№ 13
Гр. Силистра, 3 февруари 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 251 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на Ц.С.Б. с ЕГН - ********** ***, срещу Решение
№ Ц 1040-18-43/ 24. 11. 2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,
потвърждаващо Разпореждане № 181 – 00 –
155 - 2 / 28. 10. 2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е
отменено разпореждане № 181 – 00 – 155 – 1 / 31. 01. 2018 г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица на жалбоподателката.
Жалбоподателката счита, че оспореното решение
е неправилно, тъй като не отговаря на действителното съдържание на
осигурителните правоотношения между нея и административния орган. Твърди, че
резултатите от кампанийна проверка на стари осигурителни отношения не могат да
се приемат като „нови документи или данни“ по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО, рефлектиращи върху придобитото право на изплащане на обезщетение за
безработица. Оспорва извода на Директора на ТП на НОИ, че са налице
обстоятелства, които изключват качеството ѝ на осигурено лице, като
изтъква, че е била в трудово правоотношение с осигурителя „Интерфудс“ АД и
години наред е изпълнявала трудовите си функции, за които би трябвало да е била
осигурена.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител гл. юриск. М. Ж.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 181-00-155/ 29. 01. 2018 г., подадено пред ТП на НОИ
– Силистра, жалбоподателката е поискала
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО (л.
5). До 02. 01. 2018 г. същата е работела по трудово правоотношение с
„Интерфудс“ АД гр. София и от посочената дата правоотношението е прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Към заявлението за отпускане на обезщетение е
било приложено копие от заповедта за прекратяване на трудовия договор (л. 6).
С разпореждане №
181-00-155-1 / 31. 01. 2018 г. ръководителят на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Силистра е отпуснал в полза на жалбоподателката парично
обезщетение за безработица за периода 02. 01. 2018 г. – 01. 05. 2018 г. в
размер на 9. 00 лв. дневно (л. 10 от делото).
На 14. 02. 2020 г. в ТП
на НОИ- Силистра постъпва протокол № П-22221419057542-073-001 / 03. 12. 2019 г.
за извършена проверка на „Интерфудс“ АД от контролните органи на ТД на
НАП-София. От протокола е видно, че на адреса на управление не е открит офис
или други служебни помещения, нито е открит представляващ или упълномощено
лице. Констатирано е, че за проверявания период няма подавани декларации по чл.
92 ЗКПО, нито данни за изплатени суми или извършени сделки с движимо или
недвижимо имущество, както и няма данни
за извършени покупки и продажби. Проверяващите са установили също, че данъчната
и осигурителна информация относно назначените на трудов договор лица е подавана
от лице, което не е упълномощено да подава такава и което няма пряка връзка с
управителя, нито информация къде и какво извършват назначените служители на
трудови договори. Въз основа на получената информация са издадени задължителни
предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всички наети лица от „“Интерфудс“ АД, в
това число и за жалбоподателката, посочена в т. 10 от документа (л. 16-гръб),
като относно нея на заличаване подлежат данните да периода м. октомври 2017 г.
– м. януари 2018 г. Предписанията са влезли в сила, след което данните са заличени,
което е дало основание на ръководителя на осигуряването за безработица на
основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО и на база на изготвена справка от 23. 10.
2020 г. от персоналния регистър на НОИ относно Ц. Б. за периода 01. 01. 2016 г.
– 31. 12. 2018 г. да издаде разпореждане № 181-00-155-2 / 28.10.2020 г., с което е отменено
разпореждане № 181-00-155-1 / 31. 01. 2018 г. по чл. 54а от КСО. Мотивите на
органа са свързани с извършеното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от "Интерфудс" АД относно
жалбоподателката, в резултат на което зачетеният на лицето при отпускането на
парично обезщетение за безработица
осигурителен стаж с осигуряване на риска "Безработица" при посочения
осигурител обективно не съществува. Въз основа на това е преразгледано правото
на парично обезщетение на лицето, като е прието, че то не отговаря на
изискванията на чл. 54а от КСО, тъй като не притежава изискуемия брой месеци,
за които да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“. При
оспорването на това разпореждане по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО ответникът го е
потвърдил, постановявайки решение №
Ц1040-18-43 / 24. 11.2020 г. (л. 31-34), чиято законосъобразност е предмет на
настоящото производство, в което на основание
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт и потвърденото с него
Разпореждане № № 181-00-155-2 / 28.10.2020 г. са посочени изчерпателно
фактическите и правните основания за издаването им, а в производствата по
постановяването им не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обуславят отмяната им на това основание.
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около материалната
законосъобразност на акта.
Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се
отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват
с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпоредбата
на ал. 2 предвижда, че влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение
за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му. В настоящата хипотеза органът се е
позовал на разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Целта на разпоредбата е
да създаде възможност за въвеждане на съответствие между правата, произтичащи
от реалното фактическо положение, и последиците, разпоредени с акта за
отпускане, изменение, отказване, спиране, възобновяване на обезщетението за
безработица, като единствените изисквания са приложените документи или
доказателства да са нови и
обуславящи правото или параметрите на обезщетението за безработица. Задължителните
предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
осигурителя „Интерфудс“ АД относно жалбоподателката, въз основа на които е
преценено правото, размера и периода на следващото ѝ се обезщетение за
безработица, както и извършеното заличаване на данните, несъмнено са нови
доказателства, които налагат преоценка на вече влязлото в сила разпореждане за
отпускане на обезщетение, поради което и двете посочени по-горе изисквания са
налице.
На следващо място е необходимо да се прецени по какъв начин приетите за
установени от административния орган нови факти и обстоятелства се отразяват на
правото на жалбоподателката за отпускане на паричното обезщетение за
безработица.
Съгласно чл. 54 а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
От анализа на цитираните текстове се вижда, че законодателят е въздигнал
извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични
предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото
на парично обезщетение за безработица. Наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение,
но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов
договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява
трудова дейност въз основа на това правоотношение (в този смисъл Решение № 314
от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3171/2015 г., VI о., Решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1378/2019 г., VI о.).
В настоящия случай от представения протокол № П-22221419057542-073-001 /
03. 12. 2019 г. за извършена проверка на „Интерфудс“ АД от контролните органи
на ТД на НАП-София е видно, че дружеството е било с роля на фиктивен
осигурител, тъй като липсват каквито и да е данни и доказателства за
осъществявана търговска дейност и за полагане на труд от лицата, наети по
трудови правоотношения. Макар с разпореждане № 20/ 08. 01. 2021 г., постановено
по делото, на жалбоподателката да са дадени конкретни указания за установяване
на факта, че е осъществявала трудова дейност в периода 02. 10. 2017 г. – 01.
01. 2018 г. (през времетраенето на трудовото ѝ правоотношение с
„Интерфудс“ АД), от нейна страна не са предприети никакви действия в тази
насока. В тази връзка отрицателният факт – неполагане на труд, релевантен за
отричането на качеството осигурено лице на жалбоподателката в посочения период,
не е опроверган. След като жалбоподателката не е имала качеството на осигурено
лице, то правилно осигурителният ѝ стаж при „Интерфудс“ АД е изключен при
преценката по чл. 54а, ал. 1 от КСО относно изискуемия брой месеци. Видно от приложената
справка от 23. 10. 2020 г. от персоналния регистър на НОИ относно Ц. Б. за
последните 18 месеца преди прекратяването на осигуряването ѝ ( от 02. 07.
2016 г. до 02. 01. 2018 г.) извън
заличените три месеца за лицето са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за 11 месеца, т. е. непокриващи
минималния период от 12 месеца, след който се придобива право на получаване на обезщетение
за безработица. В този смисъл преценката на органа, че лицето не отговаря на
изискванията на чл. 54а от КСО, тъй като не притежава изискуемия брой месеци,
за които да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ е
правилна, поради което правилно е била предприета отмяна на разпореждане №
181-00-155-1 / 31. 01. 2018 г. по чл. 54а от КСО.
Оспореното решение несъмнено съответства и на
целта на закона. Както вече се коментира, целта на разпоредбата на чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО е да създаде възможност за въвеждане на съответствие между
правата, произтичащи от реалното фактическо положение, и последиците,
разпоредени с акта за отпускане изменение, отказване, спиране, възобновяване на
обезщетението за безработица. Посредством решението тази цел ще бъде
постигната, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 5 от АПК.
В заключение на изложеното съдът намира, че
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ц.С.Б. с ЕГН - ********** ***,
срещу Решение № Ц 1040-18-43/ 24. 11. 2020 г. на Директора на ТП на НОИ –
Силистра, потвърждаващо Разпореждане №
181 – 00 – 155 - 2 / 28. 10. 2020 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1
от КСО е отменено разпореждане № 181 – 00 – 155 – 1 / 31. 01. 2018 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: