РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Сливен, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. П.а - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. П.а - Светиева Гражданско дело №
20242230101087 по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С исковата си молба ищците по обединеното вече дело предявяват
против „ЕОС Матрикс” ЕООД отрицателен установителен иск за признаване
за установено, че не дължат сумите за събирането, на които е образувано
изпълнително дело № 20249150400351 при ЧСИ Г. Г., като са въведени
конкретни и подробни твърдения.
От съда се иска да постанови решение, с което със силата на присъдено
нещо да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че
двамата ищци Е. И. С. и П. Т. С. не дължат солидарно сумите за събирането,
на които е образувано изпълнително дело № 20249150400351 при Частния
съдебен изпълнител Г. Г. поради погасяването им по давност. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се излагат конкретни възражения и изразява подробно и аргуметирано
становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.
От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят исковите
претенции на ищците като неоснователни. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание, редовно призованите ищци не се явяват и не се
представляват.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание не се
представлява от представител или пълномощник.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Задължението на ищците произтича от Договор за кредитна карта от
27.06.2006 година, сключен между Е. И. С. /кредитополучател/ и П. Т. С.
/поръчител/, от една страна и "Юробанк България" АД /кредитор/, от друга
страна. По искане на кредитора на 27.09.2011 година по ч. гр. д. № 5793/2011
година на СлРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист.
Съгласно сключен договор за цесия от 27.03.2020 година „Юробанк
България" АД прехвърля вземането си първоначално на „Колект БГ“ АД /с
предходно търговско наименование „Свети Г. Груп"/, а ответното дружество
придобива вземането съгласно сключен договор за цесия от дата 11.12.2020
година с цедента „Колект БГ“ АД.
Въз основа на издаденият на 27.09.2011 година изпълнителен лист по
искане, вх. № 554, заявено от „Юробанк България“ АД на 24.11.2011 година е
образувано изпълнително дело № 1208/2011 година по описа на ЧСИ П. Р., с
рег. № 835 при КЧСИ. В хода на образуваното изпълнително дело са искани и
извършени редица изпълнителни действия, измежду които на 13.12.2011
година е вписана в Служба по вписванията - гр. К. възбрана, наложена от ЧСИ
П. Р. върху недвижими имоти, собственост на длъжниците Е. И. С. и П. Т. С.,
на 12.10.2012 година е извършен опис на недвижим имот, собственост на
длъжниците и в периода между 24.08.2013 година и 17.10.2016 година са
извършвани публични продани на недвижим имот, собственост на
длъжниците.
Изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Г. Г. К., с peг. № 915 при КЧСИ с №
2387/2017 година.
В периода между 08.05.2017 година и 16.10.2018 година е извършена
публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците, със запорно
съобщение изх. № 10486/20.02.2019 година, получено от третото задължено
2
лице на 25.02.2019 година е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника-ищец, открити в „Юробанк България“ АД.
По молба на „Юробанк България“ АД е насрочен опис за 10.04.2019
година на движимите вещи, собственост на длъжниците, след което делото е
прекратено поради настъпила перемпция.
Въз основа на молба от 26.01.2024 година, подадена от ответника с
искане за извършване на изпълнителни действия е образувано ново
изпълнително дело № 351/2024 година по описа на ЧСИ Г. Г.. Със запорно
съобщение с изх. № 19430/19.02.2024 година е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжник. Третото задължено лице получило запорното
съобщение на 22.02.2024 година с отговор, че ще извършва удръжки. В
изпълнение наложения запор на 12.03.2024 година и 28.03.2024 година по
изпълнителното дело са постъпило плащания, явяващи се последно
изпълнително действие.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване
по отношение на ответното дружество, че ищците Е. И. С. и П. Т. С. не дължат
солидарно сумите за събирането, на които е образувано изпълнително дело №
20249150400351 при Частния съдебен изпълнител Г. Г. поради погасяването
им по давност е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително
решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.7 от ГПК.
Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че въз
основа на издаденият на 27.09.2011 година изпълнителен лист по искане, вх.
№ 554, заявено от „Юробанк България“ АД на 24.11.2011 година е образувано
изпълнително дело № 1208/2011 година по описа на ЧСИ П. Р., с рег. № 835
при КЧСИ. В хода на образуваното изпълнително дело са искани и извършени
редица изпълнителни действия, измежду които на 13.12.2011 година е вписана
3
в Служба по вписванията - гр. К. възбрана, наложена от ЧСИ П. Р. върху
недвижими имоти, собственост на длъжниците Е. И. С. и П. Т. С., на
12.10.2012 година е извършен опис на недвижим имот, собственост на
длъжниците и в периода между 24.08.2013 година и 17.10.2016 година е
извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците.
Установено е още, че изпълнителното дело е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Г. Г. К., с peг. № 915 при
КЧСИ с № 2387/2017 година, като в периода между 08.05.2017 година и
16.10.2018 година е извършена публична продан на недвижим имот,
собственост на длъжниците, със запорно съобщение изх. № 10486/20.02.2019
година, получено от третото задължено лице на 25.02.2019 година е наложен
запор върху банковите сметки на длъжник, открити в „Юробанк България“
АД, както и че по молба на „Юробанк България“ АД е насрочен опис за
10.04.2019 година на движимите вещи, собственост на длъжниците, след което
делото е прекратено поради настъпила перемпция.
Категорично е и обстоятелството, че въз основа на молба от 26.01.2024
година, подадена от ответника е образувано ново изпълнително дело №
351/2024 година по описа на ЧСИ Г. Г., по което със запорно съобщение с изх.
№ 19430/19.02.2024 година е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжник и на 12.03.2024 година и 28.03.2024 година по изпълнителното
дело са постъпили плащания, явяващи се последно изпълнително действие,
прекъсващо давността.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 година на ВКС по тълк. д.
№ 3/2020 година, ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 година на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 година по т. д. № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС. Съгласно чл. 130,
ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите
на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. Така в случая следва да се приеме, че за вземането
по издадените изпълнителни лист, коментирани в изложението по горе
давността е започнала да тече на 26.06.2015 година. След тази дата по
изпълнителното дело са искани и извършвани изпълнителни действия, които
4
са годни да прекъснат отново давността. Поради това и вземанията не са
погасени по давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите
претенции, поради което същите следвало да се отхвърлят. До този
обобщаващ правен извод се стига като се имат предвид, че последиците при
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер, т. е
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите
принудителни действия (резултатни или безрезултатни), е които е прекъсвана
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл е Решение № 257 от
30.04.2020 година на ВКС по гр. д. № 694/2019 година. За прекъсването па
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение, е погасено по давност. Решение № 325 от 13.01.2016 година на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 година. В този смисъл е и Решение № 37 от
24.02.2021 година на ВКС по гр. д. № 1747/2020 година: "когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намираш се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото с прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или
не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Преди 1980 година съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата
на чл. 116, б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност
се прекъсва, както с исканията на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, така и със самото им
предприемане в рамките на изпълнителен способ по време на висящото
5
изпълнително производство по ГПК. След 1980 година това тълкуване е
изоставено. В ППВС № 3/1980 година се възприема тълкуването,
аргументирано от Ж. Сталев след 1960 година, че с образуване на
изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а
по време на неговата висящност тя спира да тече. През 2015 година в т. 10 от
ТР № 2/2015 година, ОСГТК на ВКС отново се възприемат тълкуванията в
съдебната практика, съществуващи от преди 1980 година.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са
всички онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова
поръчка, и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи
от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се
осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не
всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но
всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по - широкото понятие за действия по принудително
изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори
за “предприемане” на действия по принудително изпълнение. Подадената
молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен
способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и
допълнителните молби от взискателя след образуване на изпълнителното
производство, с които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността.
Безспорно е, че след получаване на изпълнителния лист е образувано
изпълнително производство. Предприети са действия, инициирани от
взискателя, които прекъсват давността. Няма значение дали действията по
принудителното изпълнение са били успешни, самото сезиране на съдебния
изпълнител е достатъчно основание давността да бъде прекъсната -
включително в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат
извършени, защото длъжникът не може да бъде открит на посочения адрес. С
тази юридическа мотивировка са и налагащите се произнасяния на ОС-
Сливен по сходни казуси, пример за което е Решение № 214 от 03.07.2024
6
година по ВГД 280 по описа на ОС – Сливен за 2024 година.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед на
настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното
вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД. Съгласно чл. 99, ал. 4 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания не е елемент от фактическия състав на
договора за цесия, а има отношение единствено към противопоставимостта на
договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл.99, ал.4 от ЗЗД
има за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1
от ЗЗД. Длъжникът може успешно да възразява за липсата на уведомление,
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомяването /в този смисъл Определение № 978/18.07.2011
година на ВКС/.
Наред с това следва да се има в предвид и удължаването на давностните
срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28.03.2020 година, в сила от 13.03.2020 година). Съгласно
чл. 3, т. 2 от този закон, считано от 13.03.2020 година до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 година и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.
В тази връзка и като се има предвид, че последното законосъобразно
изпълнително действие по изпълнително дело № 2387/2017 година е
извършено на 10.04.2019 година, то с прибавяне на удължаването от 2 месеца
и 7 дни давността е следвало да изтече на 17.06.2024 година, но с входирането
на молба за образуване на ново изпълнително дело № 351/2024, станало на
26.01.2024 година е прекъсната.
7
По тези съображения се приема, че вземанията не са погасени по
давност. Това обосновава извод за неоснователност на исковите претенции,
поради което същите следва да се отхвърлят.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ответника претендираните от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. С. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. *** и П. Т. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. *** срещу
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Рачо П.в-Казанджията, № 4-6 искови претенции с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответното дружество солидарно сумите, за които срещу тях е
издаден на 27.09.2011 година изпълнителен лист по частно гражданско дело
№ 5793 по описа на РС – Сливен за 2011 година и е образувано изпълнително
дело № 20249150400351 при Частния съдебен изпълнител Г. Г., поради
погасяване на вземанията по давност като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. И. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. *** и П. Т.
С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Рачо П.в-Казанджията, № 4-6 сумата 300,00 лева /триста лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8