Мотиви по НОХД № 83 по описа за 2020 г. на
Поповски районен съд
Подсъдимият Н.Г.Х. ***, е
предаден на съд по обвинение за това, че „на
05.04.2020 г., около 16.40 ч., в с.С., общ.П., по ул.“***“, е управлявал МПС –
л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Т **** ВТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда - 2.93 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410” с № 0047” – престъпление
по чл.343б,ал.1 НК.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, упълномощеният от подсъдимия защитник адв.Б.К. ***, ТАК прави искане за разглеждане на делото по
реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът
намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което с определение по чл.248,ал.5,т.4 от НПК
внесе делото за разглеждане именно по този процесуален ред. В хода на проведеното
непосредствено след разпоредителното съдебно заседание подсъдимият се признава
за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и
становището на защитника му, който намира, че са налице всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
и индивидуализиране на наказанието в минимален размер. Сочи се, че е налице
самопризнание на подсъдимия, проявено разкаяние, критичност и чисто съдебно
минало.
Районна прокуратура
Т., ТО П. чрез прокурор Пламен Илиев в с.з. поддържа обвинението, като предвид
характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на
наказание ЛОС над специалния минимум, което бъде отложено по реда на условното осъждане с
подходящ изпитателен срок, както и кумулативно наказание глоба.
Предвид
характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4,
вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г.Х. ***, бил без образование, без професия, безработен, неженен, неосъждан. Не
бил правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП за нито една категория, но
въпреки това си бил закупил л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Т **** ВТ, не бил наказван по
административен ред за други нарушения по ЗДвП.
На 05.04.2020 г. през деня подс.Х. употребил
в дома си значително количество алкохол /по негови обяснения около 200 г
водка/. Тъй като не се чувствал повлиян от алкохола, решил да управлява
собствения си л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Т **** ВТ, като се разходи по улиците на
селото. Около 16.40 ч. при движение по
ул.“***“, пред дом № ** бил спрян за проверка от дежурен патрул в състава на
който били свидетелите Я. и П. С помощта на техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410” с фабр.№ 0047 св.Я. извършил на място
проверка за употреба на алкохол от подсъдимия, като била отчетена 2.93 на
хиляда концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. Бил издаден
талон за изследване № ***** /приложен л.7/, в който подсъдимия саморъчно
отбелязал, че приема резултата от техническото средство.Със служебният
автомобил бил отведен до филиала на ЦСМП гр.П., където отказвал да даде кръвна
проба за химическо изследване. При така установеното от фактическа страна
започнало ДП против подс. Х. за престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством
приложените по ДП № 130/2020 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени
средства, както и чрез показанията на свидетелите Я. и П. депозирани в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното
съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, вр. с чл. 371,т.2
от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното
в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс.Н.Г.Х.
*** е осъществил състава на престъплението по чл.343б,ал.1 НК като на 05.04.2020 г., около 16.40 ч., в с.С., общ.П.,
по ул.“***“, е управлявал МПС – л.а.“Ауди А3“ с рег.№ Т **** ВТ, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 2.93 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено е
знаел, че е употребил значително количество алкохол и въпреки това е предприел
да управлява МПС, при което е съзнавал всички фактически обстоятелства на
престъплението и тяхното увреждащо действие спрямо защитените обществени
отношения, а именно, че поставя в
опасност останалите участници в движението именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване
на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В
актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората
по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл.55 НК, за което обаче е необходимо съдът да констатира
наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус
първоинстанционният съд прие, че наказанието следва да се индивидуализира по
правилата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не отчете многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да го мотивират да приложи чл.55 НК. При определяне
на наказанието съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и направените в хода
на делото самопризнания
(които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи
обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от
цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от
ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС). Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете липсата на правоспособност по ЗДвП и концентрацията на алкохол повече от
два пъти над криминализирания специален минимум /виж и т.2 от ТР № 2/2016 г. на
ОСНК по т.д.№ 2/2016 г./ – поради, което наказанията бяха определени при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Наказанията предвидени от законодателя в санкционната
част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от
200 до 1000 лв. Отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната
на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в
тази рамки, в размер над специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, след което и на
осн. чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от 8 /ОСЕМ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (за процесуална
пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в диспозитива на присъдата не
посочи наказанието ЛОС преди редукцията, респ. не посочи начина на редуцирането
му, тъй като това задължение е относимо само към мотивите към присъдата – т.2
от ТР №2/ 19.06.2015 г. по т.д.№2/2015 г. на ОСНК), което на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила, както наложи и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 200
лв. /двеста лева/. Действително за съда не съществува задължение директно да
прилага разпоредбата на чл.66 НК само
при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват,
тъй като освен всичко друго е необходимо
да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез
условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане
целите на наказанието не е необходимо подс.Х. да
изтърпи ефективно наложеното наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при
съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът не наложи кумулативно наказание „лишаване от право да управлява
МПС” съгласно чл. 343г,вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК, тъй като подс.Х.
не е правоспособен водач по смисъла на ЗДвП и не може да бъде лишен от право,
което не притежава.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: