описаните травматични
увреждания. Първият медицински документ приложен по делото е епикризата от
20.03.2013 година издадена от отделение по неврохирургия към МБАЛ „Професор
д-р. Стоян Киркович” град Стара Загора. От нея е видно че пострадалия И.А. е
приет в отделението на 11.03.2013 година – деня на побоя, с тежка черепно
мозъчна травма, като е посочено, че тя е получена от удар с брадва в главата в
ляво париетално. От тук се установява, че удара в
областта на главата на пострадалия е вляво в теменната област. Впоследствие
след изписването на пострадалия от болничното заведение е издадено и медицинско
удостоверение на живо лице от 22.03.2014 година под № 85/2013 година. От него
се установява, че И.А. е получил вследствие на удара следното травматично
увреждане: –„Открито импресионно многофрагментно
счупване на черепа теменно-слепоочно вляво. Контузия на мозъка. Счупване на
базата на черепа. Разкъсване на лявата тъпанчева
мембрана и хемотимпано в дясно.” Изрично е посочено,
че тези травматични увреждания отговарят да са от действието на твърди предмет
и могат да бъдат получени по начин и време, съобщен по предварителните
сведения. Във връзка с това по делото бе назначена съдебно-медицинска
експертиза изготвена от експерта доктор Е.Н.Б.. От заключението на експертизата
се установява, че вследствие на инцидента от 1.03.2013 година И.К.А. е получил
следните травматични увреждания: „Открито импресионно
многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно
вляво. Контузия на мозъка. Счупване на черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно.
Счупване на дъгата на лявата скулна кост.” Тук
експерта вече, след задълбочен анализ на доказателствата е доизяснил
конкретността на нанесените травматични увреждания. В съдебно заседание
експерта доуточни, че и трите предмета – брадва, лопата и метална кофа са годни
да причинят тези увреждания: „На база на опита, който съм натрупал, и трите
предмета – брадва, лопата и метална кофа, са годни да причинят тези увреждания.
С придадена достатъчно кинетична енергия всичките те могат да причинят тежка
мозъчна травма, включително и със смъртен изход.” Следователно въз основа на
медицинската документация събрана по делото и мнението на изслушания в съдебно
заседания експерт, напълно е възможно установените по А. травматични увреждания
да са получени от удар с брадва – един от възможните според експертите начин,
който се споделя и от настоящата съдебна инстанция съпоставим и на събраните по
делото гласни доказателства.
Разпитаните по
делото свидетели, могат да бъдат поставени в две отделни групи. Първата група е
тази на свидетелите посочени по инициатива на частния тъжител. Това са
свидетелите Р.Г.А., К.А.С., М.И.В., Д.А.А. и М.А.К.. От техните показания съдът
намира за установено, че действително на инкриминираната дата между родата на
подсъдимия и пострадалия е възникнал конфликт, като първо са били обвинени
внуците на свидетеля К.С. /баща на пострадалия/, че са нарязали гумите на
автомобила на подсъдимия и впоследствие И.А., заедно със своите роднини и
приятели е потърсил обяснение от подсъдимия защо е набедил децата за това. В
тази връзка А. заедно с неопределена група хора са потърсили саморазправа с
подсъдимия и неговите роднини, като са отишли в двора на неговата къща носейки
със себе си брадви, арматури и лопати. При възникналото меле и бой, А. е взел
брадвата на А. и го е ударил с тъпата част в областта на главата отляво около
теменната част. Вследствие на този удар, по горе бе описано, какви травматични
увреждания е получил пострадалия И.К.А.. Р.А. – „…….Не му знам името на този
човек. Жилтурката ме у прякора……видах
само брадва в ръката му…..След боя ние го закарахме директно в болницата…..А.
удари с брадвата И.…..”/лист 52 от делото/; К.С. „…..Не съм видял …..не съм
влизал в двора …. бащата /подсъдимия/ беше с брадва….”/лист 52 от делото втора
страница; М.В. – „……”Жълтурката го удари с брадва в главата……Отстрани на
главата го удари…”Жълтурката като удари И., го вкара под джипа…..” /лист 83 от
делото/; Д.А. – „…….Баща му удари брат ми и той падна под джипа. С тъпото на
брадвата го удари на главата ….” /лист 83 втора страница от делото/; М.К. – „….”Жълтурката”
имаше брадва в ръцете, удари девер ми. Не видях тъпото или с острото….”. Съдът
намира, че показанията на тези свидетели напълно кореспондират помежду си,
последователни и логични са и отговарят на установено по медицинската
документация по делото. Ето защо съдът ги кредитира с доверие, независимо че по
голяма част от тези свидетели са роднини на пострадалия А.. Въз основа на тези
свидетелски показания, съпоставени на база на медицинската документация съдът
приема, че пострадалия А. е получил травматичните увреждания от нанесения му
удар с тъпото на брадвата от страна на подсъдимия А.. В тази насока съдът
възприе, че първоначално преди да получи нараняването А. е реализирал
неправомерно нападение срещу подсъдимия А., което е довело до последвалата
реакция и нанесената телесна повреда.
На следващо
място са показанията на втората група свидетели, тази на свидетелите посочени
от страна на защита на подсъдимия. Това са свидетелите М.А.И., М.М.М., А.А.А. и
А.Г.М.. Спрямо последните двама, първоначално с подадената тъжба имаше
отправено обвинение, но в последствие частния тъжител оттегли тъжбата си спрямо
тях и производството по делото беше прекратено, в тази му част с влязло сила
определение. Ето защо и съдът впоследствие ги разпита като свидетели. Като цяло
показанията на тези свидетели обсъдени в тяхната съвкупност се препокриват с
възприетото до тук от съда. И показанията на тези свидетели разкриват, че
първоначално подсъдимия е обвинил внуците на свидетеля С., че са нарязали
гумите на автомобила му и че впоследствие пострадалия И.А., задно с родата си и
подръчно въоръжение от лопати, брадви и арматурни железа е потърсил
саморазправа с пострадалия. Именно при възникналото меле и бой, А. е нанесъл
нараняването А. в областта на главата. М.И. – „……..аз съм сестра на А.. И
тримата братя влязоха в двор на майка ми…….С тях имаше и роднини на И. ………….И.
и родата му носеха колове, брадви, някакви си предмети….незнам кой го удари,
може и те да са го ударили, някой от неговите……”; М.М. – „….С А. се удряха. Не
видях някой да удря някого, защото не можах да вляза, дворът е тесен, ние вън
стоим пред портата. ….Несъм видяла никой никого да удари….В двора го удариха но
не съм видяла кой го удари.”; А.А. – „….Почнах да чувам викане, видях че
почнаха да се удрят, но не видях баща ми, видях неговите хора…. Не съм виждал
баща ми да удря някой от хората, който бяха в двора….”; А.М. – „….Не съм
виждала А. да удря А., той нямаше такива сили….”. Съдът намира, че показанията
на тези свидетели напълно кореспондират помежду си, последователни и логични са,
с изключение на частта че не подсъдимия А. е нанесъл удара с брадвата по
главата на пострадалия Альашев. Ето защо съдът ги
кредитира с доверие, с изключение на частта, че А. не е нанасял удари на
нападналите го лица и най вече на пострадалия А.. Като цяло показанията на тези
свидетели не променят възприетото от съда по – горе. Те не отричат конфликта и
побоя, като някой от тях твърдят че А. не е удрял А., а друга част от тях че не
са видели кой кого удря при възникналото меле в двора на свидетелката А.М..
С оглед на това
съдът намира, че в разглеждани случай, са налице квалифициращите признаци от
субективна и обективна страна на състава на престъплението по 132, ал.1, т.2 от
НК, а именно при нанасянето на средна телесна повреда по чл.139, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК, подсъдимият А. е бил в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие - нападение, от което е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния, и с това е причинил, чрез използване на
тъпата част на брадва, средна телесна повреда на И.К.А. ЕГН **********,
изразяваща се в: „Открито импресионно многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно вляво.
Контузия на мозъка. Счупване на черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно.
Счупване на дъгата на лявата скулна кост.”, което
осъществява медико-биологичния признак – нараняване, с което е причинено
временно разстройство на здравето, опасно за живота на И.А.. Съдът намира, че
именно А.А. е извършил престъпно деяние съставляващо престъпление по чл.132,
ал.1, т.2, във връзка с чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема за несъмнено
установено по делото, че подсъдимият А.А.А. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на състава на чл.132, ал.1, т.2, във връзка с
чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, а именно, че на 11.03.2013 година в град
Стара Загора, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие - нападение, от което е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния, е причинил, чрез използване на тъпата част на брадва, средна телесна
повреда на И.К.А. ЕГН **********, изразяваща се в: „Открито импресионно
многофрагментно счупване на черепа теменно-слепоочно
вляво. Контузия на мозъка. Счупване на черепната основа. Разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Кръвоизлив в средното ухо вдясно.
Счупване на дъгата на лявата скулна кост.”, което
осъществява медико-биологичния признак – нараняване, с което е причинено
временно разстройство на здравето, опасно за живота на И.А..
От субективна
страна, деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл. В случаят
подсъдимият е предвиждал сигурното или вероятно
настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния
резултат. Налице е и волевият момента на умисъла, тъй като деецът е искал
настъпването на общественоопасните последици. В правото се приема, че при
резултатните престъпления /както е в настоящия случай/ деецът ще действа с пряк
умисъл, когато има за цел да предизвика опасността, която е съставомерна
последица от деянието или предвиденото в състава увреждане на непосредствения
обект. Също така е налице и наличието на така наречения внезапен умисъл – подсъдимият
е взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае
дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решението
незабавно след като го е взел или малко след това. Проведеното от страна на
пострадалия И.А. и неговите роднини е провокирало подсъдимия да нанесе удара с
брадвата в главата на постарадалия като с това е прекратил нападението срещу
него и възникналия като цяло конфликт. Близките на пострадалия са насочили
вниманиято си към оказване на първа помощ на пострадалия и са преустановили
нападението срещу А. и роднините му.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2
от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до една година.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът не отчете
смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства – предишни
осъждания необхванати от правната квалификация на престъплението по делото.
Предвид на
изложените съображения, при съобразяване с обществената опасност на дееца и
деянието съдът определи на подсъдимия А.А.А., наказание малко над предвидения в
закона среден размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца,
като намери, че изтърпяването на това наказание на основание чл.66, ал.1 от НК
следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години и осем месеца. Съдът
намира, че това наказание би могло да изиграе своята превантивна роля и да
доведе но въздействието върху дееца да не извършва други престъпления. При
определяне на размера на наказанието, съд взе предвид високата опасност на
деянието – удар с тъпата част на брадвата в главата на пострадалия, което е
причинило средна телесна повреда по смисъла на закона. Това е поставило в
опасност живота на пострадалия и според изслушания експерт в съдебно заседания,
в много от тези случаи, е настъпвал и смъртен случай. По делото не може да се
приеме, че подсъдимия е целял да умъртви пострадалия, тъй като удара е
предизвикан от нападение и съдът прие, че с този удар подсъдимия е целял да
прекрати нападението срещу него но не и да умъртви нападателя си. Ето защо бе
приета правната квалификация по смисъла на чл.132 от НК.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
По делото е предявен
граждански иск от частния тъжител И.К.А. против подсъдимия А.А.А. граждански
иск за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на причинените болки и страдания от престъпното
деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тази връзка съдът
намира следното: в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна
връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се
съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по
делото. В случая на пострадалия е причинена средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.1, при квалифицираната и форма по чл.132 от НК, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, опасно за живота и пострадалия. Съдът, като
взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за
справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалия
страдания, и с оглед на това че част от тях има вероятност да останат
пожизнени, следва да се присъди обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 11.03.2013
година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера
от 60 000 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Подсъдимият бе осъден да
заплати ДТ върху така уважения размер на гражданския иск. Подсъдимият бе осъден
да заплати и направените по делото разноски, включително и на страните, като се
взе предвид размера на уважената част на гражданския иск.
Предвид
прекратено производство по делото по отношение А.А.А. и А.Г.М. и на основание
чл.190, ал.1 от НК съдът осъди частния тъжител да им заплати направените от тях
разноски по възнаграждение за адвокатска помощ.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: