№ 6556
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110164928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., чрез адвокат Д. М. /с пълномощно на л. 5/,
срещу [ фирма ] ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [
фирма ] ООД, чрез адвокат Л. Г. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаването на съобщението на съда да
изрази становище по твърденията на ответника за извършено преди завеждане на делото
плащане на сумата от 107,90 лева, с която е изцяло възстановена начислената му
допълнителна такса, вкл. да заяви дали поддържа иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и в случай,
че поддържа същия, да обоснове правния си интерес от него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
14:05 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем №
/15.05.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг, е нищожна
поради противоречието със закона, евентуално поради противоречието с добрите нрави,
кумулативно съединени с частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10,00 лева – част от вземане в
общ размер на 107,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза,
предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем
/15.05.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 31.10.2024 г., до окончателното
плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 15.05.2023 г. между [ фирма
] ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен
заем № , по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя
1
сумата в размер на 500,00 лева, при уговорени в договора ГПР в размер на 49,71 % и
фиксиран годишен лихвен процент за кредита в размер на 41,03 %. Към договора за заем
бил сключен договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, като допълнителна
услуга към кредита, за която на заемополучателя била начислена еднократна фиксирана
такса в размер на 107,90 лева, платима заедно с месечната погасителна вноска по договора
за заем. Така общият размер на подлежащата на връщане от заемополучателя сума възлизала
на 625,00 лева. Ищецът поддържа, че с плащане от 19.05.2023 г. е погасил изцяло
начислената му сума от 625,00 лева. Навежда правни съображения, че договорът за заем е
нищожен, тъй като бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото ответното дружество не било включило в ГПР разходите за заплащане на
допълнителна услуга. Поддържа, че договорът за заем и този за имуществено проучване и
кредитен рейтинг следва да бъдат разглеждани съвместно, като с втория договор на практика
се уговаряло възнаграждение за заемодателя за изпълнение на задължението му по чл. 16,
ал. 1 ЗПК. В тази насока счита, че по същността си договорът за имуществено проучване
представлява скрит добавък към печалбата на кредитора, добавянето на който към ГПР
неминуемо би довело до нарушение на императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Същевременно сочи, че със сключването на договора за имуществено проучване се
нарушавала и нормата на чл. 10а ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът признава предявените искове. Посочва, че с плащане от
22.01.2025 г. е възстановил на ищеца сумата в размер на 107,90 лева. С оглед на това счита,
че не е дал повод за завеждане на делото и моли, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да не му се
възлагат разноски по делото.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете по чл. 26 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № /15.05.2023 г. и
Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг от същата дата с ответното дружество,
с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, предвиждаща
заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем /15.05.2023 г. във
връзка с Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг, която противоречи на
императивни материалноправни норми или накърнява добрите нрави.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит е действителен,
вкл. договорен индивидуално.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за паричен заем № /15.05.2023 г. и
Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг от същата дата с ответното дружество,
с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, предвиждаща
заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем /15.05.2023 г. във
връзка с Договор за имуществено проучване и кредит рейтинг, която противоречи на
императивни материалноправни норми или накърнява добрите нрави; 2./ извършено
плащане на претендираната сума в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
2
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище по въпроса за наличието или липсата на неравноправни клаузи в
процесния договор за потребителски кредит.
С оглед процесуалното поведение на ответника, на основание чл. 153 ГПК,
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./
15.05.2023 г. между [ фирма ] ООД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил
сключен договор за паричен заем № /15.05.2023 г., по силата на който заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 500,00 лева, при уговорени
в договора ГПР в размер на 49,71 % и фиксиран годишен лихвен процент за кредита в
размер на 41,03 %; 2./ на 12.05.2023 г. между [ фирма ] ООД и А. Г. А. е сключен договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг, по който на потребителя е начислена такса в
размер на 107,90 лева; 3./ заемодателят е предал на заемополучателя сумата в размер на
500,00 лева – заемна сума по договор за паричен заем № /15.05.2023 г.; 4./ заемополучателят
е заплатил на заемодателя сумата в общ размер на 625,00 лева, в т. ч. 107,90 лева – такса за
допълнителна услуга по договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от
12.05.2023 г.
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания на страните
като ненеобходими.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3