Решение по дело №551/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260622
Дата: 28 януари 2021 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20211100500551
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.01.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА                                                                        ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                                                     

като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 551/2021 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на Б.Д.В. – длъжник по изп. д. № 20208510401622 на ЧСИ рег. № 851, срещу постановление от 06.10.2020 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като дължимата на взискателите сума в размер от 300 лв. била заплатена преди образуване на делото чрез внасянето й по сметка на съдебния изпълнител и доказателства за това били представени в рамките на предходно образувано и висящо между същите страни изпълнително производство.

Взискателите са подали възражение срещу жалбата, в което сочат, че същата е неоснователна, тъй като не са получили плащане на дълга, за който е образувано процесното изп. д. № 20208510401622, а внасянето на сумата по сметка на съдебния изпълнител било извършено преди издаване на изпълнителен лист и по дело, по което това вземане не е било предмет на принудително изпълнение.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, тъй като сумата от 300 лв. била недължимо внесена по изп. д. № 20188510400968, образувано по изпълнителен лист от 25.02.2016 г., и не е превеждана на взискателите. Сочи, че жалбоподателят бил уведомен за възможността да посочи своя сметка, по която да бъде възстановена платената от него сума, но това не било сторено.

 

Съдът установи следното:

Изпълнително дело № 20208510401622 е образувано по молба от 28.08.2020 г. на Д.Л.С.и М.Х.Д.срещу Б.Д.В. въз основа на изпълнителен лист от 30.10.2018 г. за сумата от 300 лв., представляващи присъдени разноски в производството по ч. гр. д. № 8176/2018 г. на СГС. Между същите страни е било висящо и изпълнително дело № 20188510400968, образувано за принудително изпълнение на вземания по друг изпълнителен лист, което е приключено поради погасяване на дълга. Преди приключването му обаче длъжникът В. заплатила по сметка на съдебния изпълнител и процесната сума от 300 лв., като по същото дело е представила и платежното нареждане за плащането. Не се твърди, нито се установява така платената по изп.д. № 20188510400968 сума да е постъпила в патримониума на взискателите.

 

При тези факти съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство е погасяване на дълга преди образуване на делото, който факт следва да е удостоверен или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска станция, съответно с извлечение от банкова сметка.

***, че на 15.08.2018 г., т.е. преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът е извършил плащане на сумата от 301 лв., но плащането е извършено ненадлежно – сумата е преведена не по сметка на кредиторите, а за тях, но по сметка на съдебен изпълнител, който обаче към този момент е бил овластен да събира единствено сумите по изпълнителния лист, послужил за образуване на изп. д. № 20188510400968. Същевременно не може да се приеме, че съдебният изпълнител се е явявал овластен по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД по силата на недвусмислени обстоятелства – същият нито се е легитимирал пред длъжника като правоимащ да получи плащане на сумата от 300 лв., нито е предприел действия по нейното събиране.

Следователно преди образуване на процесното изпълнително дело длъжникът е платил сума, равна на присъдената съгласно процесния изпълнителен лист, но тя не е постъпила в патримониума на кредиторите и това не се дължи на тяхното бездействие, нито на обстоятелства по чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Изложеното означава, че не е налице погасяване на дълга, а оттук – не е налице и прекратителното основание на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение. Ако междувременно дългът е погасен по пътя на принудителното изпълнение, ще е налице основание за приключване на изпълнителното производство, което, ако не бъде постановено от съдебния изпълнител, ще е ново основание за обжалване.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Д.В. – длъжник по изп. д. № 20208510401622, срещу постановление от 06.10.2020 г., с което съдебният изпълнител отказва да прекрати изпълнителното производство основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.