Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 21.01.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното
заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Красимира
Георгиева , като разгледа докладваното от съдия
М.Апостолова гр. дело №5956 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял І, Глава ХІІ
от ГПК.
Образувано е по
предявен от Б.Л.С. *** с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сума в размер на 40000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди,
възникнали по повод увреждане настъпило
на 25,01,2018год., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
25,01,2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че на 25,01,2018г., около 15:00часа, в гр. С., ищецът вървял по
тротоара на ул. „Чамкория“, когато в района между номер 1-3, поради наличието
на лед се подхлъзнал, загубил устойчивост и паднал от собствен ръст. Вследствие
на инцидента претърпял сериозни телесни увреждания, които от своя страна довели
до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.
Твърди се, че е задължение на общината изграждането, ремонтът и поддръжката на
общинските пътища. Поддържа, че общината следва да отговоря за причинените от
бездействието на нейните служители вреди.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-С.О.в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че по делото не са ангажирани
достатъчно доказателства, от които да се направи извод за наличието на сочената
в исковата молба фактическа обстановка. Поддържа да не се установява нито противоправно
деяние, нито претърпяно от ищеца увреждане. При условията на евентуалност сочи
претендирания размер на обезщетение да е
прекомерен.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
На 25.01.2018г. около 15,00часа в гр.С.,***
ищецът се подхлъзнал на заледен участък, в резултат на което паднал от собствен
ръст. За настъпилото събитие еднозначно сочат събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.Л.-очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са
причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че ищецът е получил следните
травматични увреждания: открита пунктиформена фрактура на дясна подбедрица. Установена е раничка по предната долна страна на тибията с размери 1/1, място където
остър костен фрагмент от фрактурата е пробил кожата отвътре навън и е определил
вида й като открита. Фрактурата на по-малката кост –фибулата е на по-високо
ниво от това на тибията и е закрито. Характера на увреждането говори за индиректен огъвъчен механизъм на получаване. Ищецът е
хоспитализиран по спешност на 25,01,2018год. като след консултации със
специалисти и лабораторни изследвания е опериран по спешност на същата дата.
Извършена е репозиция с тибиален интрамедуален
пирон Фи 9, фискиран проксимално
и дистално с по 2 винта. На извършения личен преглед за целите на заключението
по СМЕ се констатира пълно възстановяване на ищеца, фрактурите на дясната подбедрица са зараснали, не се
установяват усложнения, мускулната сила
е запазена, походката е
самостоятелна, без помощни средства. Налични са
оперативни белези по кожата на
подбедрицата.
Най-интензивни
болки и страдания пострадалият е
търпял при възникване на фрактурата и до
хоспитализацията. В следоперативния период, както и до зарастването на фрактурата до края на 3-тия месец болката
е умерена с изостряния и със затихване към края на периода. Изложено е
становище за в бъдеще да не се очакват болки и страдания, освен при изваждането
на имплантите от тибията.
От показанията на св.М.С., ценени по
реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна
страна следното:
Предявен е иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно
установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата –
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно
деяние-/действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат.
Това са
правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на
ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в отговора. В конкретния случай възражението
в отговора се обосновава с недоказаност на претенцията.
Исковата претенция съдът намира за
основателна. Установи се по делото настъпването на процесното събитие, в
резултата на което на ищеца са претърпени вреди-неимуществени. Спорно е
обстоятелството дали за ответникът съществува нормативно задължение за поддръжка
на тротоарните площи.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са
публична общинска собственост, каквото се установява да е мястото,
на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения или
пътни принадлежности. Съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл.3,
ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата които
стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на общинските пътища се
осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за поддръжка на
тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от
Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания е за общината;
Съобразно
изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно установено
задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1, т.14
от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година.
Макар и неясно формулирано възражението на
ответника касае освобождаване от отговорност на осн.чл.67, ал.1, т. 2 от
Наредбата за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, приета с решение №364 на Столичен
общински съвет, протокол
№84/25,06,2015год., изм. с решение №759,
протокол №44/23,11,2017год. , съгласно който всички собственици, ползватели, лица, които фактически
владеят или държат недвижими имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите
пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки
от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на
преминаващите до сградите; Посочения текст дава възможност за уреждане на обществените
отношения по повод поддържане
стопанисването на тротоарите и възлагането на дейността на собствениците
на сгради, но възлагането на трети лице е ирелевантно в отношенията на
ответника с пострадалия, тъй като
законовата отговорност по стопанисването на общинските терените е в тежест на
общината. Неизпълнение на задължението
по чл.67, ал.1, т.2 от НУОПОЧТСО би могло да е основание за регрес, но не
освобождава общината от задължението да осигури целогодишна нормална и
безопасна експлоатация на пътя и принадлежностите
му.
От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест не се установи изключение предвидено по-горе, поради
което съдът приема допускането на наличие на заледен участък на тротоар,
находящ се на територията на общината
да съставлява противоправно бездействие, изразяващо се в нарушение на
цитираните по-горе норми. Неизпълнението на задължението за поддържане на
пътищата в състояние осигуряващо безопасност за пешеходците съставлява
противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на които са
възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от закона
задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или
наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато
в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на
задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
Причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди на ищеца
се установява от свидетелските показания и съдебно медицинска експертиза.
По претенцията
за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на
него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне
на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед
изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 18000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- открита фрактура на
дясна подбедрица, причинила на пострадалия трайно извършена оперативна
интервенция за поставяне на метална остеосинтеза, необходимостта от извършване
на втора такава за отстраняване на имплантите, при която безспорно и обичайно
ищецът ще изпитва болки и страдания, фактът, че за период от около 2 месеца,
докато е ползвал патерици е имал нужда
от чужда помощ в ежедневието си, факт установен и с гласните доказателства по
делото, с общ възстановителен период от увредата от 3 месеца, възрастта
на ищцата към датата на събитието 40години
/активна трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента/, осъщественото внезапно и неочаквано травматично
увреждане, както и наличие на болка и към настоящия момент при промяна на
времето и натоварване. Същевременно
следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че оздравителния процес съгласно
СМЕ е приключил, няма инвалидизация, липсва ограничаване на функционалността на
крайника.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че
същата е основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на
увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на
събитието - 25.01.2018г.
до окончателното изплащане.
В посочения размер исковата
претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата като неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен частично от плащане
на държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 720,00лв.–
държавна такса.
Предвид изхода на спора на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 112,50лв. от общо 250,00лв. –в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на
55,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На основание чл. 38, ал.2
от Задв. на адв.С.К. Н. се дължат разноски, съобразно уважената
част от иска, които съдът определя в размер на 778,50лв. от общо 1730,00лв. определени по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ./ Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК от ответната
страна е неоснователно, тъй като адв. възнаграждение се определя по НМРАВ/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. С.,*** да заплати на Б.Л.С., с ЕГН **********,
със съд. адрес *** на осн.чл.49 от ЗЗД,
вр.чл.45 ЗЗД сумата от 18000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от увреждане настъпило на 25,01,2018год.
в гр.С., в резултат на падане предизвикано от непочистен лед и сняг на тротоар
на ул.“Чамкория“, ведно със законната лихва от датата на увреждането -25,01,2018год.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 18000лв. до пълния предявен размер от 40000,00лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА С.О.с адрес:
гр. С.,*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
720,00лв.–разноски.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на
Б.Л.С., с ЕГН **********, със съд. адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
112,50лв. -разноски.
ОСЪЖДА С.О.да заплати
на адв.С.К. Н. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер
на 778,50лв. -разноски.
ОСЪЖДА Б.Л.С., с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати
на С.О.с адрес: гр.
С.,*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 55,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: