М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1847/20015г. по описа на
ПРС,
Втори н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив
е повдигнала обвинение срещу П.Ж.П. ***, ЕГН ********** и същата е предадена на
съд за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в
периода 26.06.2013г., до 15.11.2013г., при условията на продължавано престъпление в гр.Пловдив,
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у А.Т. А. ЕГН **********, М.К. Б. ЕГН ********** и А.Й.Т.
ЕГН ********** заблуждение, както следва: -
26.06.2013г., в гр. Пловдив е възбудила и
до 06.08.2013г., е поддържала
заблуждение у А.Т. А. ЕГН **********
и с това е причинила на „ Радис Груп „ АД
Пловдив имотна вреда в общ
размер на 11 000 лв.;
- на 31.07.2013г., в гр. Пловдив
е възбудила и до
15.11.2013г., е поддържала
заблуждение у А. Й. Т. ЕГН ********** и с това е
причинила на „ Уотър“ ЕООД гр.Пловдив
имотна вреда в
размер на 8 164 лв.; - 20.09.2013г., в
гр. Пловдив е възбудила и до 14.11.2013г., е поддържала заблуждение у М. К. Б. ЕГН ********** и с това е причинила на
„Гнайс Комерс“ ЕООД, с.Кобилино,
общ.Ивайловград,
имотна вреда в
общ размер на 2
610 лв. като общата сума на причинените имотни вреди е
в размер на 21 774 лв. и същата е в големи размери.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда на
глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимата П.П. по посочената в обвинителния акт правна квалификация на
деянието. С оглед на развитието на съдебното следствие – по реда на глава ХХVІІ от НПК, прави искане за налагане на наказание лишаване
от свобода в размер ориентиран над
минимума и под средния размер от предвидения, чието изпълнение да бъде отложено
за срок от три години.
Защитника
на подсъдимата П. – адв.П.
К. също не оспорва извършеното от подзащитната и. Придържа се към становището
на прокурора относно размера на исканото наказание. Акцентира върху
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Подсъдимата
П.Ж.П. участва лично в съдебно
заседание, признава се за виновена, признава изцяло
обстоятелствата, изложени в описателната част на обвинителния акт. Изразява
съжаление за извършеното.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Подсъдимата П.Ж.П. е
родена на *** година в гр.И., живуща ***, б.,
българска гражданка, средно образование,
трудово ангажирана, разведена, неосъждана, ЕГН **********.
От
приетата по делото справка съдимост на подсъдимата П.П. / лист 54 от досъдебното / съдът намира като установено, че същата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимата П.П., работела като
брокер на недвижими имоти във фирма „*****“, гр.Свиленград.
Подсъдимата се нуждаела от средства,
които решила да си набави по престъпен начин. Така същата решила да посещава
различни нови и стари клиенти, на които да предлага да закупува от тяхно име и
за тяхна сметка, различни недвижими имоти в района на община Свиленград, с
обещание да им съдейства и представлява при сключване на сделките, както и да
ги снабдява с необходимите документи по повод покупко
- продажбите и впоследствие да ги снабди с документ за собственост.
Същевременно подсъдимата нямала никакво намерение да извършва подобни сделки и
да изпълни поетите ангажименти, напротив същата имала намерение да убеди
евентуалните клиенти, че ще изпълни поетите
задължения, като по този начин да
ги мотивира да извършат имуществени разпореждания. По този начин подсъдимата, имала намерение да
си набави средства, с които да се разпореди в свой личен интерес. Подсъдимата П.
се познавала със свидетелката А. по повод закупен преди време недвижим имот за
фирма, в която работела свидетелката А.. През 2013г., подсъдимата посетила
офиса на дружеството „Радис Груп“ АД,
находящо се в гр.Пловдив, ул. „Белград“ № 6, ет.6, в
което към онзи момент свидетелката А.А., заемала длъжността ***** на фирмата. Подсъдимата
П., предложила на свидетелката А. да
съдейства на дружеството при закупуването на земеделски земи и други недвижими
имоти на територията на община Свиленград. Подсъдимата я уверила, че има
необходимите контакти, за да закупи хубав имот на ниска цена. Тъй като
дружеството желаело да закупи общински недвижим имот, на територията на община
Свиленград и мотивирана от подсъдимата, свидетелката А. се договорила от името на
представляваното от нея дружество с подсъдимата П.. Така през лятото на
2013г., в гр.Пловдив,
фирма „Радис Груп“ АД се
договорила с подсъдимата П.Ж.П. ***,
като се постигнало съгласие подсъдимата П. да закупи от името и за сметка
на „Радис груп“АД общински
недвижим имот от община Свиленград, да представлява дружеството пред общината
при закупуване на тръжна документация, при провеждане на търга, сключване на
договор за покупко-продажба с общината при евентуално обявяване на „Радис груп“АД за купувач, както и
да впише договора в служба по вписванията гр.Свиленград.
Отношенията между фирмата и подсъдимата П. били установени под формата на устна
поръчка за извършване на съответните действия. Подсъдимата П. поискала парите,
които били необходими за подготовка и сключване на сделката и за помощни
разходи да бъдат преведени по сметка на дъщеря й свидетелката С.Д.С. от гр.С. В изпълнение на договорките между посоченото
дружество и подсъдимата П., от страна на „Радис Груп“ АД били извършени електронни банкови преводи от гр.Пловдив на следните дати: 26.06.2013г., 11.07.2013г.,
15.07.2013г., 22.07.2013г., 01.08.2013г. и 06.08.2013 г. по банковата сметка на
свидетелката С. Д.С., в „Пощенска банка“, като били преведени суми в общ размер
на 11 000 лв. Всички горепосочени
суми били преведени и изпратени с оглед закупуване на общински недвижим имот.
След превеждането на парите, подсъдимата П. продължила да подържа връзка с представителите на фирмата и ги уверявала
в продължение на няколко месеца, че
нещата се движат, че е закупила тръжна документация, че търгът е проведен, че
фирмата го е спечелила, че е сключен
договор за покупко-продажба с община
Свиленград, че е представила договора за вписване в служба по вписванията гр.Свиленград. Въпреки
твърденията на подсъдимата П., било установено, че сделките
не са сключени и в офиса
на „Радис Груп“ АД
не били представени договор, както и други документи за покупко-продажба,
включително такива, удостоверяващи извършени
плащания от нея от името на „Радис Груп“ АД. В продължение на месеци въпреки многократно
водените разговори с нея, подсъдимата П. не отчело нищо свършено
по уговорената сделка не представила никакви
разходооправдателни документи
нито пък възстановила на дружеството посочените по-горе суми. Въпреки многократните опити страна на „Радис Груп“ АД да убедят подсъдимата П. да върне взетите
пари до
момента на приключване
на разследването парите на „Радис Груп“ АД не
били възстановени. Междувременно сумите преведени от „Радис Груп“ АД, били изтеглени от
свидетелката С., след привеждането им и предадени на подсъдимата П. незабавно
след това, които същата изхарчила за свои лични нужди.
По описания
начин подсъдимата П. се свързала със свидетелката М. Б. *****на фирма
„Гнайс Комерс“ ЕООД, гр.Пловдив,
ул. „Белград“ № 6. Подсъдимата П. я
уверила, че има необходимите контакти, за да закупи хубав имот на ниска цена.
Последното дружество било получило концесия за добив на подземни богатства в
находище „Чатала” в землището на с.Железино, община И.,
област Хасково.
Съгласно чл.9, ал.2, т.20 от Договора концесионера „Гнайс Комерс“ ЕООД се задължавало да
предприеме за своя сметка и на своя отговорност всички правни и фактически
действия за постигане на споразумение с титулярите на вещни права върху земята,
както и за промяна на предназначението на земята и одобряване на съответния
подробен устройствен план за поземлените имоти, попадащи в концесионната площ.
С оглед изпълнение на горното задължение дружеството-концесионер
„Гнайс Комерс“ ЕООД постигнало съгласие с подсъдимата
П.П. *** за извършване на всички гореописани дейности в чл.9. ал.2. т.20 от
Концесионния договор. Договорката с подсъдимата П. отново била устна, без да
бъде подписан нарочен договор. Също така, не било изготвено писмено пълномощно на
подсъдимата П. да действа от името и за сметката на дружеството.
Съгласно постигнатите договорки подсъдимата П. поела ангажимента към фирма
„Гнайс Комерс“ ЕООД. Подсъдимата П. уверявала свидетелката Б., че
е работила във
фирма, която има
контакти с община
Свиленград и Ивайловград, че
имала много контакти и познавала
необходимите хора. по този начин
същата успяла да мотивира свидетелката Б., дружеството„Гнайс Комерс“ ЕООД да й преведе
с пощенски записи от 20.09.2013г., 23.09.2013г., 24.09.2013г.,
24.10.2013г., 28.10.2013г. и 14.11.2013г. на П.Ж.П. от името
на „Гнайс Комерс“ ЕООД суми,
в общ размер 2610 лв., с които тя следвало да заплаща необходимите разходи за
възложената й работа. Известно време след
изпращането на парите, подсъдимата П.П. редовно се свързвала на представителите
на „Гнайс Комерс“
ЕООД и ги уверявала многократно, че е променено предназначението на земята и е
одобрен подробния устройствен план за поземлените имоти попадащи в концесионната
площ. Въпреки уверенията на подсъдимата П. от страна на „Гнайс Комерс“ ЕООД установявали, че нищо от уговореното не е извършено -
не било
променено предназначението на терена, нито бил одобрен подробния
устройствен план за поземлените имоти в концесионната
площ. Впоследствие, през месец декември
2013г., след проведен разговор в офиса на
дружеството свидетелката Б.
поискала от подсъдимата П.П. да
представи документите за одобрения ПУП и за променения статут на земята, или да
възстанови дадените й парични суми. Това така и не станало, въпреки многократни
разговори с подсъдимата.
По описания начин подсъдимата П.
се свързала със свидетел А.Й.Т. **** на фирма „Уотър“
ЕООД, гр.Пловдив, ул. „Белград“ № 6. Подсъдимата П. го
уверила, че има необходимите контакти, за да закупи хубав имот на ниска цена.
Така същата го мотивирала да й възложат намирането на имот, както и да получи
необходимите за закупуването му суми. През м. юли 2013г., подсъдимата провела
разговор със свидетел Т., в качеството му на представляващ фирма „Уотър“ ЕООД, при което се договорили с подсъдимата П., последната да закупи от името и за сметка на „Уотър“ЕООД общински недвижим имот в с.Сива
река, община Свиленград, област Хасково, съставляващ поземлен имот №******.
Също така подсъдимата П. трябвало да представлява дружеството в община
Свиленград при закупуване на тръжна документация, при провеждане на търг за закупуване на имота и
при сключване на договор за покупко-продажба
при евентуално обявяване на дружеството за купувач. Съобразно поетите ангажименти
трябвало подсъдимата П. и да впише договора в служба по вписванията гр.Свиленград. Подсъдимата
П. поискала от страна на „Уотър“
ЕООД да й преведат парите за закупуването на тръжна документация, за заплащане
на съответните такси и други разходи, като настоявала средствата да бъдат преведени по сметката на
дъщеря й свидетелката С.С.. Мотивирани от подсъдимата по описания по – горе
начин и спазвайки поетите задължения на
19.08.2013г., от страна „Уотър” ЕООД бил извършен банков превод за сумата от 2500 лв.,
по сметката на свидетелката С. С. с
основание авансово плащане за покупка на имот. На 30.08.2013 г. дружеството
извършило втори банков превод за сумата от 350лв., по същата сметка на свидетелката С.. Средства по същата сделка били приведени с пощенски записи от 07.08.2013г. и 09.08.2013г., 31.07.2013г.,
12.08.2013г. и 02.09.2013г., като на подсъдимата П. са предоставени
парични средства от „Уотър“ ЕООД с общ размер 3 150
лв. С пощенските записи от 04.09.2013г., 09.09.2013г.,
10.10.2013г., 13.11.2013г.,14.11.2013г. и 15.11.2013г., подсъдимата П. получила
още парични средства от „Уотър“ ЕООД, в общ размер 1 604 лв. Също така от страна на посоченото дружество
на 27.09.2013г., с вносна бележка в клон на „Юробанк България“АД в гр.Пловдив по
сметка на свидетелката С. били внесени
560 лв. Горепосочени суми били преведени и изпратени с оглед закупуване на
посочения недвижим имот и заплащането на описаните разходи. По същия начин подсъдимата
П., както и при горепосочените
дружества уверявала представляващите „Уотър“ ЕООД, че
сделката е в процес на сключване.
Въпреки твърденията на
подсъдимата П.П. сделка не била
сключена и дружеството
не придобило никакви права върху недвижимия имот.
С описаните по-горе
действия обвиняемата П. с ясното съзнание, че няма намерение, а и не е в
състояние да предостави на горепосочените свидетели търсеното и обещано от нея
съдействие, създала у свидетелите А.А., М. Б. и А.Т. неверни представи за
последното, като по този начин ги мотивирала да й предадат горепосочените
парични суми, предмет на престъплението, с които подсъдимата се разпоредила в
свой личен интерес, вследствие на което причинила имотна вреда на дружествата:
„Радис Груп”АД
Пловдив, „Гнайс Комерс“ ЕООД, с.Кобилино, общ.Ивайловград и „Уотър“ ЕООД гр.Пловдив, имотна
вреда в общ размер на 21 774 лв., а за себе си
набавила имотна облага в посочения размер.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а
именно: самопризнанието на подсъдимата П.П. и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимата П.П. дадени в хода на досъдебното производство,
като на основание чл.372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по
делото, тъй като подсъдимата П. призна вината си и изрази съгласие да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимата П.П. е осъществила
състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като за
периода от 26.06.2013г., до 15.11.2013г., при условията на продължавано престъпление в гр.Пловдив,
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у свидетелите
А.Т.А., М.К. Б. и А.Й.Т. заблуждение и с това е причинила на представляваните
от тях дружества имотни вреди в общ размер на 21774 лв.
Безспорно е установено, че
извършеното от подсъдимата П. е в
условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които
осъществяват поотделно един състав, на едно и също престъпление по чл.209, ал.1
от НК, са извършени от подсъдимата П. през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е довършено, с причинена обща имотна вреда за
трите дружества в размер на 21774 лв., което представлява големи размери по смисъла
на НК.
Деянието подсъдимата П. е извършила
с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, всички
елементи от състава на престъплението, предвиждала е и е искала настъпването на
общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.
Като смекчаващи вината на
подсъдимата П. обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало към датата
на извършване на деянието.
Съдът не отчете отегчаващи вината на
подсъдимата обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата П.П. съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината и обстоятелства, обществената опасност на
деянието, обществената опасност на подсъдимата, причинения престъпен резултат и
целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на
подсъдимата П.П. при условията на чл.58а от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК. Ето защо,
съдът наложи на подсъдимата П.Ж.П. за извършеното от нея деяние по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като
подсъдимата П. следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен
срок от четири години. Така определеното наказание на подсъдимата П. съдът
прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието,
визирани в чл.36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимата и ще въздейства възпитателно и предупредително -
възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Ръководен от изложеното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.