РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 27.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 7675 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 81000 от 03.05.2020 г.,
постановено по гр.д. № 40934 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 29-ти състав,
първоинстанционният съд е осъдил ответника – Агенция „П.и.”, да заплати на
ищеца – З. „Б.В.И.Г.” АД, сумата в размер на 339,24 лева, представляваща
регресна претенция по чл. 411, ал. 1 от КЗ за изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца по имуществена застраховка „Каско” за вреди от
пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 20.01.2019 г., поради
попадане на товарен автомобил (т.а.) „Фолксваген Пасат”, с рег. № ******, в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на главен път 82 между
с. Панчарево и с. Кокаляне, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба – 16.07.2019 г., до окончателното плащане. С
решението си СРС е осъдил ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 766,00 лева, представляваща съдебни разноски за първоинстанционното
производство.
В законоустановения срок е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - Агенция „П.и.”,
чрез Агенция „П.и.” – Областно пътно управление-***, срещу решението на СРС в
цялост. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение с
материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.
Посочва се, че липсва съставен протокол за ПТП, че за застрахователното събитие
не е уведомена КАТ – Пътна полиция и че не е направен снимков материал съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002
г. и по чл. 2, ал. 2 от Наредба №І-3-41/12.01.2009 г. Възразява се, че в
заявлението за щетата не било посочено на кой километър и по кое време е
настъпила щетата, какви са били описанието и размерите на евентуалното
препятствие, каквато е обичайната практика. Поддържа се, че препятствието,
причинило щетата, е бордюр, а не дупка. Изтъква се, че съгласно вещото лице по
назначената на първоинстанционния съд експертиза няма данни за физическите
характеристики на препятствието, а евентуалната щета може да настъпи и от друг
механизъм, различен от твърдения от водача на МПС-то. Възразява се, че по
делото не е установено, че водачът на МПС-то се е движил със съобразената
скорост и не е могъл да възприеме препятствието на пътя, че не е употребил
алкохол или други упойващи вещества, че не е налице поведение на водача, в
резултат на умишлени действия да е допринесъл на вредоносния резултат. Сочи се,
че представените от ищеца общи условия не са относими към процесния случай и че
в процесната застрахователна полица не е уговорено покритие за допълнителните
застрахователни рискове „гуми”, т.е. процесното МПС не било застраховано за настъпилия
застрахователния риск. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 49 и
чл. 50 от ЗЗД, защото не било доказано, че вредите се дължат на обективно
свойство на вещта, без връзка с виновно поведение на определен субект. Моли се
за отмяна на решението на СРС, а при условията на евентуалност – за произнасяне
по същество на делото предвид хипотезата на съпричиняване. Търсят се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното
производство - З. „Б.В.И.Г.” АД, в който се излагат съображения за
неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на решението на СРС.
Поддържа се, че изводите на СРС са правилни, че процесният случай не попада в
хипотезите на чл. 125 от ЗДвП, при които се изисква служителите на МВР да
посетят мястото на ПТП-то и да съставят протокол за същото. Сочи се, че за
процесния случай действа покритието на процесната полица, а допълнителните
уговорки „гуми” предвиждат по-голямо покритие - за всички 4 гуми на МПС-то, а
не както в настоящата хипотеза за не повече от две гуми и/или джанти в периода
на действие на договора. Посочва се, че заради бездействието на служителите на
ответника да сигнализират и отстранят препятствието на пътя се е стигнало до
настъпване на процесното произшествие и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът
носи отговорност за претърпените вреди. Поддържа се, че са били установени
всички елементи от фактическия състав по чл. 410 от КЗ.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявената
искова претенция по чл. 411 от КЗ с твърдението, че на 20.01.2019 г. товарен
автомобил „Фолгсваген Пасат” с рег. ******, собственост на „В.Б.” ЕООД, е
претърпял ПТП, движейки се по път 82 между с. Панчарево и с. Кокаляне. При преминаване
върху несигнализирано препятствие – дупка, е настъпило увреждане на предна
дясна гума (зимна гума) на автомобила. Изложени са твърдения, че между ищеца и
собственика на автомобила е имало сключен договор за имуществена застраховка за
процесния автомобил и след отправена претенция към застрахованото дружество
било изплатено на застрахования застрахователно обезщетение за отстраняване на
вредите в размер на 339,24 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че
отговорност в настоящия случай следва да носи ответникът, тъй като ПТП-то е
настъпило на пътен участък, стопанисван от него. Посочено е, че била отправена
покана до ответника за възстановяване на платеното обезщетение, но такова не е
било платено.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба ответникът -Агенция „П.и.”, оспорва изцяло предявения
иск.
По делото е представено копие от
застрахователна полица № 4704180200011395, от която се установява, че за
процесния автомобил, собственост на дружеството „В.Б.” ЕООД, е била сключена
застраховка със срок на валидност от 12.10.2018 г. до 12.10.2019 г. с основно
покритие „Пълно каско” и допълнително покритие „Помощ на пътя” (асистанс),
която е действала към момента на процесното произшествие.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели – Д.Г.М.и А.П.Я., се установя механизмът на процесното ПТП. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите, тъй като разказаното от тях
кореспондира както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по
делото. Свидетелите са пътували в процесния автомобил, съставляващ фирмен
товарен автомобил - собственост на „В.Б.” ЕООД, в качеството им на водач (Д.Г.М.)
и пътник на предната седалка до водача (А.П.Я.), като са имали възможността
непосредствено да възприемат процесния инцидент. И двамата разказват, че
автомобилът се е движел през светлата част на денонощието, със съобразена
скорост и при ясна видимост, така че са могли да възприемат без проблем
фактическата обстановка около процесния инцидент. Въззивният съд счита, че
показанията на свидетелите не се отличават с някаква тенденциозност, а напротив
– същите са последователни и подробни, въпреки изминалия период от около една
година от ПТП-то. От показанията се установява, че през януари 2019 г. около
17,00 часа при движение по път 82 между с. Панчарево и с. Кокаляне около
ресторант „Лебед” в посока Самоков процесният автомобил е попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка, разположена в дясната част на пътното
платно на около метър от бордюра, с размери – около 80 см дължина, 60 см ширина
и 10 см дълбочина. Вследствие на съприкосновението дясната гума на процесния
автомобил била разкъсана, поради което се наложило смяната ѝ с резервната
гума, след което лицата са продължили по пътя с процесния автомобил.
Разказаното от свидетелите изцяло
кореспондира и с изводите на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице като аргументирано,
логично и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Видно от изводите
му настъпилите вреди (разкъсването на дясната гума на процесния автомобил)
могат да бъдат причинени от описания в исковата молба механизъм на
произшествието. Според експерта размерът на щетите, определен по средни пазарни
цени към датата на произшествието, възлиза на сумата от 412,03 лева.
От приложените по делото декларации за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт” на лицата Д.Г.М.и
А.П.Я., писмо с изх. № 01818/01.04.2019 г., писмо от 04.14.2019 г. от Д.Г.М.до
ищеца относно щета № 470418191903599, заявление от „В.Б.” ЕООД от 22.01.2019 г.,
опис на претенция № 50-01600-1028/19/22.01.2019 г. и доклад по щета №
470418191903599 се установява точната дата на ПТП-то (20.01.2019 г.) и че за
настъпилото застрахователно събитие ищецът е бил информиран на 22.01.2019 г. По
описа на ищеца - застраховател била образувана щета № 470418191903599.
По делото са представени и копия на
фактура № **********/24.01.2019 г. и платежно нареждане от 12.02.2019 г., от
които се установява, че за процесната щета е заплатено обезщетение на
застрахованото юридическо лице – „В.Б.“ ООД, в размер на 339,24 лева.
С регресна покана с изх. №
02701/20.05.2019 г. ищцовото дружество е изпратило до ответника покана за
доброволно изпълнение на регресна претенция, с която е поискал възстановяване
на заплатеното обезщетение по щета №№ 470418191903599. От известието за
доставянето се установява, че ответникът е получила поканата на 28.05.2019 г.
По делото са представени и приети копия
от Общите условия на ищеца за застраховка „Булстрад каско стандарт”, от които
се установява, че застрахователното покритие по сключената застрахователна
полица обхваща и процесния случай, свидетелството за управление и контролния
талон на свидетеля Д.Г.М., от които е видно, че към момента на процесния
инцидент същият е разполагал с валидни документи за управление на МПС, и
свидетелство за регистрация на процесния автомобил, видно от което същият е бил
собственост на застрахованото по полица № 4704180200011395 юридическо лице „В.Б.”
ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на
страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част – допустимо и
правилно.
Районният съд е бил сезиран с иск с
правно основание по чл. 411, във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД.
Пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност
на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди, които са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вследствие на
противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят
да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно
чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за осъществени предпоставките на претенцията по
чл. 411, вр. чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Пътят, на който е
реализирано произшествието, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.
30, ал. 1 от ЗП и чл. 48, т. 1 от ППЗП Агенция „П.и.” е задължена да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на пътя, на
който е реализираното произшествието, което, от своя страна, обосновава извод
за материалната правна легитимация на ответника. Налице е бездействие по
законово задължение по стопанисване на пътя, поддържане в изправно състояние и
отстраняване на препятствията по него, от където и произлиза противоправното
поведение на страната. Отговорността, като гаранционно-обезпечителна,
е обективна - независимо от наличието или липсата на вина, ответникът отговаря
за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване
на възложената работа.
Въззивният съд счита за неоснователни
възраженията в жалбата относно липсва на съставен протокол и снимков материал
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. и по чл. 2, ал. 2
от Наредба № І3-41/12.01.2009 г., и относно неуведомяването на КАТ – Пътна
полиция за процесното ПТП. Както първоинстанционният съд е отбелязал,
процесният инцидент не попада в хипотезите на ЗДвП и горепосочените наредби,
изискващи уведомяването и посещението на служители на КАТ – Пътна полиция,
съставянето на протокол за ПТП или придружаващ го снимков материал с оглед на
това, че същото е било причинено от съприкосновение с неравност на пътя, изразило
се е в разрушаване на целостта на една от гумите на автомобила, след подмяната
на която МПС-то е могло да продължи движението си на собствен ход.
Несъстоятелни са и възраженията на
въззивника относно неустановеността на характеристиките на дупката, причинила
щетата, и оспорването, че последната всъщност е последица от блъскане на
автомобила в пътния бордюр. От събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност се установява при условията на пълно и главно доказване, че
механизмът на процесното произшествие се е изразил в попадане на автомобила в пътна
неравност (дупка), довело до разкъсване на предна дясна гума. Доводът на
страната, че вещото лице е заявило в открито съдебно заседание, че няма данни
за препятствието и че щетата може да се получи и от друг механизъм, са изкарани
извън контекста на останалите изводи на вещото лице, което в заключението си
посочва, че описаната щета е в причинно-следствена връзка с твърдения в
исковата молба механизъм на ПТП-то, и не кореспондират с останалия събран и
кредитиран по делото доказателствен материал. Твърдението на въззивника, че
щетата е настъпила след съприкосновение на автомобила с бордюр се явява недоказано.
Неоснователни са възраженията на
въззивника, че по делото не е установено, че водачът на МПС се е движил със
съобразена скорост и не е могъл да възприеме препятствието на пътя, че не е
употребил алкохол или други упойващи вещества, че не е налице съпричиняване. В
настоящия случай именно върху въззивника като ответник пада доказателствената
тежест да докаже недобросъвестността на водача, годна да обуслови изключение от
застрахователно покритие. По делото липсват каквито и да е данни, създаващи
индиция за основателност на посочените възражения.
Въззивният съд се съгласява с
разсъжденията на първоинстанционния съд относно това, че настъпилата щета
попада в обхвата на застрахователното покритие по представените застрахователна
полица и общи условия. В застрахователната полица са уговорени основно покритие
„Пълно каско” и допълнително покритие „Помощ на пътя” (асистанс). В гл. II на общите условия - "Покрити
рискове и изключения", са предвидени допълнителни покрития към клауза
"Пълно каско", включително и т. нар. допълнение „Гуми”. Видно от
процесната полица такова допълнително покритие не е било уговорено, но в договореното
по полицата покритие се включва обезщетяване за до два броя гуми, джанти и тасове,
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно (гл. III
“Изплащане
на обезщетение при частични повреди”,
чл. 6.3),
какъвто е и настоящият случай.
За
разлика от това, в Допълнение „Гуми”, раздел II Дефиниции, т. 3 от общите
условия е посочено, че за целите на допълнително уговорените покрития „повреда”
е внезапно и непредвидимо спукване на гума, дължащо се на неочаквана повреда на
самата гума или злоумишлено увреждане на гумата, или вентила от страна на трети
лица, налагащо незабавен ремонт или подмяна преди да се поднови нормалната
ѝ употреба. В Раздел IV „Покритие” е посочено, че срещу допълнително
платената застрахователна премия, застрахователят обезщетява застрахования за
щети по гумите на МПС, причинени от: 1.1. внезапна повреда, деформации,
спукване или пробиване на гумите от дупки или предмети на пътя.
Предвид изложеното следва, че
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззиваемата
страна има право на разноски, като същата е направила искане за присъждане на
такива за адвокатско възнаграждение в размер от 360,00 лева с вкл. ДДС, за
уговарянето и заплащането на което представя като доказателства: пълномощно,
договор за правно обслужване от 25.01.2017 г., фактура № **********/13.07.2020 г.,
извлечение по сметка. Въззивникът е направил възражение за прекомерност. Съдът
счита същото за основателно предвид размера на обжалваемия интерес, фактическата
и правна сложност на делото и минималните размери, предвидени в актуалната към
момента на уговаряне на точния размер на възнаграждението редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 100,00
лева (без ДДС) или 120,00 лева (с ДДС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81000 от 03.05.2020
г., постановено по гр.д. № 40934 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 29-ти състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.”, код по Булстат: ******,
с адрес: гр. София, бул. „****, да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 120,00
(сто и двадесет) лева, с включен ДДС, представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.