Решение по дело №65/2021 на Районен съд - Харманли

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№            град Харманли       20.05.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                 

                                                                                                     Съдия: Ива Гогова

при секретаря: Антония Тенева

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело № 65 по описа на РС-Харманли за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

         Подадена е жалба от А.И.Д., ЕГН:********** *** чрез пълномощника адв.П. против Наказателно постановление №21-0271-000007 от 19.01.2021 година на Началник Група РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково.  Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като НП било неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП.

                    В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника адв.П. поддържа жалбата и моли за уважаването й.

                    Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

                    Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

           На 14.01.2021г., около 01:50 часа в гр.Симеоновград, на ул. „Никола Йонков Вапцаров” жалбоподателят А.Д., като водач на лек автомобил, управлявал МПС марка „Фолксваген Пасат”, с рег. № Х .. ВС, като при извършената от контролните органи проверка е установена концентрация на алкохол в кръвта му 0.92 промила, измерена в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, номер ARВА-0070. На водача е издаден талон за изследване с номер 082534, като същият приел показанията на дрегера и не дал кръв за химическа експертиза. Тези обстоятелства се потвърдиха и от показанията на  изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя Я.Я. и присъствалите при проверката Е.Г. и С.Т. ***, както и от разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, номер ARВА-0070 за отчетено количество алкохол.       

             С оглед на така установеното е съставен АУАН № 815141 от 14.01.2021г. от Я.Я. – мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.5 ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата. Не са депозирани възражения в законоустановения 3-дневен срок.

              Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №21-0271-000007 от 19.01.2021 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП.  Предвид това и на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки.

          Гореописаната фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства - АУАН № 815141 от 14.01.2021г., талон за изследване с номер 082534, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 14.01.2021г., протокол с рег.№3286р-48063/23.10.2020г. за техническа изправност, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, номер ARВА-0070 за отчетено количество алкохол, както и от показанията на разпитаните свидетели актосъставителя Я.Я. и присъствалите при проверката Е.Г. и С.Т. (частично) – служители на РУ-Харманли, които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни и съответстващи на останалите доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

           Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

           Разгледана по същество е неоснователна.

            АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з-825/13.07.2019г., двете на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва от страните. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на атакуваното наказателно постановление (НП) съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. Актът съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН, като същият е предявен на нарушителя. НП също отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, съдържайки всички задължителни реквизити.

За неоснователни съдът намира възраженията на пълномощника на жалбоподателя за неяснота относно мястото на извършване на процесното нарушение. В АУАН и в НП същото е посочено за осъществено в гр.Симеоновград, на ул. „Никола Вапцаров”, като в този смисъл са и показанията на свидетелите Я.Я. и Е.Г., които потвърдиха пред съда, че след като жалбоподателят е видял органите на реда, рязко увеличил скоростта на движение, вследствие на което бил последван от полицейските служители по ул. „Д.Благоев” и накрая спрян за проверка на ул. „Никола Вапцаров” в гр.Симеоновград. Св.С.Т. заявява, че жалбоподателят е бил спрян на ул. „Д.Благоев” в гр.Симеоновград, като съдът в тази част не кредитира показанията на този свидетел предвид противоречието им с показанията на другите двама свидетели и писмените доказателства - АУАН № 815141 от 14.01.2021г., който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. 

Не се споделят и възраженията за неточно описание на самото нарушение. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление е описано ясно и точно фактически извършеното от жалбоподателя деяние, а то е, че на 14.01.2021г., в гр.Симеоновград е управлявал МПС марка „марка „Фолксваген Пасат”, с рег. № Х 7904 ВС с концентрация на алкохол в кръвта 0.92 промила, установена с показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, номер ARВА-0070.

Правилно е посочена и правната квалификация на нарушението по чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, като безспорно от описанието на нарушението става ясно, че в случая се касае за управление на превозно средство – МПС. Също така посочването в акта за нарушение на пр.1 от разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, без то /пр.1/ да фигурира в наказателното постановление, съдът в никакъв случай не счита, че е довело до невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение е извършил и по този начин да е ограничило правото му на защита. Нарушението е описано словесно по начин, така че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение е привличен към административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира правото си на защита в пълен обем.

            По същество съдът намира за доказано извършването на процесното адм.нарушение, вменено във вина на жалбоподателя Д..

Съгласно чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. А съгласно чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

За несъмнено доказано съдът намира на първо място обстоятелството, че жалбоподателят Д. е имал качеството на водач на пътно превозно средство съгл. т.25 на парагр.6 от ДР на ЗДвП, което същият е управлявал, привеждайки го в движение по улиците на гр.Симеоновград, при това под въздействието на алкохол. Това се потвърди от непротиворечивите, последователни и логични показания на свидетелите актосъставителя Я.Я. и присъствалите при проверката Е.Г. и С.Т.–***, които съдът кредитира с доверие, като отразяващи достоверно действителното фактическо положение по делото. Безспорно и лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, има характеристиките на пътно  превозно средство по смисъла на т.10 на парагр.6 от ДР на ЗДвП.  

За да се  приеме, че жалбоподателят  е осъществил състава на процесното нарушение е необходимо още наличието на алкохол в кръвта  да е установено  по „надлежния ред“. Надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество е този по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Факт е, че  отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта /0.92 на хиляда/ са установени  с техническо средство, за което в обстоятелствената част и  на  АУАН и на НП е отразено, че е  тип „Алкотест Дрегер 7510”, номер ARВА-0070, който е технически изправен, видно от  представения протокол с рег.№3286р-48063/23.10.2020г. за техническа изправност. Така отчетеното количество алкохол от 0.92 промила се потвърждава от наличната по делото разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, номер ARВА-0070 за отчетено количество алкохол, а е и факт, който не се оспорва по делото.

           Правилно според съда административно - наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административни наказания в твърд размер, а именно глоба от 1000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, за управляващия МПС с концентрация на алкохол над 0.8 промила до 1.2 промила, какъвто е и настоящия случай, имайки предвид концентрацията на алкохол – 0.92 промила.

От субективна страна адм.нарушие е извършено от страна на жалбоподателя виновно - нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.11, ал.2 от НК, което се потвърди от всички събрани доказателства по делото.

           В съответствие с изискванията на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Із - 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно - наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл. 5 ал.3, т.1 от ЗДвП.

         С оглед гореизложените мотиви съдът следва да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно.

          С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат направените по делото разноски.

          Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

Р  Е  Ш  И  :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0271-000007 от 19.01.2021 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на А.И.Д., ЕГН:********** *** за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” от 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 12 месеца.

               

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ :