Р Е Ш
Е Н И Е
№ 217/16.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария
Ницова
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Галя А*** при Окръжна
прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 158 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
от 06.02.2018 г. по АНД № 248 по описа за 2017г. на Районен съд – Берковица, с
което е отменено наказателно постановление № 12-302 от 05.01.2015 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, с което на „М*** ” ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Берковица,
бул.”М*** ”, Бл.1, ап.* , представлявано от управителя Л.С.Ц., е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00лева /хиляди и петстотин лева/, за нарушение по
чл.128, т.2 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт С*** К*** , поддържа жалбата и по същество навежда доводи за неправилност
на решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон, като моли за потвърждаване на издаденото НП и
отмяна на въззивното решение.
Ответника по касационната жалба „М*** ” ООД с
ЕИК * с управител Л.С.Ц., чрез процесуалния си представител адвокат Й*** В*** в
писмено възражение против касационната жалба и по съществото на делото, оспорва
жалбата и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни
основания за отмяна на същото.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Берковица е приел от фактическа
страна, че на 26.11.2014 година представители на Д
„ИТ” – Монтана извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в цех за месопреработка, находящ се
в град Берковица, ул. „К*** ” 1, обект на „М*** ” ООД, както и на 04.12.2014
година по документи. Установили, че дружеството в качеството на работодател е
начислило, но не е заплатило в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение на Й*** В*** Б*** – шофьор разносна търговия за месец октомври
2014година. Нарушението е констатирано, тъй като в представената разчетно
платежна ведомост липсва подпис на работника - Й*** В*** Б*** . Административно
наказващия орган приел, че в случая е налице нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
като на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ наложил на
търговското дружество имуществена санкция глоба в размер на 1500 лева.
В хода на съдебното следствие от събраните писмени и гласни
доказателства въззивния съд е установил, че наказаното търговско дружество е
приело правила по който в срок до 25-то число на следващия месец, същото дължи
изплащане на трудовото възнаграждение, както и че на 07.11.2014год. работника Й***
В*** Б*** при предаване на оборота на дружеството сам си е взел сумата, която
му е начислена като трудово възнаграждение за месец октомври, тъй като взел
решение да напусне работа, което е установено чрез разпита му в качеството на
свидетел, чийто показания съдът е кредитирал без индиция за косвена
заинтересованост. Именно при този анализ на доказателствата въззивния съд е
отменил издаденото НП, тъй като е приел, че липсва нарушение на трудовото
законодателство. По така установената фактическа обстановка между страните няма
спор.
От събраните в производството доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност се установява, че в търговското дружество преди да е
издадено наказателно постановление № 12-302 от 05.01.2015 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, работника Й*** В*** Б*** самоволно сам е взел полагащото му се трудово
възнаграждение за м. октомври 2014год., след което е напуснал работа поради
което и не е положил подпис в разплащателната ведомост, т.е не е доказано изпълнителното
деяние на твърдяното нарушение. Предвид което, очевидно на е налице извършено
съществено нарушение на разпоредбите на КТ. Бланкетните твърдения за нарушения
на разпоредбите на КТ относно задълженията на работодателя за сроковете и
периодичност на изплащане на работната заплата, не са подкрепени от
доказателства, тъй като не става ясно с какво и как са нарушени твърдените
разпоредби на КТ. Изложените възражения на административнонаказвщия орган
подробно са обсъдени в решението на въззивния съд и напълно се споделят от
настоящия касационен състав и поради това не следва да бъдат преповтаряни.
Поради което настоящата инстанция намира, че при
съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, не е установено безспорно, че е извършено
виновно нарушение на
разпоредбите на КТ. Правилно въззивният съд е посочил, че в производството не е
доказано твърдяното нарушение на разпоредбите на КТ, поради което наложената
имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание на основание чл.416,
ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, правилно е отменена.
От
гореизложеното несъмнено следва, че не е налице установено административно
нарушение,
правилно е приложен законът, не е доказана вината по отношение установения
субект на административнонаказателната отговорност, като следва да се обърне
внимание, че в НП не е посочено от кого се представлява
административнонаказаното дружество. Настоящата инстанция споделя становището
на въззивния съд, че следва да бъде отменено оспорваното НП № 12-302 от
05.01.2015 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана, като незаконосъобразно постановено, поради което
следва да бъде потвърдено атакуваното решение на Районен съд гр.Берковица, като правилно и
законосъобразно.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.02.2018 г. по АНД № 248 по описа за
2017г. на Районен съд гр.Берковица, с което е отменено наказателно постановление №
12-302 от 05.01.2015 г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: