№ 94
гр. Варна, 14.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Св. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно
дело за възобновяване № 20223000600033 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА.
Осъденото лице Х. М. АХМ., редовно призован, явява се лично и с
адв.Д.С. от АК – ШУМЕН, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите
предложението на Главния прокурор за възобновяване на наказателното
производството. Считам, че действително са допуснатите нарушения могат да
се квалифицират като съществени нарушения на процесуалните правила.
1
Освен законодателно закрепено в този смисъл е и богатата съдебна практика,
посочена в самото искане за възобновяване. Съдът не е следвало да одобри
въпросното споразумение, т.к. с одобряването му са нарушени процесуалните
правила, а е следвало да насочи страните към промяна, която да е съобразена
с изискванията на закона.
Моля в този смисъл да постановите и Вашето решение.
АДВ.С.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че искането е
допустимо, но не основателно поради следното:
Няма да повтарям искането, което бе докладвано преди малко. Да,
действително така е, искането е направено по надлежния ред и надлежна
страна и като цяло е допустимо. По същество обаче считам, че в няколко
хипотези на такива производства би могло да има изключение от общите
правила.
Да, действително законодателя е предвидил, че в чл.49, ал.2, тук обаче
законодателя не е предвидил минимален срок, а предвидил с колко ми могло
да бъде увеличен срока, а не минимален. Така е, както представи изложението
си представителя на Апелативна прокуратура, че действително голямата
съдебна практика определя, че наказанието по лишаване от права следва да
бъде не по-малко от наложеното наказание лишаване от свобода.
Действително такава практика многобройна има.
Но аз лично в тази практика, която аз успях да прегледам, установих, че
в почти всички случаи, които прегледах практиката касае казуси, в които не
се коментира отлагането на изтърпяването на наказанието по реда на чл.66 от
НК, а именно всички казуси касаят, че са във връзка с ал.3 на чл.49 от НК, а
именно, че наказанието лишаване от право да бъде упражнявана определена
професия не може да бъде по-малка или да изтече преди да е изтекъл срока на
наказанието лишаване от свобода, т.е. преди да е изтърпяно наказанието. При
условията на чл.66 от НК, считам, че наказанието след като е отложено за
изтърпяване то не би било изтърпяно в продължение на три години. Тогава
следва ли наказанието от лишаване на определени права да бъде за срок от
три години, а именно изпитателния срок. Така, че тук смятам, че има
определено кулизия в съдебната практика и считам, че би могло, при
положение, че наказанието е отложено при условията на чл.66 от НК би
могло допълващото наказание лишаване от право да се упражнява определена
2
професия да бъде по-малко от наказанието лишаване от свобода.
Това са аргументите ми, поради които считам, че е неоснователно
искането Ви моля за Вашето решение в този смисъл.
ОС.Л.А.: – Уважаеми Апелативни съдии, придържам се към това, което
каза адвоката ми.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3