Р Е Ш Е Н И Е № 1503
06.12.2018г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 15.11.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2147 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ГЛОБАЛ ТРЕЙД КОНСУЛТ 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и
адрес на управление – район „Централен”, ул. „Трапезица” № 14, представлявано
от управителя А. В. Н., против Решение № 1919/22.05.2018г., постановено по
гр.д. № 5453/2017 г. по описа на РС- Пловдив, ХIХ гр. състав, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „БУЛ ТРЕЙД
ФАКТОР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
район „Подуяне”, бул. „Владимир Вазов” № 40, представлявано от управителя Д. Д.
Ж., сумата от 7197 лв., от която
6000 лв. - незаплатен остатък с включен ДДС /окончателно плащане/ от цената по
сключен помежду им на 16.04.2015 г. Договор за проектиране и строителство
013/16.03.2015 г., допълнен с Анекс № 1/16.04.2015 г., за което е издадена
фактура № **********/14.06.2016 г. на стойност 6000 лв. /в това число 5000 лв.
данъчна основа и 1000 лв. ДДС/, и 1197 лв. – сума на допълнителни
строително-монтажни работи без ДДС по Договор за проектиране и строителство
013/16.03.2015 г., допълнен с Анекс № 1/16.04.2015 г., за което е издадена
фактура № **********/14.06.2016 г. на стойност 1436.40 лв. /в това число 1197
лв. данъчна основа и 239.40 лв. ДДС/, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 12.04.2017 г., до окончателното й
изплащане, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради неправилна преценка на
доказателствения материал по делото и неправилно приложение на закона.
Жалбоподателят поддържа,че приетия като доказателство по делото протокол
има надлежно изявление,че работата има недостатъци, като приемайки обратното
районния съд е постановил неправилен съдебен акт. С оглед изложеното се иска
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се
поддържа, че решението е правилно, не страда от релевираните във въззивната
жалба пороци и се настоява да бъде потвърдено с присъждане на направените във
въззивната инстанция разноски.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него
първоинстанционно решение и откъм съдържание е редовна, поради което се явява
допустима.
Пред
Пловдивски районен съд са предявени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си
молба против „ГЛОБАЛ ТРЕЙД КОНСУЛТ 13” ЕООД, ЕИК *********, ищецът „БУЛ ТРЕЙД
ФАКТОР” ЕООД, ЕИК *********, е изложил
съображения,че на основание сключен между страните на 16.04.2015 г. писмен договор приел да извърши възложеното му от ответника
проектиране и изграждане на административна сграда с обща РЗП 120 кв. м.
срещу платимо от
възложителя възнаграждение в общ 60000
лв. с включен ДДС, платимо на три вноски – първата от които в размер на 30000
лв., представляваща авансово плащане, втората, в размер на 24000 лв.,
представляваща частично плащане, и третата, в размер на 6000 лв., окончателно
плащане. С Анекс №1 към договора от 16.04.2015 г. страните уговорили
изграждането на административната сграда, предмет на договора, в състояние „до
ключ“, подробно описано в Спецификации №№ 1 и 2, неразделна част от споразумението.
Твърди се още, че на 18.05.2016 г. ищецът предал на ответника сградата, предмет
на договора, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол № 3 от същата
дата, като работата била приета без възражения и страните уговорили възложителят да заплати
на ищеца в 3-дневен срок от подписването
му сумата от 1197 лв. за допълнителните строително-монтажни работи, както и
предвиденото в договора от 16.04.2015 г. окончателно плащане в размер на 6000
лв., за което са издадени съответно фактура № 3555/14.06.2016 г. и фактура №
3556/14.06.2016г.Тъй като ответникът не изпълнил договорното си задължение за
заплащане на последната вноска по договора в размер от 6000 лева, както и
възнаграждение за допълнително изпълнените по договора СМР в размер от 1197
лева , ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тези суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2017 г.,
до окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на разноски.
В предвидения в чл.131 ГПК
едномесечен преклузивен срок по делото ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и
не е ангажирал доказателства.
В
хода на първоинстанционното производство
е изразил писмено становище за неоснователност на предявения иск, тъй
като са налице недостатъци на изпълнената работа и възнаграждението следва да
бъде намалено.
Пловдивският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Между страните няма
спор, установява се и от приетите по делото писмени доказателства, че на
16.04.2015 г. са сключили договор
за проектиране и строителство № 013/16.03.2015 г. по силата на който ответникът
„ГЛОБАЛ ТРЕЙД КОНСУЛТ 13” ООД е възложила, а ищецът „БУЛ ТРЕЙД ФАКТОР”
ЕООД е приел да проектира и изгради
административна сграда с обща РЗП 120 кв. м. срещу възнаграждение в размер на
60000 лв. с включен ДДС, платимо както следва : авансово плащане 50 % или 30000
лв. с ДДС - до 3 работни дни след подписване на договора за изработка на всички
нужни проекти, изработка, доставка и монтаж на металната конструкция върху
готов и изсъхнал фундамент, който не е обект на договора, а изграждането му се
договаря чрез Анекс; частично плащане 40 % или 24000 лв. с включен ДДС - до 3
работни дни след завършване на монтажа на цялата метална конструкция върху
фундамента; окончателно плащане 10 % или 6000 лв. с включен ДДС – до 3 работни
дни след окончателното завършване на довършителните работи по спецификацията на
договора и получаване на разрешителното за ползване.На 16.04.2015г. между
страните е подписан Анекс № 1 към договора за проектиране и строителство 013/16.04.2015
г., с който са постигнали съгласие сградата, предмет на договора, да
бъде изпълнена от възложителя в
състояние „до ключ”, подробно описано в Спецификации 1 и 2 – неразделна част от
анекса, както и са договорили, че ако възложителят избере довършителни
материали на по-висока стойност от тези с единично посочени цени в Спецификация
2, да заплати на изпълнителя съответната разлика в цената с двустранно подписан
протокол, а ако избраните довършителни материали са на по-ниска стойност от
тези с изрично посочени единични цени в Спецификация 2 - изпълнителят да
приспадне съответната разлика в цената с двустранно подписан протокол. С
двустранно подписан между страните на 18.05.2016г. Приемо-предавателен
протокол № 3/18.05.2016 г. , сградата е
приета без забележки от възложителя съгласно Спецификация 1 и Спецификация 2
към договора, който е поел и задължение
в срок от 3 дни да преведе сумата
по допълнителните строително монтажни работи /1197 лв./, както и последните 10
% от окончателното плащане /етап 3/ по договора /6000 лв./, а именно на обща
стойност 7197 лв., от която дата
гаранционните срокове започват да текат. След тези изявления и
положените подписи от страните е вписана забележка от възложителя, че има
възражения относно „...срока на договора, ощетяване на възложителя поради
грешки в начина на работата и комуникация и претърпени финансови загуби
вследствие на забавени строителни работи и др.”
За третата вноска от уговореното по
договора възнаграждение в размер на 6000 лв. с включен ДДС, както и за
стойността на извършените по анекса допълнителни СМР в размер на 1197 лв. без
ДДС, на 14.06.2016 г. ищецът е издал съответно фактура № ********** на стойност
6000 лв. /в това число 5000 лв. данъчна основа и 1000 лв. ДДС/ и фактура № **********
на стойност 1436.40 лв. /в това число 1197 лв. данъчна основа и 239.40 лв.
ДДС/, които съобразно неоспореното заключение по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза „Бул Трейд Фактор” ЕООД е осчетоводило като
приходи от продажба на услуги, както и е включило в дневника за продажби и в
справка-декларация по ЗДДС, а ответникът не е осчетоводил.
При тези
доказателства по делото съдът намира исковите претенции с материално правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД
за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение
по договора за изработка, процесен по делото за основателни. Между страните по
делото е учредено материално правоотношение по договор за изработка, сключен на
16.04.2015 г.,по силата на който ищецът като изпълнител се е
задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение, поради което за него следва да намерят
съответно приложение разпоредбите на чл. 258 и следв.
от ЗЗД.
Същевременно от
ангажираните по делото от ищеца и неоспорени от ответника писмени
доказателства, съдът намира, че по делото е категорично установено,че е
изправна страна по правоотношението и е изпълнил поетото с договора задължение да проектира и изгради административна сграда
с обща РЗП 120 кв. м.В тази връзка от
приетия като доказателство по делото двустранно подписан от страните на
18.05.2016г. приемо-предавателен протокол се доказва и изпълнението от ищеца на
възложените съгласно договора строително-монтажни работи, както и приемането им
без възражение от представител на ответника.
По делото няма и данни, ответното дружество да се е
противопоставило на изработеното от ищеца,а и не се
твърди от страната изпълнителят да
се е отклонил от поръчката или
изпълнената работа да страда от конкретни недостатъци. В добавената от
възложителя в приемо-предавателния протокол забележка не са посочени конкретни недостатъци на
изработеното по договора и анекса към
същия , с оглед на което и предвид неангажирането на доказателства за
констатирането на такива било при приемане на работата или в по-късен момент,
ако се касае за скрити недостатъци и уведомяването на изпълнителя за това,
както и с оглед съдържащото се в неоспорения протокол удостоверително изявление
на представител на възложителя относно приемане на сградата без забележки
съгласно Спецификация 1 и Спецификация 2, настоящият състав приема твърдението
на ответника за наличие на недостатъци на изработката за недоказано при
условията на главно пълно доказване, а от тук и че работата по договора е
приета от възложителя, поради което в правната сфера на последния съгласно чл.
266, ал. 1 ЗЗД е възникнало задължение да плати възнаграждението за приетата
работа, което съобразно постигнатите договорености е следвало да бъде сторено в
срок до 3 дни от подписването на Приемо-предавателен протокол № 3/18.05.2016 г.
– или до 23.05.2016 г.
Без правно значение по делото е
обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил издадените от ищеца фактури за дължимото по
договора възнаграждение, с оглед установеното по делото изпълнение на
задълженията от ищеца и приетата без възражение работа от възложителя.
Нередовното водене на счетоводството представлява неизпълнение на задължения на
ответника, произтичащи от други нормативни актове, уреждащи задълженията му към
фиска, но по никакъв начин не влияе върху възникването и изпълнението на
задължението му по договора за изработка. За пораждането на това задължение е
без значение дали ответникът го е осчетоводил или не, затова от
обстоятелството, че задължението не е отбелязано в счетоводството не може да се
направи извод, че то не съществува.
От ответника и чиято е доказателствената
тежест в процеса не са представени доказателства и не се твърди, да е заплатил
дължимото по договора на ищеца възнаграждение, поради което следва да бъде
ангажирана неговата договорна отговорност,а предявените искове като доказани по
основание и размер следва да бъдат уважени , като възложителят бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 7197 лв., от
която 6000 лв. - незаплатен остатък с включен ДДС, представляващ трета
окончателна вноска по договора от 16.04.2015 г. и 1197 лв. –възнаграждение за
допълнително изпълнените строително-монтажни работи без ДДС, съгласно анекса към договора от 16.04.2015г.,
ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане на възнаграждението.
Поради
съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства. Изложеното,
от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК
се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 810 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1,
пр.І ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 1919/22.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 5453/2017 г. по описа на РС- Пловдив ХIХ гр. състав.
ОСЪЖДА
„ГЛОБАЛ ТРЕЙД КОНСУЛТ 13” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и
адрес на управление – район „Централен”, ул. „Трапезица” № 14, представлявано
от управителя А. В.Н., да заплати на „БУЛ ТРЕЙД ФАКТОР” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район „Подуяне”, бул. „Владимир
Вазов” № 40, представлявано от управителя Д. Д. Ж. ,сумата от 810 лева-
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.