№ 526
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано въз основа на подадена от СТ. Р. АБ., чрез процесуален представител адв.
В. Г., въззивна жалба срещу Решение №262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на ВРС,
с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север”
АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5777,86 лева, представляваща
стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/10.11.2020г., както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1164
лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство по делото съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Въззивникът изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на
материалния закон. На първо място, твърди, че представеният по делото Протокол
№13690р-С-5/31.05.2017г. представлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание
е оспорено и ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на установеното в него,
поради което първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел за
доказани обективираните в него обстоятелства. Жалбоподателят сочи още, че ответното
дружество не е доказало, че „ЕЛЛАБ България“ се явява оправомощен по смисъла на чл. 47
от ЗИ да извършва проверки на СТИ, съответно, че то е изпълнило своето задължение за
извършване на последваща проверка за метрологичната и техническа годност на
измервателното средство, негова собственост. Предвид изложеното оспорва извода, че
1
посоченото във фактура №**********/10.11.2020г. количество електрическа енергия е
потребено от ищеца, тъй като било възможно същото да е натрупано в Т.З от предходен
абонат. Излага твърдения още, че не е спазена от ответника процедурата по чл. 49 от
ПИКЕЕ, тъй като от показанията на свид. К. се установявало, че пред нея не е извършен
прочит на регистрите на електромера, както и, че последният не бил демонтиран и поставен
в безшевна пломбирана торба. На следващо място въззивникът сочи, че в обжалваното
съдебно решение не са изложени мотиви относно заявеното в исковата молба възражение за
нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, според която операторът е задължен
да извършва обслужване и проверка на измервателните системи, най-малко веднъж на три
месеца, а в случай, че не се установят отклонения, неизправности и/или нерегламентирана
намеса в измервателната система, в досието по чл.33 от ПИКЕЕ се отразява това заедно с
датата на проверката. В хипотезата на установени отклонения, неизправности и/или
нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол по
реда на чл.49 от Правилата. Ответникът не е твърдял в хода на делото, че е изпълнил това
свое императивно задължение, поради което въззивникът счита, че от бездействието си
дружеството е недопустимо да черпи права и не може да претендира паричния еквивалент
на количества електрическа енергия за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2020г., поради
факта, че не е осигурило техническо изправно измервателно средство през него. В
допълнение към изложеното жалбоподателят изразява становище, че операторът на
електроразпределителната мрежа не е легитимиран да получава от крайния клиент сума
начислена вследствие на извършена корекционна процедура, а по силата на чл.86, ал.З, т.2
от ЗЕ има право на вземане само за преноса на ел. енергия, за което единствено притежава
лиценз. В заключение сочи, че периодът на извършената корекция е от 02.08.2017г. до
01.11.2020г., като част от него – от 02.08.2017г. до 03.05.2019г. включително, е преди
влизането в сила на приложимите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, а
преди това за оператора не е съществувало материалноправно основание да начислява и
определя цена на допълнителни количества енергия за предходен период. По изложените
съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения
иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ АД, гр. Варна, представлявано от адв. Л.М., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения, че първоинстанционното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва възражението на жалбоподателя относно
протокол за последваща проверка от 31.05.2017 г., като счита, че същият е официален
документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. От резултатите
на последващата проверката на електромера, отговарящ на всички технически изисквания,
се установявало, че към момента на извършването и СТИ е било с нулеви показания в Т.3.
́
Сочи, че съобразно публично оповестената информация на интернет страницата на ДАМТН,
дружеството „ЕЛЛАБ България“ ООД е оправомощено да извършва проверки за процесния
период, въз основа на Заповед № А-О-016/03.06.2014 г. със срок на валидност до 03.06.19 г.
Оспорва още становището на жалбоподателя за неизпълнение на процедура по чл. 49 от
ПИКЕЕ, тъй като в показанията си свидетелката заявила, че не помни да е извършван
прочит, а не, че такъв не е извършен. Сочи още, че задълженията на оператора чл. 42 от и
чл. 33 от Правилата изискват наличието на „измервателни системи“, поради което не са
релевантни към процесния случай и първоинстанционния съд не е дължал обсъждане на
възраженията за неизпълнението им, като неотносими, а това по чл. 33 от ПИКЕЕ и като
преклудирано, тъй като не е релевирано нито в исковата молба, нито в съдебно заседание. В
допълнение въззиваемото дружество сочи, че ПИКЕЕ от 2019 г. са действащият нормативен
акт, който не произвежда обратно действие. доколкото самото начисление се извършва след
съставяне на КП, а същият е изготвен след приемането на правилата, поради което действа
занапред. Твърди още, че когато ел. енергия е вече отчетена като технологичен разход на
2
мрежовия оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на
"Електроразпределение Север" АД, което е извършило разходите за нея. Така мотивирана
въззивамета страна отправя искане за съда за потвърждаване на обжалваното решение с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът, представляван от
своя пълномощник, моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по
съображения, че процесните количества електрическа енергия могат да бъдат консумирани
от предишен абонат, тъй като не е извършено прочитане на регистрите преди монтирането
на СТИ. Претендира присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия потвърждава становището си за
правилност и законосъобразност на решението като изтъква, че вписването в протокола от
частната лаборатория, че СТИ съответства, означавало, че не е имал вписани показания в
невизуализираните регистри. По изложените съображения моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано въз основа на
подадена от СТ. Р. АБ. искова молба срещу „Електроразпределение Север”, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124. ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 5777,86лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за
минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е
издадена фактура № **********/10.11.2020г.
Ищецът излага твърдения, че е потребител на ел. енергия с абонатен № ********** и
клиентски № ********** по силата на договорно правоотношение с ответното дружество.
През месец ноември 2020 г. бил уведомен от последното, че на 01.11.2020г. е извършена
проверка за точността на измерване на СТИ, при която бил съставен протокол № 5100854.
Оспорва констатациите в протокола, който не бил подписан от него или негов представител,
както и твърдението на ответника, че начисленото количество е реално доставено и
потребено от него. На следващо място сочи, че проверката не е извършена в срока по чл. 42,
ал. 5 от ПИКЕЕ, а протоколът не му е изпратен в този по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, с което
обосновава становището си, че процедурата на ПИКЕЕ не е спазена. Твърди, че СТИ не е
монтирано като ново в обекта, поради което и констатацията на БИМ е възможно да се
дължи на потребено от предходен момент количество ел. енергия. По изложените
съображения моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север” АД,
с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът признава факта, че ищецът се
явява потребител на ел. енергия в сочения обект на потребление, но оспорва всички
възражения относно недължимостта на сумата. Твърди, че сумата е дължима на основание
чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Посочва, че протоколът за проверката е изготвен в
съответствие с чл.49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствие на независим свидетел. Твърди, че
количество ел.енергия е доставено и потребено, факт установим от констатацията на БИМ,
че е налично това количество в тарифа 3, а при дневна часова зона електромерът не отчита
енергия по тарифи Т1 и Т2, като дори и по време на проверката, СТИ не е отчитало
потребление по тарифа Т2. Оспорва да е налице нарушение на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй
като задължението вменено с тази разпоредба касае измервателни системи, за които важало
и изискването за досие по чл. 33. Дори да е приложима тази разпоредба, счита, че това
задължение няма отношение към законността на процедурата, така както и връчването на
3
протокола от проверката. Начисляването не било извършено по методика, а касаело само
остойностяване на реално прочетено като доставено и потребено от абоната количество ел.
енергия. Процесното СТИ е било монтирано на 01.08.2017г. след преминала последваща
проверка и изписан от лаборатория с показания по Т1- 19047,138 и Т2- 45144,030. В другите
тарифи липсвал запис, поради което и не са отразявани показания там. Твърди, че на
01.11.2020г. на основание чл. 45 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ в присъствието на
един свидетел, за която е съставен КП № 5100854, при която бил извършен софтуерен
прочит паметта на електромера, установяващ наличие на показание по регистър 1.8.3 от
29514квтч., 1.8.1- 22359квтч., 1.8.2- 50164квтч. и сумарен 1.8.0- 102037квтч. Съобразно
констатациите на експертизата извършена от БИМ след софтуерен прочит, установена е
била външна намеса в тарифната схема на СТИ и наличие на преминала ел. енергия в
невизуализиран регистър 1.8.3 от 29514кВтч. СТИ съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност. На 09.11.2020г. със становище е било начислено
процесното количество ел. енергия, конкретизирано по размери била издадена фактурата.
Отправеното към съда искане е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, която налага в доказателствена тежест на ответника
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна
проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с
действащите одобрени ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
натрупани след монтирането му на абоната, поради което е извършил корекция на сметката
на му и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на измереното
количество ел. енергия.
Не е спорно между страните, че се намират в облигационна връзка по договор с
предмет продажба и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител
на енергийни услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
Не налице спор между страните още, че към момента на монтиране в обекта на
абоната на 01.08.2017г процесното СТИ не е било ново и е имало записани показания в
тарифа 1 и тарифа 2, което обстоятелство се установява и от приложения по делото КП с №
1229442, видно от който при монтажа електромерът е бил с показанията на нощна тарифа-
019047,1 кВтч и дневна тарифа – 045144 кВтч. Не е налице отбелязване относно показанията
в останалите регистри на измервателното средство.
Преди инсталирането му на обекта на потребление на потребителя измервателното
средство преминало последваща метрологична проверка от лицензираното дружество
„Еллаб България“ ООД на 31.05.2017г. В изготвения за целта протокол № 13690р-С-
5/31.05.2017г. е удостоверено, че СТИ съответства на техническите изисквания, като са
вписани показания по тарифа 1- 19047,138 кВтч и тарифа 2- 45144,030 кВтч, идентични с
установените при монтиране на СТИ на абоната, като отново не е налице отбелязване на
стойностите в останалите тарифири.
Видно от констативен протокол № 5100854/01.11.2020г. е, че на посочената дата е
била извършена техническа проверка на измервателните системи и свързващите ги ел.
инсталации в обекта на ищеца. Записано е в протокола, че СТИ се демонтира за проверка в
БИМ при показания по регистри, както следва: 1.8.1- 022359, 1.8.2- 050164, 1.8.3-029514,
1.8.4- 000000 и 1.8.0- 102037. Същият е бил подписан от служителите извършили проверката
и един свидетел- Ел.К.- К.. Електромерът е бил демонтиран, запечатан с пломба и изпратен
на БИМ за експертиза, като на негово място е монтиран нов с нулеви показания.
За установяване на релевантните обстоятелства около извършване на проверката при
първоинстанционното разглеждане на делото са разпитани в качеството на свидетели
4
служителят съставил протокола - Таня Атанасова Орозова и подписалият го свидетел -
Ел.К.-К.. От показанията на първия от тях се установява, че при извършване на прочит
паметта на процесния чрез лаптоп с оптична глава са установили, че в невизуализиран
регистър има показания. Пристъпили към изготвяне на протокола и потърсили собственика
на апартамента. Тъй като не го открили повикали като свидетел една дама представила се,
че живее във входа. На същата били показани показанията на електромера от прочита на
лаптопа и тези вписани в протокола. Посочва, че програмата, с която разполагали е само за
извършване прочит на паметта на СТИ и с нея не могат да активират невизуализирани
регистри. В случая, от всички проверени само процесният електромер е имал проблем и
едва когато установили това са търсили свидетел по повод изготвяне на протокола.
Разпитана като свидетел Ел.К.-К. потвърждава, че е подписала протокола. Не помни
какво е написано на втората страница от него, нито дали са й показвали електромера или
лаптопа. Поводът да я помолят да подпише протокола бил, че се сменя електромер на неин
съсед.
От приложения по делото Констативен протокол № 427/02.07.2020г. на БИМ Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – гр. Варна, се установява, че
при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирана
преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 029514 кВтч, която не е била
визуализирана на дисплея. При дневна часова зона, електромерът не е отчитал енергия по
тарифи Т1 и Т2. СТИ съответства на метрологичните характеристики за измерване на
ел.енергия, но не и на техническите характеристики. Не са установени механични дефекти
на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Установена е цялост на пломбите на
СТИ против неправомерен достъп.
Със становище от 09.11.2020г. е одобрено начисляване на абоната на ел. енергия в
размер на общо 29514 кВтч за периода 02.08.2017г. до 01.11.2020г. на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ, въз основа на което е издадена процесната фактура № **********/10.11.2020г., за
сумата от 5777,86 лева, преразпределена на четири ценови подпериода.
Констатациите, обективирани в протокола от извършената проверка относно
установената софтуерна намеса в тарифната схема на измервателното средство се
потвърждават изцяло от всички проведени в хода на съдебното производство експертизи –
комплексна електротехническа, и софтуерна и допълнителна софтуерна експертизи, приети
при първоинстанционното разглеждане на делото, както и приетата пред настоящата
въззивна инстанция допълнителна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза.
Всички изготвени заключения са единодушни, поради което съдът ги кредитира като
обектино и компетентно дадени, в частта им относно извода си, че натрупаните в Т3
показания се дължат на нерегламентирано софтуерно вмешателство, при което е променен
броят на активните тарифи от две на три, като същевременно е намален размерът на
времевия диапазон на часовите зони на другите тарифи и по този начин част от
потреблението се отчита по тарифа 3, която не се визуализира при редовните отчети.
От заключенията на в.л. инж. Л. Б. и К.К., приети пред първоинстанционното
разглеждане на делото. които съдът кредитира в посочената част, се установява, че
процесното СТИ е метрологично годно към датата на проверката, преминал е първоначална
проверка през 2011г. и последваща на 31.05.2017г. Монтирано в обекта с показания по
тарифи Т1 и Т 2. Констатациите в протокола на БИМ са за установена външна намеса в
тарифната схема на СТИ, която по своята същност е софтуерна и се изразява във въвеждане
на още една тарифа към заводските Т 1 и Т 2. Посочване на 100% грешка в измерването се
обяснява с факта, че към момента на изследването е констатирано, че потреблението, което е
следвало да бъде отчетено в тарифа 2, не е отчетено от нея. Натрупването е станало в
невизуализиран регистър в часови диапазон на върхова енергия- от 08 до 12ч., каквато
тарифа за битови абонати в България няма. Програмата MeterView, с която
5
електроразпределителното дружество разполага позволява само четене на данни, но не и
промяна в показанията на регистрите за изразходвана енергия. Касае се за неправомерно
софтуерно въздействие върху начина на отчитане чрез промяна заводските настройки и
параметри. Моментът на възникване показанията в тарифа 3 е невъзможно да бъде
определен.
Съобразно заключението на повторната софтуерна експертиза, проведена пред първа
съдебна инстанция се установява, че , че ответното дружество разполага с програма за
управление на този тип СТЕ- MeterView, но не и с пароли за редактиране параметрите на
отчитане, т.е промяна в данните на регистрите, каквато е изключено да бъде извършена чрез
външния оптичен комуникационен порт. Манипулация е възможна само чрез директен
достъп до паметта му, което изисква достъп до чипа чрез разглобяване корпуса на СТИ.
Според производителя, след отваряне на корпуса е невъзможно сглобяване без това да
остави следи.След подаване на захранващо напрежение към него в момента на изследването
е било 12ч. и указателят на СТИ е показал отчитане по тарифа, която не е визуализирана и
не е маркирана по корпуса му. Т.е касае се в случая са умишлено пренастройване на
параметрите по отчитане, включващо отчитане в невидима тарифа всеки ден в този час.
Това пренастройване е извършено чрез парола за достъп, ползване на компютър и сонда за
оптична комуникация. Вероятно тази манипулация е извършена чрез същия софтуер
MeterView, тъй като той разполагал с тази функционалност и за което се изискват пароли.
Без пароли е възможно само четене на данни на СТИ. Стойностите в регистрите не може да
бъдат променяни. Не е възможно и да бъде установено кога е извършено пренастройване на
СТИ и в кои часови зони е потреблението.
С оглед посочената фактическа установеност, касаеща софтуерното въздействие
върху СТИ, довело до отчитане на част от преминалата електрическа енергия в Т3,
приложение намира разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ съобразно която, в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа
на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ –
арг. от ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ.
В настоящия случай въззивното дружество, притежаващо лицензия за оператор на
електроразпределителна мрежа, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИККЕ е
съставил констативен протокол, обективиращ резултата от извършената проверка.
Последният е подписан от двама служители на търговското дружество и един свидетел, като
е изпълнено и изискването на ал. 4 от цитираната разпоредба. Видно от съдържанието му,
електромерът е демонтиран и пломбиран, като е изпратен в БИМ за метрологичен контрол,
чийто резултат е материализиран в приложения по делото констативен протокол, като по
този начин е спазен процедурата и на ал. 5 от чл. 49 от ПИКЕЕ, поради което следва да се
приеме, че e налице нормативно основание за извършване на корекцията, като безспорно е
установено и обстоятелството, че количествата електрическа енергия, отчетени в Т3 са
преминали през електромера.
Правният спор е концентриран около релевантния въпрос дали същите са отчетени
след монтирането на измервателното средство на абоната на 01.08.2017 г., така както е
предвидено в разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, или преди това, доколкото към посочената
дата то не е било ново и е имало вписани показания по останалите две активни тарифи. За
установяването му пред настоящата въззивна инстанция е допусната допълнителна
комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, заключението на която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. Съдът е приел представеният преди
последното заседание вариант на експертизата с вх. № 7512/28.03.2022 г., доколкото е
6
налице изявление на вещите лица, че същият е релевантен и отчита в цялост събраната от
експертите информация, като първоначално изготвеният вариант не е изслушан и не е приет
от съда, поради невъзможност на инж. Б. да се яви в предишното заседание. От
поддържаното и прието от съда заключение видно, че въз основа поисканата и предоставена
по силата на съдебно удостоверение 10559/23.12.2021г. информация от „Еллаб България“
ООД, касаеща последващата метрологична проверка на СТИ от 31.05.2017г. се установява,
че не е проверявано съдържанието на регистрите по тарифа Т3 и Т0. При предхождащата
монтажа проверка са отчетени единствено регистрите за първа и втора тарифа (Т1 и Т2),
поради което вещите лица дават заключение, че не може да бъде установено дали е имало
вписани стойности в регистър на тарифа Т3 при метрологична проверка от „Еллаб
България“ и при монтажа на 01.08.2017г. Не е възможно да се установи в кой момент са
възникнали показанията в Т3 и дали това е било преди или след монтажа на
електромера. Предвид становището на лабораторията не е изключено да са съществували
показания в регистър Т3 преди монтажа на електромера на 01.08.2017г.
В посочения смисъл са и обясненията, дадени от вещото лице софтуерен специалист
инж. С. Д., според когото преди монтирането на електромера на обекта на потребление на
въззивника не е извършена изчитане на регистър 0. Същите изцяло съответстват на
приложеното към експертизата електронно съобщение от представител на „Еллаб България“
ООД, съдържащо информация, дадена по силата на издаденото съдебно удостоверение.
Видно от него е, че е осъществено софтуерно прочитане единствено на регистрите по дневна
и нощна тарифа, но не и на тези по Т3 и Т0. Несъстоятелни са твърденията на въззиваемото
дружество, че доколкото липсвали вписвания в протоколите относно стойностите, измерени
в неактивните тарифа, то следвало да се приеме, че същите са нулеви. Освен, че не намират
опора в доказателствения материал по делото, същите пряко противоречат на правилата на
формалната логика, тъй като при наличие на отчетена електрическа енергия в двете активни
тарифи – дневна и нощно, то следва да се приеме, че сборът между двете стойности е бил
записан в сумарния регистър на Т0. Непрочитането на последния и незаписването на
стойностите в него не означава, че такива не са били налични, а представлява основание да
се приеме, че липсата на отбелязване в протоколите се дължи единствено на пропуск за
осъществяване на проверка на всички регистри на СТИ, преди монтирането на последното
на обекта на потребление на абоната.
Поради изложеното съдът не кредитира заключението по допусната от
първоинстанционния съд комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, в неговата
електротехническа част, с която се приема, че натрупаното в регистър 1.8.3. количество
електрическа енергия е доставено и потребено от абоната, тъй като същото е необоснова и
пряко противоречи на останалите доказателства по делото. Видно от съдържанието на
протокол № 13690р-С-5/31.05.2017г. за последваща метрологична проверка няма данни за
извършено прочитане на съдържанието на регистрите по тарифа 3 и тарифа 0, поради което
напълно необоснован би бил извод, че на посочената дата СТИ е било с нулеви показания в
тях, доколкото същото е било употребявано и с натрупани показания в другите две активни
тарифи. На още по-силно основание следва да се приеме, че не са налице доказателства, че
два месеца по-късно, на датата на монтажа на електромера на 01.08.2017 г., последният не е
имал отчет в невизуализирания регистър по Т3. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал доказателства, че е монтирал измервателното средство без вписани в
него показания по посочената тарифа или в сумарния регистър, като подобно отбелязване не
се съдържа нито в протокола за монтаж, нито в предхождащия го по момент на съставяне
протокол за последваща метрологична проверка. При липса на доказателства за периода,
през който процесните количества електрическа енергия са преминали през СТИ, не може да
се достигне до обоснован извод, че същите са отчетени след монтажа, тъй като може да са
потребени и от предишен абонат, ползвал измервателното средство. Както напълно
обосновано е прието в заключението на допълнителната комплексна експертиза, изслушана
7
от настоящата инстанция, е напълно възможно показанията да са съществували в регистър
Т3 и преди монтирането на СТИ, следователно ответникът, настоящ въззиваем не е доказал
в условията на главно и пълно доказване, че те са отчетени в периода по чл. 55 от ПИКЕЕ, за
който е извършена корекцията- 02.08.2017 г. – 30.06.2018 г.
При липса на ангажирани доказателства в тази насока, която се дължи изцяло на
пропуск на ответното дружество, което е разполагало с възможността да обезпечи
прочитането им при последващата метрологична проверка и да удостовери показанията на
регистрите по Т3 и Т0 при монтиране на електромера, но при всички положения е бил
длъжен да го монтира единствено при установени показания по всички тарифи, съобразно
доказателствата тежест по предявения отрицателен установителен иск следва да се приеме,
че фактът на начисляването на показанията в невизуализираният регистър в периода след
монтажа е недоказан, следователно, че същият е неосъществен. Доколкото по делото не е
установено, че претендираните количества електрическа енергия са отчетени, съответно
потребени от абоната в посочения период на извършената по реда на чл. 55 от ПИКЕЕ
корекция, то следва, че искът за тяхната недължимост се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение - отменено като неправилно на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1841.61
лева, от които 1106.11 лева, извършени при първоинстанционното разглеждане на делото и
735.50 лева за въззивна инстанция.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от СТ. Р. АБ., ЕГН ********** с адрес ************** срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 5777,86 лева, представляваща стойност на ел. енергия за
извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/10.11.2020г., както и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1164 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. Р. АБ., ЕГН
********** с адрес ************** не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” сумата от 5777,86 /пет хиляди лева седемстотин седемдесет и седем
лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща стойност на ел. енергия за
извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/10.11.2020г., на основание
8
чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА "Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” да заплати
на СТ. Р. АБ., ЕГН ********** с адрес ************** сумата от 1841.61 /хиляда
осемстотин четиридесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ лв., представляваща
извършените съдебно-деловодни разноски в производството пред първа и въззивна
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9