Р Е
Ш Е Н
И Е
No 143
гр. Ботевград, 03.06.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1052 по описа на съда за
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 258 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “Р.” ЕООД, гр. София твърди, че в
периода
Ответникът- “С.” ЕООД, гр. Б., в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че при
условията на евентуалност признава единствено останало неизплатено от него
задължение към ищеца в размер на 3 979.96 лв. по фактура No **********/12.07.2013
г. Твърди, че по фактура No **********/23.12.2010 г. е извършил цялостно
плащане с 9 частични плащания по банков път и по нея няма никакви останали
задължения. По фактура No **********/12.07.2013 г. е извършил 7 частични
плащания по банков път на обща стойност 10 860.00 лв. и 7 частични
плащания в брой, на каса при самия ищец на обща стойност 8 160.00 лв., или
обща стойност на плащанията по тази фактура в размер на 19 020.00 лв., при
което останалото задължение по нея е в размер на 3 979.96 лв. Излага, че
по тази фактура има и авансово плащане на 26.06.2013 г. в размер на
3 720.00 лв. Сочи, че целта на подписаното споразумение от 15.07.2013 г.
била да регламентира разсрочване на плащанията по фактурата в случай на
невъзможност за своевременно и цялостно плащане. Тъй като ответникът няма
забава в плащането на вноските по споразумението, то не дължи неустойка за
забава по чл. 5 от същото. Излага, че фактура No **********/26.06.2014 г. е издадена без основание,
тъй като през
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото безспорни между страните са
фактите, че същите са били в сочените от ищеца търговски отношения, по сила на
които ответникът “С.” ЕООД е поръчвал и закупувал произведени от ищеца “Р.” ЕООД продукти
– PVC и алуминиева дограма и прозорци.
Видно и от заверено копие на Фактура No ********** от 23.12.2010 г., същата е издадена от ищцовото дружество като изпълнител за доставени на
ответника като получател стоки – дограма, на обща стойност 22 8988.07 лв., с
начислено ДДС в размер на 4 579.60 лв., или обща стойност на стоките в
размер на 27 477.67 лв. с включен ДДС. Във фактурата е посочена дата на
падеж 23.12.2010 г., и начин на плащане – по банков път. Фактурата е подписана
от съставителя.
Видно от заверено копие на Фактура No
********** от 12.07.2013 г., по същата ищецът е доставил, а ответникът получил
на посочената дата следните посочени във фактурата стоки: PVC Външни щори, AL външни
щори, Мрежи против комари, PVC прозорци и
врати, на обща стойност 19 166.63 лв. без ДДС, като общата сума за плащане
по фактурата е 22 999.96 лв. с включен ДДС. Фактурата е подписана от
страна на получателя от С.С. – посочен като МОЛ на ответника “С.” ЕООД, като към
същата е подписан и Приемо-предавателен протокол от 12.07.2013 г., в който от
страна на ответника е положен подпис за удостоверяване на обстоятелството, че е
получил описаните във фактурата стоки. Във
фактурата е посочена дата на плащане: 11.08.2013 г. и начин на плащане – по
банков път.
Видно от заверено копие на Споразумение
от 15.07.2013 г., на посочената дата страните по делото са постигнали съгласие,
съгласно което са приели за безспорно, че по силата на извършено възлагане от
ответника “С.” ЕООД, от страна на ищеца “Р.” ЕООД като
изпълнител е извършено проектиране, изработка и доставка на стоки срещу
задължението на “С.” ЕООД да заплати уговореното между страните
възнаграждение, както и че “Р.” ЕООД е изпълнил точно, добросъвестно и в техния пълен
обем задълженията си по възложената работа, а “С.” ЕООД не е
изпълнил в цялост задължението си за плащане на уговореното възнаграждение,
като не е изпълнил свое парично задължение в размер на 22 999.96 лв.,
съгласно издадена от “Р.” ЕООД фактура с No ********** от 12.07.2013 г. По
силата на това споразумение ответникът “С.” ЕООД се е
задължил да заплати на ищеца посоченото парично задължение, както следва: 1. на
30.
Видно от заверено копие на Фактура No **********/26.06.2014 г., същата е издадена от ищцовото дружество като доставчик за доставени на
ответника като получател стоки на обща стойност 3 520.21 лв., с начислено
ДДС в размер на 704.04 лв., или обща стойност на стоките в размер на 4 224.25
лв. с включен ДДС. Във фактурата е посочена дата на падеж 26.06.2014 г., и начин на плащане – по банков път.
Фактурата е подписана само от съставителя. Към същата е съставен и
Приемо-предавателен протокол от 26.06.2014 г., като и последният е
подписан единствено от предалия стоките, а липсва подпис за приел.
От страна на ищеца са представени
заверени копия на 13 бр. Транзакции за извършени банкови преводи на суми по
негова сметка от ответника “С.” ЕООД, както следва: на 02.06.2011 г. – за сума от
5 500.00 лв., от която сумата от 5000.00 лв. по ф-ра 50116/23.12.2010 г. и
сумата от 500.00 лв. по ф-ра 2590/31.03.2011 г.; на 26.04.2011 г. – за сума от
2 000.00 лв. по ф-ра 50116/23.12.2010 г.; на 07.11.2013 г. – за сума от 2
500.00 лв. по ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 02.10.2013 г. – за сума от 1 560.00
лв. по ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 16.10.2013 г. – за сума от 1 500.00
лв. по ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 27.09.2013 г. – за сума от 700.00 лв.
по ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 17.09.2013 г. – за сума от 600.00 лв. по
ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 14.12.2013 г. – за сума от 3 000.00 лв. по
ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 21.05.2014 г. – за сума от 1 000.00 лв. по
ф-ра **********/12.07.2013 г.; на 27.05.2011 г. – за сума от 4 200.00 лв. по
ф-ра 50116/23.12.2010 г.; на 26.05.2011 г. – за сума от 2 700.00 лв. по ф-ра
50116/23.12.2010 г.; на 16.05.2011 г. – за сума от 3 000.00 лв. по ф-ра 50116/23.12.2010
г.; на 11.05.2011 г. – за сума от 3 200.00 лв. по ф-ра 50116/23.12.2010 г.
От страна на
ответника също са представени доказателства за извършени частични плащания към
ищеца, а именно заверени копия на 16 бр.
Платежни нареждания за кредитен превод,
както следва: от 14.04.2011 г. на сума в размер на 5000.70 лв., от която по
ф-ра No 45860/04.10.2010 г. – сума от 623.03 лв. и по ф-ра No
50116/23.12.2010 г. – сума от 4377.67 лв.; от 26.04.2011 г. на сума в размер на
2 000.00 лв. по ф-ра No 50116/23.12.2010 г.; от
02.05.2011 г. на сума в размер на 2 000.00 лв. по ф-ра No
50116/23.12.2010 г.; от 10.05.2011 г. на сума в размер на 1 000.00 лв. по
ф-ра No 50116/23.12.2010 г.; от 11.05.2011 г. на сума в размер на 3 200.00
лв. по ф-ра No 50116/23.12.2010 г.; от 16.05.2011 г. на сума в
размер на 3 000.00 лв. по ф-ра No 50116/23.12.2010 г.; от
27.05.2011 г. на сума в размер на 4 200.00 лв. по ф-ра No
50116/23.12.2010 г.; от 26.05.2011 г. на сума в размер на 2 700.00 лв. по
ф-ра No 50116/23.12.2010 г.; от 02.06.2011 г. на сума в размер на 5500.70 лв.,
от която по ф-ра No 50116/23.12.2010 г. – сума от 5000.00 лв. и по ф-ра
No 2590/31.03.2011 г. – сума от 623.03 лв.; от 17.09.2013 г. на сума в
размер на 600.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г.; от 27.09.2013 г. на сума в размер на 700.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г.; от 02.10.2013 г. на сума в размер на 1
560.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г.; от 15.10.2013 г. на сума в размер на 1 500.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г.; от 07.011.2013 г. на сума в размер на 2
500.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г.; от 13.12.2013 г. на сума в размер на 3 000.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г.; от 21.05.2013 г. на сума в размер на 1
000.00 лв. по ф-ра No **********/12.07.2013 г. От посочените платежни нареждания е видно, че общо платената сума по
ф-ра No 50116/23.12.2010 г. е в размер на 27 477.67
лв., а по ф-ра No **********/12.07.2013
г. е в размер на 10 860.00 лв.
По делото са
приети като доказателства и 7 броя квитанции към приходни касови ордери, а
именно: квитанция от 10.05.2014 г. за сума от 840.00 лв., квитанция от
12.07.2013 г. за сума от 1500.00 лв., квитанция от 25.07.2013 г. за сума от
400.00 лв., квитанция от 30.08.2013 г. за сума от 1150.00 лв., квитанция от
31.01.2014 г. за сума от 970.00 лв., квитанция от 15.05.2014 г. за сума от
300.00 лв., и квитанция към ПКО No 32 за сума от 3000 лв., като
на всички е посочено, че са издадени от “Р.” ЕООД на “С.” за
задължения. Квитанциите са подписани за касиер, без да е посочено името му.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М. Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че по фактура No
**********/23.12.2010 г. има извършени 9 плащания на обща стойност 27 477.67
лв., а по фактура No **********/12.07.2013
г. има извършени 7 плащания на обща
стойност 10 860.00 лв., като в табличен вид в заключението са
посочени датите, на които са извършени плащанията и конкретните суми по всяко
едно от тях. От заключението се установява, че в аналитичния регистър на
ответника по фактура No **********/12.07.2013 г. е заведена общата стойност на процесните квитанции към ПКО от 8160.00
лв. на 01.01.2015 г. и с тяхната стойност е намалено задължението по тази
фактура, като никъде другаде тези квитанции не са отразени. В устните си
обяснения в съдебно заседание при изслушване на заключението вещото лице
излага, че квитанциите са заведени в счетоводството на ответника само
аналитично, но не са отразени никъде хронологично на датата, на която парите са
платени по съответния ордер. Вещото лице сочи, че съгласно Закона за
счетоводството при плащане и издаване на квитанция, то същото следва да бъде
отразено на същата дата, като в касовата книга се въвежда дори часът, на който
е направено плащането или са върнати пари в касата, а не като в случая, при
който общата сума по квитанциите е въведена като обща стойност на 01.01.2015 г.
Съгласно заключението, при проверка в счетоводството на ищеца не са открити да
са заведени ПКО, които да съответстват по дати и суми на процесните квитанции.
По фактура No **********/12.07.2013
г. неизплатеното задължение в
счетоводството на ответника е на стойност 3 979.96 лв., като се водят
изплатени сумите от 10860.00 лв. по банков път и от 8160.00 лв. от квитанциите,
или общо 19 020.00 лв., а в счетоводните регистри на ищеца неизплатеното
задължение по тази фактура е на стойност 12 139.96 лв.
От същото
заключение се установява, че по фактура No **********/26.06.2014 г.
няма извършени плащания от страна на ответника и същата не е заведена и
отразена в счетоводните му регистри. Другите две фактури - No **********/23.12.2010 г. и No **********/12.07.2013 г. са осчетоводени и отразени в счетоводните регистри на ответника и
същият е ползвал данъчен кредит по ЗДДС за тях. Съгласно заключението, по
фактура No **********/23.12.2010 г. няма
неизплатено задължение. От заключението се установява още, че размерът на
уговорената в споразумението от 15.07.2013 г. неустойка върху неизплатената
сума по фактура No **********/12.07.2013
г. според счетоводните регистри на
ищеца е 3641.98 лв., а според счетоводните регистри на ответника е 1193.98 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно и
пълно.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 286
от ТЗ във вр. чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Между сраните по делото не е спорно, че същите
са били в сочените от ищеца продължителни търговски отношения, по сила на които
ответникът “СС.” ЕООД е поръчвал и закупувал произведени от ищеца “Р.” ЕООД продукти
– PVC и алуминиева дограма и прозорци. Безспорни са и
фактите, че ищецът е извършил в полза на ответника доставки на стоки по две от
процесните фактури, а именно по фактури с No ********** от 23.12.2010 г. и No
********** от 12.07.2013 г. Ищецът твърди, че по тези две фактури са извършени
частични плащания на цената за доставените стоки, като са останали неиздължени
сумите съответно от 6000.70 лв. по първата и 12 139.96 лв. по втората, а
ответникът твърди, че по фактура No **********/23.12.2010 г. е извършил
цялостно плащане с 9 частични плащания по банков път и по нея няма никакви
останали задължения, а по фактура No **********/12.07.2013 г. е извършил 7
частични плащания по банков път на обща стойност 10 860.00 лв. и 7
частични плащания в брой, на каса при самия ищец на обща стойност 8 160.00
лв., или обща стойност на плащанията по тази фактура в размер на 19 020.00
лв., при което останалото задължение по нея е в размер на 3 979.96 лв.
Относно третата фактура с No
**********/26.06.2014 г. ответникът отрича да е налице сключен с ищеца договор,
като заявява, че през
При това съдът намира за безспорно
установено, че ищецът и ответникът по делото са страни по сключени от тях
двустранни договори, съгласно които ищецът е произвел и доставил на ответника
съответните количества и видове PVC и алуминиева
дограма и прозорци, за което са съставени процесните фактури с No ********** от
23.12.2010 г. и No ********** от 12.07.2013 г. Предвид обстоятелството, че
страните са търговци и сключените от тях сделки са свързани с упражняваните от
тях занятия, то и процесните сделки се определят като търговски такава. Между
ищеца, в качеството му на изпълнител, и ответникът, в качеството му на
възложител, са сключени валидни договори за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, като ищецът е произвел и доставил съответните стоки, описани в двете
фактури, а ответникът е поел задължение да му заплати възнаграждения в размер
посочената във всяка от фактурите цена. Ответникът не оспорва както сключването
на договорите, така и че стоките по тези две фактури с No **********/23.12.2010
г. и No **********/12.07.2013 г. са му доставени от ищеца. Следователно
последният е изправна страна по двете сделки, за които са съставени посочените
фактури, като е произвел и доставил съответните стоки на ответника, който на
свой ред ги е приел. По отношение на стоките по фактура No
**********/12.07.2013 г. е съставен и Приемо-предавател протокол, подписан от
представител на ответното дружество, доказващ получаването на описаните във
фактурата стоки от ответника, а също така между страните е сключено и споразумение
от 15.07.2013 г., в което изрично е признато от ответника, че ищецът е изпълнил
точно и пълно задълженията си по сключения между тях договор, по който е
издадена фактурата No **********/12.07.2013 г.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД с приемането на
работата възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя. В случая се
претендира неизплатената част от двете задължения – по фактура No
**********/23.12.2010 г. на стойност 27 477.67 лв. ищецът твърди, че е
останало неплатено задължение в размер на 6000.70 лв., а по фактура No
**********/12.07.2013 г. на стойност 22 999.96 лв. ищецът претендира като
неплатена сумата от 12 139.96 лв.
Съдът намира, че искът за заплащане на сумата от
6000.70 лв., представляваща неизплатената част от задължението по фактура No
**********/23.12.2010 г., е неоснователен. От събраните по делото писмени
доказателства – 9 броя платежни нареждания за кредитен превод, както и от
заключението на в.л. по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че по тази фактура ответникът е извършил 9 частични плащания в полза на ищеца
по банков път на обща стойност 27 477.67 лв., колкото е и стойността на
цялото задължение по фактурата. Следователно ответникът е изпълнил изцяло
задължението си посочената фактура, като последното частично плащане е от
02.06.2011 г. Поради това претенцията на ищеца за осъждане на ответника за
сумата от 6000.70 лв. по тази фактура се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Пи отношение на претенцията
за сумата от 12 139.96 лв.,
представляваща неизплатена част от задължението по фактура No
**********/12.07.2013 г. съдът намира иска за основателен. Ответникът твърди,
че освен посочените от ищеца 7 броя частични плащания по банков път, по тази
фактура е извършил и 7 частични плащания в брой, на каса при самия ищец на обща
стойност 8 160.00 лв. За доказване на това си твърдение ответникът
представя 7 броя квитанции към ПКО за платени от него на ищеца суми. Съдът
намира, че последните, оспорени от ищеца, не са в състояние да установяват
твърдените от ответника частични плащания към ищеца. И седемте представени
квитанции са едностранно подписани, без да са посочени имената на лицето, което
е положило подписите. Смисълът на подписа е да удостовери, че посоченото в
документа лице като негов издател действително е автор на материализираното в
него изявление. След като не е посочено името на издателя на документа, то
подписът не може да изпълни тази си функция. Процесните квитанции се явяват
издадени от анонимен автор, поради което и не са годни да установят посочените
в тях изявления за извършено плащане от ответника на ищеца. В случая няма
посочване на имената на лице, с което да бъде свързано ищцовото дружество като
получател на паричните суми по квитанциите.
На следващо место следва да се отбележи, че както в процесната
фактура No **********/12.07.2013 г., така и в сключеното споразумение между
страните от 15.07.2013 г. по повод уреждане на правоотношенията им във връзка с
доставката, за която е издадена фактурата, е посочено, че плащането на
дължимите суми по нея се извършват по банков път и по конкретно посочена в
двата документа б. сметка на ищеца. По този начин са извършвани и всички
останали плащания от ответника към ищеца, за които и двете страни са
представили доказателства по делото. Поради това също следва да се приеме, че
представените квитанции за платени суми в брой от ответника на ищеца не
доказват частични плащания на задължението по процесната фактура.
Наред с това, от приетото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че в счетоводството на
ищеца не са заведени ПКО, които да съответстват по дати и суми на процесните
квитанции, и което е по-съществено, че в нарушение на изискванията на Закона за
счетоводството, изискващ хронологичното отразяване на плащанията по квитанциите,
то в счетоводството на ответника те никъде не са отразени хронологично, а
общата сума по тях е отразена като стойност на 01.01.2015 г. Като се има
предвид, че някои от квитанциите са от 2013 година (така квитанция от 12.07.2013 г. за сума от 1500.00
лв., квитанция от 25.07.2013 г. за сума от 400.00 лв., квитанция от 30.08.2013
г. за сума от 1150.00 лв.), а са счетоводно отразени едва на 01.01.2015 г., то
това също обуславя извод за нарочното им съставяне за цели, различни от
удостоверяване на действително извършено плащане от ответното дружество на
ищеца.
Предвид изложеното съдът
намира, че за доставката на стоки по фактура
No **********/12.07.2013 г. ответникът е направил само плащанията, които са
извършени по банков път, и които са на обща стойност 10 860.00 лв. За
останалата част от стойността на задължението по фактурата, която е в размер на
22 999.96 лв., а именно за сумата от 12 139.96 лв., не се установи от
ответника, в чиято доказателствена тежест подлежи доказването му, да е платил посочената
сума на ищеца. При това искът с правно основание чл. 286 от ТЗ във вр. чл. 258
от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 139.96 лв.,
представляваща неизплатена част от задължението по фактура No
**********/12.07.2013 г., се явява основателен и като такъв следва да бъде
изцяло уважен.
По претенцията за заплащане на задължението по фактура
с No **********/26.06.2014 г. на стойност 4 224.25
лв.
Съдът намира така предявения иск за неоснователен.
Относно посочената фактура ответникът изрично оспорва наличието на договорно
правоотношение с ищеца. При това в тежест на последния е да докаже по делото
както сключването на твърдения договор за изработка с ответника, така и факта,
че е изпълнил задължението си по него като е изработил и доставил на ответника
описаните във фактурата стоки, респ. че ответникът е получил тези стоки.
Доказателства за посочените обстоятелства не бяха ангажирани от ищеца в
настоящото производство.
Представената от ищеца фактура не е
подписана от страна на ответника, включително не е подписан от него и Приемо-предавателния
протокол към фактурата, поради което със същите не може да се установи факта на
получаването на стоките. Фактурата е свидетелстващ документ, като със същата се
удостоверява материализираното в нея изявление, но сама по себе си тя не е
основание за плащане на цената на описаната в нея стока или услуга. Дължимостта
на цената на стоката се определя не от съставяне на фактурата, а от предаването
на стоката на поръчващия, т.е. от изпълнението на договора от изпълнителя или
продавача. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа, като в случай, че възнаграждението е
уговорено по единични цени, то размерът му се установява при приемането на
работа. След като фактурата не е подписана от посочения като получател на
стоката, то не може да се приеме, че лицето е получило стоката и следователно
дължи сумата по фактурата. Същевременно липсват други доказателства,
установяващи факта на получаване на стоката от ответника. Липсват такива и
въобще за сключен договор между страните, във връзка с който е издадена
посочената фактура. С оглед липсата на доказателства относно факта на
получаване на стоките по тази фактура от ответника, съдът намира, че по делото
не се установи дължимост на плащането на цената им, поради което предявеният
иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ за заплащане на лихва за забава.
Претенциите за обезщетение за забавно плащане са за
задълженията по фактури с No ********** от 23.12.2010 г. и с No **********/26.06.2014 г. Предвид извода на съда за
недължимост на главниците по посочените фактури, то неоснователни се явяват и
исковете за претендираните акцесорни вземания. Относно фактура No ********** от
23.12.2010 г. се установи, че ответникът е изпълнил изцяло задължението си по
нея на 02.06.2011 г., от която дата е последното извършено частично плащане.
Лихвата за забава се претендира за периода от 02.09.2011 г. до 30.09.2014 г.,
т.е. за период, в който главното вземане е било вече погасено чрез плащане.
По отношение на другата фактура, за която се
претендира лихва за забава, а именно фактура с No **********/26.06.2014 г., искът за главницата е
неоснователен поради липса на задължение на ответника по тази фактура, поради
което за него не е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за
забавеното му изпълнение.
Предвид това и двете претенции за заплащане на
обезщетение за забава се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на неустойка в размер на 3641.98 лв. по фактура No **********/12.07.2013 г. и
споразумение от 15.07.2013 г.
Съдът намира така предявения иск за
основателен. Претендираната от ищеца неустойка е за забавено изпълнение.
Съгласно приетото за установено по-горе, по посочената фактура на стойност
22 999.96 лв. ответникът е заплатил сума в размер на 10 860.00 лв.,
като е останало непогасено задължение в размер на 12 139.96 лв. В чл. 5 от
сключеното между страните споразумение от 15.07.2013 г. за уреждане на
правоотношенията им във връзка с договора за изработка, по който е издадена
тази фактура, същите са предвидили неустойка за забавено плащане в размер на 1%
на ден върху просрочените суми за всеки просрочен календарен ден за времето на
закъснението до окончателното изплащане на дължимата сума, но не повече от 30%
от нейната стойност. С оглед наличието на неизпълнение от страна на ответника
на задълженията му за плащане на сумата от 12 139.96 лв., като същият е
изпаднал в забава за плащане на посочената сума, считано от 01.01.2014 г.
(съгласно споразумението, при неподписано допълнително такова паричното
задължение става изискуемо в пълния му размер след срока на споразумението от
15.07.2013 г., а последната предвидена погасителна вноска по него е с падеж
31.12.2013 г.). При това максималният предвиден от страните размер на дължимата
неустойка при размер на същата от 1% на ден е достигнат с изтичане на 30 дни
забава, т.е. към 30.01.2014 г. В случая 30% от неизплатено задължение от 12 139.96
лв. възлиза на сумата от 3 641.99 лв. Поради изложеното предявеният иск за
неустойка в размер на 3 641.98 лв. се явява основателен и като такъв следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на делото по съществото
на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните му
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати такива съразмерно с уважената част от исковете в размер на 716.04 лв.,
от които 631.28 лв. за държавна такса и 84.76 лв. за възнаграждение за вещо
лице.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 1191.78 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “С.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “З. *”, No *, да заплати на “Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. ж.к. “Н. *”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от управителя С.В.Н., на основание чл.
286 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 12 139.96 лв. /дванадесет хиляди сто тридесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по фактура No **********/12.03.2013
г. за произведени и доставени PVC външни щори, AL външни
щори, мрежи против насекоми, и PVC прозорци и
врати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2014 г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, на основание чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 641.98 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и
един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за забавено
плащане на горното задължение, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 716.04 лв. /седемстотин и шестнадесет лева и четири стотинки/ за направените
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “Н. *”, бл.*, вх.*, ет. *, ап.*,
представлявано от управителя С.В.Н.,
срещу “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “З. *”, No *, иск с правно основание чл. 286 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 6000.70 лв.,
представляваща незаплатена част от задължението по фактура No **********/23.12.2010 г. по сключен между страните
договор за изработка и доставка на стоки и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 1 844.79 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по тази фактура
за периода от 02.09.2011 г. до 30.09.2014 г., иск с правно основание чл. 286 от ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 4 224.26 лв., представляваща незаплатена част от задължението по
фактура No **********/26.06.2014 г. по сключен между страните договор
за изработка и доставка на стоки и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 78.84 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на задължението по тази фактура за периода от 27.06.2014
г. до 30.09.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Р.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “Н. *”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от управителя С.В.Н., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на “С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “З. *”, No *, сумата от 1191.78 лв. /хиляда сто деветдесет и един лева
и седемдесет и осем стотинки/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :