Р
Е Ш Е
Н И Е№ 260406
гр. Бургас, 12.10.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 697 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ,
вр. с чл.441 от ГПК, чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД, предявени от С.П.Г. *** против ЧСИ Наско Великов Г.,*** действие – ОС
Бургас.
Ищецът твърди, че с решения по
гр. дело № 943/2017г. на РС Бургас и в. гр. дело № 1360/2018г. на ОС Бургас е
бил осъден да заплати на “Фермер България“ ЕООД деловодни разноски в общ размер
от 720 лв. Твърди също, че с платежно нареждане от 30.01.2019г. е изплатил
изцяло тази сума на дружеството, но въпреки това, въз основа на изпълнителен
лист № 4728/19.12.2018г., с който то се е снабдило за нея, на 22.07.2019г. е
било образува-но изп. дело № 20198020400442 на ЧСИ Наско Г., като ПДИ по него
му е била връ-чена на 12.09.2019г. Сочи и че на 18.09.2019г. е представил
доказателства за извършеното през месец януари 2019г. плащане, както и за
погасяване на публичните задължения към присъединения взискател, и е поискал
прекратяване на изпълнителното производство – на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Молбата му е била уважена. Впоследствие обаче е уста-новил, че от една от
банковите му сметки липсва сума в размер на 270.07 лв., преведена на ЧСИ по
наложения от него запор. С нарочна молба е поискал тя да му бъде възстановена,
но е бил уведомен от съдебния изпълнител, че същата е била разпределена на
12.09.2019г. към взискателя “Фермер България“ ЕООД. Излага съображения, че
ответникът е действал в нарушение на разпоредбата на чл.428, ал.1, изр.1 от ГПК, като е пристъпил към принуди-телно изпълнение преди изтичането на
двуседмичния срок за доброволно такова и незако-носъобразно е извършил
разпределението, което не е било предявено според изискванията на чл.462 от ГПК, респективно, че в резултат на това е претърпял имуществени вреди в то-зи
размер. Моли Съда да постанови решение, с което да осъди ЧСИ Наско Г. да му заплати
обезщетение от 270.07 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г.
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага съображения,
че в качеството си на ЧСИ е действал в съответствие с изискванията на закона,
както и че с платежно нареждане от 22.11. 2019г. взискателят “Фермер България“ ЕООД
е възстановил на Г. част от претенди-раната сума, а именно – 247.30 лв. Иска от
Съда да отхвърли претенцията.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищецът сочи, че действително е получил горната сума от “Фермер
България“ ЕООД, но тя представлява направени от не-го в изпълнителното производство
разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ответникът е частен съдебен изпълнител,
рег.№ 802 в КЧСИ,
с район на действие – ОС Бургас.
С решенията по
гр. дело № 943/2017г. на РС Бургас и в. гр. дело № 1360/2018г. на ОС Бургас ищецът
е бил осъден да заплати на “Фермер България“ ЕООД деловодни раз-носки,
съответно – 230 лв. и 490 лв.
За тези суми
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист № 4728/19.12.2018г.
С платежно
нареждане от 30.01.2019г. С.Г. е превел по банковата сметка на “Фермер
България“ ЕООД сумата от общо 720 лв., посочвайки основанието за това.
По молба на
дружеството и въз основа на горния изпълнителен лист, на 22.07.2019г. е било
образувано изп. дело № 20198020400442 на ЧСИ Наско Г..
По изпълнителното
дело ЧСИ е предприел действия по събиране на информация за имущественото
състояние на длъжника – ищеца в настоящото производство, като е нало-жил и
запори на банковите му сметки и на МПС, както и възбрани на недвижими имоти.
На 25.07.2019г.
по изпълнителното дело като взискател е била присъединена НАП – за задължения
на С.Г. – публични държавни вземания.
Във връзка с
наложения запор – на 09.09.2019г., по сметка на ЧСИ е била преведена от “Банка
Пиреос България“ АД сумата 270.07 лв.
На 12.09.2019г.
на длъжника е била връчена ПДИ.
На 18.09.2019г.
С.Г., чрез пълномощник – адв. Т.С., е депозирал молба по изп. дело, с която е
уведомил ЧСИ, че е платил на взискателя сумата от 720 лв. преди завеждане на
изпълнителното дело, като е представил и доказателства за това. Поискал е прекратяване
на изпълнителното производство. Претендирал е и разноски за адвокатско
възнаграждение и такси, удържани за запорирането на банковите му сметки, общо 247.30
лв.
С друга молба –
от същата дата, е поискал да се прекрати производството и по отно-шение на
присъединения взискател – ТД на НАП Бургас, като е представил доказателства за
заплащането на дължимите публични задължения.
С две
разпореждания на ЧСИ от 18.09.2019г. изпълнителното дело е било прекрате-но – на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Служебно наложените запори и възбрани са
би-ли вдигнати. Разноски на длъжника не са били присъдени.
С молба от
05.11.2019г. С.Г. е поискал от ЧСИ да му бъдат възстановени сумите, удържани от
запорираните банкови сметки.
Във връзка с нея
ищецът е бил уведомен от ответника, че постъпилите суми са били разпределени на
12.09.2019г. към взискателя “Фермер България“ ЕООД.
На 05.11.2019г.
С.Г. е изпратил и покана до дружеството – да му заплати направените по
изпълнителното дело разноски, което то е сторило – с платежно нареждане от
22.11.2019г.
Горните обстоятелства се установяват от
приетите по делото писмени доказателства и не са спорни между страните.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
Т. е. елементите на фактическия състав на имуществената отговорност
на ЧСИ са: 1. противоправно действие или бездействие при осъществяване на дейността му, изразява-що се в процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, 2. настъпване на вре-ди за страната,
3. причинна връзка между тях, и 4. вината – с оглед чл.441
от ГПК и чл.45, ал.1 от ЗЗД. И докато наличието на четвъртия се предполага, по
силата на оборимата пре-зумпция на ал.2 от последната цитирана разпоредба, то
останалите три подлежат на доказ-ване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тяхното установяване съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, пък, се носи от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване.
Съгласно чл.428, ал.1, изр.1 от ГПК, ЧСИ е
длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен
срок, а в ал.2 от същата разпоредба е предви-дено, че поканата следва да
съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в
дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към при-нудително
изпълнение.
При тълкуването на
тези разпоредби, безспорно, се налага изводът, че съдебният из-пълнител може да
пристъпи към принудително изпълнение само в случай, че длъжникът не изпълни
задължението си в срока за доброволно изпълнение.
В случая, както беше казано, ПДИ е била връчена на длъжника на
12.09.2019г., като на същата дата ЧСИ, в нарушение на закона, е разпределил
постъпилата по сметката му на 09.09.2019г. сума от запора, наложен на банковата
сметка на С.Г. в “Банка Пи-реос България“ АД – 270.07 лв., към взискателя “Фермер България“ ЕООД.
Отделно от то-ва ответникът е нарушил и разпоредбата на чл.462 от ГПК, като не
е провел надлежно уре-дената в нея процедура, а именно – да призове длъжника и всички взискатели в определен от него ден, да им предяви
разпределението и ако в
3-дневен срок не бъде подадена жалба да предаде съответните суми. Т. е.,
установяват се по делото твърдяните от ищеца незако-носъобразни действия на ЧСИ
– по негово изп. дело № 20198020400442. Установява се и сочената в исковата молба имуществена
вреда в размер на 270.07 лв., претърпяна от С.Г. в резултат на тях – от
имуществото му е излязла тази сума и същата е била полу-чена от взискателя, без
да му се дължи.
Не могат да
бъдат споделени възраженията на ответника, че част от процесната су-ма, а
именно – 247.30 лв., е била възстановена на ищеца от взискателя. Безспорно се
уста-новява по делото, че се касае за плащане от страна на “Фермер България“ ЕООД
на напра-вените от С.Г. разноски по неоснователно образуваното по молба на
дружест-вото изпълнително производство.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за
запла-щане на обезщетение в претендирания размер е основателен и следва да бъде
уважен изця-ло.
Върху главницата се дължи законната
лихва от датата на деликта – 12.09.2019г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото раз-носки – 50
лв. за ДТ и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЧСИ Наско Великов Г.,*** действие –
ОС Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 11, ет.2, да заплати на С.П. Г., с ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, су-мата 270.07
лв., представляваща
обезщетение за причинените на
последния имуществени вреди, в резултат на осъществени от съдебния изпълнител незаконосъобразни
действия по изпълнението по негово изпълнително дело № 20198020400442 – разпределение на постъ-пилата по сметката му сума от запора, наложен на банкова сметка *** “Банка Пиреос
България“ АД, към взискателя “Фермер България“ ЕООД, в срока за доброволно
изпълнение и в нарушение на процедурата по чл.462 от ГПК, без същата реално да
е била дължима, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 12.09.2019г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 350 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчване-то му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала!
ЗМ