РЕШЕНИЕ
№ 2025
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114625 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. ИВ., ЕГН
**********, против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *********, с която e предявен осъдителeн иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ АД бил сключен договор за
потребителски кредит № *** от 06.04.2017 г. за сумата от 900 лева, за срок от 13 месеца,
разпределен на 13 погасителни вноски, всяка в размер на 80.29 лева, считано от 20.05.2017
г. до 20.05.2018 г., при лихвен процент – 26.24 % и ГПР в размер на 50 %, като общият
размер на всички плащания бил в размер на 1043.77 лева. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от
същия договор, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита, представляваща
банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от „Кредисимо“ АД, дружество- юридическо лице - поръчител. Поради тази
причина, твърди, че на 06.04.2017 г. като обезпечение на вземането по така сключения
договор бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ответното дружество
и ищеца. Твърди се, че между „Кредисимо“ АД и ответника - „Ай Тръст” ЕООД има
сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът, в качеството на
поръчител отговарял солидарно с ищеца за задължението по сключения договор за
потребителски кредит. Обезпечението било в размер на главницата по договора и се
изразявало в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставяне на така
нареченото „обезпечение“ следвало да бъде допълнително заплатена сума, като
възнаграждение, което трябвало да се заплаща с погасителна вноска по кредита.
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени условия за прилагане на договорения
лихвен процент. Не бил посочен и размерът на възнаградителната лихва и как тя се
1
разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните погасителни вноски
посочени. Самата клауза за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави.
Договорът бил недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй
като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума.
Клаузата за предоставяне на обезпечение към основния договор за заем противоречала на
материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че обезпечението не се
дължи на основание чл.10а от ЗПК, касаело се за услуги, свързани с усвояване и управление
на кредита. Твърди, че законът забранява изискването за заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и на това основание
възнаграждението за предоставеното „обезпечение“ не се дължало. Възнаграждението за
„обезпечение“ прикривало разходи, които били включени в ГПР и водило до заобикаляне на
закона и до нищожност на съответната клауза. Поради недействителността на договора,
съответно клаузите за лихва и клаузата за заплащане на обезпечение, получените суми над
платената главница били без правно основание.
С уточняваща исковата молба, ищецът твърди, че договорът за кредит, сключен
между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен. По силата на последния, бил сключен
и Договор за предоставяне на поръчителство с ответника от същата дата, като обезпечение.
Затова твърди, че и двата договора са недействителни, на основание чл. 22 ЗПК, като
недействителността на договора за предоставяне на поръчителство произтича във връзка с
договора за предоставяне на кредит № *** от 06.04.2017 г. Уточнява, че датата на
възникване на правоотношението по договора за предоставяне на поръчителство е датата на
сключване на основния договор за кредит – 06.04.2017 г., съгласно Договор за кредит №
***/06.04.2017 г. В чл. 4 от същия било договорено обезпечението, като в случай, че И. не
предостави банкова гаранция на „Кредисимо“ ЕАД, то следва да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявление за кредит от
посочен от кредитора „поръчител“, юридическо лице, като в случая това е ответника „Ай
Тръст“ ЕООД, като размера на обезпечението бил за сумата от предоставения кредит, а
именно: сумата от 900 лева, разпределена на погасителни вноски, съгласно погасителния
план. Твърди още, че е заплатила главницата по основния договор за кредит. Сочи също, че
сумата, която претендира с настоящата искова молба – за предоставяне на поръчителство, е
заплатила на ответника.
Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да заплати на
ищцата сумата в размер на 30 лева - получена без основание по договор за предоставяне на
поръчителство, поради недействителност на Договора за кредит, сключен между ищцата и
„Кредисимо“ АД, както и поради недействителност на Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г., е допуснато
изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения
осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1043.77
лева – получена без основание по договор за предоставяне на поръчителство, поради
недействителност на Договора за кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, както
и поради недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения от ищеца осъдителен иск за възстановяване на платени от него суми по Договор
за предоставяне на поръчителство от 06.04.2017 г.., като платени при липса на основание.
Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***/06.04.2017 г.
между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 900 лева.
2
Сочи, че между ищцата и ответника е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 06.04.2017 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да
поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД такъв, какъвто е уговорен от него
по Договора за кредит от 06.04.2017 г. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, ответникът се е задължил да сключи с „Кредисимо“ договор
за поръчителство, по силата на който ответникът следвало да отговаря солидарно пред него,
заедно с ищеца. За предоставяне на услугите по Договор за предоставяне на поръчителство
страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 64.13 лева за периода на
действие на договора за потребителски кредит. Ищецът е имал възможността да се запознае
предварително с Договора за предоставяне на поръчителство, както и да избере необезпечен
кредит или да предостави банкова гаранция. Твърди се, че за ищеца не е било задължително
да избере сключване на договор с дружество – гарант, което изрично било посочено в ОУ
към договор за потребителски кредит. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство
е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления
по чл.2 от ЗЕДЕУУ, като ищецът е потвърдил условията на договора, чрез въвеждане на
предоставения му със смс-код. Оспорват се и твърденията на ищеца за нищожност на
договор за потребителски кредит, както и за нищожност на договор за предоставяне на
поръчителство. Счита, че по отношение на договор за предоставяне на потребителски
кредит са спазени изискванията по ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че размерът на
договорната лихва е прекомерен и нарушава добрите нрави, както и че уговореното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено от
„Кредисимо“ в ГПР като разход по кредита. Оспорва и твърдението на ищеца, че
възнаграждението не се дължи на основание чл.10а от ЗПК. Твърди се, че отпускането на
договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство,
което е възможност, а не задължително условие. Вземането за възнаграждение по договор за
поръчителство възникнало в полза на ответника, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо“. Твърди се, че ищецът е имал 14-дневен срок от сключването на договора за
потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито
да посочва причина за отказа. При отказ ищецът не дължал възнаграждение на ответното
дружество.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По делото не се спори, че между ищцата М. Н. ИВ. и „Кредисимо“ АД е сключен
Договор за потребителски кредит № ***/06.04.2017 г., за предоставен кредит в размер на
900 лева. /виж Определение от 04.12.2021 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Следователно, съдът приема, че между М. Н. ИВ. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор
за потребителски кредит № ***/06.04.2017 г., за сумата от 900 лева. От приетия като
писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 7 - 9), се установява, че същият е
сключен при следните параметри: сума на кредита – 900 лева, с уговорена договорна лихва,
като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 26.24 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 50 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 13 месечни вноски, като
общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1043.77 лева.
Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
3
предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок,
Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не
поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.
Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата са сключени
Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата М. Н. ИВ. и ответника „Ай Тръст“
ЕООД /л. 59-63/, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за
потребителски кредит срещу възнаграждение от 64.13 лева на месец. Според чл. 8, ал. 4 от
Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова
сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.
Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство, е сключен и Договор за
поръчителство от същата дата – 06.04.2017 г. между „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД.
/л.54-58/.
По делото като писмени доказателства са приети и Справка /л.45/ от ответника „Ай
Тръст“ ЕООД за постъпилите плащания от ищцата М. Н. ИВ. към „Ай Тръст“ ЕООД по
сключения между тях Договор за поръчителство от 06.04.2017 г. в общ размер на 512.96
лева.
По делото като писмени доказателства са приети и две Удостоверения №
***/11.12.2017 г. /л.46-47/, едното, издадено от „Кредисимо“ АД, а другото от „Ай Тръст“
ЕООД, с което удостоверяват, че кредитът на М. Н. ИВ. по Договор за потребителски
кредит № ***, с изтеглена сума на стойност 900 лева от 06.04.2017 г. е напълно изплатен,
както и че ищцата М.И. не дължи суми и няма задължения по Договор за предоставяне на
поръчителство от 06.04.2017 г.
Предвид така установените факти, съдът приема следното:
Относно недействителността на договора за потребителски кредит:
Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ АД. Последното дружество е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Предвид уговореното възнаграждение за поръчителство, съдът констатира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
4
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50 %, а ГЛП – 26.24 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
от повече от 25 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това
поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването
му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е
установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането
на заема. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Становището на ответника, че дължимостта на сумата не е част от договора за
потребителски кредит, както, че отпускането на договора за кредит не е обвързано със
задължително сключване на договор за поръчителство, не се споделя. В договора за
потребителски кредит изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение,
като една от предвидените възможности е с одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД
дружество поръчител. В следващото изречение на чл. 4, ал. 1 от договора е записано, че в
тази хипотеза срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от предоставянето на
обезпечението. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключил
Договор за предоставяне на поръчителство с ответника. Договорите са сключени на една и
съща дата, обвързани са от един и същи погасителен план и е уговорено плащане в полза на
„Кредисимо“ ЕАД.
Освен това кредитодателят „Кредисимо” ЕАД и поръчителят “Ай Тръст” ЕООД имат
качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е
„Кредисимо” ЕАД. В договора и приложението не е посочен пълен размер на
възнаграждението за поръчителство, доколкото е свързано с продължителността на договора
за кредит, но минималната сума е в размер на 1 вноска от 64.13 лева. При тези данни,
заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към
момента на сключването на договора за потребителски кредит.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена
като изискване за предоставянето на заема - чл. 4, това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на
възнаграждението и срока на заема. Ето защо посоченият в договора за заем годишен
5
процент на разходите от 50 % не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Следователно процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Относно недействителността на договора предоставяне на поръчителство:
Съгласно чл. 1, поръчителят се задължава да сключи Договор за поръчителство с
„Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за всички
задължения, възникнали по договора за кредит и предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Този договор е акцесорен, като единствено основание за
сключването му е договорът за потребителски кредит и предвиденото в него задължение за
предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за потребителски
кредит, липсва и основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да
бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез
поръчителство.
Следователно процесния договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното, искът е доказан.
Относно неговия размер, съдът намира следното:
Безспорно е и, че ищцата е заплащала суми на ответника, за възнаграждение по
сключения между тях Договор за предоставяне на поръчителство, като според справката на
ответника, с която са погасени суми за възнаграждение на ответника, е в общ размер на
512.96 лева. Справката е оспорена от ищеца, че заплатената от ищцата на ответника сума е в
по-голям размер, предвид издаденото от ответника Удостоверение, че всички задължения по
Договора са заплатени.
По делото е прието като писмено доказателство /неоспорено/ - Удостоверение за
липса на задължения № 35159/11.12.2017 г. , издадено от „Ай Тръст“ ЕООД, на ищеца М. Н.
И., в уверение на това, че не дължи суми и няма задължения по договор за предоставяне на
поръчителство от 06.04.2017 г., сключен във връзка с обезпечаване на задълженията по
договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ АД № ***/06.04.2017 г. в размер на 900
лева, с оглед пълното погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит и
договора за предоставяне на поръчителство от потребителя. Последният документ носи
подпис за ответника. То представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника
факт, чрез който се опровергава справката за платени суми в общ размер на 512.96 лева.
Според договора за поръчителство от 06.04.2017 г. – Приложение № 1 към него, е
уговорено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 64.13 лева на месец за периода
на действие на договора за кредит. Следователно уговореното възнаграждение за
поръчителство е в общ размер на 833.69 лева (64.13 лева х 13 бр. вноски). Липсва основание
6
за получаването му, поради което предявеният иск за сумата от 833.69 лева е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
погасяването, като последица, а за разликата до пълния предявен размер от 1043.77 лева – да
се отхвърли. Съдът намира, че действително вноската по договора за кредит е в размер на
80.29 лева (в която се включва главница и договорна лихва по договора за кредит), но
сумата за договорна лихва, според договора за кредит е уговорена да се заплаща на
„Кредисимо“ АД, като няма доказателства същата да е заплатена на ответника „Ай тръст“
ЕООД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на
двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Направено е искане и
доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса. По съразмерност 39.93 лева.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 5) е посочено, че тя се
представлява безплатно от Адв. д. „Г.“, поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА представлява основание за оказването му на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска, тук следва да бъде определено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 360 лева с вкл. ДДС, доколкото Адв.
д. „Г.“ е регистрирано по ЗДДС. По съразмерност 287.54 лева. Посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството,
че последният не е реализирал този разход.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр.
с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. По
съразмерност, на ответника се дължат 20.12 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, да
заплати на М. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ****, сумата в размер на 833.69 лева
(осемстотин тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) - получена без основание по
Договор за предоставяне на поръчителство от 06.04.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 15.09.2021 г. до окончателното й
погасяване, както и сумата в размер на 39.93 лева (тридесет и девет лева и деветдесет и три
стотинки) - разноски по съразмерност за настоящото гр.д. № 14625/2021 г. по описа на РС –
Пловдив, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 833.69 лева до пълния претендиран
размер от 1043.77 лева.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, да
7
заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на Адв. д. „Г.“, Булстат *********,
сумата от 287.57 лева (двеста осемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) с вкл.
ДДС - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. Н. ИВ., в
производството по настоящото гр.д. № 14625/2021 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С. **** да заплати на„АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, сумата от 20.12 лева (двадесет лева и
дванадесет стотинки) - разноски по съразмерност за настоящото гр.д. № 14625/2021 г. по
описа на РС – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/
8