№ 1613
гр. Плевен, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.
при участието на секретаря Габриела Ст. В.
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело №
20224430103600 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.357 вр. чл.358
ал.1 т.1 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.
В. В., ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю. С. С. АК- гр. Плевен, със съдебен
адрес за призоваване: *** против ***, представлявана от ***, на
основание чл.358 ал.1 т.2 вр. чл.357 от КТ, в която се твърди следното :
със Заповед №184 от 07.06.2022 г. на *** на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка” за извършено дисциплинарно
нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.8 от Кодекса на труда КТ/. Счита
същата за неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби, немотивирана и издадена при липса на
конкретизация на извършените нарушения.
Излага, че в обстоятелствената част на заповедта от страна на
ответника е прието, че е установена липса на електронна информация,
1
касаеща присъствие и отсъствие на деца, записани в *** и невъзможност
за изпълнение на служебните задължения на ***, съгласно заповед №158
от 27.05.2022 година. Работодателят е приел, че с тези действия е
осъществила нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 8 от КТ.
Счита, че не е извършила визираните в заповедта нарушения, тъй
като за отсъстващите деца от детското заведение за месец април 2022 г. е
съставен списък и същия в електронен вариант се подава в системата
Национална електронна информационна система за предучилищно и
училищно образование /НЕИСПУО/, считано от 1-во до 6-то число всеки
месец и подаването в системата, касае получаване на детски надбавки и
то за деца 5-6 годишни, като този списък на отсъстващите деца след
подаване в системата НЕИСПУО отива автоматично в системата на ***.
Тъй като в заповедта липсва дата на извършване на това нарушение и/или
период, то отсъстващите деца през месец април на 2022 г. своевременно
са подадени от нея в качеството й на *** в процесната система.
От 23.05.2022г. до 05:06.2022г. била в отпуск поради временна
неработоспособност, но считано от 06.06.2022 г. била на работа и предвид
периода, посочен по-горе, за подаване в електронен вариант на
отсъстващите деца за м. юни 2022 г. в системата НЕИСПУО, то срокът не
е бил изтекъл.
В периода на временната й неработоспособност не е поставяла в
невъзможност и възпрепятствала по какъвто и да било начин временно
изпълняващия длъжността *** на *** да изпълнява служебните си
задължения в това число и да подава в системата НЕИСПУО
отсъстващите деца за месец юни 2022 г., тъй като на 02.06.2022 г. в 17:31
ч. по този повод провела телефонен разговор с *** *** - Б. Р., която е ***,
като със същата разговаряла и на 03.06.2022г. в 8:31 часа. Видно от
кореспонденция, проведена с Р., ищцата предоставила кода за достъп до
електронната система НЕИСПУО, който код е запаметен и по този начин
в системата се влиза автоматично. Предвид това не може да се приеме, че
е поставяла в невъзможност и възпрепятствала по какъвто и да било
начин временно изпълняващия длъжността *** на *** да изпълнява
2
служебните си задължения.
В обстоятелствената част на заповедта липсва посочване на
конкретните действия, с които да е осъществила нарушението по чл. 187,
ал. 1, т. 3 от КТ. Посоченият текст на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ има две
хипотези - неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологични правила. Счита, че съставът на
нарушението не е подведен под съответната правна норма като неясно и
не категорично и в текстовата част на заповедта и в цифрово изражение е
посочено, че е нарушила чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. първата или във
втората алтернатива - неизпълнение на възложената работа или
неспазване на техническите и технологични правила. От заповедта не
става ясно какво конкретно нарушение в случая й е вменено във вина,
като липсва посочване и каква конкретна работа не е изпълнила и кои
технически и технологични правила не е спазила.
Техническите и технологични правила са указания относно начина,
по който уговорената работа следва да се извърши. Неспазването им се
изразява в отклонение от предписанията относно това какви технически
средства и при каква последователност следва да се извършат отделните
трудови операции, от които се състои определения вид работа. В
заповедта нито в мотивите, нито в диспозитива е посочено кое нейно
поведение е отклонение от предписанията, представляващи технически и
технологични правила. В тази връзка следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ е дадена обща регламентация за
този вид нарушение на трудовата дисциплина, което във всеки отделен
случай следва да бъде надлежно конкретизирано и то така, че да става
ясно какви точно нарушения съм извършила, от какви нормативни актове
се регламентират, защо същите представляват нарушение извършено от
мен на трудовата дисциплина, а такава конкретизация в заповедта липсва.
Счита, че не е налице и хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ -
уронване на доброто име на предприятието. В съдебната практика на ВКС
се приема, че в тази хипотеза нарушение би било налице, когато
работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица
3
и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието.
Фактическите обстоятелства, свързани с извършеното нарушение и
представляващи мотиви за наложеното й дисциплинарно наказание не
съответстват на посочената правна квалификация и не могат да бъдат
подведени към същата, тъй като липсват данни кога и къде е извършено
визираното нарушение на трудовата дисциплина. В заповед липсва
описание и конкретизиране кога, къде и с какви мой действия или
бездействия съм уронила престижа и авторитета на работодателя по
смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ.
Отделно от това твърди, че процесната заповед не е мотивирана,
съгласно изискванията на чл.195, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 195, ал.
1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни
реквизити, сведения относно нарушителя, конкретното нарушение,
описано с обективни и субективните му признаци, време на извършване
на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание,
въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само
на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се
приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна.
Видно от заповед № 182/06.06.2022 г., издадена от *** същата не
съдържа задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1
от КТ, а именно: в заповедта не е посочено кога е извършено
нарушението на трудовата дисциплина - датата на неговото
осъществяване. Не е посочено и мястото на извършване на нарушението
на трудовата дисциплина. От мотивите на процесната заповед е видно, че
в същата липсва конкретизация по време - по дата или период за
посочените в нея нарушения извършени от ищцата. Неясно е какво е
нарушението извършено от ищцата, посочено в заповедта, като липса на
електронна информация за присъствие и отсъствие на деца за какъв
период и/или дата и от каква група деца, т.е същото не е конкретизирано
4
по период, но и по брой деца. Неконкретизирано е също и посоченото
нарушение, че поставила в невъзможност за изпълнение на служебните
задължения временно изпълняващия длъжността *** и кои задължения
същия е бил в невъзможност да изпълни от множеството задължения
имащи един *** и периода от време, в който същият е бил в тази
невъзможност. Счита, че посочените нарушения в заповедта не са
конкретизирани подробно, конкретно, а са само маркирани и бланкетно
описани. Основанието за дисциплинарна отговорност съставлява виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Описването на нарушенията по
времеви период е важно, както да се конкретизира съответното
нарушение, но и предвид факта, че съм била в отпуск поради временна
неработоспособност 23.05.2022 г. до 05.06.2022 г. с оглед съобразяване на
обстоятелството дали е съм извършила нарушението, а от там и налице ли
е вина.
Счита процесната заповед за немотивирана и издадена в
противоречие с изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. Не е описана подробно
конкретна фактология - по време, място, начин и състав на нарушението.
Същата е неясна, като в нея липсват обективни и субективни признаци на
посочените в нея дисциплинарни нарушения. В същата не се съдържат
конкретни нарушения на трудова дисциплина извършени от мен и по-
конкретно в какво се изразяват те и кога са извършени, което по същество
представлява липса на мотиви, и от своя страна води до нарушение на
материалния закон по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ.
С оглед горното, счита, че от страна на работодателя не е спазен
срока за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като при непосочване
на дата на извършване на конкретното дисциплинарно нарушение от
нейна страна, не би могло да бъде извършена и проверката дали
работодателят е спазил или не е едногодишния срок, установен в
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, за налагане на дисциплинарното
наказание.
На самостоятелно основание счита, че при определяне на
наказанието дисциплинарно наказващият орган не е спазил разпоредбата
5
на чл. 189 от КТ, като не е съблюдавал критериите на правната норма.
Предвид изложеното счита, че не е извършила нарушение на
трудовата дисциплина и същото е неправилно квалифицирано, като
фактическият състав на нарушението е неправилно подведен от
наказващият орган под правната норма на чл. 187, т. 3 и т. 8 от КТ.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да отмени
като неправилна и незаконосъобразна Заповед №184 от 07.06.2022 г. на
***, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”
за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3 и т. 8 от КТ.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна ***,
представлявана от ***, чрез адв.Я., с който искът се оспорва. Излага се
следното : с докладна записка от 30.05.2022 г. от *** *** на ***,
уведомила ***, че П. В. отказала да й предаде кода за достъп до системата
НЕИСПУО. Това е станало на 30.05.2022г. при опит да се влезе в
системата от страна на временно изпълняващата длъжността *** на
детската градина. В докладната е отразено, че електронното досие на
детската градина, съхраняващо се на диск D на служебния компютър, е
изтрито. В тази насока е и докладната, постъпила от *** и от докладната,
постъпила от *** в ***. Отказът на П. В. да предаде кода за достъп до
системата е потвърден от нея при разговора й с *** в ***. Счита, че е
безспорно установено извършеното от В. нарушение на трудовата
дисциплина.
В о.с.з. ищцата, редовно призована, не се явява лично, но се
представлява от адв.Ю.С., която поддържа исковата молба и навежда
доводи в о.с.з.
Ответната страна се представлява от адв.Е.Я., която оспорва иска и
навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
6
Искът е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
БЕЗСПОРНО по делото е, че ищцата работи на длъжност „***“ в
***; че със Заповед №184 от 07.06.2022год. на същата е наложено
дисциплинарно наказание по КТ – забележка.; че в периода от
23.05.2022год. до 05.06.2022год. е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност. Не се спори, че искът е предявен в срока за
атакуване на заповедта пред надлежния съд.
СПОРНИ по делото са въпросите проведена ли е от страна на
работодателя процедурата по чл.193 от КТ, законосъобразна ли е
издадената заповед, с която на ищцата е наложено наказанието
„забележка“ и следва ли то да бъде отменено от съда.
По отношение процедурата по чл.193 от КТ : съгласно чл.193 ал.1 от КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая в
атакуваната заповед не е отразено въз основа на какво е започнало
провеждането на дисциплинарно производство срещу ищцата, но по
делото са представени следните докладни : докладна от 30.05.2022год.
от *** – л.29 от делото; докладна от 01.06.2022год. от *** – л.31;
докладна от 30.05.2022год. от *** – л.32 от делото. Липсва отразяване
върху тези документи, което да обосновава извод да са стигнали до
знанието на наказващия орган. Ищцата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 23.05.2022год. до
05.06.2022год. – приложен Болничен лист на л.11 от делото. Установява
се, че през време на отсъствието й от работа е била замествана от ***. От
приложената на л.8 от делото Заповед №182/06.06.2022год. се установява,
че в първия работен ден на ищцата е поискано обяснение за следното : „
относно липсата на електронна информация от служебен компютър,
касаеща присъствие и отсъствие на деца, записани в детското
заведение.“ Отразено е в същата заповед, че липсата на тази информация
е установена от *** ***а на детската градина съгласно Заповед
7
№158/27.05.2022год. В представеното по делото копие на заповедта
/съдържаща се в личното трудово досие на ищцата –л.89/ е отразено
следното изявление на ищцата : „Не съм съгласна“, дата 06.06.2022год. и
положен подпис. На следващия ден, 07.06.2022год., ищцата е дала
писмено обяснение, в което е заявила, че не е извършила никакво
нарушение и е спазвала всички законови изисквания в качеството на ***
на детската градина. Заявила е, че е била винаги добросъвестна при
изпълнение на поставените задачи и служебни задължения. Съдът
приема, в случая работодателят на ищцата е спазил формално
процедурата, но само по отношение първото й вменено във вина
нарушени /видно е, че наказанието е наложени за две нарушения или
поне такъв извод може да се направи/. Следва да се посочи обаче, че не е
било ясно за ищцата за какво точно трябва да даде обяснение и за кой
период от време. Липсва изискано от ищцата обяснение за това защо
нейно поведение /действие и/или бездействие/ е станало причина за
невъзможност ***-***а да изпълни служебните си задължения, които
също нито са конкретизирани, нито е посочен отново период от време.
Въпреки общо формулираното искане, ищцата е дала обяснение в
писмена форма, макар и съвсем лаконично, отричайки да е извършила
каквото и да било нарушение на трудовата дисциплина. Процедурата по
чл.193 от КТ се явява спазена, но само по отношение първото, вменено
във вина на ищцата нарушение.
По отношение законосъобразността на заповедта с оглед
вменените във вина на ищцата нарушения и тяхната доказаност: В
заповедта, с която на ищцата е наложено наказание „Забележка“ е
отразено, че същата се издава на основание чл.188 т.1 вр. чл.187 ал.1 т.3 -
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила; и т.8 - злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на
поверителни за него сведения. Доколкото това се установява от
показанията на св.Б.Р. /без да е отразено в заповедта за налагане на
наказание, респ. в заповедта за изискване на обяснения/ проблемът в
8
случая бил свързан с нанасянето на присъствие и отсъствие на децата от
детското заведение в системата НЕИСПУО, която информация се подава
от оторизирано лице - ***ът на детската градина, като периодът на
подаване на тази информация в случая е 30-31.05.2022год. до
03.06.2022год. Както беше посочено по-горе, през този период ищцата е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност и е била
замествана от ***. От показанията на свидетелите се установява, че
имало известен проблем във вр. с това как следва да бъде подадена тази
информация от ***-***а, при положение, че титулярът отсъства, както и
че решаването на този проблем бил по-скоро технически. Съдът приема,
че не следва да обсъжда имало ли е действително отказ от страна на
ищцата да съдейства или не, т.к. от една страна доказателствата в тази
връзка не могат да обосноват неправомерно нейно поведение, а от друга –
установява се, че в крайна сметка ищцата е оказала нужното
съдействие и тази информация била подадена в срок, а именно на
03.06.2022год. – показания на св.Б.Р. и св.***. Следователно, обосновава
се извод, че след като тази информация е била правилно, коректно и
своевременно отразена още на 03.06.2022год., то не е ясно поради каква
причина и защо работодателят е изискал обяснение от ищцата на
06.06.2022год. и защо изобщо е открил процедура по нейното
дисциплинарно наказание.
Наред с това следва да се отбележи също и че : нормата на чл.188 т.1
от КТ посочва „Забележката“ като вид наказание, регламентирано
изрично в КТ. Съгласно разпоредбата на чл.187 т.3 от КТ нарушения на
трудовата дисциплина са неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила. В тази разпоредба
е дадена обща регламентация за този вид нарушение на трудовата
дисциплина, което във всеки отделен случай следва да бъде надлежно
конкретизирано и то така, че да става ясно какви точно нарушения е
извършил наказаният служител, от какви нормативни актове се
регламентират, защо същите представляват нарушение на трудовата
дисциплина.
9
Съгласно разпоредбата на чл.187 т.8 от КТ нарушение на трудовата
дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието, както и разпространяване на поверителни за него
сведения. От заповедта за налагане на наказание на ищцата не става ясно
дали, кога и по какъв начин същата е злоупотребила с доверието на
работодателя си, уронила ли е и по какъв начин неговото име;
разпространила ли е поверителни за него сведения. Не са й поискани и
обяснения в тази връзка по реда на чл.193 от КТ.
Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. В случая и с оглед изложеното по-горе, от
заповедта не е ясно вмененото във вина на ищцата първо нарушение за
кой период се касае, за колко деца липсва такава информация. Не е ясно и
защо изобщо е издадена заповедта след като информацията вече е била
постъпила по надлежния ред и в определения срок. Нещо повече, според
съда няма как да се търси вина у ищцата за неизпълнение на нейно
задължение в период, в който същата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност…..Очевидно е, че това задължение за подаване на
въпросната информация е следвало да бъде подадено от друго дл. лице,
което замества ищцата, като е установено, че макар и в крайния срок, това
е било направено и заместващото лице е изпълнило това задължение.
Другото нарушение, за което е наказана ищцата е за следното :
„невъзможност за изпълнение на служебните задължения на ***-***а
на детската градина“. Отново не е ясно по какъв начин, кога ищцата е
попречила на *** –***а да изпълни свое задължение и в какво точно се
изразява то. Ако, ръководейки се от контекста на нарушението, по начина
по който е описано в заповедта, се приеме, че става въпрос за това ищцата
да е попречила на ***-***а да нанесе данни за присъствие и отсъствие на
деца /за неясен период от време и т.н. съобразно изложеното по-горе в
мотивите/, то отново следва да се посочи, че това задължение е изпълнено
и то в срок от страна на ***-***а.
10
Друг е въпросът дали и по какъв начин ищцата е била длъжна или не
да съдейства на лицето, което я замества, във вр. с изпълнение на
съответни задължения като *** на детското заведение. Вероятно в тази
връзка в заповедта за налагане на наказание е отразено, че същата се
издава и на основание чл.187 ал.1 т.8 от КТ. Това обаче е без значение за
предмета на делото, т.к. в заповедта реално не е отразено на ищцата да се
налага наказанието заради конкретно нарушение на т.8 - нито са й
искани обяснения в тази връзка, нито в заповедта това е отразено по
какъвто и да било начин, нито е обосновано от страна на наказващия
орган. Простото вписване на текста на закона в заповедта е без значение.
С оглед изложеното, искът следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
При този изход на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер 710лв. -
адвокатско възнаграждение. Представен е списък на разноските.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер 50лв.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.1 от КТ
наказанието “Забележка”, наложено на П. В. В., ЕГН **********, адрес:
***, със съдебен адрес: ***, адв. Ю. С., наложено й със Заповед №184 от
07.06.2022год. на ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П. В. В., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес:
***, адв. Ю. С., направените разноски по делото в размер 710лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ***, ЕИК ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер
50лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
11
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12