№ 15201
гр. София , 08.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110137100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Настоящото дело е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от /ЮЛ/ гр. София срещу М.С. Т..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че заявителят обосновава вземането си с
твърдения за сключен договор за текущо потребление и неизпълнение на задължението
на длъжника да върне получената в заем сума, ведно с договорената възнаградителна
лихва.
В конкретния случай заявителят претендира неустойка, периодична такса, лихва
(миграция) и такси и разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и размер,
т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
1
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
С разпореждане № 7488/ 19.07.2021г. на заявителя е указано да конкретизира
обстоятелствата, на които основава вземането си за неустойка, периодична такса, лихва
(миграция) и такси и разходи, като посочи от къде извежда вземането си, как е
формирана сумата, като конкретизира всяко вземане, което формира претенцията за
разходи по вид и размер. Разпореждането е получено от заявителя на 25.08.2021г., като
в дадения 3- дневен срок заявителят не е изпълнил дадените указания. С оглед това
констатираните нередовности не са отстранени.
Отделно от изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Възлагането
в тежест на потребителя на задължения в случай на забава, за която по правило
потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 18929/ 25.06.2021г., подадено от /ЮЛ/ срещу М.
СТ. П. в частта за сумата сумата 44,38 лева, представляваща неустойка за периода
14.10.2020г.- 24.06.2021г., сумата 24,81 лева, представляваща периодична такса за периода
14.10.2020г.- 24.06.2021г., сумата 35,94 лева, представляваща редовна лихва (миграция) за
периода 14.10.2020г.- 14.01.2021г. и сумата 144 лева, представляваща такси и разходи, като
неоснователно.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му
пред Софийския градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3