Р Е Ш Е Н И Е
№…………
14.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
*****СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
Т.Д. № 39 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск
с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Пред *****ския окръжен съд е постъпила искова молба от
С.С.П. *** ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка Е.И.П. ЕГН********** със същия адрес, чрез адв. *** С.
от САК, упълномощен представител
и съдебен
адреса*** офис 9 против „Застрахователно
акционерно дружество „***““ ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр.*****по иск с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 30160лв., частично от 37000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучена ежемесечна издръжка, поради смъртта на баща
му *****П., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие от
09.05.2016г., в размер на 400лв. ежемесечно, като част от претенция от по
500лв. ежемесечно, считано от датата на деликта – 09.05.2016г. до навършване на
пълнолетието му – 21.09.2022г. или за срок от 75 месеца и 12 дни, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането 09.05.2016г.
до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.
Ищецът твърди, че при
ПТП настъпило на 09.05.2016г. на пътя между гр.***** и гр*****, обл.***** около
6.28ч. баща му *****П. б.ж. на гр.***** е починал. Твърди се, че същият е
пътувал в посока към гр.***** в л.а. „*****“ с рег*****, управляван от ***** П.
със скорост 101км/ч, а в срещуположната лента се движел л.а. „*****“ със
скорост от 90км/ч, управляван от С.П.Г.. Автомобилите се движили на фарове,
които осветявали пътното платно на разстояние над 150м. След излизане от десен
завой л.а. „*****“ навлязъл в насрещната лента за движение, като пресякъл
траекторията на л.а. „*****“ и между двата автомобила настъпил челен удар. От
сблъсъка настъпила смъртта на водача на лекия автомобил „*****“ – ***** П., на
седящия на предната дясна седалка ***** П. и на пътничката в л.а. „*****“ *****,
а на водача на последния – С.Г. били причинени множество телесни увреждания. По
случая е образувано досъдебно производство №Д98/2016г. по описа на ОП-*****.
Според заключението на назначената по същото автотехническа експертиза
причината за ПТП е навлизане на л.а. „*****“ в лентата за насрещно движение.
Това е следствие и на избраната от водача по-висока скорост, като при по-ниска
такава би имал възможност да предотврати произшествието. Твърди се, че
произшествието е причинено в резултат на виновното противоправно поведение на
водача на л.а. „*****“ – ***** П., който е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП; чл.20 ал.2 от ЗДвП; чл.21 ал.1 от ЗДвП. От
назначената съдебно-медицинска експертиза на труп е видно, че ***** П. е
намерен фиксиран от обезопасителен колан, установена е липса на алкохол в
кръвта и урината на починалия. Смъртта му се дължи на съчетана механична травма
несъвместима със живота и е настъпила веднага. Уврежданията са в резултат на
условията на станалото ПТП. С постановление от 29.09.2016г. на прокурор при ОП-*****
е прекратено воденото досъдебно производство №98/2016г., поради смъртта на
водача, допуснал настъпване на произшествието. Към датата на настъпване на ПТП
увреждащият лек автомобил е имал валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно
акционерно дружество „***““.
Твърди, че от този инцидент, като син на починалия
продължава да търпи болки и страдания. Заявява, че баща му се е грижил за него
живеели са в едно домакинство били са неразделни. Благодарение на полаганите
грижи е имал възможно най-добри условия за живот. Баща му е осигурявал
необходимата за развитието му издръжка, като е задоволявал неговите нужди и
поощрявал развитието на талантите му. Твърди, че баща му освен, като строителен
работник в „*****“ ООД- гр.***** е работил и в почивните дни и осигурявал
допълнителен доход за семейството. Заявява, че след неговата смърт е лишен от
получаваната издръжка и поради това търпи много лишения. Счита, че на
обезщетение по КЗ подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, които включват и пропуснатите ползи от неполучаване на издръжка.
Заявява, че е сезирал с молба на 07.11.2018г. ответното дружество за заплащане
на обезщетение в размер на 38000лв., представляващи пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена издръжка, като застраховател на причин***
увреждането. С писмо- отговор №П00005/03.01.2019г. ответникът е заявил, че не
са налице основания за уважаване на тази претенция. Заявява, че и до момента на
подаване на исковата молба не е получавал никакви суми във връзка с отправената
претенция.
„Застрахователно акционерно дружество „***““ гр.*** е подало писмен отговор. Претенцията се
оспорва по основание и по размер.
Заявява,
че към момента са влезли в сила съдебни решения във връзка с претенции за
изплащане на застрахователни обезщетение в следствие смъртта на ***** П. при
ПТП, определени от САС и СГС в размери: главници от по 160000лв. за С.П. и за Е.П.
- общо 320000лв. допълнително законна
лихва в размер на 74000лв. към датата на плащане – 14.02.2019г. или обща сума
от 394000лв. по в.гр.д.№4929/18г. на САС, както и главница в размер на по
200000лв. за ***** П. и *** П. - общо 400000лв., допълнително със законна лихва
по гр.д.№13208/16г. на СГС, като делото е висящо пред САС.
Оспорва
се виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил,
както и механизма на твърдяното автопроизшествие. Твърди, че при разглеждане на
съдебните дела пред СГС са събрани данни, че и двата автомобила са се движили с
несъобразена с пътните условия скорост. В тази връзка счита, че е налице съпричиняване
и от другия участник в ПТП.
Твърди,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалия –
загинал ***** П., който не е позвал обезопасителния колан на автомобила.
Оспорва
се твърдението, че на ищеца се дължи издръжка, както и размера на същата от
500лв. ежемесечно. Счита, че и двамата родители следва да участват в издръжката
на едно дете, не само бащата, като заявява, че такава е била давана и от
майката. Едновременно с това приема, че издръжката се определя по размер
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите да я дават, което
включва преценка на общи и специфични обстоятелства. Приема, че размерът на
издръжката определен по реда на чл.142 ал.2 от СК в размер на ¼ от МРЗ ,
считано от 01.01.2018г. от 510лв. следва да е 127лв.
Също
така твърди, че правото на увредените низходящи да търсят обезщетение за
имуществени вреди от смъртта на родителя, изразени в невъзможност да получават
повече издръжка от него, възниква за тези вреди, които не се компенсират от
пенсията на която имат право, като се цитира съдебна практика в тази насока.
Счита, че следва да се установи и че наследодателят, който дължи издръжката
реално е имал и ще има в бъдеще доход, който да му позволи да я заплаща.
Счита,
че издръжката, като периодично задължение не би могла да се изплати еднократно
за бъдещ период, защото могат да настъпят условия за нейното изменение или
отмяна. По отношение на исканата издръжка за минало време възразява за изтекла
давност за периода преди 22.02.2018г. – една година преди подаване на исковата
молба, а алтернативно се твърди, че исканите суми за издръжка представляват
периодични плащания и като такива за тях е приложима по-кратката погасителна
давност от 3 г., като се прави възражение за изтекла такава.
Оспорва
се и претенцията за лихва върху претендираните периодични плащания от датата на
увреждането 09.05.2016г., както и за законна лихва върху главницата. Счита, че
е изтекъл тригодишния давностен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД, поради което прави
възражение за изтекла давност за законната лихва претендирана от ищеца. Лихвата
се оспорва и на отделно основание, тъй като не е съобщено за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования, както и за допълнителната претенция
за имуществени вреди, а това е станало едва с настоящата искова молба.
Моли
искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като се присъдят
направените разноски и юрисконсултскто възнаграждение.
С допълнителната искова
молба се оспорва възражението за неоснователност, като се заявява, че
обезщетението за неимуществени вреди и за имуществени вреди /пропуснати ползи/
са независими едно от друго и се дължгат при условията на кумулативност.
Твърди, че бащата безусловно е длъжен да осигурява издръжка на своето
ненавършило пълнолетие дете. Заявява, че е допустимо присъждане на обезщетение
за бъдещ период, като се цитира практика на ВКС. Заявява, че едниствено виновно
лице за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „*****“ – ***** П.,
който извод се основава на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Тъй като същото няма доказателствена сила по чл.300 от ГПК са
направени доказателствени искания в тази насока. Оспорва се и възражението за
съпричиняване от страна на ***** П., като се твърди, че същият е ползвал
обезопасителния колан. Също се отхвърля и възражението за съпричиняване от
страна на водача на л.а. „*****“ - С.П.Г., позовавайки се на представената
автотехническа експертиза. Твърди, че исковата претенция е за издръжка в размер
на 400лв. ежемесечно, а не за 500лв. Също така се оспорват наведените
възражения за давност на част от главницата и на лихвите, като твърди, че в
случая се касае за застрахователно обезщетение, а не за самата издръжка, която
се използва само за определяне на неговия размер и че застрахователят отговаря
за причинените от застрахования вреди при същите условия, при които отговаря и
самия причинител. Моли се да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на застрахователно провоотношение между ответника и л.а. „*****“
с рег*****.
Не е постъпил
допълнителен отговор.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените
съображения, възражения и оплаквания.
Окръжният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните и това
се установява от представеното удостоверение за раждане, че ищецът С.С.П. е син
на *****П.. Също така не се спори и се установява от представеното
удостоверение за смърт и наследници, че *****П. е починал на 09.05.2016г. и
оставил свои законни наследници сина си С.С.П.
и съпругата си Е.И.П.. Не е спорно и че смъртта на ***** П. е в следствие на
ПТП реализирано на 09.05.2016г.
Прието за безспорно е с
определение от 25.09.2019г. наличието на застрахователна полица задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № BG/03/115002625065 за
л.а. „*****“ с рег*****.
Спорни по делото са въпросите
относно механизма на възникване и реализиране на ПТП и съответно ангажиране на
отговорността на застрахователя с пряк иск от увреденото лице, основателността
и размера на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи – неполучена издръжка, както и за основателността и размера на лихвата за
забава и законната върху тази сума?
Правната
квалификация на иска е по чл.432 от КЗ, тъй като това е пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка ГО. Правата на увреденото лице
възникват и то придобива качеството на увредено лице с настъпването на деликта,
който се явява застрахователно събитие за застрахователя и застрахования. Със
сключването на договора за задължителна застраховка ГО права и задължения
възникват само за страните по него. Едва, когато настъпил непозволеното увреждане
от страна на застрахования увреденото лице има право да търси обезщетение от
деликвента или неговия застраховател. Непозволеното увреждане в случая е
настъпило на 09.05.2016г. – датата на ПТП и смъртта на ***** П.. Именно от тази
дата /а не по-рано от датата на сключване на договора/ ищецът придобива
качеството на уредено лице и има право да претендира от застрахователя
обезщетение за претърпените вреди. Към тази дата в сила от 01.01.2016г.е сега
действащия КЗ и следователно приложимата норма е чл.432 от КЗ.
По отношение на първия от
спорните по делото въпроси съдът съобрази приложеното към делото д.п.№98/2016г.
по описа на ОП-*****. Видно е че същото е провеждано именно за установяване на
извършителя на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 от НК за
причиненото на 09.05.2016г. ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на *****
П.. Съгласно влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство от 29.09.2016г. единственият водач, който носи вина за настъпване
на ПТП е ***** Жеков П., управлявал л.а. „*****“ с рег*****.
Поради това и е прието наличието на хипотезата на чл.24 ал.1 т.4 от НПК.
Този
извод се налага и от заключението от назначената по делото автотехническа
експертиза, докладвано от в.л.П.Д., неоспорено от страните и прието от съда,
като компетентно и обективно. Според същото л.а. „*****“ с рег*****, управляван
от ***** П. със скорост 101км/ч,/по показания на ДЖИ ПИ ЕС, а изчислена
95.58км./ч/ се движел по автомобилен път в посока от гр***** към гр.*****, а в
срещуположната лента се движел л.а. „*****“ със скорост от 70.48км./ч
/изчислена/, управляван от С.П.Г.. Видимостта била ограничена, поради мъгла. Максимално разрешената скорост за пътния участък е
90км/ч. По неясни причини, излизайки от завой автомобилът „*****“ се отклонил наляво, навлязъл в лентата за
насрещно движение и
в нея се реализирал удар между двете превозни средства. В следствие на него л.а. „*****“ бил отблъснат назад и косо надясно,
с въртене спрямо вертикалната ос, като окончателно се установил на пътното
платно с предна част насочена на югозапад, върху прилежащия банкет. л.а. „*****“
се преместила на малко разстояние косо към южния банкет, завъртяла се по
часовниковата стрелка и се спуснала по ската южно от пътното платно със задната
си част към крайпътния терен, а предната част насочена към пътното платно. В.л.
е категорично, че единственият водач, който е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП и бил ***** П., управлявал л.а. „*****“ с рег*****.
Заключението установява невъзможност от страна на другия водач да предотврати
произшествието, с каквито и да било технически действия. В.л. установява също
така и че трупът на ***** П. е намерен фиксиран с обезопасителен колан на
предна дясна седалка в лекия автомобил Дачия, с отворена пред него въздушна
възглавница.
В
тази насока са и събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите С.Г., който е вторият участник в ПТП управлявал л.а.„*****“, А.А. и
Ц.А.. Свидетелят Г. е категоричен, че е възприел движещия се в неговата лента
срещу него автомобил миг преди удара, след което няма спомени. Свид. А. и А.,
макар да не са преки очевидци на сблъсъка установяват метеорологичната
обстановка и в какво състояние са намерени колите и пътуващите в тях.
При безспорно установения от цитираните доказателства механизъм на ПТП,
съдът намира, че водачът на л.а.
„*****“ с ***- ***** П. е нарушил разпоредбите на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал превозното
средство със скорост над разрешената за съответния пътен участък – 90 км/ч и чл.
16, ал. 1 от ЗДвП, забраняваща му да навлиза в
лентата за насрещно движение.
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че причина за смъртта на ***** П. е тежка съчетана механична
травма, довела до несъвместими с живота груби анатомични увреждания на жизнено
важни органи /сърце, бял дроб, диафрагма, черен дроб/, като е налице пряка
причинна връзка между получените при пътния инцидент увреждания и смъртта му.
От
тези доказателства се установява наличието на основанието на иска, а именно
настъпили вреди за увреденото лице С.С.П. от смъртта на неговия баща. Смъртта е
настъпила в следствие на граждански деликт осъществен от застрахован при
ответника водач на автомобил, което ангажира отговорността му. Деликта е
наличен поради наличието на противоправно деяние на извършителя, което е виновно
– форма на вината непредпазливост, настъпване на вредни последици и пряка
връзка между деянието и вредите. Тези вреди са неимуществени, за което страните
признават, че има постановени съдебни актове и имуществени, в това число
претърпени загуби и пропуснати ползи, за каквито няма данни да са били
присъждани или да са били предмет на разглеждане в друго производство.
В
случая претенцията е за обезщетение за имуществени вреди, които се дефинират
като пропуснати ползи и се изразяват в загубата на издръжката, която ищецът би
получавал от баща си от датата на неговата смърт до навършване на пълнолетието
му.
Предвид същността на вредите ответникът е направил възражение, че тази
претенция е погасена по давност, като се основава, че същата е периодично
плащане и се погасява с три годишна давност, едновременно с това, че издръжка
не се дължи за минало време повече от една година преди подаване на исковата
молба. Съдът счита и двете възражения за неоснователни. На първо място в случая
не се претендира издръжка, тъй като застрахователят не дължи издръжка на ищеца.
Претенцията е за обезщетение за непозволено увреждане, което е извършено от
застрахован при ответника водач на автомобил. Обезщетението за непозволено
увреждане се погасява с общия пет годишен давностен срок, който се брои с
начало датата на увреждането, т.е. 09.05.2016г. От тази дата до подаване на ИМ
н 22.02.2019г. не е изтекъл давностния срок. По идентични съображения, тъй като
не се търси издръжка, а обезщетение, няма и задължение да се търси и за период
повече от една година преди подаване на исковата молба. В случая само размера
на обезщетението би бил равен на издръжката, която би получил ищеца ако баща му
не беше загинал при пътното произшествие.
По принцип обезщетение за имуществени вреди могат в случай на смърт, могат
да търсят непълнолетните низходящи, които действително са били издържани от
пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. При определяне на размера съдът
трябва да съобрази реализираните приживе от покойния, но и при съблюдаване
правилото на чл.
142, ал. 2 СК, според което минималната издръжка на едно дете не следва да е под
една четвърт от размера на минималната работна заплата и като се съпостави
приносът на другия родител в осигуряването на издръжката
и след приспадане на получаваната наследствена пенсия по чл.
82 КСО.
По естеството си претендираните суми за издръжка
на малолетните деца представляват пропуснати ползи. Като вид имуществена вреда
пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения, което
приращение би настъпило с определена степен на сигурност. С оглед на данните по
делото несъмнено претенцията за имуществени вреди е доказана по основание.
Очевидно се установява по делото, от събраните гласни доказателства, че
починалият баща се е грижил за семейството си и е давал издръжка. В случая действително се установява по
делото, че непълнолетния ищец е бил издържан от починалия и с неговата смърт е
загубил възможността да получава тази издръжка.
Настъпването на сочената
пропусната полза е сигурно, тъй като задължението не е поставено в зависимост
от допълнителни условия и се дължи до настъпване на пълнолетие на детето. С
оглед на това предявения иск за претърпени имуществени вреди е доказан по
основание. Издръжката се дължи от настъпване на
смъртта на пострадалия, доколкото основанието на претенцията за загуба на издръжка се свързва с посочения факт.
Предвид нормативно определения минимален размер на издръжката то тя за съответните периоди е: от 01,01,2016 г. до 31,12,2016 г. МРЗ е 420,00 лв. или 1/4 е 105,00 лв.; от 01,01,2017 г. до 31,12,2017 г. МРЗ е 460 лв. или 1/4 е 115,00 лв.;
от 01,01,2018г до 22,01,2018 г. МРЗ е 510лв. или ¼ е 127.50лв. и от
01.01.2019г. МРЗ е 560лв. а ¼ 140лв.
Следва да се посочи, че тази по размер издръжка ищецът би получавал дори и
родителят да е безработен, затова тя е нормативно определена като минимална.
Видно от представените по делото доказателства – удостоверение от НОИ
/л.143/ за периода м. авг. 2014г. до м.юни 2016г. ***** П. е осигуряван върху
различен месечен доход, средно месечно за периода 492.73лв.
От представеното удостоверение от неговия работодател „*****“ ООД гр.*****
заплатата му за периода м.11.2015г. – м.05.2016г. е 658.76лв. брутно и
525.89лв. чисто за получаване.
Видно от представените по делото доказателства – удостоверение от НОИ /л.144/
за периода м. май 2016г. до м.юли 2019г. Е.П. – майката на ищеца е осигурявана
върху различен месечен доход, средно месечно за периода 579.26лв.
От тези писмени доказателства се установява приблизително еднаква
възможност за всеки от родителите да дава издръжка на ищеца предвид
приблизително еднаквия им месечен доход. Доходите са над минималната за
страната работна заплата и под средната.
От заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява среден размер на месечна
издръжка на лице /дете/ от 268.67лв. за 2016г. 291.25лв. за 2017г. и 320.25лв.
за 2018г., като за 2019г. не може да се определи поради липсата на данни от
НСИ. Към тези данни съгласно разпита на вещото лице И. следва да се прибавят и
7.30лв. месечно за транспорт и 4.30лв. месечно за съобщения. Вещото лице
заявява, че основава заключението си изцяло на данните на НСИ.
От представеното писмо-удостоверение /л.106/ издадено от НОИ се установява,
че на С.С.П. е отпусната наследствена пенсия, считано от 09.05.2016г. която е в
размер на 170.42лв. за периода 09.05.2016г. – 31.12.2016г.; 127.81лв. за
периода 01.01.2017г. до 30.06.2017г.; 135.00лв. за периода 01.07.2017г. до
30.09.2017г.; 150.00лв. за периода 01.102017г. до 30.06.2018г.; 155.70лв. за
периода 01.07.2018г. до 30.06.2019г. и от 01.07.2019г. 164.57лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел ***се установява, че ищецът
е записан и тренира борба в частен клуб; че след смъртта на баща му се е
наложило да посещава психолог в друг град, като тези консултации за заплащани
по 30лв. на посещение; че ходи на състезания по борба, като трябва да си
осигури заплащане на престоя в съответното населено място; че посещава курсове
по английски език, като цената на един час е около 20лв., че по препоръка на
треньора си консумира хранителни добавки, които са за около 180лв. месечно.
Предвид посоченото по-горе обстоятелство, че в случая се претендира
обезщетение за пропусната
полза, то същото следва да се присъди като глобална сума,
тъй като губи типичния си характер на дължима ежемесечна издръжка от родител на дете. В него следва да се включат
всички бъдещи пропуснати
ползи.
С оглед събраните по делото доказателства
цитирани по-горе съдът счита, че размерът на това обезщетение следва да се
определи, като се усредни необходимата на ищеца издръжка за един месец при
наличните данни и от нея се извъди размера на усреднената наследствена пенсия,
тъй като същият се мени ежегодно и не е възможно да се изчисли за целия период.
Това обезщетение се дължи считано от 09.05.2016г. до 21.09.2022г., на която
дата ищецът ще навърши пълнолетие или общо за период от 75 месеца и 12 дни.
Съдът приема, с оглед нуждите на
детето и възможностите на родителите, заключението на експертизата и
установените специфични по-високи нужди от издръжка, че месечната издръжка на С.П.
следва да бъде в размер на 450лв. От тези 450лв., майката Е.П. следва да поеме 170лв.,
тъй като нейната заплата е по-ниска и упражнява пряко грижите по отглеждането и
възпитанието на детето. Размерът до останалата сума от 280лв. месечно е
следвало да се осигури от бащата. От него следва да се приспадне осреднената
наследствена пенсия за периода 09.05.2016г. до 01.07.2019г. от 150.58лв.
месечно или остават 129.42лв. на месец, които ищецът е пропуснал и ще пропусне
да получи в следствие на смъртта на своя баща.
Ето защо дължимото обезщетение е
в размер на пропуснатата полза за 75 месеца и 12 дни умножено по 129.42лв. или
общо 9758.27лв.
Предвид изложеното главния иск с
правно основание чл.432 от КЗ се явява доказан по основание и размер за сумата
от 9758.27лв., в който следва да
бъде уважен, като се осъди „Застрахователно акционерно дружество „***“ ЕИК *****да заплати на С.С.П. *** ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Е.И.П. ЕГН********** посочената сума, а за разликата до претендираните 30160лв.,
частично от 37000лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена ежемесечна издръжка,
поради смъртта на баща му *****П., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие от 09.05.2016г., в размер на 400лв. ежемесечно, като част от
претенция от по 500лв. ежемесечно, считано от датата на деликта – 09.05.2016г.
до навършване на пълнолетието му – 21.09.2022г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изводите за основателност на
главния иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени имуществени вреди също е основателен и следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на иска.
Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от
датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя – 07.11.2018 г. /молба л.41 съгл. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2 КЗ/, а за периода от датата на увреждането 09.05.2016г. до датата на предявяване 07.11.2018г. на застрахователната претенция пред
застрахователя акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените разноски,
съобразно уважената част от иска. Искът е предявен за 30160лв. Уважен е за
9758.27лв. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК /л.103/ ищецът е
направил разноски от общо 5366лв. При това положение на него се дължи
присъждането на 1736.17лв. Ответникът е направил разноски в размер на 620лв. и
претендира определяне на възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК за
представителство на юриконсулт, което съдът определя в размер на 300лв. или
общо 920лв. Искът е отхвърлен за 20401.73лв. Ето защо на ответника се дължи
присъждането на 622.33лв.
Поради това по компенсация „Застрахователно
акционерно дружество „***“ ЕИК *****следва да бъде осъдено да заплати на С.С.П. от
гр.*****, действащ лично и със съгласието на своята майка Е.И.П. сумата от
1113.84лв. деловодни разноски.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432
от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД „Застрахователно
акционерно дружество „***“ ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр.*****ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П. ***
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Е.И.П. ЕГН**********
със същия адрес, представляван от адв. П.С. от САК - съдебен адреса*** офис 9 сумата от 9758.27лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучена ежемесечна издръжка, поради смъртта на баща
му *****П., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие от
09.05.2016г., в размер на 129.42лв. месечно за периода от датата на деликта –
09.05.2016г. до навършване на пълнолетието му – 21.09.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 07.11.2018г., като за разликата до претендираните 30160лв.,
частично от 37000лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена ежемесечна издръжка,
поради смъртта на баща му *****П., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие от 09.05.2016г., в размер на 400лв. ежемесечно, като част от претенция
от по 500лв. ежемесечно, считано от датата на деликта – 09.05.2016г. до
навършване на пълнолетието му – 21.09.2022г., както и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от датата на деликта 09.05.2016г. до
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 07.11.2018г. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.86
от ЗЗД „Застрахователно акционерно дружество „***“ ЕИК
*****със седалище и адрес на управление: гр.*****ДА ЗАПЛАТИ на С.С.П. *** ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка Е.И.П. ЕГН********** със същия адрес, представляван
от адв. П.С. от САК - съдебен
адреса*** офис 9 сумата от 1113.84лв.
деловодни разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: