Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
12.06.2019 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав, в публично съдебно
заседание на трети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА
При
секретаря Марияна Колева и в присъствието на прокурора .......... като разгледа
докладваното от съдия Начева АНД № 859 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от Д.П.Я. ***,
ЕГН: **********, против НП № 19-0938-000475/04.09.2019
г. на Началник Сектор към ОДМВР - Плевен, Сектор “Пътна полиция“ – Плевен, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 5 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00
лева . Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно ,поради
което моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява, не изразява становище по
съществото на делото.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор
към ОДМВР-Плевен, Сектор “Пътна полиция” – Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира
следното:
ЖАЛБАТА Е
ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.01.2019
г. жалбоподателят Д.П.Я. *** МПС – собствения си лек автомобил ***. Около 13:40
часа на кръстовище с ул. „Д. *** с
посока на движение към бул. „** *“,
движейки се по ул. „***“ не намалява
и/или спира, за да пропусне правилно пресичащ пешеходец от ляво на дясно, на
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д.17.
Горното установили длъжностното лице при Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Плевен – актосъставителят Д.А.Х. и свидетелят Л.Х.Ц.. За установеното
в съставения АУАН нарушение св. Х. вменил на Д.П.Я. нарушение на
чл.119 ал. 1 от ЗДвП.
Водачът е подписал акта като е
вписал саморъчно – „с особено мнение и възражение“ и впоследствие е депозирал допълнителни писмени
възражения от 29.01.2019 г., които са извън
преклузивния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
Въз основа на съставения АУАН
Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДП-гр.Плевен издал оспореното НП.
Видно от показанията на свидетелите Д.А.Х. и Л.Х.
Цанков, които съдът
кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа, същите са категорични и последователни в показанията си
и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по
делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно
нарушение серия „АА“ № 189196/25.01.2019 г. на л. 10 и л. 11, чиято
доказателствена сила не е опровергана, справка за нарушител/водач на л. 16 - л.
18 от делото, всичките неоспорени.
Актът за установяване на административното
нарушение е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
НП е издадено от компетентен орган в кръга на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност. В съставеният
административно наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно
нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото
фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при
които е осъществено, място на извършването му е законосъобразно. Безспорно от
събраните гласни доказателства е изяснено неправомерното поведение на
жалбоподателя като водач на МПС, което е годен субект на административно
наказателното отговорност. По категоричен начин се установява, че на посоченото
място и дата при управление на лек автомобил
жалбоподателят не е пропуснал преминаващия по пътното платно пешеходец.
С това си поведение той е нарушил разпоредбата на чл.119, ал. 1 от ЗДвП, която го задължава при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В
конкретният случай поведението на водача на автомобила - жалбоподател, се е изразило в несъобразяване
с посочените задължения при възможност да възприеме преминаващото по пътното
платно лице и да намали скоростта или да спре. Наказващият орган е дал пълно и
точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна на жалбоподателя, което
отговаря на установените фактически обстоятелства, отразени в съставения АУАН,
подкрепени и от доказателствата по делото. В атакуваното НП са посочени всички
необходими факти, които квалифицират административните нарушения. По несъмнен
начин са конкретизирани времето и мястото на нарушението, осъществените
неправомерни действия на водача на МПС, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Той е могъл да
разбере тези обстоятелства, при които е осъществено вмененото му нарушение,
както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя
норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си. Спазени
са изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 1-10 от ЗАНН. Няма съществено опорочаване
на административно наказателния процес, което да е довело до неприемливо
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Посочените в жалбата
възражения не отговарят на събраните доказателства.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателят
Д.П.Я. е извършил нарушение по чл. 119,
ал. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. С факта, че в случая жалбоподателят като водач на лек
автомобил не е пропуснал преминаващ
пътното платно пешеходец е
осъществил административното нарушение.
От субективна страна деянието е извършено виновно,
тъй като нарушителят е съзнавал наличието на пешеходец на пътното платно, но
въпреки това е преминал, без да го пропусне.
Не се констатираха противоречия
между правното основание за налагане на глобата, посочено в диспозитива на
наказателното постановление и състава на нарушението посочен в същото. Съгласно
чл. 183, ал.1, т. 5 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в размер 100 лв. за
водач на ППС, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна
пътека. Именно това е законното основание за налагане на глобата от 100 лева.
Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган. Видно от приетото за
установено от фактическа и правна страна, не е спазено правилото за
предимството на пресичащия пешеходец, което е нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на цитираната нормативна
уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая
нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП е доказано да е извършено от
жалбоподателя поради което НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0938-000475/04.02.2019 г. на
Началник Сектор към ОДМВР - Плевен, Сектор “Пътна полиция” – Плевен, с което на Д.П.Я. ***, ЕГН: ********** за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 (сто)
лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр. Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: