РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ловеч, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело № 20224300900054
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която от С. Д. У., П. М.
У. и И. М. У. (в качеството им н на наследници на починалия М.А. У.) против
„Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД е
предявен иск по чл. 382, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ за осъждане на ответниците да
заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата от 25 055, 64 лв., претендирана като
застрахователната сума за непогасена част от задължението по договор за
банков кредит, определена към настъпване на застрахователно събитие по
застрахователен договор за обезпечаване на банков кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до пълното и заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците С. Д. У., П. М. У. и И. М. У. са
наследници на М.А. У., с ЕГН **********, починал на 02.11.2021 г. в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски", гр. Плевен – първата от тях, в качеството й
на преживяла съпруга, а останалите двама, като негови деца. Твърди се, че
приживе М.А. У. сключил договор за кредит за текущо потребление от
23.09.2020 г. с „Банка ДСК" АД, че за обезпечаване на банковия кредит,
кредитополучателят сключил Сертификат № D0004789605200923 от
23.09.2020 г. и се присъединил по Групова застраховка „Кредитна защита“,
сключена между „Банка ДСК“ АД - застраховащ и агент на застрахователите
„Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД.
Посочва се, че обект за застраховане на тази застраховка е живота, здравето и
телесната цялост на застрахования за отпуснатия от кредитора кредит в
размер на 25 000 лв., за периода от 23.09.2020 г. /денят на усвояване на
1
кредита/ до изтичане на срока на кредита - 23.09.2030 г. Посочва се, че по
сключената групова застраховка от „Банка ДСК" АД с ответните дружества,
сред изброените в издадената застрахователна полица са означени следните
застрахователни събития: смърт на застрахования, настъпила в резултат на
злополука или заболяване, както и пълна трайна неработоспособност,
постановена с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, не по-малка от 70%, в резултат на
злополука или заболяване, нежелана безработица и временна
неработоспособност в резултат на злополука или заболяване. Твърди се, че
след като била уведомена за смъртта на М.А. У. (длъжник по договора за
кредит), „Банка ДСК" АД не е предприела необходимите действия относно
претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор, че с оглед на това
бездействие, на 09.11.2021 г. наследниците на застрахования чрез „Банка
ДСК" АД са уведомили писмено „Групама Животозастраховане" ЕАД за
настъпилото застрахователно събитие, че последното дружество („Групама
Животозастраховане" ЕАД) отказало да изплати на ползващото се лице,
застрахователното обезщетение, в размер на остатъка от задължението по
кредита към датата на смъртта на застрахования, уведомявайки и
наследниците за решението си по застрахователна претенция № 40102100553
от 11.11.2021 г. с официално писмо с изх. №20-04-1384 от 15.11.2021 г.
Посочва се, че означеният в писмото мотив за отказ на застрахователя да
плати е изключен риск, доколкото смъртта на застрахования е настъпила в
причинно-следствена връзка с епидемия или пандемия - в случая от Covid-19.
От ищците се поддържат съображения за неравноправен характер на клаузата
по т. 14 във вр. т.14.6 от Общите условия на по групова застраховка
„Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка ДСК“ ЕАД, въз основа на
която е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
В писмения отговор на исковата молба от ответниците „Групама
Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД се правят
правоизключващи възражения, основани на следните твърдения и доводи: за
изключен застрахователен риск, поради настъпване смъртта на М.А. У. от
диагностицираното заболяване „Covid-19“, обявено за пандемия от
Световната здравна организация на 11.03.2020 г.; за изключен
застрахователен риск, поради настъпване смъртта на М.А. У. от
заболяване/болестно състояние, за което застрахованият е получил
медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния
период преди датата на сключване на застраховката. В писмените отговори е
направено и правоизключващо възражение за недължимост на законна лихва
върху претендираното застрахователно обезщетение, основано на довод за
липса на главно вземане. В писмените отговори е направено
правонамаляващо възражение, основано на оспорване за липса на
доказателства за размера на претенцията. От ответниците е направено и
възражение срещу съображенията на ищците за неравноправния характер на
клаузата по т. 14 във вр. т.14.6 от Общите условия на застрахователя по
2
групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка
ДСК“ ЕАД, основано на твърдения и доводи за приемане на уговорката от
застрахования, след като му е предоставена възможност за запознаване с нея
и с общите условия, както и за съществуващата нормативна възможност за
застрахователя да разшири кръга от изключените рискове.
Ищците С. Д. У., П. М. У. и И. М. У., вземат участие по делото чрез
пълномощника адв. М. Р., която поддържа иска, навежда подробни
съображения за неговата основателност, моли за уважаването му и за
присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени
бележки се излагат подробни доводи за основателност на иска.
Съищецът „Банка ДСК“ АД не взема участие в съдебното заседания –
чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник.
Ответниците „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД не вземат участие в съдебното заседания – чрез
представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.09.2020 г. М.А. У. (кредитополучател) сключил с „Банка ДСК“
АД договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката се
задължила да отпусне на кредитополучателя кредит за текущо потребление в
размер на 25 000 лв., а последният се задължил да върне получената сума с
начислена лихва и такси на 120 месечни погасителни вноски, според
погасителния план към договора (общо дължима сума 37252,72).
Съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване, че М.А. У. е включен в групата на
застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ с
подписания от него сертификат № D0004789605200923/23.09.2020 г. От
съдържанието на сертификат № D0004789605200923/23.09.2020 г. на
застраховано лице по Групов договор за застраховка „Кредитна защита“ се
установява, че в съответствие с Общите условия на „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по групова
застраховка „Кредитна защита“ и с подписано от застрахования съгласие за
включване в групата на застрахованите лица и условията на Групов договор
за застраховка „Кредитна защита“, сключен между „Банка ДСК” АД (в
качеството й на застраховащ) и „Групама Животозастраховане” ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД (в качеството им на застрахователи), се
застрахова живота, здравето и телесната цялост, както и трудовата заетост на
М.А. У. (застрахования). Сертификатът е подписан от представител на „Банка
ДСК“ ЕАД като застраховащ и като агент на застрахователя и от М.А. У., в
качеството му на застрахован, на 23.09.2020 г. във връзка с искане за кредит
3
№ 4789605 от 21.09.2020 г. От съдържанието на сертификата се установява,
че същият се сключва при условията, описани в съгласието за включване в
групата на застрахованите лица, неразделна част от застрахователния
договор. Установява се от сертификата, че периодът на индивидуалното
застрахователно покритие е 120 месеца, считано от 00:00 часа на деня на
усвояване на кредита (23.09.2020 г.), като сред покритите рискове е смърт в
резултат на злополука или заболяване, настъпила със застрахования през
срока на индивидуалното застрахователно покритие, а дължимата за същия
риск застрахователна сума е в размер на остатъка по кредита към датата на
смъртта.
Видно от удостоверение за наследници изх. № ККО-195/04.11.2021 г. на
Община Луковит, М.А. У. е починал на 02.11.2021 г. и е оставил за
наследници по закон С. Д. У. (преживяла съпруга), П. М. У. и И. М. У. (негови
на деца).
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че след едноседмични оплаквания от
задух и лесна уморяемост М.А. У. е постъпил на лечение в Клиниката по
белодробни болести към УМБАЛ гр. Плевен на 18.10.2021 г., като основна
диагноза при постъпването е отразена Двустранна вирусна/интерстициална
пневмония, а като придружаващи заболявания са записани Остра дихателна
недостатъчност, Белодробен емфизем. Пневмофиброза с бронхиектазии,
сърдечна недостатъчност трети функционален клас. В медицинската
документация при постъпването се съдържа удостоверяване, че М.А. У. е бил
с идентифициран КОВИД 19 вирус. Независимо от проведеното лечение, на
02.11.2021 г. М.А. У. починал. Не е извършвана патологоанатомично или
съдебно-медицинско изследване на трупа. Според заключението на
експертизата причината за смъртта на Маргарит Ангелов У., според
наличната медицинска документация (медицинското свидетелство за смърт),
е острата дихателна недостатъчност, развила се на базата на двустранната
интерстициална пневмония (вирусно възпаление на белите дробове) след
заразяване с КОВИД 19, на фона на предварително болестно увреден бял дроб
- Белодробен емфизем. Пневмофиброза с бронхиектазии, сърдечна
недостатъчност трети функционален клас. При приемането в Клиниката по
белодробни болести посочените диагнози са поставени на базата на клинични
и инструментални изследвания - клиничен преглед, Рьо-графии, изследване
на показатели на кръвта. Диагнозата исхемична кардиомиопатия, хронична
болест на сърцето никъде не фигурират като основни или придружаващи
заболявания, а диагнозата Сърдечна недостатъчност от трети функционален
клас е поставена, без да е посочена конкретна причина за тази сърдечна
недостатъчност. Диагнозата захарен диабет е поставена при приемането на
пациента в лечебното заведение на базата на високите и трудно повлияващи
се на приложеното от ендокринолог лечение. В приложената етапна епикриза,
издадена след настъпването на смъртта на Маргарит У. изброените диагнози
не фигурират, поради което и давността на същите заболявания не може да
4
бъде установена. В медицинската документация не се споменава за бъбречна
недостатъчност, нито до заболяване, което би я довело. От заключението се
установява, че установените остри и хронични белодробни заболявания са
довели до настъпването на острата дихателна недостатъчност, която е
основна и непосредствена причина за настъпването на смъртта. А
диагностицираните Остра дихателна недостатъчност и КОВИД 19 вирус,
както и хроничните Белодробен емфизем. Пневмофиброза с бронхиектазии са
в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на смъртта.
Съдът е обявил за общоизвестно и ненуждаещо се от доказване
обявяването на Коронавирусна пандемия от Световната здравна организация
на 11.03.2020 г.
От писмено становище на „Банка ДСК“ АД (вх. № 681/02.02.2023 г.) се
установява, че размерът на непогасената част от кредита към датата на
смъртта на кредитополучателя М.А. У. е 23064,14 лв., като сумата включва
22978,48 лв. – главница и 85,66 лв. – лихва.
С уведомление за настъпил риск по групова застраховка „кредитна
защита“ вх. № 1003-10-00044/09.11.2021 г., подадено от С. Д. У. чрез „Банка
ДСК“ АД до „Групама Животозастраховане” ЕАД, застрахователното
дружество е уведомено за настъпилата смърт на застрахованото лице М.А. У.,
като към уведомлението са приложени писмени документи, сред които
съобщение за смърт, медицинска документация и удостоверение за
наследници.
С писмо изх. № 20-04-1384/15.11.2021 г. на „Групама
Животозастраховане” ЕАД застрахователното дружество е уведомило С. Д.
У., че няма основание за извършване на застрахователно плащане поради
изключен риск, доколкото смъртта на застрахования е настъпила в причинно-
следствена връзка с епидемия или пандемия - в случая от Covid-19.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 382, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ за осъждане на
ответниците да заплатят на „Банка ДСК АД сумата от 25 055, 64 лв.,
претендирана като застрахователната сума за непогасена част от
задължението по договор за банков кредит, определена към настъпване на
застрахователно събитие по застрахователен договор за обезпечаване на
банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба до пълното и заплащане.
При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател
и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник (застраховка,
сключена от кредитор за обезпечение), при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение
5
на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите
и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В
случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с
фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от
главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор,
заедно с непросрочените лихви (чл. 382, ал. 1 КЗ). Застрахователен договор
между застраховащ, който е кредитор, и застраховател по повод на
имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на
кредитор за обезпечение на вземането на кредитора само с изрично
предварително писмено съгласие на длъжника, като писменото съгласие не се
изисква при обявяване на вземането за предсрочно изискуемо (чл. 382, ал. 2
КЗ). В случай на смърт на длъжник - застраховано лице по застрахователен
договор по повод негово неимуществено благо (застраховка, сключена от
кредитор за обезпечение), кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на
добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и
изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по
застраховката за обезпечение наследниците на длъжника, както и неговите
съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен
правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението (чл. 382, ал. 3 КЗ).
От правна страна няма спор, че е налице валиден договор за застраховка
за обезпечение по договор за потребителски кредит, като сключването му е
осъществено с подписване от „Банка ДСК“ ЕАД (в качеството на застраховащ
и агент на застрахователя) и от М.А. У. (в качеството на кредитополучател и
застрахован) на сертификат на застрахованото лице по Групов договор за
застраховка „Кредитна защита“, както и на съгласие за присъединяване от
М.А. У. (в качеството на кредитополучател и застрахован) към групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“.
Няма спор (не се прави възражение в тази насока), че до неговата смърт М.А.
У. (застрахованият кредитополучател) е изпълнявал задълженията си по
договора, внасяйки застрахователните премии.
Спорът по делото се свежда до следните два въпроса: дали смъртта на
М.А. У. е в причинно-следствена връзка със заболяване от Ковид 19 и дали
неговата съставлява покрит риск по застрахователния договор, предвид
6
установената в общите условия уговорка за изключване отговорността на
застрахователя при смърт на застрахования, настъпила от пандемия или
епидемия (т. 14 във вр. т.14.6 от Общите условия) и поддържаната от ищците
квалификация на същата уговорка като неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 ЗЗП.
Съдебната практика е извела в обобщение, че договорната клауза се
явява неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1 клаузата да
не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена
във вреда на потребителя. Съдът намира, че при установените от закона
критерии за преценка, уговорката в т. 14 във вр. т.14.6 от Общите условия не
би могла да се квалифицира като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
ЗЗП, вкл. с оглед предложените от ищците хипотези на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т.
14 ЗЗП, поради отсъствие на изброените по-горе предпоставки. Същата
уговорка не е индивидуално уговорена, доколкото тя е част от общите
условия по груповата застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели
на „Банка ДСК“ и застрахованият се е присъединил към нея с подписване на
сертификат и даване на съгласие за присъединяване към груповата
застраховка. Въпреки това останалите три предпоставки не са налични.
Уговорката в т. 14 във вр. т.14.6 от Общите условия не е сключена в
нарушение на принципа за добросъвестността, не установява съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните по
застрахователния договор и не е сключена във вреда на застрахования.
Изключването на смъртта на застрахования като покрит риск, когато същата е
настъпила от епидемия или пандемия, е резултат от присъщата за
застрахователя дейност по оценка на застрахователния риск (чл. 3, ал. 1 КЗ).
Касае се за извършена от застрахователя професионална преценка да не се
ангажира с поемането на значителен застрахователен риск при обявената
пандемия от КОВИД 19. Установяването на уговорката в общите условия на
застрахователя и присъединяването на застрахования към тях е извършено
след обявяване на КОВИД 19 за пандемия, т.е. при яснота относно конкретно
изключения застрахователен риск – смърт на застрахования, която е в
причинно-следствена връзка с епидемия или пандемия, като обявяването на
7
КОВИД 19 за пандемия е извършено от субект, различен от застрахователя. В
този смисъл не може да се сподели разбирането, че застрахователят
неправомерно и недобросъвествно е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, разширявайки по своя преценка кръга на изключените
застрахователни рискове. Позоваването от ищците на разрешението, дадено с
решение № 60063 от 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т.о., е
неотносимо, защото то е постановено по случай, различен от настоящия –
смърт на застрахования, поради заболяване, за което не са били поставени
въпроси от застрахователя, като за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 6 ЗЗП е приета клауза в конкретния застрахователен договор, в която
обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт“, „Пълна
трайна неработоспособност“ и „Временна неработоспособност“ са
формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362
КЗ. По тези съображения съдът приема, че уговорката от Общите условия по
групова застраховка „Кредитна защита“ на кредитополучатели на „Банка
ДСК“ ЕАД за изключване отговорността на застрахователя при смърт на
застрахования, настъпила от пандемия или епидемия (т. 14 във вр. т.14.6 от
Общите условия) не е неравноправна смисъла на чл. 143 и чл. 145 ЗЗП,
поради което не е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Смъртта на М.А. У. е в причинно-следствена връзка с
диагностицираното заболяване от Ковид 19. От наличната по делото
документация и от заключението на вещото лице се установява, че Ковид 19
инфекцията е довела до двустранната интерстициална пневмония, която в
съчетание с хроничните белодробни заболявания са причинили острата
дихателна недостатъчност - основната и непосредствена причина за
настъпването на смъртта. При тази обективна обусловеност смъртта на М.А.
У. се явява необходима и закономерна последица от диагностицираното
заболяване от Ковид 19.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният от С. Д. У.,
П. М. У. и И. М. У. (в качеството им н на наследници на починалия М.А. У.)
против „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД
иск по чл. 382, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ за осъждане на ответниците да заплатят на
„Банка ДСК“ АД сумата от 25 055, 64 лв., се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
8
При този изход на делото на ищците не следва да се присъждат
разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
От ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД се претендира
присъждане на разноски и юрисконсулстко възнаграждение. Ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). От
„Групама Животозастраховане“ ЕАД са доказани извършване на разноски в
общ размер на 350 лв. (депозит за вещо лице), която сума следва да се
присъди пълния й размер, с оглед неоснователността на предявения иск.
С оглед осъщественото процесуално представителство на ответника от
юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК,
такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78,
ал. 8 ГПК). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален
интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от
цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност
на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ ищецът следва заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. У., ЕГН **********, П. М. У., с ЕГН
********** и И. М. У., с ЕГН **********, тримата с адрес: с. К., Община
Луковит, ул. „Г.Б.“ № 2, действащи като наследници на застрахования М.А.
У., починал на 02.11.2021 г., против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, с
ЕИК ***** и „Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК ****, двете дружества със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „****“ № 47а за осъждане на
ответниците да заплатят на основание чл. 382, ал. 1 КЗ на „Банка ДСК“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ № 19
сумата от 25 055, 64 лв., претендирана като застрахователна сума по Групов
договор за застраховка „Кредитна защита“, към който М.А. У. се
9
присъединил чрез сертификат № D0004789605200923/23.09.2020 г., за
обезпечаване изпълнението на непогасената част от задължението на
наследодателя към банката по договор за кредит за текущо потребление от
23.09.2020 г., определена към настъпване на застрахователно събитие, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до пълното и заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Д. У., ЕГН **********, П.
М. У., с ЕГН ********** и И. М. У., с ЕГН **********, тримата с адрес: с. К.,
Община Луковит, ул. „Г.Б.“ № 2 да заплатят на „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „****“ № 47а сумата от 350 лв., представляваща сторени по
делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
10