МОТИВИ
Към Присъда № 36/27.06.2019г.,
постановена по НОХД № 269 по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Хасково
Окръжна
Прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение против подсъдимия С.А.А.,*** за
това, че на 03.03.2019г. в град Димитровград, област Хасково, дал дар – парични
сума в размер на 10 (десет) евро – 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро и сериен
номер: **** на длъжностно лице, имащо качеството на полицейски
орган, а именно: В.М.В. – ***** в група „****“ на сектор „****“ към ****** към
ОД МВР – Хасково, за да не извърши действие по служба – да не довърши
действията по връчване на съставен фиш и налагане глоба за установеното
административно нарушение по Закон за движение по пътищата – престъпление по
чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК.
Производството
по делото протече по реда на глава XXVII, при условията
на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си да не се
събират доказателства за проверка на същите, а самопризнанието му да се ползва
при постановяване на присъдата. Съдът намери, че
самопризнанието на подсъдимия се покрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково в хода на съдебните прения поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за
доказано от самопризнанието на подсъдимия А. и от събраните на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. Акцентира върху реда, по
който се е развило съдебното производство, и излага подробно становище относно
индивидуализацията на наказанието. С оглед чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние,
както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства предлага на съда наказанието
на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Пледира за
налагане на наказание „Пробация“ при включване на пробационните мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни срещи с пробационен
служител“ за срок от 1 (една) година и
кумулативно да бъде наложено наказание „Глоба“ в размер от около 300 лева.
Защитникът
на подсъдимия се присъединява към изложеното от представителя на Окръжна
прокуратура – Хасково с изключение на предложението за размер на наказанието, а
именно предлага същите по вид наказание, но за срок от 6 (шест) месеца и в
размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Подсъдимият
С.А. поддържа становището на защитника си. Моли съда при постановяване на
присъдата да вземе предвид здравословното му състояние и семейното му
положение.
Съдът като прецени самопризнанието на
подсъдимия, в съвкупност със събраните доказателства и при условията на чл.373
ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят А.Д.А.
бил назначен със Заповед № 272з-532/14.02.2019г. на МВР, Областна дирекция на
МВР- Хасково на длъжност ***, със специфично наименование на длъжността ******,
сектор „****“, група „*****“, а свидетелят В.М.В. бил преназначен със Заповед №
272з-696/22.04.2015г. на МВР, Областна дирекция на МВР- Хасково на длъжност *****.,
със специфично наименование на длъжността ******. Съгласно чл. 56, вр.чл. 37,
чл.57 и чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, двамата свидетели били служители на МВР -
държавни служители - полицейски органи и разполагали с правомощията да извършват охранителна дейност, съгласно разпоредбите на
чл. 14 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, включваща и осигуряване безопасността на движението
по пътищата. Съгласно чл.30 ал.1 т.2, 5 и 8, контролната дейност се осъществява също от органите на МВР в случаите
определени със закон чрез проверки - на документи и на място; проверки за спазване
на правилата за движение по пътищата, техническата изправност и регистрацията
на МПС, на водачите на МПС и при ПТП; изискване на информация и документи.
Съгласно чл. 57 от ЗМВР имат право да упражняват някоя от дейностите по чл. 6,
ал. 1, т. 1 – 3,7,8, а това са в случая охранителна, контролна и
административнонаказателна. Съгласно Типова длъжностна характеристика, едни от
основните длъжностни задължения на свидетеля В.М.В. са: да работи по
предотвратяване и пресичане на нарушенията по пътищата и обществения ред,
изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност. Същия имал
право да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на
глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения.
На 03.03.2019г.
за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите В.М.В. и А.Д.А., били
дежурен автопатрул на група „***“ при ****. От 08:00 часа, по график, служебния
им автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с ДКН *****, обозначен с характерни
отличителни полицейски знаци и надпис „Полиция“, позиционирали на бул. „Трети
март“ до № 10, и осъществявали контрол върху пътното движение. Двамата били
облечени със служебното си облекло – полицейски униформи, обозначени със
съответните отличителни знаци. Около 08:30 часа свидетелят А. спрял за проверка
л. а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН *****, чиито светлини били неизправни – единият
фар не светел и изискал и взел документите на водача на автомобила – подс. С.А.А.
като и ги отнесъл на колегата си В.В., който бил в служебния автомобил.Св. В. извършил
справка в РСОД за водача на автомобила и предприел съставяне на фиш, за
налагане на глоба по повод установеното нарушение за неизправни светлини по
ЗДвП, като въвел данните за водача и нарушението във файл на служебния таблет,
след което принтирал фиша за глобата в два екземпляра, единия за нарушителя и
го разписал. След това казал на св.А. да извика нарушителя. Подсъдимият А.
пресякъл пътното платно и дошъл до полицейския автомобил и св. В. му предявил
фиша за наказанието и му казал, че трябва да го подпише. В този момент
подсъдимият А. му хвърлил в скута банкнота от десет евро с думите да не правят такива
неща и да се почерпят. Св.В. определил
действията на подсъдимия като даване на подкуп, за да не изпълни служебните си
задължения, не приел банкнотата, а я преместил на предната дясна седалка на
служебния автомобил, слязъл и заявил на подсъдимия, че това е подкуп и ще бъде задържан,
като му поставил белезници . За случилото се бил уведомен дежурния в РУ –
Димитровград, като до идването на разследващ полицай, св. В. връчил фиша на подсъдимия
който го подписал двата екземпляра без възражения. Бил извършен оглед на
местопроизшествието при което банкнотата, била иззета, огледана като веществено
доказателство и установен, че е 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро и сериен
номер: *****, а с изготвената техническа експертиза е установено, че е истинска
.
Описаната и
приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия,
подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията
на свидетелите В.М.В., А.Д.А., заключението по назначената експертиза, прочетените
и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и предявеното по
реда на чл.284 от НПК веществено доказателство, които съдът кредитира изцяло.
След произнасяне на определението по чл.
372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство, не следва да извършва доказателствен анализ на
материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Съдът с
горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е
приел същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи
по между си.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери, че подсъдимият С.А.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 304а вр. чл.304 ал. 1, вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК. От обективна страна, за да
е осъществен състава на престъплението, е необходимо лицето, на което се дава
подкуп да притежава специално качество, а именно да е длъжностно лице, което
заема отговорно служебно положение. Изрично в разпоредбата на чл. 304а от НК е
предвидено, че такива лица са полицейските органи. Съгласно заповед №
272з-532/14.02.2019г. на МВР, Областна дирекция на МВР – Хасково и заповед №
272з-696?22.04.2015г. на МВР, Областна дирекция на МВР – Хасково свидетелите В.
и А. са били назначени на длъжност ***** в *****, сектор „*****“, група „****“.
Същите са имали качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“
от НК - изпълнявали със заплата,
постоянно служба в държавно учреждение, несъставляваща дейност само на материално
изпълнение и били държавни служители - полицейски органи по смисъла чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. В правомощията им
влизало да извършват охранителна дейност, включваща и осигуряване безопасността
на движението по пътищата в страната. На основание чл. 30, ал. 1, т. 2, 5 и 8
от ЗМВР и чл. 57, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от ЗМВР свидетелят В. е могъл да
изпълнява контролна и административно – наказателна дейност, за нарушения по
ЗДвП. Ето защо същият е годен обект на престъплението активен подкуп по чл.
304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК. За да бъде осъществено престъплението активен
подкуп, е необходимо да са налице и останалите елементи от обективната страна
на състава на престъплението, а именно да се даде дар на длъжностно лице, за да
не извърши действие по служба, като дарът следва да има имуществен характер, да
не се дължи даването на такъв и да е налице връзка, между даването на дара и
служебната дейност на длъжностното лице. Престъплението е довършено от момента,
когато имотната облага е приета от длъжностното лице. В конкретния случай
деянието е останало във фазата на опита и престъплението не е довършено, но
поради независещи от дееца причини, тъй като не е налице приемане на дадената
от подсъдимия имотна облага, от свидетелят В. който не е приел банкнотата от 10
евро. В този смисъл е задължителната
практика на ВС, обективирана в т.2 от Постановление № 8/1981г. по н.д.
№10/1981г., на Пленум на ВС.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимият
А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Същевременно в съзнанието
на подсъдимия е имало представа за връзката от даването на имотна облага,
служебното положение на свидетеля В. и неизвършването на действието по служба.
Формата на вината се извежда от фактите от обективната действителност, а именно
свидетелите А. и В. са били облечени в служебното си облекло, а именно
полицейски униформи, намирали са се в служебния автомобил, който е бил означен
със съответните отличителни полицейски знаци, свидетелят А. е взел документите
на подсъдимия за извършване на справка в РСОД и съставяне на фиш. Всичко това е
било възприето от подсъдимия, следователно може да се направи категоричен
извод, че инкриминираното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Ето защо съдът
призна подсъдимия С.А.А., за виновен в това, че: На 03.03.2019г. в гр.Димитровград, обл.Хасково,
направил опит да даде дар – парична сума в размер на 10 евро - 1 банкнота с
номинал от 10 евро и сериен № *****, на длъжностно лице имащо качество на
полицейски орган, а именно В.М.В. – ******* в група „*****„ на сектор „ ****“
към ***** при ОД на МВР – Хасково, за да не извърши действия по служба - да не
довърши действия по връчване на съставен фиш и налагане на глоба за установено
административно нарушение по ЗДВП, като деянието е останало недовършено поради независещи
от дееца причини
– престъпление по чл. 304 а вр
чл.304 ал.1 вр.чл.1в ал.1 от НК, а по първочалано предявеното му обвинение , за
довършено престъпление по чл.304 а вр.чл.304 ал.1 от НК , го оправда .
Подсъдимият С.А.А. е роден на ******, ***,****
гражданин, *****, ***, с **** образование, ****, с постоянен адрес ***, ЕГН **********.
Не е ***. За него е събрана положителна характеристика. Същият е с 85 % трайно
намалена работоспособност, поради анкилозиращ спондилит, съгласно Експертно
решение № *****. на трети състав на ТЕЛК към „*****
В
личната си декларация е посочил, че семейството
му се състои от **** члена, не получава трудово възнаграждение,
притежава ½ идеална част от недвижим имот, апартамент в гр. ***** и е *****.
За
престъплението е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до 10 години и
„глоба“ до 15 000 лв., което е приложимо и при опит за извършване на това
престъпление, доколкото в случая опитът е наказуем. Индивидуализирайки пределите в които,
предвидените в разпоредбата на чл. 304а от НК наказания следва да бъдат
отмерени, съдът прецени всички фактори, които снижават и отегчават
отговорността на подсъдимия А.. Към първата категория следва да се отнесат
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, влошеното
му здравословно състояние, доброто процесуално поведение, изразената критичност
към извършеното престъпление и невисоката стойност на предложената като подкуп
сума. Съдът възприе като отегчаващо вината обстоятелство това, че чрез деянието е засегнал значително,
обществените отношения свързани с дейността на държавните органи. Същевременно
макар деянието да е с висока степен на обществена опасност, тази на дееца не е
такава. С оглед изложеното съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, при които и най – лекото
предвидено за престъплението наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. Ето
защо, съдът му определи наказанието при условията на чл. 58а ал.4, вр.чл.55
ал.1, т.2, б. „б“ от НК, което е и по – благоприятно за самият подсъдим.
Доколкото предвиденото за престъплението наказание е „лишаване от свобода“ без
долен минимум, съдът замени същото и осъди подсъдимия на наказание „Пробация“ с
двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т. 2 от НК -
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 /седем/ месеца с
периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за същия срок от 7 / седем / месеца, като му наложи и кумулативно
предвиденото наказание „ Глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева - малко над минимума за това наказание,
предвиден в НК.
Съдът намира, че
само така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да извършва други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. На основание чл.307а от НК, съдът отне в полза
на държавата предмета на престъплението - банкнота с номинал от 10 (десет) евро
със сериен сериен номер: ******.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: