Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 107
гр. Сливен, 26. 05. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 14 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Монтажи“
ЕАД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от п.Д. В.У., подадена срещу Заповед
№ ДК-09-Сл-1 от 07.01.2022 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол /РДНСК/ Сливен, с която на основание чл. 224, ал.
5 и ал. 6 от ЗУТ, във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г. на Началника на ДНСК, е наредено: 1.
Спиране изпълнението на незаконен строеж: „Ремонт и възстановяване на язовирна
стена „Ада дере“, ПИ № 00713.20.492, с. Асеновец, община Нова Загора и
съоръженията към нея“ ; 2. Определен е срок един месец, до изтичането на който
строителите да вземат мерки по обезопасяване на строежа за осигуряване и
гарантиране защита на живота и здравето на населението, опазване на околната
среда, защита от значителни вреди на имущество и недопускане на щети; 3. Забранен
е достъпът до строежа след изтичане на срока, посочен в т. 2, като се поставят
отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на
строежа от служители на РДНСК Сливен посредством ограждане на строителната
площадка със сигнални ленти.
Оспорващият твърди в жалбата си, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: при издаване на
заповедта неправилно е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като изпълнението на строежа е при условията на чл.
148, ал. 6 от ЗУТ; извършените без издадено разрешение за строеж дейности по
язовира са спешни/аварийни ремонтни дейности; язовирът е включен с Решение №
495 от 13.07.2018 г. на Министерски съвет /МС/ в списък на язовирите, нуждаещи
се от спешен ремонт, като за същия са описани установени от ДАМТН
неизправности, които дават основание да бъде идентифициран като „спешен“,
авариен и застрашаващ здравето и живота на хората от близките населени места; при
започване на строителните дейности е бил налице изготвен технически проект от
„Монтажи“ ЕАД и по време на изпълнение на неотложните аварийни и
възстановителни работи са предприети действия необходимите строителни книжа да
бъдат окомплектовани и предоставени от собственика след приключване на
ремонтните дейности; ремонтът на язовирната стена е извършен въз основа на
предварителна оценка за нарушаване на нейната технологична и конструктивна
сигурност, съгласно становище на ДАМТН; в оспорената заповед не са изложени
мотиви защо се счита, че обектът не е спешен и авариен и защо се изключва
приложимостта на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ; издаването на оспорената заповед би
могло да има за последица предизвикването на бедствено положение и застрашава
живота и здравето на хората в близките населени места. Моли оспорената заповед
да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се представлява.
Административният орган – Началника
на РДНСК Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание,
проведено на 31.03.2022 г., от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна. В представено писмено становище излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед, моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и на направените по делото разноски.
Заинтересованите лица: „Държавна консолидационна
компания“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Изгрев, ул. „Тинтява“ № 86, представлявано от И.д. М.Т.К., и „Ен Ар Консулт“
ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул.
„България - над реката“ № 3, представлявано от у.Б.В.П., редовно призовани, не
се представляват в съдебно заседание. Не изразяват становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на административния орган и събраните
по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 495 от 13.07.2018 г. на МС е определена „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД /заинтересовано лице в
настоящото производство/ да възлага ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна
и общинска собственост. В приложен към решението списък са изброени нуждаещи се от ремонт и спешен ремонт язовири, един от
които е язовир „Ада дере“ в община Нова Загора с посочване на констатирани
неизправности: филтрация в десния скат на стената.
Процесният язовир „Ада дере“ е разположен в землището
на с. Асеновец, община Нова Загора, в ПИ № 00713.20.492, и е държавна
собственост, съгласно Акт за публична държавна собственост № 6214 от 02.09.2020
г., вписан в Служба по вписванията – Нова Загора.
Заинтересованото лице „Държавна консолидационна
компания“ ЕАД е възложител на процесния строеж, на основание Решение № 495 от 13.07.2018
г. на МС. Изпълнител на строежа е оспорващият „Монтажи“ ЕАД, а заинтересованото
лице „Ен Ар Консулт“ ЕООД – консултант.
Във връзка със Заповед № РД-13-300 от 09.11.2021 г. на
Началника на ДНСК, от служители на РДНСК Сливен е извършена проверка по
документи и на място на строеж: „Ремонт и
възстановяване на язовирна стена „Ада дере“, ПИ № 00713.20.492, с. Асеновец,
община Нова Загора и съоръженията към нея“.
По време на проверката, от изпълнителя на строежа
„Монтажи“ ЕАД са представени следните документи: Договор от 21.06.2019 г. с
предмет: „Обследване, анализи на техническото състояние, съставяне на
технически паспорт, изготвяне на технически проект и упражняване на авторски
надзор във връзка с изпълнението на ремонта или реконструкцията на язовирни
стени и съоръженията към тях“ за язовир „Ада дере“, община Нова Загора, област
Сливен; Споразумение за взаимно информиране и съвместно осигуряване на ЗБУТ при
работа на строеж: „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Ада дере“, ПИ №
00713.20.492, с. Асеновец, община Нова Загора и съоръженията към нея“ от
12.01.2021 г.; Заповед № 07 от 12.01.2021
г. на Изпълнителния директор на „Монтажи“ ЕАД, за възлагане изпълнението на
задълженията на технически ръководител на строежа; Протокол за започване на
ремонтно-възстановителни работи и предаване на строителната площадка от
собственика и възложителя на изпълнителя от 12.01.2021г.; Дневник на заповеди
за изпълнение от 15.01.2021 г.; Договори за доставка от 01.04.2021 г.; Количествено-стойностни
сметки; Уведомителни писма от 27.05.2021 г. до Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, Директора на ОД
на МВР– Сливен, Кмета на Община Нова Загора, Областен управител на Област
Сливен, Директора на РДГ – Сливен, във
връзка със започване на контролираното изпускане на язовира и изпълнението на
СМР.
На 29.11.2021 г. е извършена проверка на място от
служители на РДНСК Сливен, на строеж „Ремонт и възстановяване на язовирна стена
„Ада дере“, ПИ № 00713.20.492, с. Асеновец, община Нова Загора и съоръженията
към нея“.
За извършената проверка е съставен Констативен акт № 1
от 29.11.2021 г. по описа на РДНСК Сливен. В акта са направени следните
констатации: строителството е започнало на 12.01.2021 г., видно от Протокол за
започване на ремонтно-възстановителни работи и предаване на строителната
площадка от собственика и възложителя на изпълнителя, и продължава към момента
на проверката; язовирната стена е земнонасипна; от
североизточния край на стената е започнато полагане на стоманобетонова
настилка и оформяне на стоманобетонови бордюри по
короната; сухият откос е възстановен чрез нов насип от земни маси, а по мокрия
откос е изпълнен нов насип от земни маси и камък; положена е нова PVC тръба в
съществуваща стоманена тръба на основен изпускател, изградени са нови входна и
изходна шахти; изграден е преливник, който представлява стоманобетонен канал с
отворена правоъгълна рамка; водите се отвеждат до съществуващо дере, което ги
извежда до съществуващия рибарник; изградени са част от
контролно-измервателните съоръжения за осигуряване на следенето на състоянието
на язовирната стена за времето на нейната експлоатация и за отчитане на
падналото водно количество; към момента на проверката строителството
продължава. В акта е прието, че строежът е първа категория и че се извършват СМР
на язовирната стена и съоръженията към нея, които представляват основен ремонт
и реконструкция, без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни
проекти и издадено разрешение за строеж. Посочено е, че са нарушени чл. 137,
ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт, е образувано
административно производство по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ за спиране
изпълнението на строително-монтажните работи и забрана достъпа до строежа.
С Писмо Изх. № НЗ-1141-00-353 от 03.12.2021 г. по
описа на РДНСК Сливен, констативният акт е изпратен на участниците в
строителството: „Държавна консолидационна компания“
ЕАД, „Монтажи“ ЕАД и „Ен Ар Консулт“ ЕООД, с указание, че в 7-дневен срок от
получаването му могат да бъдат подавани възражения по акта. Актът е връчен на „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД и „Ен Ар Консулт“ ЕООД
на 08.12.2021 г., а на „Монтажи“ ЕАД – на 09.12.2021 г. В срока по чл. 224, ал.
5 от ЗУТ, възражение против констативния акт е подадено от „Ен Ар Консулт“ ЕООД.
Във възражението са изложени съображения, че извършваните СМР на язовирната
стена имат характер на аварийно-възстановителни работи, поради което попадат в
изключението по чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, и строителните книжа за тях ще бъдат
предадени на органа, компетентен да издаде
разрешение за строеж, след приключване на строителството. Възражението
не е уважено.
Въз основа на горепосочения констативен акт, на 07.01.2022
г. от Началника на РДНСК Сливен, е издадена оспорената Заповед № ДК-09-Сл-1 от
07.01.2022 г., с която на основание чл. 224, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ, е наредено:
1. Спиране изпълнението на незаконен строеж: „Ремонт и възстановяване на
язовирна стена „Ада дере“, ПИ № 00713.20.492, с. Асеновец, община Нова Загора и
съоръженията към нея“ ; 2. Определен е срок един месец, до изтичането на който
строителите да вземат мерки по обезопасяване на строежа за осигуряване и
гарантиране защита на живота и здравето на населението, опазване на околната
среда, защита от значителни вреди на имущество и недопускане на щети; 3.
Забранен е достъпът до строежа след изтичане на срока, посочен в т. 2, като се
поставят отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация
на строежа от служители на РДНСК Сливен посредством ограждане на строителната
площадка със сигнални ленти. В мотивите на заповедта са възпроизведени
констатациите от констативния акт; счетено е за неоснователно подаденото от „Ен
Ар Консулт“ ЕООД възражение, като е изложено, че извършването на СМР по
язовирната стена не е предизвикано от бедствена или аварийна ситуация, която да
изисква спешност и неотложност, поради което не са налице условия за приложение
на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ; прието е, че строежът се извършва без одобрен
инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, и представлява
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия на 14.01.2022
г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по пощенски куриер на
17.01.2022 г.
В преписката се съдържа цитираната в оспорената
заповед - Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г. на Началника на ДНСК, с която на
началниците на РДНСК са предоставени определени правомощия, включително и
правомощията по: чл. 222, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – да спират незаконни строежи от
първа до трета категория включително; чл. 222, ал. 1, т. 3 от ЗУТ – да
забраняват достъпа до строежите по т. 1 и да разпореждат поставянето на
отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на
строежите; чл. 222, ал. 1, т. 12 от ЗУТ - да предписват изпълнение на укрепителни
и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на
части от тях, за които е спряно строителството или е забранено ползването им;
чл. 222, ал. 1, т. 14 от ЗУТ - да разпореждат освобождаване на строежа и на
строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и.К.Н.К.
със специалност ПГС, заключението по която съдът възприема като обосновано и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Според заключението на
вещото лице, уточнено в съдебно заседание на 12.05.2022 г., към датата на
извършения от вещото лице оглед на място, изпълнените строително-монтажни
работи са в много по-голям обем от тези, които са описани в констативния акт; извършените
строително-монтажни дейности са основен ремонт и реконструкция, тъй като
засягат конструкцията на язовира; процесният строеж е първа категория; не е
инициирана процедура пред компетентния орган по одобряване на частични работни
проекти и издаване на разрешение за строеж – във връзка със строителните
дейности, предмет на оспорената заповед.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата
на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и
Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г. на Началника на ДНСК.
Оспореният административен акт е издаден в
установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването му, поради което е мотивиран. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Противно на
твърденията на оспорващия, от административния орган са изложени съображения,
поради които е счетено, че не са налице условия за приложение на чл. 148, ал. 6
от ЗУТ.
При издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нормата на
чл. 224, ал. 5 от ЗУТ е предвидено, че: при констатиране на строеж от първа до
трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията
за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на
заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; заповедта
за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за
национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице в
тридневен срок от изтичането на срока за възражения. В разглеждания случай по
делото е установено, че заповедта на Началника на РДНСК Сливен е издадена въз
основа на констатиране на незаконен строеж. Съставен е констативен акт от
служители на РДНСК Сливен, с който е установено извършване на незаконен строеж.
Констативният акт е съобщен на заинтересованите лица – участници в
строителството, от което следва че оспорващият е уведомен за образуваното
административно производство по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ за спиране на
строителството. Липсват данни оспорващият да е упражнил правото си на
възражение против констативния акт. Оспорената заповед е издадена след изтичането
на срока за възражения, съобразно правилото на чл. 224, ал. 5, изр. 2 от ЗУТ.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Оспорената заповед е основана на анализ на
доказателствата, съдържащи се в административната преписка. Изводът на
административния орган, че процесният строеж представлява незаконен строеж, е
правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно
която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрен инвестиционен проект
и/или без разрешение за строеж.
Между страните не е спорно, че процесният строеж „Ремонт
и възстановяване на язовирна стена „Ада дере“, ПИ № 00713.20.492, с. Асеновец,
община Нова Загора и съоръженията към нея“ е първа категория строеж, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „д“ и б. „н“ от ЗУТ. Извършените строително-монтажни
работи по язовирната стена и съоръженията към нея имат характера на основен
ремонт и реконструкция по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, тъй като
засягат конструкцията на язовира, поради което за изпълнението на същите са
необходими одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.
Оспорващият твърди, че строителните дейности са
извършени без издадено разрешение за строеж, тъй като същите били спешни/аварийни
ремонтни дейности и изпълнението на строежа било при условията на чл. 148, ал.
6 от ЗУТ. Това е и основният спорен между страните въпрос. Съдът счита, че по
делото липсват доказателства, които да обосноват тезата на оспорващия. Съгласно
разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, при бедствени и аварийни ситуации
разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни
проекти; строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението
на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се
предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. Следователно,
за да бъде определен един строеж като извършен в условията на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, е необходимо настъпване на бедствени или аварийни ситуации, в резултат на
които е нужно извършването на неотложни аварийни и възстановителни работи. По
делото не са представени доказателства за настъпване на бедствени или аварийни
ситуации, заради които да е необходимо извършването на неотложни аварийни и възстановителни работи. Доколкото
в ЗУТ липсва легална дефиниция за бедствие и авария, приложение следва да
намерят определенията за бедствие и авария, дадени в чл. 2 и § 1, т. 3 от ДР на
Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/. Няма данни по делото за такива природни
явления или инциденти, които да са по смисъла на цитираните разпоредби от ЗЗБ. Според
оспорващия, процесните строителни работи са спешни и аварийни, тъй като с
Решение № 495 от 13.07.2018 г. на МС язовирът е включен в списък на язовирите,
нуждаещи се от спешен ремонт. Само и единствено наличието на цитираното решение
на МС, не може да обоснове извод за настъпило бедствие или авария – липсват такива
данни в решението на МС. Не представлява бедствена или аварийна ситуация посочената
неизправност на язовира в приложения към решението списък - филтрация в десния
скат на стената. Така определената в решението неизправност не е нито бедствие,
нито авария по смисъла на горепосочените разпоредби на ЗЗБ. Именно поради това
че одобреният с решението на МС ремонт не е предпоставен от бедствена или
аварийна ситуация, същият е извършен не в условията на неотложност, а началото
му е поставено две години и половина след датата на издаване на решението на
МС.
В процеса на съдебното дирене е установено, че
процесният строеж е изпълнен без необходимите строителни книжа – без одобрен
инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. С оглед на
обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за одобрен проект
и за издадено разрешение за строеж по отношение на процесния строеж, изводите
на административния орган, че същият е изпълнен в нарушение на разпоредбите на
чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, са правилни и съобразени с материалния
закон.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по
делото разноски е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски
по делото в размер на 470,50 лева, от които: 370,50 лева - внесен депозит за
вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Монтажи“ ЕАД с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9,
представлявано от п.Д. В.У., подадена срещу Заповед № ДК-09-Сл-1 от 07.01.2022
г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол Сливен.
ОСЪЖДА „Монтажи“ ЕАД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 9, представлявано от
п.Д. В.У., да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата от
470,50 /четиристотин и седемдесет лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: