Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 28.01.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова и
с участието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 2/2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на с чл. 203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от И.К.К. *** чрез
пълномощник против Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП) гр. София при
Министерство на вътрешните работи (МВР) и при
условията на евентуалност срещу МВР гр. София с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Цената на
иска е в размер на шестнадесет хиляди и триста лева за претърпени неимуществени
вреди, вследствие претърпени болки и страдания от нанесен му побой на
24.08.2014 г. в гр. Ловеч около 22.30 часа от неизвестни служители от Зонално
жандармерийско управление (ЗЖУ) гр. София, както и седемстотин и двадесет лева
имуществени вреди за проведено лечение.
Първоначално исковата молба е подадена
на 04.11.2015 г до Софийски районен съд, който с Определение № 197127 от 20.08.2017
г., постановено по образуваното пред него гр.д. № 67542/2015 г. е прекратил
производството по делото и е постановил изпращането му по подсъдност на
Административен съд Ловеч с мотиви, че се касае за вреди от незаконосъобразни
действия по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което спора е подсъден на административните съдилища, а
не на гражданските по чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Ищецът е обжалвал постановеното
Определение с частна жалба пред Софийски градски съд, който с Определение №
31921/06.12.2017 г., постановено по образуваното пред него частно гражданско
дело № 14604/2017 г. е потвърдил обжалваното Определение на Софийски районен
съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност
на Административен съд Ловеч. Постановеният съдебен акт на Софийски градски съд
е окончателен.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч с Определение № 112/08.02.2018 г. е приел, че делото
не му е подсъдно, а следва да се разгледа от Софийски районен съд, пред когото
е предявена исковата молба, поради което е прекратил образуваното пред него адм. дело и е постановил изпращането му на
смесения състав по чл. 135, ал.4 от АПК, включващ трима представители на
Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд
за определяне на подсъдността на подадената искова молба от И.К..
С Определение № 60/13.06.2018 г.,
постановено по адм. дело № 12/2018 г. смесеният петчленен състав е постановил,
че компетентен да се произнесе по иска на К. срещу ГДНП гр. София при МВР и при условията
на евентуалност срещу МВР за присъждане на неимуществени вреди в размер на
16 300 лв. и имуществени вреди в размер на 720 лв. в резултат на престъпни
действия на неизвестни служители от ЗЖУ гр.
София е Административен съд Ловеч. Прието е, че е предявен иск по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, произтичащи от незаконосъобразни действия на административни органи при
и по повод изпълнение на административна дейност.
Ищецът твърди в исковата молба, че на
24.08.2014 г. заедно с негови приятели и други момчета от гр. Пловдив е посетил
футболната среща между отборите на ФК Левски и Литекс, която се е провела в гр.
Ловеч от 20.00 часа. След приключване на мача около 21.30 часа той и останалите
от тази група са се отправили към автобуса, с който са пристигнали, който е бил
на паркинг до стадиона на ул.“Хан Кубрат“. Когато са започнали да влизат в
автобуса, униформените служители, които според ищеца са служители на ЗЖУ гр.
София и са били с каски, палки и щитове са тръгнали към тази група с извадени
палки. Ищецът твърди, че е направил опит да се скрие в автобуса, но при опита
му да се качи, униформените започнали да го удрят и го свалили на земята.
Удряли го с палки, ритали го с крака, удряли го по цялото тяло и главата. Той
се опитвал да се предпази, като се държал с ръце за главата. Побоят продължил
около три-четири минути. Униформените удряли с палките по групата и превозното
средство, което било изпотрошено изцяло. Ищецът се добрал до патрулна кола на
Пътна полиция, като полицаите му оказали първа помощ и незабавно извикали
линейка. Бил откаран в Спешна помощ на болницата в гр. Ловеч, където било
установено, че е контузен с много наранявания по цялото тяло и главата. След
като се прибрал в гр. Пловдив бил прегледан, при което били установени
множество контузни рани по тялото му: избиване на първи горен ляв зъб;
разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата и по лигавицата на горната
устна; оток и кръвонасядане по лигавицата на долната устна; множество
кръвонасядания по гърба, горните крайници и десния долен крайник; охлузвания по двете коленни
стави, лявата лакътна става и предмишница; многобройни леки телесни повреди.
Твърди, че освен това е получил огромен
стрес и недоверие към българската полиция и в частност към служителите на
жандармерията, както и естествен човешки страх винаги, когато в градска среда
види тяхното присъствие. Възстановяването му е продължило половин година, като
родителите му е трябвало да инвестират средства, време и усилия за преодоляване
на нарушеното му здравословно състояние. Посочва, че в резултат на нанесения му
побой е получил главоболие, световъртеж,
гадене и позиви за повръщане.
Посочва, че е депозирал жалба до
Районна прокуратура Ловеч, където е образувано досъдебно производство № 10/2014
г. за осъществено престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл. 129 от НК от неизвестен извършител, което е спряно. От материалите се установявало, че
побоят е нанесен от командировани да охраняват стадиона служители на ГДНП при
МВР, зачислени към ЗЖУ София и служещи в сектор СПП при СДВР София. Установени
били всички лица, командировани от съответното ЗЖУ, но поради наличието на
специализирани защитни шлемове, на този етап не можело да се осъществи
разпознаване и издирване на извършилите престъплението служители.
Петитума на исковата молба е да бъде
осъдена ГДНП при МВР, а при условията на евентуалност МВР гр. София да му
заплатят имуществени вреди в размер на седемстотин и двадесет лева за проведено
лечение на тази стойност, както и неимуществени вреди в размер на общо
шестнадесет хиляди и триста лева за претърпените болки и страдания от нанесения
му побой на 24.08.2014 г. в гр. Ловеч около 22.30 часа от неизвестни служители
на ЗЖУ София, служители в сектор СПП при СДВР София.
Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез двама
пълномощници поддържа предявената искова молба.
Представя писмени бележки по същество
на правния спор, с които поддържа исковата молба.
Ответникът - Главна дирекция
„Национална полиция” гр. София при МВР в съдебно заседание чрез пълномощник
изразява становище за неоснователност, недоказаност и необоснованост на
предявените искове, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло. Посочва, че
по никакъв начин не е доказано, че това са служители на Дирекция „Жандармерия“
към ГДНП. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Представил е писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата молба. Счита,
че исковете са неоснователни и недоказани, поради което моли да се отхвърли
исковата молба по отношение на ГДНП като неоснователна и недоказана или
алтернативно да бъде намален размера на обезщетението. Посочва, че от
приложеното постановление за спиране на образуваното в Районна прокуратура
Ловеч досъдебно производство е видно, че същото е водено срещу неизвестен
извършител и е спряно. Няма данни за издаден и влязъл в сила съдебен акт, от
който да стане ясно кой е конкретния извършител на престъплението. Разпитани са
всички служители от ЗЖУ София при Дирекция „ Жандармерия“ – ГДНП, но конкретен
извършител не е установен. Липсва категоричен извод относно доказана
съпричастност на служители на ЗЖУ София към деянието. С допълнителна молба
поддържа изцяло депозирания писмен отговор. Представил е и писмена защита по
същество на правния спор. По подробно изложени съображения счита, че
предявените искове срещу ГДНП, в която структура е и Дирекция „Жандармерия“ са
неоснователни, необосновани и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени
изцяло или алтернативно да бъдат намалени
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч счита, че предявения иск за неимуществени вреди срещу ГДНП не е доказан.
Не са налице безспорни доказателства, че
служители на ГДНП са извършили действия по отношение на ищеца.По отношение на
предявения при условията на евентуалност иск срещу МВР намира, че би могъл да
бъде удовлетворен, тъй като не се спори, че действията са извършени от
служители на МВР.
За изясняване на делото от фактическа
страна по искане на ищеца са допуснати до разпит двама свидетели.
Свидетелят Д.Г.Я. е от гр. Пловдив и
работи в транспортна фирма „Дита бус“ ООД като шофьор. Той познава ищеца по
физиономия, защото го е карал два-три пъти. Ищецът и неговите приятели и
познати са клиенти на фирмата, която ги кара по футболни мачове. Свидетелят е
бил шофьор на 19-местен бус за транспорт от гр. Пловдив до гр. Ловеч за
футболният мач между Литекс и Левски. Мачът е започнал от 20:00 и е приключил
около 22.00 часа. Към 22:30 часа, когато футболния мач е бил свършил, ищецът и
групатат фенове от Пловдив са започнали да идват на групи и да се качват в
буса, за да си тръгват. Ищецът е дошъл последен. Според свидетелят в този
момент отнякъде са дошли два буса с жандармерия и са започнали да бият феновете
от Пловдив. Той е видял как са ударили К. с палка и той е паднал отпред на
стъпалата на буса. Почнали са да го ритат и мачкат. След това е дошла патрулна
кола на полицията и линейка. Завели са ищеца в болница, който е останал с още
двама души.
Свидетелят заявява, че служителите,
които са нанесли побоя са дошли с бус, на който е пишело „Жандармерия“, имали
са отличителни жилетки и на шлемовете е пишело „Жандармерия“. Надписите на
жандармерията са били на униформите. На гърбовете е пишело жандармерия.
След това свидетелят заявява, че
бусовете са били бели и на тях е пишело „Полиция“ на латиница. Униформите на
служителите, които са извършили побоя са били черни жилетки и черни шлемове.
Тъй като е било отдавна, свидетелят заявява, че не може да каже точно какви са
били надписите.
След това свидетелят заявява, че
първоначално е казал, че са били служители на жандармерията, тъй като са били с
черни каски, черни дрехи и черни шлемове, а доколкото знаел полицаите са със
сини такива дрехи. Посочва, че само цветът на дрехите го е навел на мисълта, че
са служители от жандармерията. Само по черните дрехи на служителите предполага,
че са от жандармерията Били са с черни дрехи и на буса е пишело „Полиция“.
Свидетелят К. И.К. е баща на ищеца. Той
не е бил на инцидента, но е свидетел на претърпените болки и страдания от сина
му, който се е прибрал късно през нощта след инцидента. Бил е обезобразен. Едва
се е движел, поради което е било проблем да го заведат на следващия ден на
съдебен лекар за експертиза. Поне 5-7 дни не е могъл да се храни. Използвал е
сламка и е поемал само течности. Лечението на избития преден зъб е продължило
поне две години. От палките и ударите е имал рани и белези. Имал е някакви
психически травми. Има фобия от ходене на зъболекар от преживените няколко
десетки манимупалации, както и страх от публични събития и обществени прояви.
След инцидента синът му е избягвал да посещава спортни събития.Ходил е поне при
трима зъболекари, защото случаят е бил тежък. Ищъцът е споделил по-късно, че е
изпитвал чисто физически болки.
По делото е допусната
съдебно-медицинска експертиза. Тя е изготвена само по документи на базата на
изготвените експертизи от Плевен и Пловдив. От заключението на вещото лице се
установява, че на ищеца към 24.08.2014 г. са причинени: 1. разкъсно-контузна
рана в дясната челна и тилна област на главата без данни за счупване на
подлежащите кости, повреда причинила на същия
временно и неопасно разстройство на здравето; 2.множество охлузвания в
областта на горни и долни крайници, които са му причинили болка и страдание;
3.избиване на първи горен ляв зъб със здрави съседни зъби срещуположни (антагонисти), което
му е причинило затруднение на говоренето (във фаза на фонетикообразуването) и дъвченето(във фаза
на отхапването).
Вещото лице е приело като механизъм за
причиняване на тези изменения:
-за избиването на зъб – директен удар в областта на
устата с малка
ударна
повърхност, най-вероятно юмрук.
-останалите изменения се дължат на
множество удари с твърд, тъп предмет, най-вероятно с палка с оглед на това, че
същите са описани като ивицести с двойно кръвонасядане.
-тези, описани като петнисти – на удари
с твърди, тъпи предмети – ритници.
Според вещото лице срокът за
възстановяване на тези изменения са: възстановяването на липсващия зъб зависи
от това кога пострадалият приема да се постави имплант или корона, но не
по-рано от 30-40 дни с оглед на това да се възстанови венеца на мястото на
липсващия зъб. Останалите изменения ще бъдат напълно възстановени в срок от
около 3-4 седмици.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Посочва, че експертизата е извършена след пълно
запознаване с представената медицинска документация и с показанията на ищеца.
Касае се за травматично избиване на един зъб, което обуславя затруднение на
говоренето и дъвченето за около два месеца. В областта на главата са причинени
разкъсно-контузни рани. Тъпите травми са причинили болки и страдания. Няма
данни за загуба на съзнание.
Заключението е прието без възражения от
страните и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът кредитира
същото, защото го намира за професионално, обективно и безпристрастно.
По делото е представена от ответника
ГДНП Заповед № 8121з-449/22.08.2014 г. на Главния секретар на МВР отнасяща се
до организационни мерки за сигурността на футболната среща между отборите на
ПФК „Литекс“ гр. Ловеч и ПФК „Левски“ гр. София за опазване на обществения ред
на територията на гр. Ловеч на 24.08.2014 г. от 20:00 часа на градския стадион
в гр. Ловеч. Със заповедта е наредено Директорите на дирекция „Жандармерия“,
СДВР и ОДМВР Велико Търново, Габрово и Плевен да създадат организация за
придаване на сили и средства в помощ на ОДМВР Ловеч и тяхното командироване в
гр. Ловеч на 24.08.2014 г. до приключване на мероприятието, както следва:
-ГД“Охранителна полиция“, Дирекция
„Жандармерия – 30 полицейски служители;-СДВР – 25 полицейски служители от
сектор „СПС“ при СДВР, които да извършат съпровождане на организирани групи от
привърженици на ПФК „Левски“ до гр. Ловеч и обратно;-ОДМВР - Велико Търново –
20 полицейски служители;-ОДМВР – Габрово – 15 полицейски служители;- ОДМВР –
Плевен 15 полицейски служители.
Постановено е също командированите да
бъдат в разпоредената за сезона специална униформа и да бъдат оборудвани с
щитове, шлемове, щурмови палки, по възможност с протектори, белезници, средства
за радио връзка и противодъждовни мушами.
Изискана е информация от МВР София
относно обстоятелствата Дирекция
„Жандармерия“ към коя Главна дирекция е била
към 24.08.2014 г. и дали е представлявала юридическо лице. Във връзка с
определението на съда е постъпила справка от МВР чрез пълномощник, в която е
посочено, че съгласно чл. 44 от Правилника за устройство и дейността на МВР,
към 24.08.2014 г. Дирекция „Жандармерия“ е била в структурата на Главна
дирекция „Охранителна полиция“ при МВР. Нормата на чл. 44 е отменена с ДВ, бр.
67 от 2015 г., в сила от 01.09.2015 г. Отразено е още, че съгласно чл. 37 от
Закона за МВР (обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) във всичките му редакции до настоящия момент,
Главните дирекции като структури на МВР са самостоятелни юридически лица, но на
Дирекция „Жандармерия“ такъв статус не е бил даван от обнародването на същия
закон до настоящия момент.
По делото е прието като доказателство
писмо УРИ 6785р-13522/29.05.2019 г. от Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ към МВР до Директора на ГДНП относно това кога е започнало
снабдяването на служителите на дирекция „Жандармерия“ с униформени облекла с
надписи „Жандармерия“, в което е отразено, че първата доставка на униформени облекла с
надписи „Жандармерия“ е била на 04.12.2015 г. и са доставени летни специални
костюми.
По делото е представено от Районна
прокуратура Ловеч следствено дело № 10/2014 г. То е образувано на 08.09.2014 г.
срещу неизвестен извършител за това, че на 24.08.2014 г. около 21:00 часа в гр.
Ловеч на паркинга на ул. „Хан Кубрат“ в близост до градския футболен стадион
Ловеч след футболен мач между ПФК „Литекс“ Ловеч и ПФК „Левски“ София е
причинил средна телесна повреда на И.К. ***, изразяваща се в избиване на първи
горен ляв зъб, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето във фаза на фонетикообразуването, като
телесната повреда е причинена от полицейски служител при и по повод изпълнение
на службата му или функцията му по охрана на обществения ред по време на
спортно мероприятие – престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.
129 от НК. В постановление на Прокурор
при Районна прокуратура Ловеч от 16.07.2015 г. е отразено, че побоя е причинен
от служители на жандармерията, които били оборудвани и през цялото време са
били с предпазни жилетки, налакътници, наколенки. По делото са били установени
и разпитани всички служители от ЗЖУ София, участвали в охраната на футболния
мач на 24.08.2014 г. в гр. Ловеч, но никой от тях не е признал сам или негов
друг колега да е нанесъл побой на пострадалия К.. С постановлението е
разпоредено спиране на следственото дело и изпращането му на следовател от ОСлО
при ОП Ловеч, който да изготви план за извършване на ОИМ за издирване на
извършителя на престъплението.
Изискано е и досъдебно производство №
470/2014 г. по описа на РУП гр. Ловеч, пр.пр. № 1389 по описа на Районна
прокуратура Ловеч, което е водено срещу неизвестен извършител затова, че на
24.08.2014 г. за времето от 22.00 часа до 23.00 часа в гр. Ловеч срещу паркинга
на КАТ гр. Ловеч противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил
„Ивеко Дейли“ с рег. *** чрез счупване на предно обзорно стъкло, дясно странично
огледало, десен среден прозорец, десен заден прозорец и левият среден прозорец,
всичко на стойност около 3 000 лв., собственост на „Афин България“ ЕАД гр.
София – престъпление по чл. 216 от НК. С Постановление на Районна прокуратура
Ловеч от 08.01.2015 г. е спряно досъдебното производство и е разпоредено
изпращането му на оперативен работник от РУ „Полиция“ Ловеч за извършване на
ОИМ.
Изискана е по делото и е представена
справка от ЕТ „Д-р И.И. – АИПППДМ“ гр. Пловдив, към която е приложен ценоразпис
на стоматологичните услуги, амбулаторен лист на И.К. и извършените манипулации, като срещу всяка е
отбелязана цената, както и дентална снимка на ищеца и СД.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, а според ал.2, исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК.
Според чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на АПК, а съгласно ал.2, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. В случая е предявен иск за обезщетение заедно с оспорване
на незаконосъобразността на действия на
административен орган. Според чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.
Мястото на увреждането е гр. Ловеч, поради което Административен съд Ловеч е
компетентният съд по смисъла на чл.7 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковата молба е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и отговаря на формалните изисквания за редовност от външна страна.
Тя е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация по
смисъла на чл.205 от АПК и чл.27 от ГПК, който е със статут на юридическо лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразни действия се претендират вреди и притежаващ
правосубектност по смисъла на ГПК.
Съгласно
чл. 37, ал.1 от ЗМВР в редакцията към 24.08.2014 г., основни структури на МВР
са главните дирекции, а в ал.5 е регламентирано, че те са юридически лица.
В чл. 38 от ЗМВР е регламентирано, че в Главните дирекции на
МВР фигурира Главна дирекция "Охранителна полиция".
Според
чл. 39, ал.2 от ЗМВР към 24.08.2014 г., Главна дирекция "Охранителна
полиция" (ГДОП) е национална специализирана структура за осъществяване на
дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 2,
5 – 7 и участва в осъществяването на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 3.
Съобразно чл. 6, ал.2 от Правилника за
устройство и дейността на МВР (приет с ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн. ДВ, бр. 60 от 22.07.2014
г., в сила от 22.07.2014 г.), в ГДОП се създава дирекция „Жандармерия“. В ал.5 е
регламентирано, че териториалните звена на дирекция „Жандармерия“ в ГДОП са
зоналните жандармерийски управления.
Съгласно чл. 38 от ЗМВР (изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г.),
Главните дирекции на МВР са:1.Главна
дирекция "Национална полиция";2. Главна дирекция "Борба с
организираната престъпност";3. Главна дирекция "Гранична
полиция";4.Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението".
Според чл. 39(изм. ДВ, бр. 14 от 2015 г.),Главна
дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) е национална специализирана структура за
осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1,
т. 1 – 3, 6 – 9, с изключение на тези, свързани с организирана
престъпна дейност по ал. 2.
В чл. 4 от Правилника за устройство и
дейността на МВР е прието изменение, което е в сила от 01.09.2015 г., според
което в Главните дирекции на МВР фигурира Главна дирекция „Национална полиция“,
но липсва Главна дирекция "Охранителна полиция".
В чл.5, ал.3 е регламентирано, че в ГДНП
се създава дирекция „Жандармерия“, а според ал. 4, в тази дирекция може да се
създават териториални звена, отдели , сектори и други звена от по-нисък ранг.
В § 4 от преходните и заключителни
разпоредби на ЗМВР в редакцията му към ДВ бр. 14 от 20.02.2015 г. е
регламентирано, че този закон отменя ЗМВР, а съгласно § 8, ал.1, създадените с този закон Главна дирекция
"Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна
полиция" са правоприемници на активите, пасивите, правата, задълженията и
архивния фонд на Главна дирекция "Национална полиция" съобразно
разделителни протоколи, утвърдени от министъра на вътрешните работи.
В ал.2 е постановено, че процесуалното
представителство по висящи спорове на Главна дирекция "Национална
полиция" се осъществява от директора на Главна дирекция "Охранителна
полиция".
От изложеното се налага извод, че служителите в
дирекция „Жандармерия“ са към ГДНП. Тя е юридическо лице.
С оглед изложеното, съдът намира исковата молба за
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 24.08.2014 г. в гр.
Ловеч на паркинга на ул.“Хан Кубрат“, който се намира в близост до стадиона
около 21:30 часа след приключване на футболната среща между ПФК „Литекс“ гр.
Ловеч и ПФК „Левски“ гр. София служители на жандармерията са нанесли удари
на И.К. с палка, ръце и крака в момента,
когато той се качвал на лек автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, за да отпътува от гр. Ловеч заедно с други футболни
привърженици. В резултат на тези действия ищецът получил разкъсно-контузна рана
в дясната челна и тилна област на главата без данни за счупване на подлежащите
кости, повреда причинила на същия
временно и неопасно разстройство на здравето; множество охлузвания в
областта на горни и долни крайници, които са му причинили болка и страдание;
избиване на първи горен ляв зъб със здрави съседни зъби срещуположни (антагонисти), което
му е причинило затруднение на говоренето (във фаза на фонетикообразуването) и дъвченето(във фаза
на отхапването), както и психически травми.
Освен това от показанията на разпитания свидетел К. И.К.,
който е баща на ищеца е видно, че ищецът е преживял психически травми – фобия
от ходене на зъболекар, тъй като е преживял няколко десетки манипулации във
връзка с лечението на избития преден зъб в продължение най-малко на две години.
Наложило се е да бъдат извадени съседни зъби, за да може да бъде имплантиран
нов зъб. Има и страх от публични събития и обществени прояви. Разбира се
показанията на този свидетел следва да се преценяват при съобразяване с
неговата заинтересованост, но съдът счита, че няма причина същите да не бъдат кредитирани,
тъй като са логични и житейски правдоподобни. Освен това не противоречат на останалите доказателства по
делото.
Тези фактически обстоятелства се установяват от
доказателствата по делото – показанията на двамата разпитани свидетели,
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, както
и данните от следствено дело № 10/2014
г. на Районна прокуратура Ловеч.
Дори
да се приеме тезата на ответника , че не е доказано, че извършителите на
незаконосъобразните действия са служители на жандармерията, то при всички
положения с оглед справката за служителите, които са били ангажирани по
охраната на футболната среща, това са били служители на ГДНП, която е
юридическо лице. Тези служители са извършвали административна дейност по смисъла
на чл. 6, т.2 и т.7 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в
случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в
производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 85, ал.1 от ЗМВР, при
изпълнение на служебните си задължения, полицейските органи могат да използват
физическа сила и помощни средства само, когато това е абсолютно необходимо в
описани в десет точки случаи: 1 противодействие или отказ да се изпълни законно
разпореждане; 2. Задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва
съпротива на полицейски орган; 3.конвоиране на лице или при опит то да избяга,
да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;4.оказване
съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на
контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да
изпълняват задълженията си;5.нападения срещу граждани и полицейски органи;6.освобождаване
на заложници;7.групови нарушения на обществения ред;8.нападения на сгради,
помещения, съоръжения и транспортни средства;9.освобождаване на незаконно заети
обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган;10.вземане на мерки за
осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал.2.
Според чл. 86, ал.1 от ЗМВР, физическа
сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на
случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. В ал.2 е
регламентирано, че използване на физическа сила и помощни средства се
съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения
ред и личността на правонарушителя. В ал.3 е постановено, че в случаите по чл.
85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила, а според
ал.4 при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи
вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са
насочени. Съгласно ал.5, използването на физическа сила и помощни средства се
преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
В случая не се установява от
доказателствата по делото да е налице някоя от посочените в чл. 85 от ЗМВР
законови предпоставки за употреба на физическа сила и помощни средства от
полицейските служители спрямо И.К.. Извършените действия от полицейските
служители са в противоречие с разпоредбите на чл. 86 от ЗМВР.
Това обосновава извода, че действията на
служителите на полицията, каквито са служителите на жандармерията след
приключване на футболната среща в гр. Ловеч, изразяващи се в нанасяне на И.К.
на удари с палки, ръце и крака в момента, когато той се е качвал в бус са незаконосъобразни.
В резултат на тях е причинена средна
телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
избиване на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна
рана в дясната челна и тилна област на главата, множество охлузвания в областта
на горни и долни крайници, които са му причинили болка и страдание, както и
психическа травма. Дейността на служителите на полицията по охрана на масови
мероприятия, каквито са футболните мачове е административна по смисъла на чл.
6, т.2(охранителна) и т.7(контролна) от ЗМВР
и като такива съставляват част от основната дейност на МВР.Налице е причинна
връзка между незаконосъобразните действия на служителите на ответника и
настъпилия вредоносен резултат, поради което съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на държавата са
налице в тяхната кумулативност, а именно – незаконосъобразно действие на
длъжностни лица, извършено при осъществяваната от тях административна дейност, наличие на вреди и
причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилия вредоносен
резултат. При тези съображения съдът намира, че исковата претенция на И.К. е
доказана по своето основание.
По делото са налице писмени доказателства
- фактури за извършени от ищеца разходи за лечение на нанесените му увреждания
в размер на 720 лв., поради което исковата претенция следва да бъде уважена в
този размер.
По отношение на претендирания размер на
претърпените неимуществени вреди, следва да намери приложение нормата на чл.52
от Закона за задълженията и договорите, съгласно който обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост.
Съдът намира, че в случая при определяне
на размера на обезщетението следва да се имат предвид и следните обстоятелства:
1.Характера на уврежданията на ищеца - разкъсно-контузна
рана в дясната челна и тилна област на главата без данни за счупване на
подлежащите кости, повреда причинила на същия
временно и неопасно разстройство на здравето; множество охлузвания в
областта на горни и долни крайници, които са
причинили болка и страдание; избиване на първи горен ляв зъб със здрави
съседни зъби срещуположни (антагонисти), което е
причинило затруднение на говоренето (във фаза
на фонетикообразуването) и дъвченето(във фаза на отхапването);2.Периода на възстановяване на И.К., който според
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза е за възстановяването
на липсващия зъб не по-рано от 30-40 дни, а за останалите увреждания около 3-4
седмици;3. Ищецът не е допринесъл с нищо за незаконосъобразните действия на
служителите на полицията;4.Не е налице нито една от предвидените предпоставки в
чл. 85 от ЗМВР за употреба на физическа сила и помощни средства срещу К.;5.Незаконосъобразните
действия са извършени на публично място пред много хора;6.Причинените на ищеца
психически травми вследствие на уврежданията;7.Продължилото лечение на избития
зъб на К. в продължение на около две години с оглед настъпилите усложнения.
С оглед начина
на извършване на незаконосъобразните действия, нанесените на ищеца увреждания и
претърпяните от него болки, страдания и психически травми, настоящият съдебен
състав счита, че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде уважена в пълен размер ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на производството следва да се присъдят
в полза на ищеца и направените от него разноски по настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл. 203 и сл.
от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.
143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция” гр. София при Министерство на вътрешните
работи да заплати на И.К.К. *** сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 16 300 (шестнадесет хиляди и триста) лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.08.2014 г. до
окончателно изплащане на сумата вследствие на незаконосъобразни действия на
служители на Главна дирекция „Национална полиция” гр. София, извършени на
24.08.2014 г. в гр. Ловеч на паркинга на ул.“Хан Кубрат след приключване
на футболната среща между ПФК „Литекс“ гр. Ловеч и ПФК „Левски“ гр. София и
изразяващи се в нанасяне на удари на И.К.
с палка, ръце и крака.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Национална полиция” гр. София
при Министерство на вътрешните работи да заплати на И.К.К. *** сумата от
830
(осемстотин и тридесет) лева адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 29.10.2015 г., както и 180 (сто и осемдесет) лева депозит за вещо лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|