Присъда по дело №667/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 6
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200667
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. гр. Хасково, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело частен
характер № 20225640200667 по описа за 2022 година
и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. И. М., ************, ЕГН: ********** за
виновна в това, че на 23.07.2022 г. разгласила позорни обстоятелства за П. Д.
Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ****** като казала, че е
наркоманка - престъпление по чл.147, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради
което и на основание чл.147, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, като я признава за невинна в това,
че през непродължителен период от време - на 17.02.2022 г. приписала на П.
Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „******, престъпление в
сигнал, подаден до МВР, че разпространява и съхранява наркотици и че на
23.07.2022 г. разгласила позорни обстоятелства за П. Д. Н., ЕГН: ********** с
адрес: град Хасково, ул. ******, като казала, че е луда и на основание чл. 304
НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс в съответната част.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Т. Ц., ******** ЕГН: ******* за виновен на
23.07.2022 г. разгласил позорни обстоятелства за П. Д. Н., ЕГН: ********** с
адрес: град Хасково, *******, като казал, че е наркоманка - престъпление по
чл.147, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.147, ал.
1, вр. чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс му НАЛАГА
наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, както и обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на
Община Хасково, като го признава за невинен в това, че на 17.02.2022 г.
приписал на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „*******,
престъпление в сигнал, подаден до МВР, че разпространява и съхранява
наркотици и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс в съответната част.
ОСЪЖДА М. И. М., с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „*******, ЕГН:
********** да заплати на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково,
ул. ****** сумата в размер на 500.00 лева представляваща обезщетение за
причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.147, ал. 1 от
Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за разликата от
уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. Ц., с адрес: гр.Хасково, ул. „*******, ЕГН:******** да
заплати на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „******
сумата в размер на 500.00 лева представляваща обезщетение за причинени от
описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.147, ал. 1 от Наказателния
кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2022 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск
с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за разликата от уважения размер до
пълния предявен размер от 2000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. М., с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „******, ЕГН:
********** да заплати на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково,
ул. ******* сумата в размер на сумата в размер на 106.00 лева
представляваща направени по делото разноски за заплащане на държавна
2
такса и възнаграждение за упълномощен по делото адвокат в качеството на
повереник в съответната част, определени от съда.
ОСЪЖДА Д. Т. Ц., с адрес: гр.Хасково, ул. „********, ЕГН: ****** да
заплати на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „*******
сумата в размер на сумата в размер на 106.00 лева представляваща направени
по делото разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за
упълномощен по делото адвокат в качеството на повереник в съответната
част.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул.
„******* и да заплати на Д. Т. Ц., с адрес: гр.Хасково, ул. ********, ЕГН:
****** и М. И. М., с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „********, ЕГН:
********** сумата в размер на 350.00 лева представляваща направени по
делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото
адвокат в качеството на защитник в съответната част.
ОСЪЖДА М. И. М., с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. „*******, ЕГН:
********** да заплати в полза на Районен съд - Хасково сумата в размер на
50.00 лева представляваща ДТ върху уважения размер на предявения
граждански иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева за всяко издаване на
изпълнителен лист по делото за присъдените глоба и държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Т. Ц., с адрес: гр.Хасково, ул. „********, ЕГН:****** да
заплати в полза на Районен съд - Хасково сумата в размер на 50.00 лева
представляваща ДТ върху уважения размер на предявения граждански иск,
както и сумата в размер на по 5.00 лева за всяко издаване на изпълнителен
лист по делото за присъдените глоба и държавна такса.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 27.01.2023 г., като ОБЯВЯВА, че мотивите към нея ще бъдат
изготвени в срок до 10.02.2023 г.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 6 от 27.01.2023 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по НЧХД № 667 по описа за 2022 година.


Производството по НЧХД № 667/2022 г. пред Районен съд - Хасково е
образувано по тъжба от П. Д. Н. от град Хасково против Д. Т. Ц. от град
Хасково, с която последният е привлечен към наказателна отговорност и с
Разпореждане № 753 на съдията – докладчик от 05.09.2022 г. - предаден на
съд за това, че през непродължителен период от време - на 17.02.2022 г.
приписал на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „*****“ №
***, престъпление в сигнал, подаден до МВР, че разпространява и съхранява
наркотици и на 23.07.2022 г. разгласил позорни обстоятелства за П. Д. Н.,
ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „***** № ****, като казал, че е
наркоманка – престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс. С тъжбата подадена от П. Д. Н. от град Хасково, към наказателна
отговорност е привлечена и М. И. М., а с разпореждането на съдията –
докладчик от 05.09.2022 г. е предадена на съд за това, че през
непродължителен период от време - на 17.02.2022 г. приписала на П. Д. Н.,
ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „*****“ № ***, престъпление в
сигнал, подаден до МВР, че разпространява и съхранява наркотици и че на
23.07.2022 г. разгласила позорни обстоятелства за П. Д. Н., ЕГН: ********** с
адрес: град Хасково, ул. „**** № ****, като казала, че е наркоманка и луда –
престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Със
същото разпореждане наказателното производство, образувано по частна
тъжба от П. Д. Н. против Д. Т. Ц. и М. И. М. в частта относно фактическите
твърдения за извършено деяние по чл. 146, ал. 1 от НК от лицето Д. Т. Ц. на
дата 23.02.2022 г. е прекратено.
С тъжбата са предявени, съответно с определение на съда, постановено
в съдебно заседание, проведено на 06.10.2022 г. са приети за съвместно
разглеждане предявените от П. Д. Н. против Д. Т. Ц. граждански иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, както и предявеният от
тъжителя П. Д. Н. против М. И. М. граждански иск с правна квалификация чл.
45 от ЗЗД за сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано в нея по чл. чл.
147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, неимуществени вреди,
съответно П. Д. Н. е конституирана в качеството на граждански ищец по
НЧХД № 667 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител и
граждански ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв.
Д. Р. заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение,
1
както и предявените против всеки от подсъдимите граждански искове. В хода
на съдебните прения, адв. Д. Р. от АК – Хасково заявява, че от събраните по
делото доказателства се установявало, че подсъдимите били извършили всяко
от деянията, описани в тъжбата, като предлага анализ на достоверността на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Моли съда да
признае всеки от подсъдимите за виновен по повдигнатите му обвинения за
престъпления по чл. 146 и чл. 147 от Наказателния кодекс и да му наложи
съответно наказание за всяко от извършените престъпления, като предоставя
решаването на въпроса с индивидуализацията на наказанието изцяло на
преценката на съда, според предвиденото в Наказателния кодекс. Моли
предявеният граждански иск да бъде уважен по справедливост с оглед
претърпените и доказани неимуществени вреди от деянието, според
практиката на решаващия съдебен състав. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимите Д. Т. Ц. и М. И. М. – адв. Д. С. от АК -
Хасково пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание,
че по делото, с оглед характера на производството, имало постановен
своеобразен предварителен съдебен акт, с който подсъдимите били предадени
на съд и с който били формирани фактическите предели на изследване по
делото. Счита, въпреки подадените последващи допълнителни молби,
уточняващи тъжбата, че за деянието, извършено на 17.02.2022 г.
доказателства подзащитните му по някакъв начин да са изнесли твърдения за
извършени престъпления, свързани с употреба или разпространение на
наркотици, които да позорят тъжителя не били събрани. В тази част частното
обвинение не било доказано. Относно инцидента през месец юли 2022 г.,
конкретно за второто повдигнато обвинение за дата 23.07.2022 г., подлага на
обстоен анализ събраните писмени и гласни доказателства, като от
свидетелските показания на разпитаните служители от състава на РУ на МВР
– Хасково пристигнали на място във връзка с инцидента, явяващи се
непредубедени и незаинтерисовани от изхода на спора, доколкото останалите
свидетели били лица, близки на тъжителя, ставало ясно, че и двете страни в
конфликта били употребявали обидни и нецензурни изрази и обиди една към
друга. Отделно, присъдата не можело да почива на предположения, а
частното обвинение не съумяло да уточни кой измежду подсъдимите какви
изрази бил употребил, с изключение на израза „наркоманка“, който
действително бил изречени, но в същото време възниквал въпрос
клеветнически ли е този израз, както и изразът „луда“, доколкото клевета
било налице, когато се твърдял някакъв факт, някакво действие и излага
подробни съображения в тази насока от анализа. Въз основа на тях, отправя
искане до съда, двамата подсъдими да бъдат признати за невинни и
оправдани по повдигнатите им обвинения, а в тяхна полза – бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимата М. И. М. заявява, че разбира всяко от обвиненията, но не
се признава за виновна по тях. В хода на съдебното следствие дава подробни
2
обяснения по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от
защитника по делото. В даденото й право на последна дума изразява
позицията си, че разчита на справедливостта на съда – била готова на
споразумение, но другата страна не желаела, а колкото обидена се чувствала
тъжителят, толкова обидена се чувствала и самата подс. М. М..
Подсъдимият Д. Т. Ц., редовно призован, не се е явил в нито едно от
проведените съдебни заседания, за да заяви позиция по повдигнатите
обвинения и да упражни правото си на лична защита.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата М. И. М. е родена на ***** г., същата е *****, с постоянен
адрес: град Хасково, ул. „******.
Видно от приложената Справка за съД.ст, рег. № 221130005000110014
от 30.11.2022 г., издадена от Районен съд – Д.град, подсъдимата М. И. М. не е
осъждана и няма данни да е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда и на основание чл. 78а от НК. Според отразеното в представените
характеристични данни са налице заявителки материали и
криминалистически регистрации. За същата се сочи, че е собственик на
моторни превозни средства и има участия в търговски дружества. Няма данни
за нарушаване на обществения ред или за злоупотреба с алкохол или за
използване на наркотични и упойващи вещества.
Подсъдимият Д. Т. Ц. е роден на ****** г. в гр.Хасково, същият е
******, с адрес: град Хасково, ул. „******
Видно от приложената по делото Справка за съД.ст, рег. №
221123005000098045, издадена от Районен съд – Хасково н 23.11.2022 г.
подсъдимият Д. Т. Ц. е осъждан с Присъда № 13 от 18.02.2019 г., постановена
по НОХД № 39/2018 г. в сила от 14.11.2019 г. за деяние по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. За
същия са събрани характеристични данни, в които се сочи, че са налице
заявителки материали и криминалистически регистрации за различни по вид
криминални прояви. Сочи се, че има данни за притежавани от подсъдимия
моторни превозни средства и за участие като собственик и управител на
търговски дружества.
Установено в хода на съдебното следствие е, че подсъдимите Д. Т. Ц. и
М. И. М. били във фактическо съжителство, в резултат на което имали малко
дете. Живеели в град Хасково, на адрес: ул. „*****, а частният тъжител и
граждански ищец П. Д. Н. била техен съсед. Отношенията помежду им не
били добри.
На дата – 22.07.2022 г., в дома на частния тъжител П. Д. Н. гостували
3
нейни близки – свид. В. Б. Т. и свид. В. И. Д., неин братовчед, живущ в град
София и работещ в системата на МВР, заедно със семейството му – съпругата
му – свид. П. Д. Б. и ненавършилите пълнолетие техни деца, тогава на 11
годишна възраст и на 3 г., които си играели с детето на тъжителя, а по – късно
били легнали да спят.
След полунощ, вече на 23.07.2022 г. дочули, че на металната входна
врата се почукало, а свид. В. И. Д. възприел и светлини, при което помолил
братовчедка си да отиде да отвори. След като частният тъжител отворила
входната врата, отпред били полицейските служители – свид. П. А. П. и свид.
В. И. Д., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, които
след като се представили, заявили, че били изпратени от оперативния
дежурен във връзка с подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина.
Двамата установили, че в двата съседни имота имало лаещи кучета, а в имота
на тъжителя събраните хора говорели, но не се чувала музика. Докато
служителите на РУ на МВР - Хасково установявали самоличността на
заварените у частния тъжител лица, по улицата приближили подсъдимите Д.
Т. Ц. и М. И. М., които на висок тон отправили реплики към частния тъжител
и граждански ищец, както и към свид. В. И. Д., след като последният попитал
подс. Д. Ц. те ли били подали сигнала. Тогава подсъдимият го нарекъл
„Мишка“, което провокирало свид. В. И. Д. да избухне, като тръгнал към
подсъдимия Д. Т. Ц. и му отвърнал с изрази: „Кой си ти да ми казваш такива
неща? Ти познаваш ли ме?“, а полицейските служители, изпратени на място и
конкретно свид. П. А. П. застанал помежду им, за да предотврати физическо
съприкосновение между двамата. В близост била и подсъдимата М. И. М.,
която се обърнала към частния тъжител и граждански ищец П. Д. Н., с израза
„Наркоманка“, а същият израз на висок тон по отношение на тъжителя
отправила и подсъдимата М. И. М., наричайки тъжителя „наркоманка“ и
„луда“. Тези изрази били възприети и от свид. В. Б. Т. и свид. П. Д. Б., които
също излезли от двора на улицата, но последната в даден момент се прибрала
да провери децата, които се разбудили от възникналите на висок тон
пререкания.
След като овладели конфликтната ситуация, полицейските служители
снели обяснения от присъстващите лица, съставили им полицейски
разпореждания да не се саморазправят и се оттеглили в сградата на РУ на
МВР – Хасково да изготвят докладна записка по случая. Там след известно
време дошъл и свид. В. И. Д. да подаде жалба във връзка с инцидента, а след
него, и подс. М. И. М. със същата цел – да подаде жалба, а по – късно била
освидетелствана от съдебен лекар за получени наранявания по ръката, които
посочила, че са във връзка с процесния инцидент и било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 278/22, след като свид. В. И. Д. я бил
хванал за китката. Приложен бил и Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение № 11203 от 13.07.2022 г. с отбелязан час 02:40 часа, с посочени
аналогични данни от прегледаната М. И. М. в анамнезата.
С Постановление от 07.09.2022 г. на прокурор в РП – Хасково било
4
отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ
характер по прокурорска преписка № 4025/2022 г. по описа на РП- Хасково, а
за окомклектоване на преписката, тъй като било пропуснато, протокол с
разпореждане да не се саморазправя бил съставен и срещу свид. П. Д. Н. от
свид. Р. Д. Х. в присъствие на свид. М. А. Д..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на
съдебното следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до
разпит в това им качество.
На първо място, следва да се има предвид, че обяснения по делото са
дадени само от един от двамата подсъдими – М. И. М., като съдът приема за
достоверни същите в частта им относно обстоятелствата, свързани с
обтегнатите лични отношения между страните по делото и причината за
подаване на сигнал на ЕЕН 112, а именно твърдения за нарушаване на
нощната тишина от частния тъжител и събраната на двора компания. Съдът
приема за достоверни обясненията на подсъдимата и отчасти относно
фактите, свързани с конкретния повод за възникване на процесния инцидент
– пререкание между другия подсъдим – Д. Т. Ц. и свид. В. И. Д., както и
отчасти относно разменените реплики между страните в разразилия се
вербален конфликт. В този смисъл, следва да се има предвид, както неведнъж
е изтъквано, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по
делото съставляват и гласно доказателство, като следва да се обсъждат и
ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен
материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване
изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат приемани за
истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от други
доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие
в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения,
настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимата М. И. М. в
посочената част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени
доказателства, включително тези, документиращи определени наранявания и
еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които
съдът възприема за истинни - тези на свид. В. И. Д., В. Б. Т. и П. Д. Б., които
имат преки и непосредствени впечатления относно разигралите се събития, а
първият от тях е до голяма степен и участник в конфликтната ситуация с
подсъдимите на самата процесна дата – 23.07.2022 г., осъществена в тяхно
присъствие и в присъствие на страните. В тази връзка, следва да се отбележи,
че показанията на свидетеля В. И. Д. относно поведението на подсъдимите,
неговото собствено и предшестващите ги събития са вътрешно
безпротиворечиви и еднопосочни, както помежду им, така и с останалите
гласни доказателства, на които съдът дава вяра, а именно тези, съдържащи се
в показанията на свид. В. Б. Т. и П. Д. Б., кредитирани от съда изцяло доверие
5
като съответстващи на обективната истина и пресъздаващи техни лични
впечатления. Въз основа на тези доказателствени източници, кредитирани от
съда с доверие, установени биват поведението на подсъдимите след
пристигането им на място, където вече са били служителите на РУ на МВР –
Хасково и са установявали самоличността на присъстващите – частния
тъжител, а след това и свид. В. И. Д., разменените реплики с подс. Д. Т. Ц.,
след отправения от последния израз „Мишок“ по отношение на свидетеля Д. и
относно действията на полицейските служители. Така също и най – вече
относно репликите на подсъдимия Д. Т. Ц., визирайки частния тъжител и
граждански ищец П. Д. Н. – наркоманка и че в дома й се събират утайките на
града, както и за изразите, употребени от подс. М. И. М. по адрес на
тъжителя, а именно: „наркоманка“ и „луда“, включени в предмета на
изследване по делото. За употребата на обидни изрази всъщност сочи в
обясненията си и самата подсъдима – М. И. М., но в частта, в която твърди, че
е имало размяна на реплики и конкретно на обидни изрази, отправени от
тъжителя П. Д. Н. обясненията й не могат да бъдат възприети като
достоверни, тъй като, освен от показанията на изброените по горе свидетели,
същите биват категорично опровергани и от показанията на свидетелите П. А.
П. и В. И. Д., присъствали на място не в лично, а в служебно качество,
консолидиращи преценката относно гласните доказателства откъм
достоверност. Същите са добили впечатления за емоционалното състояние на
страните и за неговата вербална изява лични, след пристигането им на място
пред разразяване на конфликтната ситуация с уговорката, че при разпита им
пред настоящия съдебен състав разполагат с ясен спомен за поведението на
тъжителя и граждански ищец, която са категорични, че не била отправяла
вербални нападки към подсъдимите и за отправените изрази от подс. Д. Т. Ц.,
а липсата на такъв спомен за конкретиката на отправените реплики и
използваните изразни средства от страна на подс. М. И. М. се обяснява
единствено с необходимостта тяхното внимание и усилия да бъдат насочени
към овладяване на ситуацията и предотвратяване ескалирането на
напрежение. В този ред на мисли, следва да бъде изтъкнато, че липсват преки
данни, сочещи на индиция и за възможна заинтерисованост на разпитаните
свидетели или предубеденост от изхода на делото, макар част от тях да са в
близки отношения със страна по делото и конкретно с тъжителя – свид. В. И.
Д. е неин братовчед, а освен това също е подал жалба във връзка с инцидента.
Близостта на тези отношения не следва да бъде коментирана по друг начин,
освен за целите на настоящото произнасяне и в частност интерпретиране на
доказателствените източници откъм достоверност, но техните показания се
отличават първо с вътрешна безпротиворечивост. Особено отчетливо това
пролича при разпита на свид. В. И. Д., като настоящият съдебен състав
намира за уместно да отбележи, че при пряко приложение на принципа на
непосредственост, този свидетел във всеки един отделен момент съумя да
отговори последователно, точно и ясно на поставените, в това число и
контролни въпроси, а показанията му са еднопосочни с тези, дадени
6
безпристрастно и непредубедено от органите на РУ на МВР – Хасково в
лицето на свидетелите П. П. и В. Д.. Непълнотата в показанията на част от
изброените свидетели с посочените изключения, обясними с изминалия
период от време и обстановка на добиване на възприятията бе преодоляно,
чрез техния анализ и преценка на тяхната логическа обоснованост. Във
възприетата за достоверна част те са годна доказателствена основа, върху
която да бъдат точно и коректно очертани фактите в тяхната цялост, откъм
хронология и съдържание.
Всичко изложено по – горе, преценено от гледна точка и на житейската
логика във връзка с цялостната картина на очертаните събития има за цел и
предназначение на това място да обоснове аргументите на съда за
възприемане на една част от доказателствените източници по делото като
достоверни, а друга – не или поне отчасти не като достоверни и това в общи
линии са само част от обясненията на подс. М. И. М. в опит да обоснове
защитна теза. За юридическата интерпретация на същите от гледна точка
хронологията на развитие на събитията и процесуалните аскети относно
пределите на изследване, формирани с подадената частна тъжба, съдът ще
вземе отношение по - долу.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в
случая по първото повдигнато обвинение е този, че подсъдимата М. И. М. на
една от посочените в частната тъжба дата е осъществила деяние, но такова,
което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 от
Наказателния кодекс, но не и това, за което е привлечена към наказателна
отговорност по първия пункт от частната тъжба по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението клевета в основния
състав по чл. 147, ал. 1 от НК, респ. за да бъде довършено изпълнителното
деяние е необхоД. и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия
или да бъдат изречени такива думи, които да могат да се окачествят като
позорящи за пострадалия и това поведение да е довело до засягане на честта и
достойнството му, явяващи се ценностите, обект на защита с разпоредбата, по
която подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност. В случая
съставомерният резултат е факторът, въз основа на който деянието се
квалифицира като попадащо в категорията резултатни престъпления. Както и
престъплението „обида”, деянието по чл. 147, ал. 1 НК съставлява
противоправно посегателство върху духовните ценности на личността –
честта и достойнството. Изпълнителното деяние на това престъпление има
две възможни форми, като първата от тях е разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго. Или, казано по друг начин, средство на клеветата е
не както при обидата оценка – отрицателна, пренебрежителна и дори
презрителна за личността на пострадалия, а преди всичко факт. Факт, който
7
следва да бъде позорен – да обосновава отрицателен извод за пострадалия,
който да засяга неговия авторитет, обществената оценка. Другата форма на
изпълнителното деяние е приписване другиму престъпление, което всъщност
само по себе си представлява особен случай на разгласяване на позорно
обстоятелство, изрично отразено от законодателя, за да се избегне спора
съставлява ли участието в извършване на престъпление позорно
обстоятелство.
В случая, както уместно бе посочено от защитата, липсват каквито и да е
доказателства за осъществяване от страна на подс. М. М. на деяние на дата
17.02.2022 г., изразяващо се в приписване на конкретно престъпление и по –
специално на деяние, свързано с разпространение на наркотични вещества, и
това да е станало в подаден на тази дата сигнал до Министерството на
вътрешните работи или отделни негови структури, тъй като в нито един
момент тъжителят не е навел дори само доказателствени източници, които да
са годни да установят подобно противоправно поведение на подсъдимата, за
да бъдат евентуално събрани от съда. Поради това, категоричната преценка
на съда е, че липсва установено деяние, извършено от подсъдимата М. И. М.,
което да осъществява престъплението „клевета“ в тази форма на
изпълнителното деяние – приписване на престъпление и поради това същата
бе призната за невинна и оправдана по повдигнатото й частно обвинение за
престъпление по чл. 147, ал. 1 НК в тази част и съответно по твърденията за
извършване на визираните деяния при условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
Същевременно, от доказателствата по делото без съмнение се установи,
че на втората от посочените инкриминирани дати – 23.07.2022 г., в град
Хасково, подсъдимата М. И. М., в присъствието на частния тъжител и
граждански ищец и на полицейските служители – свидетелите П. А. П., В. И.
Д., както и в присъствие на свидетелите В. И. Д., П. Д. Б. и В. Б. Т. е
употребила изразите „наркоманка“ и „луда“, визирайки тъжителя П. Д. Н..
Деянието, за което на подсъдимата е повдигнато, с подадената тъжба, частно
обвинение. То е доказано по отношение на изразите в тази част, с които се
твърди, че е осъществено откъм съдържание, въпросът е дали те покриват от
обективна страна признаците от състава по чл. 147, ал. 1 от НК, базирайки се
дадените по – горе разяснения от ограничения от престъплението „обида“.
Тези изрази, с разпространяването им, в обстановката в която са се намирали
подсъдимият и тъжителят, първо са насочени към самия тъжител, което само
по себе си принципно изключва престъплението „клевета“. Това в пълна
степен важи за израза „луда“, който е отправен като силно негативна и
отрицателна оценка на личността на тъжителя като неуравновесен и
емоционално нестабилен и лабилен човек, а не с намерение да бъде
разпространено клеветническо твърдение, че същата страда от психично
заболяване /съвсем отделен е въпросът дали такова твърдение е позорящо/,
поради което този израз по своето естеството е обиден, но доколкото няма
повдигнато по изрична воля на тъжителя обвинение за такова по вид
8
престъпление, подсъдимата за неговото изричане бе оправдана по
повдигнатото й частно обвинение за престъплението „клевета“. По по –
интересен, като възможност за юридическа интерпретация, начин стои
въпросът с израза „наркоманка“. Същият очевидно е отправен от подсъдимата
М. М., визирайки тъжителя, която е присъствала. Този израз, обаче, все пак е
могъл да бъде доведен до знанието на неограничен кръг лица, присъстващи
там. Поставя се въпросът дали същият е позорен и обосновава отрицателни
изводи за пострадалия. Преценката на съда в тази насока е положителна,
доколкото макар сам по себе си да квалифицира по силно негативен начин
личността на пострадалата, изразът „наркоманка“ имплицитно включва в себе
си и твърдение за факта, че същата е лице, употребяващо наркотични
вещества, който без съмнение е позорящ, с оглед обществените нагласи към
това негативно явление и разгласяването на такъв факт под една или друга
форма и изразни средства е довело до засягане на честта и достойнството на
пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с разпоредбата, по
която подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност. Подлежи на
преценка, макар и да не е задължително за съставомерност на деянието, дали
разгласените позорящи обстоятелства са довели до промяна на обществената
оценка за пострадалата в негативен план. В тази връзка, следва да се има
предвид, че в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс,
регламентираща основния състав на престъплението „клевета”, за което не е
необходимо каквото и да е присъствие на пострадалия на изявленията, с които
в случая са разгласени позорните обстоятелства. Това е така, с оглед вече
изложеното, че по принцип адресат на клеветническите действия не е самият
пострадал, а трето лице, в случая широк, неограничен кръг от лица. С
узнаване на позорните неверни факти от тези лица, престъплението следва да
счита за довършено, а престъпният резултат – настъпил, независимо дали тези
лица са повярвали или не на изнесените твърдения. В случая, освен самата
присъстваща на място пострадала, изразът „наркоманка“ е имал насоченост и
към присъстващите лица и конкретно, а и най – вече полицейските служители
с целта да се придаде по – голяма тежест на подадения от подсъдимата сигнал
до ЕЕН 112 за нарушаване на реда и общественото спокойствие от
пострадалата и нейната компания. Поради това, без съмнение този израз
съдържа едновременно и негативна оценка на личността на пострадалата и
факта, позорящ по своето естество, че същата е лице, употребяващо
наркотични вещества. Изискването е тези твърдения за засягащите
пострадалия позорящи факти да са неверни, тъй като в случай, че
разгласените факти отговарят на действителното положение, деянието остава
съставомерно, но няма да е налице едно от петте основни свойства на
престъплението по чл. 9 от НК – наказуемостта, какъвто е подходът на
законодателя с въвеждане на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК.
Доказателства, сочещи на истинност и достоверност на подобен факт, не са
представени, поради което следва да се приеме, че е осъществено от
подсъдимата М. И. М. съставомерно деяние по чл. 147, ал. 1 от Наказателния
9
кодекс.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, след като
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, като в интелектуалния
момент при формиране на умисъла е включено и съзнаването, че твърденията
са неистинни, подсъдимата е съзнавала и общественоопасните последици, но
въпреки това е предприела съставомерното поведение, съгласявайки се с
тяхното настъпване.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна
квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени в процеса на
анализа относно вида и размера на наказанието, че са налице предпоставките
по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимата М. И. М. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Още повече, че е
задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен
характер и приложението й от съда е задължително, когато са налице
условията за това. За извършеното от подсъдимата престъпление е
предвидено наказание глоба от три хиляди до седем хиляди лева и
обществено порицание. С престъплението не са нанесени имуществени вреди.
Подсъдимата М. И. М., към инкриминирания момент, не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК.
Същевременно, не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това. При индивидуализацията на административното
наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимата, районният съд
определи „глоба” в размер съобразно установения минимум от 1000 лева, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за
личността на подсъдимата – същата е със средно образование и с чисто
съдебно минало, макар и характеристичните данни да сочат за наличие на
заявителски материали. В хода на съдебното следствие, макар да не се
признава за виновна, дава подробни обяснения за случилото, с което
спомогна за разкриването на обективната истина и като цяло процесуалното й
поведение бе напълно безукорно, освен това е майка на две деца. С оглед на
това, бе възприето, че административното наказание следва да се наложи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, но е необхоД. да се отбележи и
това, че всъщност отегчаващи вината такива не бяха установени в хода
производството. Настоящият съдебен състав счита, че при
индивидуализиране на административното наказание, освен тези
обстоятелства, следва да се оценят и семейното и обществено положение на
подсъдимата, а обществената опасност на деянието и дееца, преценени в
съвкупност, обосновават размер на административното наказание „глоба” в
рамките, предвидени в чл. 78а НК, и съобразно установения минимум от 1000
лева. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по
делото и житейската справедливост. С него в най – пълна степен биха се
постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
Анализът на релевантните обстоятелства, включени в предмета на
10
доказване и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, водят до
извода, че и подсъдимият Д. Т. Ц. на дата 23.07.2022 г. в град Хасково е
осъществил деяние, включващо от обективна страна признаците от състава на
престъпление по чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс, същевременно липсват
доказателства за деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност
по първия пункт от частната тъжба по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс. Придържайки се към изложеното относно
характеристиките, в това число и родовия обект на защита с криминализиране
на деянието клевета в основния състав по чл. 147, ал. 1 от НК, следва да бъде
отбелязано, че в случая не са събрани, а всъщност не са и наведени каквито и
да е доказателства за осъществяване на деяние от страна не само на подс. М.
М., но и на подсъдимия Д. Ц. на дата 17.02.2022 г. изразяващо се в
приписване на конкретно престъпление и по – специално на деяние, свързано
с разпространение на наркотични вещества, и това да е станало в подаден на
тази дата сигнал до Министерството на вътрешните работи или отделни
негови структури. Поради това, категоричната преценка на съда и за този
подсъдим е, че липсва установено деяние, което да осъществява
престъплението „клевета“ в тази форма на изпълнителното деяние –
приписване на престъпление и така същият бе признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му частно обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК в
тази част и съответно по твърденията за извършване на визираните деяния
при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
Същевременно, от доказателствата по делото без съмнение се установи,
че на втората от посочените инкриминираната дата – 23.07.2022 г., в град
Хасково, освен подсъдимата М. И. М., в присъствието на частния тъжител и
граждански ищец и на полицейските служители – свидетелите П. А. П., В. И.
Д., както и в присъствие на свидетелите В. И. Д., П. Д. Б. и В. Б. Т., и
подсъдимият Д. Т. Ц. е употребил израза „наркоманка“, визирайки тъжителя
П. Д. Н., наред с други обидни изрази по отношение на нея и на други от
присъстващите лица, за които обаче няма повдигнато частно обвинение.
Деянието в тази част е доказано по отношение на съдържанието на израза, а
той от обективна страна покрива признаците от състава по чл. 147, ал. 1 от
НК, базирайки се дадените по – горе разяснения от ограничения от
престъплението „обида“ и конкретиката приложена по отношение на подс. М.
И. М., към които решаващият съдебен състав се придържа и на това място в
анализа, включително и относно насочеността на изявлението и субективната
страна.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени най –
напред, че не са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия Д. Т. Ц. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като не са налице условията за това. За
извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание глоба от
три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание, с него не са
11
нанесени имуществени вреди, но подсъдимият Д. Т. Ц. към инкриминирания
момент е осъждан. При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът прие, че това следва да стане при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, след като обсъди данните за
личността на подсъдимия – същият макар да не е с чисто съдебно минало, а
характеристичните данни да сочат за наличие на заявителски материали и
криминалистически регистрации. В хода на съдебното следствие стана ясно,
че подс. Д. Т. Ц. страда от тежко заболяване, а така също не са събрани и
данни за имущественото му състояние. Настоящият съдебен състав счита, че
при индивидуализиране на наказание, освен тези обстоятелства, първото от
които интерпретирано като изключително смекчаващо отговорността по
смисъла на чл. 55 от НК, следва да се оценят и семейното и обществено
положение на подсъдимия, а обществената опасност на деянието и дееца,
преценени в съвкупност изложеното по - горе, обосновават размер на
основното наказание „глоба”, под установения минимум и в рамките на
ограничението по ал. 2 на чл. 55 от НК. Така бе наложено наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева, което в този вид и размер се явява в синхрон с
изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по
делото и житейската справедливост. С него в най – пълна степен биха били
постигнато целите на наказанието по чл. 36 от НК, като по изложения
комплекс от фактори, от значение за преценката, бе наложено и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, постановено да се изпълни
чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на Община
Хасково.
Относно предявените граждански искове, приети за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и все от тях намиращ
своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи
следното:
Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимата М.
И. М. спрямо тъжителя, описано по – горе в мотивите към присъдата,
осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува
спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото
съставлява престъпление, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди,
доказани в хода на съдебното следствие, които следва да бъдат обезщетени.
Предвид установените факти по делото, настоящият състав, като взе предвид
обстоятелството, че подсъдимата бе призната за виновна в извършване на
деянието, за което е привлечена към наказателна отговорност, както и че са
налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях,
доказана вина, намира че следва да бъде дадена защита увреденото лице, като
да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала,
поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму.
В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против подсъдимата иск е
12
установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди,
съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до
размера от 500 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория
справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането,
причинено на пострадалото лице, а на следващо цялостната обстановка при
осъществяване на престъпното посегателство и че все пак преди
предприемането му, подсъдимата е подала сигнал и на ЕЕН 112, тоест
потърсила е най – напред съдействие по надлежния ред от компетентните
държавни органи за решаване на конфликтната ситуация, но въпреки това не е
изчакала такова разрешение. От особена важност е да се акцентира на това
място, че не без значение за разлика от анализа на правната квалификация на
деянието и на осъществения престъпен състав по този пункт от анализа вече
би се явявало вече и поведението на тъжителя. Тя обаче в случая не е
предприела каквито и да е било действия, които по своя характер да доведат
съда до извода за съпричиняване на вредоносния резултат, което мотивира и
преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за
разликата до пълния предявен размер от 2000 лева, претенцията се явява
недоказана и бе отхвърлена.
По аналогичен начин, съдът възприе, с оглед горния извод за
доказаност на извършено на дата 23.07.2022 г. деяние от страна на подс. Д. Т.
Ц., с което са осъществени признаците от състава на престъпление по чл. 147,
ал. 1 от НК, че пострадалото лице, което няма съмнение, че е тъжителят П. Д.
Н. е претърпяло неимуществени вреди, свързани с уронване на честта и
достойнството й. те следва да бъдат възмездени, след като липсва съмнение и
относно наличието на причинно – следствената връзка на деянието с
настъпването им, изискуема се съгласно фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Предявеният от гражданския ищец против другия подсъдим – Д. Т. Ц. иск
също е установен по основание, а преценен въз основа на разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, е доказан до размера от 500 лева. Преценката на съда, основана на
обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на отново на
първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице и на
цялостната обстановка при осъществяване на престъпното посегателство
както и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от тъжителя,
което мотивира и преценката за размера в който гражданският иск да бъде
уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева,
претенцията се явява недоказана и бе отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че всеки от подсъдимите бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, отчитайки, че по една част от
обвиненията – за едно от двете визирани деяния, всеки от подсъдимите бе
оправдан. По този начин всеки от подсъдимите Д. Т. Ц. и М. И. М. бе осъден
да заплати на П. Д. Н., ЕГН: ********** с адрес: град Хасково, ул. „*******
13
сумата в размер на сумата в размер на по 106.00 лева представляваща
направени по делото разноски за заплащане на държавна такса и
възнаграждение за упълномощен по делото адвокат в качеството на
повереник в съответната част, определени от съда по равно за двамата
подсъдими и по равно за защитата по всяко от повдигнатите обвинения за
деяния, включени в състава на твърдяното продължавано престъпление, а в
полза на Районен съд - Хасково всеки подсъдим бе осъден да заплати сумата
в размер на по 50.00 лева представляваща ДТ върху уважения размер на
предявения граждански иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева за всяко
издаване на изпълнителен лист по делото за присъдените глоба и държавна
такса.
На свой ред, частният тъжител и граждански ищец П. Д. Н., бе осъдена,
с оглед признаването им за невинни и оправдаване за едно от двете деяния по
повдигнатото частно обвинение, да заплати на Д. Т. Ц. и М. И. М. сумата в
размер на 350.00 лева представляваща направени от тях по делото разноски за
заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото адвокат в
качеството на защитник.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.



Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
14
Съобщи за изтекли лични данни