Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.12.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на девети декември две хиляди
и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №11530 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11530/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Б.В.Д. ЕГН ********** *** срещу решение №278231 от 27.11.2017 г постановено по гр.д.№18622/2017 г на СРС , 153 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Д. , че същият дължи сумата от 398,34 лева , от които
377,10 лева цена на незаплатена топлинна енергия и 21,24 лева
дялово разпределение за периода м.12.2013 г – м.04.2016 г за апартамент №67 в гр.София ж.к.*******;
ведно
със законната лихва върху посочената главница от 06.01.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.01.2017 г по ч.гр.д.№867/17 г на СРС , 153 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като
в обекта му няма работещи радиатори и не може да се извърши „отчет“ на същите . Представените от ищеца доказателства не са
официални документи и не доказват доставка на топлинна енергия . За периода
м.12.2013 г – 06.01.2014 г /за 37 дни/ задължението е погасено по давност .
Въззиваемата страна не
е
подала писмен отговор на въззивната жалба .
В писмена молба оспорва същата .
Третото лице “М.Е.“ ООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 11.12.2017 г, поради което въззивната жалба от 21.12.2017 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената
част от решението
на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират .
Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи
частично иска СРС е приел , че от приетия
по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот на стр.30 от делото пред
СРС и молба – декларация от 18.02.2003 г. се установява, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния топлофициран имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление,
в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия. В този смисъл ответникът
е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира
от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 160325.
Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач , видно от приетите
по делото решение на общото събрание на етажната собственост от 18.09.2002 г. и
договор с фирмата за дялово разпределение от 27.09.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда през процесния период, се измерва чрез общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На ответника е начислявана единствено
топлинна енергия за отопление от сградната инсталация, не е начислявана
топлинна енергия за отопление на процесния имот, тъй като в същия не са били
монтирани отоплителни тела, не е
начислявана топлинна енергия за отопление имот от отоплителни тела в общите
части, тъй като такива са липсвали, не
е начислявана такава и за битово горещо водоснабдяване, тъй като монтираният в
имота водомер е бил с нулеви отчети, като технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. От представените от
помагача доказателства /протоколи за отчет на УДР/ се установява, че е осигурен достъп до имота за извършване
на отчитането на уредите за дялово разпределение през исковия период.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния
период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно
законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба
/чл. 70, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 Г. за топлоснабдяването/ – само за топлинна енергия за отопление от
сградната инсталация на база ден градуси, с отчитане на дните, през които е
работила отоплителната инсталация при съобразяване с изчислената топлинна
енергия за отоплителния период от третото лице . При изчисляване на сумата за
действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците,
попадащи в исковия период. В този смисъл не намират опора в доказателствата по
делото възраженията на ответника за неправилно начисляване на количествата
топлинна енергия, доставена до имота му през исковия период. Начислената за
имота топлинна енергия за отопление от сградната инсталация е определена по изчислителен път и е
разпределена за всеки имот на база пълен отопляем обем, за което вещото
лице – топлотехник е изготвило подробна таблица, поместена в представеното по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Доколкото ответникът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат
предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата
цена съдът кредитира напълно заключенията на съдебно-техническата експертиза,
която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена
топлинна енергия възлиза на 377,10 лв.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ
размер на 21,24 лв. /съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и предвид, че те не са включени
в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
Ответникът не е
доказал погасяване на задължението за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия в размер на 377,10 лв. и на таксите за дялово разпределение в размер на
21,24 лв. през процесния период /в този смисъл е и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /, с оглед на което искът за главница се явява
основателен до тези размери.
Решението на СРС е правилно в
обжалваната част .
Изслушаната пред СРС СТЕ е установила – и то чрез
отчет – че въззивникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имота и за
БГВ и такива суми не са били начислени .
На ответника е начислявана единствено топлинна енергия за отопление от
сградната инсталация , която той дължи въз основа на качеството му на
потребител на топлинна енергия в етажна собственост - чл.70 ал.1 от Наредба №
16-334/2007 г за топлоснабдяването . ЗЕ и Наредба № 16-334/2007 г за топлоснабдяването
не предвиждат за доставената топлинна енергия да се съставят официални
документи респ. доставките не следва да се доказват с такива документи .
Възражението за погасителна давност не е заявено в отговора на исковата молба и
се явява преклудирано . Дори да се разгледа същото е неоснователно тъй като
най-старото задължение за главница е за м.12.2013 г и падежът му по чл.33 ал.1
от ОУ /2008 г/ е след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода , за
който се отнасят т.е. на 30.01.2014 г . Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 06.01.2017 г и не е изтекла
3-годишната погасителна давност за периодични вземания.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №278231 от 27.11.2017 г постановено по гр.д.№18622/2017 г на СРС , 153 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ***
срещу Б.В.Д. ЕГН ********** *** , че същият дължи сумата от 398,34 лева , от които 377,10 лева цена на незаплатена топлинна енергия и 21,24 лева
дялово разпределение за периода м.12.2013 г – м.04.2016 г за апартамент №67 в гр.София ж.к.*******;
ведно
със законната лихва върху посочената главница от 06.01.2017 г до окончателното
изплащане на сумата ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.01.2017 г по ч.гр.д.№867/17 г на СРС , 153 състав .
ОСЪЖДА Б.В.Д. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е
постановено при участието на “М.Е.“ ООД като трето лице помагач на “Т.С.”
ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален
интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.