МОТИВИ ПО НОХД 20094410200690 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия T.T., ***,
ЕГН **********, е повдигнато по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, затова че на 17.11.2009 г. в гр.Белене, обл. Плевен, унищожил противозаконно чужди движими вещи – предно обзорно стъкло на стойност 160.00 лева и предно ляво странично
стъкло на стойност 50.00 лева, автомобилни части лек автомобил „Фиат *”, с рег. № *, собственост на A.K. ***,
като деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят
на РП – Левски поддържа обвинението. Счита, че по безспорен и несъмнен начин е доказано
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Т.Т.. Моли съда да го признае за
виновен и му наложи наказание глоба в размер около средния, предвиден като
наказание за извършеното престъпление.
Назначеният
защитник на подсъдимия моли съда да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото обвинение и да бъде наложено наказание глоба в минимален размер.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 16.11.2009г. около
20.00 часа свидетелят A.K. отишъл с лекия си автомобил марка „Фиат *” с рег. № *
до заведението на Г.С. в гр. Белене, като спрял автомобила си пред заведението.
Седнал в заведението и си поръчал вино. По-късно в заведението пристигнали
свидетелите М.Н. и приятелят й – подсъдимият Т. и седнали на съседна маса.
Подсъдимият Т. си поръчал бира, въпреки че вече бил консумирал алкохол на други
места. Към 24.00 часа свидетелят К. се самопоканил и отишъл да седне при тях.
Свидетелят К. се подпрял с ръката си на крака на свидетелката Н.. Тогава
последната и подсъдимият го помолили да се премести. Свидетелят К. си отместил
ръката, но останал на стола, който бил до този на свидетелката Н.. Подсъдимият Т.
се ядосал на свидетеля К., станал прав и му казал като е мъж, да излязат навън
и да се бият. Свидетелят К. станал прав и ударил подсъдимия Т., при което
последният паднал на земята в заведението. Двамата се сборичкали, като
свидетелят К. нанесъл побой на подсъдимия Т.. Подсъдимият Т. помолил свидетеля Д.В.
– барман в заведението да го махне от него. Свидетелят В. ги разтървал, след
което подсъдимият и свидетелката Н. излезли веднага навън. В заведението
останали само свидетелят В. и свидетелят К.. Подсъдимият Т. взел от улицата
дървен кол и с него ударил два – три пъти по предното обзорно стъкло на
автомобила на свидетеля К., паркиран пред заведението. Стъклото се напукало.
След това подсъдимият ударил два - три пъти и лявото предно странично стъкло на
автомобила, при което то се счупило. Свидетелите К. и В. чули шума от
счупването на стъклата и излезли веднага навън. Подсъдимият Т. тръгнал да бяга
и свидетелят К. тръгнал след него да го гони, като свидетелката Н. се върнала,
като казала на свидетеля В. да ги спре. Последният заключил заведението и след
няколко минути тръгнал след тях. През това време в съседната улица свидетелят К.
настигнал подсъдимия Т., повалил го на земята и започнал да го рита. В този
момент свидетелката Н. спряла идващия с автомобила си свидетел Н.М. и му казала: „Ела, че оня ще го
убие”. Свидетелят М. отишъл да разбере какво става. Той видял, че свидетелят К.
ритал подсъдимия Т., който лежал на земята.
Свидетелят М. спрял свидетеля К., вдигнал подсъдимия Т. и го закарал до
автомобила си, където той влязъл сам. Свидетелят М. с автомобила си закарал
свидетелката Н. и подсъдимия Т. до дома на последния.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно – оценителна експертиза е видно, че стойността по
пазарни цени към момента на извършване на деянието – 16/17.11.2009г. на причинените
повреди върху лек автомобил „Фиат *”, с рег. № * е както следва: 1 брой предно
обзорно стъкло е 160.00 лв., 1 бр. предно ляво странично стъкло (на шофьорската
врата) е 50.00 лв., или всичко на обща стойност 210.00 лв.
Подсъдимият и назначеният
му защитник са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото
лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият Т. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с
разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия,
че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373 ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство.
Съдът приема, с оглед на събраните
по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия T.T.. Извършено е виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
С оглед на събраните по
делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 216,
ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 17.11.2009 г. в гр.Белене, обл. Плевен, унищожил противозаконно
чужди движими вещи – предно обзорно
стъкло на стойност 160.00 лева и предно ляво странично стъкло на стойност 50.00
лева, автомобилни части лек автомобил
„Фиат *”, с рег. № *, собственост на A.K. ***.
Деянието представлява маловажен случай, тъй като
извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Причина за извършване на
престъплението е неспазване на установения правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината,
както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал на
органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за
извършване на деянието, целите на наказанието, във връзка с превъзпитанието на
подсъдимия.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За извършеното
престъпление по чл.216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказания
лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.
Разпоредбата на чл.58а от НК гласи, че когато в производството по чл. 372, ал.4
от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по
вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че производството
по делото се провежда по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55, ал.2, във вр.
с чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Предвид на това, че за
извършеното престъпление законът предвижда алтернативни наказания, следва да бъде определено наказание глоба по отношение на подсъдимия, като съдът може
да слезе под най-ниския предел най-много с една втора.
Предвид изложеното, съдът налага по отношение на подсъдимия T.T. наказание глоба
в размер на петдесет лева.
По делото са приложени
веществени доказателства:3 броя парчета дърво с диаметър 5 см. и дължина 17 см.,
30 см. и 31.50 см., които след влизане в сила на присъдата да бъдат предадени
за унищожение.
При този изход на делото следва
подсъдимият да бъде осъден да заплати на основание чл. 189, ал.3 от НПК направените
деловодни разноски в размер на 75 лв.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: